Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 04.09.2018 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№16071 по описа за 2017 година и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №174298 от 18.07.2017г.,
постановено по гр.дело №70524/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав, са
осъдени С.О.Б.з.А.Л. „В.” ООД и З.С.Ц. при условията на солидарност да заплатят
на И.И.К. на правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 15000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
непозволено увреждане при оперативно лечение за отстраняване на халацион на
горен ляв клепач, осъществено на 15.05.2013г., както и сумата от 105.07 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи свързани с лечение, ведно
със законна лихва върху тези суми от датата на деликта - 15.05.2013г. до
окончателното им плащане, като са отхвърлени предявените искове за неимуществени
вреди за разликата над 15000 лв. до пълния предявен размер от 24000 лв.. С
решението е осъдена С.О.Б.з.А.Л. „В.” ООД да заплати на И.И.К. на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 1164.38 лева, представляваща сторени по делото разноски пред СРС.
С решението е осъден З.С.Ц. да заплати на И.И.К. на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 1164.38 лв., представляваща сторени по делото разноски пред СРС.
С решението е осъден И.И.К. да заплати на С.О.Б.з.А.Л. „В.”
ООД на
основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 578.72 лв., представляваща сторени по делото разноски пред СРС. С
решението е осъден И.И.К. да заплати на З.С.Ц. на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата
от 112 лв., представляваща сторени по делото разноски пред СРС.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника - С.О.Б.з.А.Л. /СОБАЛ/ „В.” ООД, чрез
адв. П.К., с която се обжалва решение №174298 от 18.07.2017г., постановено по
гр.дело №70524/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав, в частите,
в които е осъден да заплати на ищеца при условията на солидарност с другия ответник
сумата от 15000
лв., обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
непозволено увреждане при оперативно лечение за отстраняване на халацион на
горен ляв клепач, осъществено на 15.05.2013г., както и сумата от 105.07 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи свързани с лечение, ведно
със законна лихва върху тези суми от датата на деликта - 15.05.2013г. до
окончателното им плащане, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като
постановен в нарушение на материалния закон. Излага се, че правно необоснован,
неподкрепен от събраните по делото доказателства, е изводът на
първоинстанционния съд, че в хода на съдебното производство са доказани всички
кумулативни предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на
възложителя по чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че от съвкупния анализ на събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че извършената оперативна
намеса на ищеца, е направена по правилата на добрата медицинска практика и при
спазване на установените медицински стандарти в областта на офталмологията. В
тази връзка се поддържа, че по делото не е установено противоправно деяние и
вина от страна на втория ответник - д-р З.С.Ц. при изпълнение на възложената му
от СОБАЛ „В.” ООД работа като лекар, както и причинна връзка между
уврежданията, които е претърпял ищеца - И.И.К. и действията на втория ответник - д-р З.С.Ц.. Алтернативно в случай, че
съда приеме, че е осъществен фактическия състав на деликтната отговорност по
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД се излагат доводи, че присъденото с обжалваното
решение обезщетение за претърпени неимуществени вреди е значително завишено и
несправедливо и не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е определил размера на обезщетението за
причинените неимуществени вреди, като не е отчетено, че в резултат на оперативната интервенция не са настъпили
трайни последици за зрението на пациента, същото е напълно възстановено, както
и не е съобразено, че периода на възстановяване за ищеца не е бил значителен -
не повече от два месеца. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и доказани или при условията на алтернативност да
намали присъдения размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната
инстанция. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК
относно претендирани от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - И.И.К., чрез пълномощник адв.А.Ц., в законоустановения срок депозира
писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата
въззивна жалба на СОБАЛ „В.” ООД. Излага се, че при постановяване на
обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и
процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора
факти и доказателства, отчел е обстоятелството, че в хода на съдебното
производство са доказани всички елементи от сложния фактически състав на
нормата на чл.49 от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на
гаранционно-обезпечитената отговорност на ответника - СОБАЛ „В.” ООД. Поддържа
се, че от приетите писмени и гласни доказателства се установява по категоричен
начин, че травматичното увреждане, което е претърпял ищеца - И.И.К. е причинено
от противоправното поведение на ответника - д-р З.С.Ц., който е в трудовоправни
отношения с ответното дружество - СОБАЛ „В.” ООД. Сочи се още, че размерът на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди, които са причинени на ищеца, е определен
от съда при спазване на критерия за справедливост. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно
решение. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
- З.С.Ц., чрез адв.И.Д., с която се обжалва решение №174298 от 18.07.2017г.,
постановено по гр.дело №70524/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав, в частите,
в които е осъден да заплати на ищеца при условията на солидарност с другия
ответник сумата от 15000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания от непозволено увреждане при оперативно лечение за отстраняване на
халацион на горен ляв клепач, осъществено на 15.05.2013г., както и сумата от
105.07 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи свързани с
лечение, ведно със законна лихва върху тези суми от датата на деликта -
15.05.2013г. до окончателното им плащане, както и в частта на възложените в
тежест разноски. Релевирани са твърдения
за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение в
обжалваните части. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди е значително завишен, не е съобразен с
действителното здравословно състояние на ищеца след извършената оперативна
интервенция. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц.И.М., без да приложи
разпоредбата на чл.172 от ГПК и без да се съобрази с факта, че нейните
показания са пристрастни и необективни и не съответстват на останалите събрани
по делото доказателства. Излага се още, че извършената оперативна интервенция в
резултат на която е настъпила перфорация на роговицата на ищеца не е била
направена умишлено, същата е резултат на случайно събитие, поради което липсва
основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Допълнителни
аргументи са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни и доказани или при условията на алтернативност да намали
присъдения размер на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно
претендирани от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - И.И.К.,
чрез пълномощник адв.А.Ц., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в
който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна
жалба на З.С.Ц.. Излага се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният
съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и
анализирал релевантните за спора факти и доказателства, отчел е обстоятелството,
че в хода на съдебното производство са доказани всички елементи от сложния фактически
състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника - З.С.Ц.. Правилен и в съответствие със събраните по
делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че увреждането на
ищеца - И.И.К. е причинено от противоправното поведение на ответника - д-р З.С.Ц.,
което не съответства на утвърдените от медицинската наука и практика методи за
лечение на очни болести и медицинските стандарти в областта на офталмологията, т.е.
доказано е, че вредите са в пряка и непосредствена връзка с поведението на
ответника. Поддържа се още, че увреждането не е предизвикано от случайно
събитие, а е резултат на лекарска грешка. Сочи се още, че размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, които са причинени на ищеца,
е определен от съда при спазване на критерия за справедливост и е направена
правилна преценка на обективно осъществените конкретни обстоятелства в тяхната
съвкупност и съответно преценен е техният принос към настъпилия вредоносен
резултат - обем, характер, тежест, интензивност и продължителност на
увреждането. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като
правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане
на разноски, направени пред настоящата инстанция.
Предявени са от И.И.К. срещу СОБАЛ
„В.” ООД и З.С.Ц. при условията на субективно и обективно съединяване искове с
правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за солидарно присъждане на сумата от 24 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради допусната
"лекарска грешка", осъществена от ответника З.С.Ц.
във връзка с небрежно изпълнена правнорегламентирана дейност - операция за
отстраняване на халацион на горен ляв клепач, възложена му от ответника СОБАЛ „В.” ООД, както и сумата от 105.07 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законна лихва от датата на увреждането - 15.05.2013г. до окончателното плащане
на сумите.
С
оглед предмета на постъпилите две въззивни жалби от ответниците, на въззивен
контрол подлежи първоинстанционното решение в частта, в която са уважени
предявените искове. В останалата част, в която е отхвърлен предявения иск за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над
15000 лв. до пълния предявен размер от 24000 лв., като необжалвано е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими –
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени
от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените
от И.И.К. срещу СОБАЛ „В.” ООД и З.С.Ц. искове с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД като са осъдени ответниците при условията на солидарност
да заплатят на ищеца сумата от 15000
лв., обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
непозволено увреждане при оперативно лечение за отстраняване на халацион на
горен ляв клепач, осъществено на 15.05.2013г., както и сумата от 105.07 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи свързани с лечение, ведно
със законна лихва върху тези суми от датата на деликта - 15.05.2013г. до
окончателното им плащане. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата
правилност. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се
добави и следното:
В случая
съдът счита, че наведените в двете въззивни жалби доводи досежно недоказаност на елементите на сложния
фактически състав на нормата на чл.49 и чл.45 от ЗЗД са изцяло неоснователни.
Съгласно
нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по
повод изпълнението на работата. Отговорността
по чл.49 от ЗЗД по своята правна същност
е различна от договорната и деликтна отговорност и има
обезпечително-гаранционна функция, която настъпва, след като натовареното лице,
при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди
на пострадалия. Т.е., за да възникне тази отговорност е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди причинени на пострадалия
ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД ответник - СОБАЛ „В.” ООД е възложил някаква
работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата и по
вина на изпълнителя, при наличие на причинна връзка между тях. В този смисъл са
ППВС №7/1958г., ППВС №9/1966г. и ППВС №4/1975г., които са задължителни за
органите на съдебната власт.
В
конкретната хипотеза настоящият състав приема, че основните спорни въпроси по
делото са дали действията на втория ответник - З.С.Ц., на когото първия ответник - СОБАЛ „В.” ООД е възложило работата /като по
делото не е спорно обстоятелството, че З.С.Ц. е в трудовоправни отношения със СОБАЛ „В.” ООД /, са
противоправни и виновни.
Основно
задължение на всеки е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от
закона (чл.45 от ЗЗД). В този смисъл следва
да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава
изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се
изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При
неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът
дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от
конкретен извършител, причинени от него по повод изпълнение на служебни
задължения, възложени от възложителя. В случая неоснователен се явява доводът
на въззивника- СОБАЛ
„В.” ООД за
липсата на доказателства досежно противоправното поведение на втория ответник - З.С.Ц. в качеството му на лекар – служител при
първия ответник - СОБАЛ „В.” ООД
по повод извършена медицинска интервенция на на 15.05.2013г. на ищеца. В
настоящата хипотеза от ангажираните доказателства се установява конкретно увреждащо поведение на втория
ответник - З.С.Ц. в качеството му на
лекар – служител при първия ответник - СОБАЛ „В.” ООД, основано на противоправността. От съвкупния
анализ на всички събрани по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на
15.05.2013г. при започване
на планирана операция в СОБАЛ „В.” ООД по отстраняване на халацион на ищеца - И.И.К., на която оператор е бил втория ответник - З.С.Ц. в резултат на неговите действия при инжектиране на местна упойка на
пациента са му били причинени телесни увреждания, изразяващи се в перфорация
на ириса, роговицата и точковидната мътнина на лещата на ляво око, получени при
навлизане с върха на иглата при поставяне на анестеник интракорнеално,
навлизане в дебелината на роговицата на поставения анестетик Лидокаин, както и че
по време на интервенцията е била направена пункция на предна камера, което е
довело до повишаване на вътреочното налягане и болки в окото. От заключението
на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, която следва да се кредитира
като обективна и компетентно изготвена, и дадените обяснения на вещите лица в
съдебно заседание се установява, че така причинените телесни увреждания на
ищеца - перфорация на ириса, роговицата и точковидната мътнина на лещата, вследствие
от действията на оператора - втория ответник - З.С.Ц., не би следвало да се случат при извършването на планирана
операция по отстраняване на халацион. При така наличните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, въззивният съд обосновава извода, че възникналият вредоносен резултат за ищеца - И.И.К. при започване в СОБАЛ „В.” ООД на планирана
операция по отстраняване на халацион, е настъпил вследствие на противоправното поведение
на втория
ответник - З.С.Ц., служител на СОБАЛ „В.” ООД. На
следващо място съдът счита, че в случая не е оборена презумпцията на чл.45,
ал.2 от ЗЗД. Виновното поведението на втория ответник - З.С.Ц. като служител на първия ответник - СОБАЛ „В.” ООД е проявено под формата
на небрежност, която е могла да бъде избегната, ако беше положена дължимата
грижа. В този смисъл изцяло неоснователни се явяват доводите във въззивната
жалба на въззивника - З.С.Ц., че
увреждането е причинено в резултат на случайно събитие. За да се приеме, че е налице случайно
събитие следва да бъде установено по категоричен начин, че служителите на
ответника, и по-конкрено втория ответник - З.С.Ц. са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е
възникнал вредоносния резултат. В случая по делото такова поведение на
служители на ответника, в т.ч. и втория ответник - З.С.Ц. не е доказано. Следователно се налага извода, че
получените телесни увреждания
на ищеца - И.И.К. са причинени от противоправното поведение на ответника - д-р З.С.Ц.,
което не съответства на утвърдените от медицинската наука и практика методи за
лечение на очни болести и медицинските стандарти в областта на офталмологията.
Предвид
изложените мотиви съдът намира, че по делото са установени елементи от
фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД
по отношение на първия
ответник - СОБАЛ „В.” ООД, съответно тези
от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД по отношение на втория ответник - З.С.Ц..
Настоящият състав намира, че по
делото е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между поведението
на втория ответник - З.С.Ц. и настъпилите
травматични увреждания на ищеца - И.И.К., изразяващи се в перфорация на ириса,
роговицата и точковидната мътнина на лещата на ляво око Вещите лица в приетите по делото основна
и допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза са категорични в своя
извод, че увреждането е причинено в резултат на действия на З.С.Ц. след като е започнала на 15.05.2013г.
планирана операция по отстраняване на халацион на ищеца - И.И.К. и при поставянето му на местна упойка, която медицинска интервенция след
настъпилите увреждания е прекъсната и не е довършена. В този смисъл следва да
се приеме за доказано, че действията на д-р З.С.Ц. се явяват непосредствена причина на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Правилно и в съответствие със
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до
единственият правилен извод, че причинените на ищеца вреди са в пряка и
причинна връзка с противоправното поведение на втория ответник - З.С.Ц. като служител на първия ответник - СОБАЛ „В.” ООД.
Подробно в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е анализирал
поддържания пред първата инстанция, но не въведен в предмета на постъпилите
въззивни жалби, довод досежно възможността травматичните увреждания на ищеца да
са получени по друг начин, различен от този, описан от ищеца по повод на
започналата планирана операция по отстраняване на халацион.
Доказателства в тази насока не са ангажирани от ответниците, поради което
правилно СРС е приел за недоказани тези доводи.
Предвид изложеното и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по несъмнен и
категоричен начин, че вследствие на противоправните действия на втория ответник
- З.С.Ц. като служител на първия ответник - СОБАЛ „В.” ООД, ищецът е получил
травматични увреждания, свързани с временно увреждане на зрителната функция на лявото му
око, като
в резултат на тях е претърпял неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания, за
възстановяването му се е наложило провеждане на медицинска интервенция и
хоспитализация в УМБАЛ „Царица Йоана-УСУЛ” ЕАД за период от 15.05.2013г. до 20.05.2013г.,
като възстановителния период е продължил четиридесет и пет дни и се е наложило
да бъдат извършени последващи два контролни прегледа, същият е търпял негативни емоционални изживявания,
свързани с факта, че е била засегната зрителната функция на лявото му око,
което се е отразило неблагоприятно във връзка с изпълнение на трудовите му
задължения като проектант, както и за продължителен период от време му е бил
причинен социален дискомфорт - получил е
объркване и притеснение, нервност, загуба на веселие, главоболие, наложило се
е прием на лекарства. В тази насока са показанията на свидетелката М., която живее на семейни
начала с ищеца, които са били преценени от СРС по реда на чл.172 от ГПК и правилно
са били кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като не са противоречиви и
напълно кореспондират с изводите, направени от вещите лица в приетите по делото
основно и допълнително заключение на тройна съдебно-медицинска експертиза,
както и съответстват на останалите приети по делото писмени доказателства.
Изцяло неоснователни са доводите, изложени и в двете въззивни жалби, че съдът
неправилно е кредитирал показанията на свидетелката М., без да ги цени по реда
на чл.172 от ГПК. Напротив - в мотивите на обжалвания акт, СРС подробно е
посочил и изложил аргументи, че е налице основание да бъде дадена вяра на показанията
на свидетелката М., които са преки и непосредствени и напълно съответстват на
останалите събрани по делото доказателства.
На следващо място неоснователни и не намират опора в закона доводите на
двамата въззивника, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е значително завишен и не е съобразен с принципа за справедливост,
установен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди
увредения за всички неимуществени вреди. Размерът на неимуществените вреди,
обаче, е индивидуален и е свързан с конкретността на случая. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 33Д, което понятие обаче
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне техния размер. Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени
по вид, интензитет и продължителност, при отчитане на обстоятелството, че не е
настъпила трайна увреда на зрението на ищеца, а така също и с оглед обществения критерий за справедливост
и съдебната практика, въззивният съд счита, че сумата от 15000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.05.2013г.,
до окончателното й изплащане, представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен
размер причинените на ищеца неимуществени вреди. Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен
извод е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По отношение на размера на присъденото обезщетение за причинени имуществени
вреди за сумата от 105.34 лв., представляваща направени разходи за лечение, в
двете въззивни жалби, няма наведени конкретни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение в тази част. Ето защо
настоящият състав споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд
доколкото съгласно нормата на чл.269 от ГПК
съдът е ограничен
само от посоченото в жалбата. Правилно първоинстанционният съд е установил размера на присъденото
обезщетение за причинени имуществени вреди като се е съобразил с
приетите по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорени от страните. Първоинстанционният съд като е уважил
изцяло предявените искове с правно основание чл.49 и чл.45 от ЗЗД и е присъдил на ищеца обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на сумата от 105.34 лв., е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед на изложените съображения
съдът
приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на
правото по чл.49 и чл.45 от ЗЗД и налице са основанията за ангажирането на
гаранционно-обезпечителната и деликтната отговорност на двамата ответници при
условията на солидарност /по аргумент на чл.53 от ЗЗД/. Поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, в
частта, в която са уважени предявените искове като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на
разноски има въззиваемата страна. Съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие от 01.11.2017г. се установява, че направените от
въззиваемия-ищец разноски възлизат общо в размер на 2000 лв., реално платено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмени отговори по подадените две
въззивни жалби и процесуално представителство пред въззивната инстанция. В хода
на устните състезания въззивниците поотделно, чрез техните процесуални
представители са направили възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани разноски от въззиваемия за платено адвокатско
възнаграждение, което настоящият състав следва да разгледа. Наведеното
възражение за прекомерност относно договореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. за изготвяне на писмени отговори по
подадените две въззивни жалби и процесуално представителство пред въззивната
инстанция, съдът счита за неоснователно с оглед извършените
процесуални действия от процесуален представител на въззиваемия-ищец, както и
се отчита действителната фактическа и правна сложност на делото. Последната не
се определя само от размера на материалния интерес, а от конкретната фактическа
и правна сложност на делото. В случая въззивният съд приема, че договореното и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. е за изготвяне на два писмени
отговори по подадените две въззивни жалби и процесуално представителство пред
въззивната инстанция, т.е. минимално определеният размер, съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се дължи поотделно за всяка от двете подадени въззивни жалби.
Ето защо въззивният съд счита, че договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
в размер на 2000 лв. не е прекомерно и завишено и на
основание чл.81 и
чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат осъдени въззивниците, при условията на солидарност
да заплатят на въззиваемия изцяло сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на
сумата от 2000 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №174298 от 18.07.2017г., постановено по гр.дело №70524/2014г. по
описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА С.О.Б.з.А.Л.
„В.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; и З.С.Ц., с
адрес за призоваване по месторабота: град
София, СО район „Красно село”, ул.”*******; да заплатят на И.И.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***; при условията на солидарност
на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2000 лв. /две
хиляди лева/, сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./