Определение по дело №462/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 9/20.02.2014 година, постановено по Ч.н.д. № 44/2014 година, М. районен съд е отменил Постановление от 30.01.2014 година на Р. П. - М. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 25/2013 година по описа на РУ „Полиция” – Джебел, и е върнал досъдебното производство на РП – М. за разследване, като е постановил при разследването да бъдат изпълнени указанията, дадени в определението.

Против определението е постъпил П. на РП - М., с който определението се протестира като неправилно незаконосъобразно. Твърди се в протеста, че в хода на разследването са извършени всички процесуално-необходими и обективно възможни следствени действия за обосноваване наличието или не на съставомерно деяния по чл.323 ал.1 от НК. Подалият протеста прокурор счита, че от събраните по делото доказателства безспорно било установено, че св.Ю. Г. е влязъл в имота през голямата портална врата, която не е била със сменен патрон и поради това на нея нямал¯ лепенки с печат на ЧСИ, като тази портална врата била заключена с катинар на Ю. Г., който я отключил, след което вкарал караваната в двора на имота. Било установено също, че Ю. Г. не е преодолял поставените лепенки с подписа на ЧСИ на входната врата, а и самата ключалка, така както е приел съда в протестираното определение. Направил е извода, че Ю. Г. не е предприемал действия по самоволно осъществяване на свое действително или предполагаемо право. Моли въззивният съд да отмени протестираното определение, вместо което да постанови друго, с което да потвърди постановлението на РП – М. за прекратяване на наказателното производство.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, вкл. и от досъдебното производство, и като провери допустимостта и правилността на протестираното определение, приема за установено следното:

Протестът е подаден в срок от лице, имащо интерес от протестирането, поради което е допустим. По същество същият е основателен.

Досъдебно производство № 25/2013 год. по описа на РУ „Полиция” – Г.Джебел е образувано срещу Ю. М. Г. от с.Я., общ.Д. с Постановление за образуване на досъдебно производство от 20.09.2013 год. на прокурор при РП - М., за извършено от него престъпление по 323 ал.1 от НК – за това, че в периода 11.04.2013 год. – 07.05.2013 год. в с.Я., общ.Д., самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от М. С. Д. от Г.Х. свое предполагаемо право.

След събиране на писмени и гласни доказателства, респ. след приключване на разследването, с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.01.2014 година, прокурор от Р. П. - М. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 25/2013 година по описа на РУ „Полиция” – Г.Д., образувано срещу Ю.М. Г. от с.Я., общ.Д., за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК. За да постанови прекратяване на така образуваното наказателно производство, наблюдаващият прокурор е изложил установената според него фактическа обстановка, а именно:

С Нотариален акт № 181, том II, рег. № 2128, нот. дело № 381/2011 год., св.М. Д. и съпругата му св.Н. Д., и двамата от Г. Х., били признати за собственици по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., общ. Д., ЕКАТТЕ *, целия с площ 811 кв.метра по геодезическо заснемане, при граници: изток - НУПИ на А. А. Л.; запад - нива на А. М.; север - пасище на А. Л., и юг - път на община Д.. В гореописания имот била построена жилищна сграда на два етажа, със застроена площ в размер на 72 кв.метра и право на строеж върху неурегулирано дворно място, придобит от свидетелите М. Д. и Н. Д. с Нотариален акт № 163, том I, нот. дело № 478/1997 год.

С Нотариален акт за дарение на имот № 108, том I, рег.№ 1920, нот.дело № 108/2010 год., св. Д. и съпругата му - св.Д., дарили имота на дъщеря им Т. М. Д. от Г. Х..

С влязло в сила Решение № 261/20.11.2012 год., постановено по Г. дело № 352/2012 год. по описа на ОС - К., Т. Д. била призната за собственик на гореописаните имоти.

На 11.03.2013 год. с протокол за въвод във владение на недвижим имот, св.Х. Д. П. - частен съдебен изпълнител, въвела Т. Д. във владение на недвижимия имот. При извършения въвод били сменени ключалките на входната врата на къщата и на двете дворни врати, същите били заключени и на тях били сложени лепенки с печат на ЧСИ.

На 11.04.2013 год. св. Ю.Г. вкарал каравана в двора на къщата през голямата външна врата, която била за МПС, и я разположил в предаваемата част на имота която била на А. М. А. от с. Я., общ. Д.. С цел построяване на временна тоалетна на старото място, където преди това е имало такава, св. Г. разкопал старата външна тоалетна, която била в югоизточната част на имота, подготвил кофраж, забъркал бетон и разтоварил 80 броя тухли, с оглед възстановяването й. На 11.04.2013 год., след получен сигнал в РУ “Полиция” - Д. за възникнал спор за собственост в с. Я., общ. Д., С. Б. и В. К. - и двамата служители на РУ „Д.“ посетили с. Я., общ. Д.. Пристигайки на място, С. Б. и В. К. установили, че св. Г. е разбъркал бетон с цел построяване на тоалетна в двора на къщата. С разпореждане № 2322/11.04.2013 год., на основание чл.55 от ЗМВР, В. К. разпоредил на св. Ю.Г. да преустанови всякакъв вид строителна дейност в двора на къщата, собственост на Т. Д. от Г. Х., както и да напусне имота и да възстанови първоначалното фактическо положение.

На 12.04.2013 год. Пламен Д. — служител на РУ “Полиция” - Д. извършил проверка на място в горепосочения недвижим имот, намиращ се в с. Я., общ. Д., и установил, че целостта на поставените печати не е била нарушена.

На 07.05.2013 год. св.О. Ч. - служител на РУ „Полиция“ - Д. въз основа на съставен на 24.04.2013 год. протокол за предупреждение на св. Ю. Г. на основание чл.56 ал.1 от ЗМВР, извършил проверка на място в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., общ. Д., ЕКАТТЕ *, целия с площ 811 кв.метра по геодезическо заснемане, при граници: изток - НУНИ на А.А. Л., запад-нива на А. М., север - пасище на А. Л., и юг - път на община Д.. При тази проверка св. Ч. установил, че св. Ю. Г. е освободил имота и е възстановил първоначалното фактическо положение.

В постановлението си прокурорът от РП – М. е приел още, че в показанията си св. Х. П. посочва, че на 11.03.2013 год., изпълнявайки съдебно решение по гражданско дело № 483/2012 год. по описа на Районен съд - Г. М. и по молба на взискателя по изпълнително дело № 121/2012 год. - Т. М. Д., извършила въвод във владение в недвижим имот в с. Я., общ. Д., срещу длъжника св. Ю.Г.. Въводът бил извършен в недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.метра по геодизическо заснемане, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., общ. Д., като целия имот по документ за собственост е 600 кв.метра, а по геодезическо заснемане е 811 кв.метра. В показанията си св. П. посочила, че с помощта на ключар били сменени ключалките и патроните на вратите на жилищната сграда и на малката портална врата. След като всички сменени патрони били заключени, поставила лепенки с нейния подпис и печат на входната врата на жилищната сграда, двата прозореца на първия етаж и малката портална врата. В показанията си св. П. посочвала също така, че патрона на голямата портална врата не е бил сменен, тъй като ключаря поради затруднения от технически характер не могъл да направи смяната.

В Постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е посочил също, че в показанията си св. Ю.Г. посочил, че е влязъл в имота през порталната врата, която била заключена с негов катинар, който отключил, след което вкарал каравана в двора на имота. Св. Г. посочил също, че възнамерявал да възстанови тоалетната и да живее в караваната до момента, в който трябвало да дойде вещо лице, което да опише подобренията, извършени от него. В показанията си св. Ю.Г. посочил също така,. че не е късал сложените от частния съдебен изпълнител лепенки с печати, като на голямата портална врата не е имало сложени от частния съдебен изпълнител лепенки.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, прокурорът е направил извода, че липсват данни за извършено от Ю.Г. престъпление по чл.323 ал.1 от НК. Изложил е съображения, че самоуправството се характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право, и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Посочил е, че от обективна страна за престъплението по чл. 323 ал.1 НК се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между извършителя и пострадалия, какъвто от събраните писмени доказателства не се установявал. Между тези страни действително съществували обтегнати отношения, които обаче не можели да се приемат като правен спор, вследствие на който Ю.Г. да е извършил действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Изложил е също съображения, че от субективна страна самоуправството е умишлено престъпление, като за наличието на пряк умисъл е достатъчно деецът да знае предварително, че правото му се оспорва, за наличието на какъвто спор няма данни от материалите по делото. Направил е крайният извод, че от събраните по досъдебното производство доказателства било видно, че Ю. Г. не е предприемал действия по самоволното осъществяване на свое действително или предполагаемо право, поради което е прекратил наказателното производство.

По жалба на М. Д. от Г.Х. против постановлението от 30.01.2014 год. на РП – К. за прекратяване на наказателното производство, образувано против Ю. М. Г. за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК, в РС - М. е образувано Ч.н.дело № 44/2014 год. С Определение № 9/20.02.2014 год. по същото дело е отменено постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство, като е постановено делото да бъде върнато на РП – М. за разследване, при което да бъдат изпълнени дадените указания в определението. За да постанови определението си, съдът е приел, че приетата от прокурора фактическа обстановка почива на доказателствения материал, събран по досъдебното производството , но правните изводи на прокурора за несъставомерност на деянието не съответствали на приетите фактически констатации. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че от писмените и гласните доказателства по делото ставало ясно, че между Т. М. Д. - дъщеря на М. и Н. Д., и Ю.Г. се е развил спор за собственост на недвижим имот - къща в с.Я., който спор бил решен с влязло в сила съдебно решение. Също така съдът е приел за безспорно, че М. Д. и Н. Д. са собственици по давностно владение на неурегулиран поземлен имот с площ от 811 кв.м., в който е построена въпросната къща. Въз основа на влязло в сила съдебно решение ЧСИ - св.П., е въвела във владение взискателя Т. Д., при което са били сменени както ключалката на входната врата на къщата, така и на входната врата на двора, като били сложени и лепенки с подписа на ЧСИ на двете врати и двата прозореца на първия етаж. Тези действия на ЧСИ П. били протоколирани в Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 11.03.2013год., в който било отбелязано, че ключовете са при съдия-изпълнителя, а на длъжниците бил даден срок до 11.04.2013год. да изнесат багажа си, като за да направят това, следвало да потърсят ЧСИ да отвори вратата. Съдът е приел от фактическа страна също, че след извършения на 11.03.2013год. въвод във владение от ЧСИ, на 11.04.2013год. Ю. Г. вкарал каравана в двора на къщата през външната врата, разположил я в двора и след като разкопал старата външна тоалетна, подготвил кофраж, забъркал бетон и разтоварил 80 бр. тухли, с оглед възстановяването й. Още същия ден, след получен сигнал в РУ „Полиция” - Д., полицаи посетили имота и предупредили лицето да преустанови действията си. Последващо посещение било направено и на 24.04.2013 год., когато Г. отново бил предупреден да възстанови първоначалното фактическо положение, като едва при трета проверка на 07.05.2013 год. било констатирано, че имота е освободен. Съдът е направил извода, че при това положение още на 11.04.2013год. Г. е бил наясно, че извършва неправомерни действия.Същия безспорно бил осъществил владение върху дворното място, на което не е собственик като очевидно бил преодолял поставените лепенки с подписа на ЧСИ на входната врата, а и самата ключалка, тъй като сменените при въвода във владение ключове са се намирали в ЧСИ, при което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.323 ал.1 от НК. Съдът е посочил в определението си, че едва след второто предупреждение на 07.05.2013год., Ю. Г. възстановил първоначалното фактическо положение. Изложил е съображения, че след като Г. е възстановил първоначалното фактическо положение, то той можел да се ползва от привилегията на чл.323 ал.3 от НК, но този въпрос не бил обсъден от прокурора. Съдът е посочил, че макар, че крайния извод на прокурора - че досъдебното производство следва да бъде прекратено, бил правилен, това било сторено на друго основание - несъставомерност на престъпното деяние, което обаче не почивало на събрания доказателствен материал. С оглед на тези съображения, съдът е приел, че постановлението на прокурора е необосновано, поради което го е отменил, като е върнал досъдебното производство на РП – М. за извършване на разследване.

При тези данни настоящият състав намира, че протестираното определение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Това е така, по следните съображения:

От събраните на досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка, която не е съобразена изцяло както от прокурора от РП – М., така и от първоинстанционния съд, а именно: С Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.1997 год. на съдебния изпълнител при РС – М., при извършената публична продан от 12.05.1997 год. до 12.06.1997 год. на недвижим имот, принадлежащ на Ю.М. Г., по изп.дело № 322/1994 год. по описа на СИС при РС – М., на обявения за купувач М. Х. Ю. от Г.Д. е възложен недвижимия имот, представляващ дворно място от 600 кв.м., заедно с жилищната сграда на два етажа и таван, със застроена площ от 72 кв.м., находящ се в с.Я., общ.Д., за сумата от 600 000 лв. С Нотариален акт № 163, том I, нот. дело № 478/1997 год. по описа на РС – М. М. Х. продал на св.Н. Д. следния свой собствен недвижим имот: жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 72 кв.м., ведно с правото на строеж върху неурегулирано дворно място в с.Я., общ.Д., цялото от 600 кв.м. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том I, рег.№ 1920, нот.дело № 108/2010 год., св. М. Д. и съпругата му - св.Н. Д., дарили закупеният недвижим имот, описан по-горе, на дъщеря им Т. М. Д. от Г. Х.. С Нотариален акт № 181, том II, рег. № 2128, нот. дело № 381/2011 год., св.М. Д. и съпругата му св.Н. Д., и двамата от Г. Х., били признати за собственици по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., общ. Д., ЕКАТТЕ *, целия с площ 811 кв.метра по геодезическо заснемане, при граници: изток - НУПИ на А.А. Л.; запад - нива на А.М.; север - пасище на А. Л., и юг - път на община Д..

С влязло в сила Решение № 261/20.11.2012 год., постановено по В.Г. дело № 352/2012 год. по описа на ОС - К., било признато за установено по отношение на Ю.М. Г. и А.А. Г., и двамата от с.Я., общ.Д., че Т. М. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв.м. по документ за собственост, 67 кв.м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегилуран поземлен имот № 0.292 по КВС на с.Я., общ. Джебел, ЕКАТТЕ *, попадащ в урбанизираната територия на с.Я., целият с площ 600 кв.м. по документ за собственост, 811 кв.м. по геодезичесско заснемане, при посочени в решението граници; както и е осъдил Ю. Г. и А. Г. да предадат владението на посочения имот на Т. Д.. В мотивите на същото съдебно решение е прието, че Ю. Г. е съпругата му - А. Г., са загубили собствеността върху недвижимия имот – дворно място , ведно с псотроената в него жилищна сграда на два етажа, находящи се в с.Я., общ.Д., при извършената публична продан на имота, респ. при възлагането му на обявения за купувач М. Ю. с влязло в сила постановление за възлагане по изп.дело № 322/1994 год. по описа на СИС при РС – М.. Прието е също, че през 2006 – 2007 год. /най-късно 2008 – 2009 год./ Ю.Г. и А. Г. установили отново фактическа власт върху описания имот, който започнали да владеят като свой, демонстрирайки владението си чрез ограждане на дворното място, извършване на ремонт на къщата, плащане на данъци и др., което владение на имота са осъществявали и към момента на извършване на въвода във владение на Т. Д. в жилищната сграда.

Въз основа на посоченото решение Т. Д. се снабдила с изпълнителен лист и било образувано изп.дело № 121/2012 год. по описа на ЧСИ Х..П.. На 11.03.2013 год. от ЧСИ Х. П. бил извършен въвод на Т. Д. във владение на процесния недвижим имот – двуетажна жилищна страда със застроена площ от 72 кв.м., построена в неурегулиран ПИ № 0.292 по КВС на с.Я., общ.Д., попадащ в урбанизираната територия на с.Я., общ.Д., целият с площ от 600 кв.м. по документ за собственост, а по геодезическо заснемане – 811 кв.м., за което бил съставен Протокол за въвод във владение на недвижим имот от същата дата. В същия протокол е отразено, че при въвода във владение не е присъствал никой от страна на длъжника, като били сменени ключалките на входната врата на жилищната сграда и на портата на оградата на двора, както и били сложени лепенки с подписа на ЧСИ на двете врати и двата прозореца на първия етаж. Със същия протокол на длъжниците бил даден срок до 11.04.2013 год. да си изнесат багажа, като за да си изнесат багажа, трябва да потърсят ЧСИ да отвори вратата. От показанията на свидетелите Х. П. и А. С. се установява, че патрона на голямата портална врата на двора не е бил сменен, както и че ЧСИ е поставил лепенки на прозорците на първия етаж на жилищната сграда, на входа на същата и на малката портална врата на оградата на двора.

На 11.04.2013 год. св. Ю. Г. вкарал каравана в двора на къщата през голямата портална врата, която била за МПС, и я разположил в двора. С цел построяване на временна тоалетна на старото място, където преди това е имало такава, св. Г. разкопал старата външна тоалетна, която била в югоизточната част на имота, подготвил кофраж, забъркал бетон и разтоварил 80 броя тухли, с оглед възстановяването й. На същата дата - 11.04.2013 год., след получен сигнал в РУ “Полиция” - Д. за действията на Ю.Г., Л. А. и В. К. - и двама‗а служители на РУ „Д.”, посетили с. Я., общ. Д.. Пристигайки на място, Л. . и В. К. установили, че св. Г. е разбъркал бетон с цел построяване на тоалетна в двора на къщата. С разпореждане от 11.04.2013 год., на основание чл.55 от ЗМВР, полицейския служител В. К. разпоредил на св. Ю.Г. да преустанови всякакъв вид строително – монтажна дейност в къщата и в двора на къщата, намираща се в с.Я., общ.Д..

Видно от Протокол за предупреждение от 24.04.2013 год. и показанията на св.О. Ч. - служител на РУ „Полиция“ - Д., протокола за предупреждение е бил съставен на 24.04.2013 год. в сградата на РУ „Полиция” – Д., като със същия на основание чл.56 от ЗМВР Ю. Г. бил предупреден да възстанови първоначалното фактическо положение в неурегилиран поземлен имот, представляващ дворно място ЕКАТТЕ *, целия с площ от 600 кв.м. по документ за собственост и 811 кв.м. по геодезическо заснемане, като изкърти бетона, който е налял, и изкара извън границите на имота тухлите, варта и другите строителни материали, в срок до 07.05.2013 год. Протоколът за предупреждение бил връчен в сградата на РУП на Ю. Г. на същата дата, но последния отказал да го подпише, като отказа му е удостоверен с подписа на един свидетел. Установява се също, че на 07.05.2013 год. св.Ч. извършил проверка на място в посочения недвижим имот, при която установил, че св. Ю. Г. е освободил имота и е възстановил първоначалното фактическо положение.

От показанията на Ю. Г. като свидетел по делото /същият не е привличан като обвиняем по делото, макар и делото да е било образувано срещу него/ се установява, че на 11.04.2013 год. е влязъл в имота през голямата портална врата, която била заключена с негов катинар, който отключил, след което вкарал каравана в двора на имота. Св. Г. сочи също в показанията си, че възнамерявал да възстанови тоалетната и да живее в караваната до момента, в който трябвало да дойде вещо лице, което да опише подобренията, извършени от него, но не бил извършвал никаква строителна дейност, тъй като бил предупреден от полицейските служители; както и че не е късал сложените от частния съдебен изпълнител лепенки с печати, като на голямата портална врата не е имало сложени от частния съдебен изпълнител лепенки. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на св.А. Г..

При така установената от настоящата инстанция фактическа обстановка от събраните на досъдебното производство доказателства, се налага извода, че не са налице доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин извършването на престъпление по чл.323 ал.1 от НК от обективна и субективна страна от Ю. Г.. Както правилно е приел прокурорът от РП – К., за да бъде осъществено деянието по чл.323 ал.1 от НК от обективна страна, то следва да е извършено от дееца действие, насочено към упражняване на спорно действително или предполагаема право с имуществен еквивалент, като изискването е задължително правоотношението, което е засегнато с осъщественото престъпление, да е било обект на оспорване. В конкретния случай не е налице съществен еленет от състава на престъплението от обективна страна, а именно: да е налице правен спор относно действително или предполагаемо имуществено право, което деецът да е осъществил самоволно, не по установения от закона ред. Това е така, тъй като правото на собственост върху недвижимия имот – неурегилирано дворно място, находящо се в с.Я., общ.Д., не е било предмет на правен спор между Ю. Г. и М. Д. преди осъществяване на инкриминираното действие от Ю. Г. на 11.04.2013 год. – влизане в дворното място с каравана през голямата портална врата и стоварването на строителни материали, а такова е било правото на собственост само върху жилищната сграда, построена в имота. От друга страна, безспорно е установено от доказателствата по делото, че до 11.03.2013 год. /а всъщност и до 11.04.2013 год. вкл./ фактическата власт върху дворното място е била упражнявано от Ю.Г., като в тази връзка следва да се отбележи, че поставянето на лепенка от ЧСИ – св.Х.П., върху малката порта на двора /а дори и върху голямата портална врата за влизане на МПС/, е без правно значение в случая, доколкото въвода във владение на св.Т. Д. е бил извършен само на жилищната сграда, респ. следвало е при този въвод да бъде ограничен достъпа на Ю. Г. само до жилищната сграда. Или, при липсата на такъв правен спор, предхождащ осъществяването на инкриминираното деяние, не може да се носи наказателна отговорност, тъй като подобно действие не би нарушило Ýепосредствения предмет на престъплението – засягането на обществените отношения, свързани с решаването на имуществен спор. Само за прецизност следва да се отбележи в тази връзка, че само по себе си влизането в чужд имот и осъществяване на фактическа власт върху него не представлява престъпление, както неправилно е приел първоинстанционният съд, който не е посочил в протестираното определение какво точно свое действително или предполагаемо право е осъществил Ю. Г. не по установения от закона ред, и дали същото е било оспорвано, т.е. предмет на правен спор. Още повече, че при самият въвод на св.Т. Д. във владение на жилищната сграда на св.Ю. Г. или негов представител не са присъствали, при което / а и от останалите събрани по делото доказателства/ не може да се направи извода, че същият е съзнавал, че е налице евентуално противопоставяне /оспорване/ на правото му да влиза в дворното място, т.е. твърдяното престъпление не е осъществено от Ю. Г. и от субективна страна.

Дори и да се приеме, обаче, че св.Ю.Г. е осъществил самоволно, не по установения от закона ред, едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, то деянието отоново би било несъставомерно. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.323 ал.1 от НК инкриминира само тези самоуправни действия, които не представляват „маловажен случай”. С оглед установената от настоящата инстанция фактическа обстановка, изложена по-горе в мотивите, следва да се приеме, че случаят не е немаловажен, с оглед на продължилото няколко години владение върху имота от св.Г., извършването на подобрения в него /за които се води гражданско дело/, начина на извършването му – влизане в дворното място със собствен ключ през голямата портална врата на двора, характера на самоуправните действия, както и с оглед на липсата на каквито и да било вредни последици от осъществяването му в имуществената сфера на засегнатото лице – св.М. Д., т.е. с оглед липсата или незначителността на вредните последици и другите посочени по-горе обстоятелства следва да се приеме, че евентуално извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на престъпление от този вид. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че инкриминираното деяние на св.Ю.Г. е несъставомерно и на още едно основание. Така, безспорно е установено от доказателствата по делото, че на по подаден сигнал за извършвани действия в имота от Ю. Г. на 11.04.2013 год., същия ден полицейските служители Л. А. и В. К. посетили недвижимия имот, където констатирали, че Ю. Г. е забъркал бетон с цел да построи тоалетна в двора на къщата, при което разпоредили писмено на Г. да преустанови всякакви строително-монтажни дейности в района на имота, за което на основание чл.55 от ЗМВР съставили Разпореждане от 11.04.2013 год., което връчили на място на Ю. Г.; както и съставили Докладна записка с рег. № 2323/12.04.2013 год. до Началника на РУ „Полиция” – Д.. Установено е също, че на 24.04.2013 год. в сградата на РУ „Полиция” – Д., на основание чл.56 от ЗМВР от св.О. Ч. – младши полицейски инспектор, е бил съставен Протокол за предупреждение от същата дата, с който Ю. Г. е бил предупреден да възстанови първоначалното фактическо положение на неурегулирания поземлен имот, представляващ дворно място ЕКАТТЕ *, целият с площ от 600 кв.м. по документ за собственост и 811 кв.м. по геодезическо заснемане, като изкърти бетона, който е налял, и изкара извън границите на имота тухлите, варта и другите строителни материали, в срок до 07.05.2013 год., като Ю. Г. е отказал да подпише протокола. Установява се също от доказателствата по делото, че при извършената на 07.05.2013 год. проверка на имота от св.Ч., същият е констатирал, че първоначалното фактическо положение е възстановено. При това положение, дори и да се приеме, че Ю. Г. е осъществил самоуправни действия, безспорно следва да намери приложение разпоредбата на чл.323 ал.3 от НК, изключваща ангажирането на наказателната отговорност на дееца, тъй като след предупреждение от съответния държавен орган и в даденият му срок е възстановил първоначалното фактическо положение. В тази връзка следва да се отбележи още, че неправилно първоинстанционният съд в протестираното определение е приел, че последващо посещение на имота било направено на 24.04.2013 год., като Г. отново бил предупреден да възстанови първоначалното фактическо положение, както и че едва след второто предупреждение на 07.05.2013 год. е възстановил първоначалното фактическо положение. Това е така, тъй като предупреждението на В. К. от 11.04.2013 год. е само за преустановяване на строително-монтажни дейности в имота; докато едва за първи път на 24.04.2013 год., и то в сградата на РУ „Полиция” – Д. /а не както е приел първоинстанционния съд – при последващо посещение на място в имота/, св.Ю. Г. е бил предупреден да възстанови първоначалното фактическо положение, като му бил даден и срок за това – до 07.05.2013 год., като е безспорно, че в дадения срок Ю. Г. е възстановил първоначалното фактическо положение. Всъщност, от показанията на св.Ю. Г. и св.А. Г. /които не са опровергани от други доказателства по делото/ е видно, че след отправеното му предупреждение на 11.04.2013 год. Ю. Г. не е извършвал каквито и да било строителни дейности, вкл. и наливане на разбъркания бетон, като след два-три дни е освободил изцяло имота, т.е. същият е възстановил първоначалното фактическо положение дори преди надлежно отправеното му предупреждение за това.

С оглед изложеното, като е приел, че в случая извършеното деяние от Ю. Г. не съставлява престъпление, поради несъставомерност на същото от обективна субективна страна, и е прекратил досъдебното производство, прокурорът от РП – М. е направил обоснован и закосъобразен краен извод и е постановил прокурорският си акт в съответствие с материалния и процесуалния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че в протестираното определение по същество първоинстанционният съд е споделил крайният извод на прокурора за прекратяване на досъдебното производство, но е приел, че това следва да стане на друго основание, без да посочва кое точно такова, като не е осъществил правомощията си по чл.243 ал.5 т.2 от НПК и не е изменил постановлението относно основанието за прекратяване на наказателното производство, без да отменя постановлението и да връща делото на прокурора само на това основание.

Като не е съобразил изложеното и е отменил с обжалваното определение Постановлението на РП – М. от 30.01.2014 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 25/2013 год. по описа на РУ”Полиция” – Г.Д., първоинстанционният съд е постановил неправилен - необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Посоченото налага обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, с което да бъде потвърдено постановлението на РП – М. за прекратяване на наказателното производство.

Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение № 9/20.02.2014 год., постановено по Ч.н.дело № 44/2014 год. по описа на М. районен съд, с което е отменено Постановление от 30.01.2014 година на Р. П. - М. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 25/2013 година по описа на РУ „Полиция” – Д., и делото е върнато на РП – М. за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението, вместо което п о с т а н о в я в а:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 30.01.2014 година на Р. П. - М. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 25/2013 година по описа на РУ „Полиция” – Д., образувано срещу Ю.М. Г. от с.Я., общ.Д., обл.К., за извършено престъплени по чл.323 ал.1 от НК

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.