№ 22
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по жалба от 2.12.2021 г. на заявителя „Орбит Стийл“ ООД срещу решението от 1.12.2021 г. по
т.д. № 2100/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, с което е потвърден отказ №
20211021121929/21.10.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен
по заявление с вх. № 20211021121929.
В жалбата се твърди се, че неправилно СГС е приел за законосъобразен обжалвания отказ. Твърди се, че
неправилно е прието, че представеното предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ не е редовно връчено на дружеството,
предвид получаването му от самия съдружник като управител, а не е връчено на другия съдружник. Сочи се, че
адресат на предизвестието е дружеството, което се представлява от управителя, а не от съдружниците, като няма
забрана съдружник да е едновременно и управител.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на
длъжностното лице по регистрацията.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира
за установено следното:
Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по същество тя е
основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Орбит Стийл“ ООД, представляван от адвокат, упълномощен от
управителя Б. В. К., с жалба от 25.10.2021 г. срещу отказ № 20211021121929/21.10.2021 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20211021121929, с което е
поискано заличаване на Б. В. К. като съдружник, поради едностранно заявление по чл. 125, ал. 2 ТЗ.
От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установи, че
дружеството е регистрирано на 15.12.2014 г. като EООД с капитал 2 лв. и едноличен собственик на капитала Л. Н.
М., който е вписан и за управител. На 9.03.2015 г. е вписано прехвърляне на всички притежавани от Л. М. дялове,
както следва: 1) дял в размер на 1 лв. – на Б. В. К., и 2) дял в размер на 1 лв. – на П. А. П.. Едновременно е вписано
1
и увеличаване на капитала на 100 лв., който е бил разпределен между съдружниците: 60 лв. – за Б. В. К. и 40 лв. –
за П. А. П.. Вписано е и заличаване на Л. М. като управител, а за такъв е вписан Б.К.. На 23.09.2015 г. е вписано
увеличаване на капитала на 1000 лв., при разпределение между съдружниците: 600 лв. – за Б. В. К. и 400 лв. – за
П. А. П..
Към процесното заявлението с вх. № 20211021121929, подадено от адвокат, упълномощен от управителя Б.К. с
право да го представлява пред АВ в качеството на управител, т.е. да представлява дружеството /а не да
представлява същият като физическо лице/, са приложени: 1) предизвестие от Б.К. за напускане на дружеството
по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, върху което е удостоверено получаване от името на дружеството на 7.07.2021 г. от
управителя Б.К.; 2) декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на управителя Б.К..
За да постанови атакувания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че заличаването на напуснал
съдружник изисква вписване на промени и в други обстоятелства относно съдбата на дяловете му и на
дружеството /намаляване на капитала или увеличаване на дяловото участие на другия съдружник, изменение на
дружествения договор/, които следвало да бъдат заявени за вписване и да се представи актуализиран дружествен
договор. Прието е и, че няма данни за отразяване на предизвестието в съответните търговски книги в
канцеларията на дружеството, с оглед възможността на съдружниците да се запознаят с него, упражнявайки
правата си по чл. 123 ТЗ и т. 39 от дружествения договор, а получаването му от лицето, искащо заличаването, не
може да обоснове категоричен извод за определяне на началото на 3-месечния срок, респ. съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство.
В обжалваното решение от 1.12.2021 г. СГС не е споделил доводите на ДЛР по отношение на необходимостта
от уреждане на последиците от напускането на съдружник като условие за вписване на заличаването му. Прието е
обаче, че са налице други основания за отказ за вписване – липсата на редовно връчено на дружеството
предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, доколкото целта на закона е осигуряване на възможност за предприемане на
действия за реорганизация на дружеството, поради което предизвестието следва да се връчи на лице, различно от
самия съдружник, вкл. в хипотезата, при която той е вписан и като управител.
Решението е неправилно. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства
или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21
ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са
приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/.
В конкретния случай е поискано заличаване вписването на заявителя като съдружник поради едностранно
прекратяване на членственото му правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, обективирано в представеното
писмено предизвестие от 7.07.2021 г.
Несъмнено в обхвата на проверката по чл. 21, т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ е дали предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ е
произвело правно действие, предпоставка за което е да е достигнало до другата страна по членственото
правоотношение – дружеството, т.е. дали е редовно връчено. Спазването на тези изисквания следва да се
установява от съдържанието на представените документи, без да е нужно изследване в регистърното
производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ. В настоящия случай в приложеното писмено предизвестие от 7.07.2021 г. е удостоверено, че е
получено срещу подпис на 7.07.2021 г. от името на дружеството от законния му представител – управителя Б.К.
/самият напускащ съдружник/.
Въззивният съд не споделя становището на първоинстанционния, че така удостовереното обстоятелство сочи
на липса на редовно връчено предизвестие на адресата – дружеството. До такъв извод не води факта, че авторът
на писменото волеизявление и физическият получател на същото е едно и също физическо лице. Хипотезата е
аналогична на уредената в чл. 38, ал. 1 ЗЗД хипотеза на договаряне сам съм себе си при представителството, и се
свежда до принципния въпрос – може ли законният представител на едно юридическо лице да извършва правни
действия от името на това юридическо лице, ако адресат на тези действия е той самият в качеството си на
физическо лице или друго лице, на което той също е представител /или ако тези действия пораждат последици в
неговата правна сфера/. На този въпрос е даден отговор в т. 2 от ТР № 3/15.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК, в което е
2
прието, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно
и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната
на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. В мотивите е прието, че: органното представителство не е същинско представителство по
ЗЗД, основано на представително правоотношение, а се касае до представителна функция, част от законовата
компетентност на органите на ЮЛ; органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е
тази на органния представител; тъй като органният представител е неделима част от самото ЮЛ, то е
недопустимо спрямо него да се прилагат ограничения, засягащи волеобразуването и волеизявяването на
юридическото лице; разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може да се
пренесе механично към органното представителство, при което се касае до формиране и изразяване на воля, тъй
като ще се стигне до стесняване компетентността на органния представител, който може да извършва правни
действия в границите на правоспособността, а те са граници и на дееспособността на ЮЛ. Следователно,
органният представител може да договаря сам със себе си, т.е. може да бъде насрещна страна по сделка, по която
той представлява самото ЮЛ, което е другата страна по сделката. Сключването на договор предполага както
активно представителство /представителство за извършване на волеизявления от името на ЮЛ – такива са
изявленията по отправяне и приемане на офертата за сключване на договор/, така и пасивно представителство
/представителство само за получаване на изявления от името на ЮЛ – получаването на отправените
волеизявления, съдържащи офертата или приемането й/. След като в тази хипотеза е признато правото
едновременно на активно представителство и на пасивно представителство, то на още по-голямо основание
следва да се признае и само правото на пасивно представителство за получаване на изявления от името на ЮЛ,
отправени от същото лице, което е и органен представител[1]. Ето защо несподелими са доводите на СГС, че в
конкретния случай управителят Б.К. няма право да получава отправени до дружеството изявления, на които автор
е самият той като физическо лице, а процесното изявление е следвало да се връчи на лице, различно от самия
съдружник, вкл. в хипотезата, при която той е вписан и като управител. В светлината на разясненията на ТР №
3/15.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК всеки законен представител на търговско дружество притежава пасивна
представителна власт по отношение на изявления до дружеството, отправени от самия него лично или като
представител на друго лице. Без значение за валидното получаване в тази хипотеза е дали има и други лица с
право на пасивна представителна власт спрямо дружеството, тъй като авторът на изявлението не е длъжен да го
връчва на определен представител, а е достатъчно да го връчи на който и да е представител. В конкретния случай
дружеството има един законен представител, поради което достигането до него на изявления спрямо дружеството
се счита за получаване на изявленията от самото дружество. При това всички предвидени в законодателството
хипотези на връчване на друго лице с действие за юридическо лице /напр. при връчване на съобщения по ГПК,
вкл. нотариални покани/ се основават на житейската презумпция, че личната или служебна близост на тези други
лица с адресата на съобщението ще доведе до неговото реално достигане до адресата. Ако адресатът е ЮЛ, то
това достигане е равнозначно на достигане до знанието на законния /органен/ представител на същото, тъй като
само неговата правна воля се приравнява на воля на ЮЛ. Предвид горното следва да се приеме, че в качеството си
на управител Б.К. е имал правото да получи от името на дружеството писменото предизвестие по чл. 125, ал. 2
ТЗ, изходящо от самия него като физическо лице. Несподелимо е приетото от СГС, че предизвестието би било
получено от дружеството само, ако бе получено от служител или другия съдружник, но не и от управителя, който
е единственият му законен представител и изразител на волята му. Не съществува и никаква законова опора за
изразеното в обжалваният отказ на ДЛР становище, че предизвестието следвало да се отрази в съответните
търговски книги в канцеларията на дружеството. Търговските книги са счетоводни книги и те нямат подобна
функция /отделно, че вече повсеместно се водят само електронно/, а законово задължение за водене на регистър
за входяща или изходяща кореспонденция не съществува за частноправните субекти, освен за някои специални
категории /застрахователи, банки и др./. Дори обаче предизвестието да е било получено от друго лице за
дружеството или вписано във въпросните книги, то от това може единствено да се презумира получаването му от
управителя, като единствен законен представител. Ако той лично е получил изявлението, то нужда от презумпции
няма. Ето защо предизвестието е получено от дружеството и е произвело действие. Както към датата на подаване
на процесното заявление, а още повече към днешна дата, е изтекъл 3-месечният срок на предизвестие, поради
което членственото правоотношение е било прекратено.
Правилно СГС е приел, че противно на приетото от ДЛР не е предпоставка за вписването на заличаването като
съдружник приемането и вписването на решения относно освободения дружествен дял на напусналия съдружник
3
и за промени в устройствения акт на дружеството. Прекратяването на членственото правоотношение в хипотезата
на чл. 125, ал. 2 ТЗ настъпва автоматично след изтичане на срока на предизвестие, което поражда задължения на
дружеството да уреди последиците от това прекратяване, но неуреждането им не е условие за вписване на вече
настъпилата правна промяна в ТР. Ето защо обжалваният отказ се явява незаконосъобразен.
С оглед на изложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като се отмени и
обжалваният отказ на АВ с указания да бъде извършено вписване на процесното заявление.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
[1] в тази смисъл е и последователната практика на настоящия състав – вж. напр. решение № 2178/25.10.2017 г. по т.д. № 5005/2017 г.,
решение №2270/29.08.2018 г. по т.д. № 3582/2018 г. на САС и др. по отношение на аналогични казуси.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 1.12.2021 г. по т.д. № 2100/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, и вместо
това постановява:
ОТМЕНЯ отказ № 20211021121929/21.10.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по
вписванията, постановен по заявление с вх. № 20211021121929, по жалба на „Орбит Стийл“ ООД с ЕИК –
*********.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши вписване по партидата на „Орбит Стийл“ ООД с ЕИК –
********* на обстоятелствата по заявление с вх. № 20211021121929.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията съобразно чл. 25, ал. 5
ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4