Решение по дело №4996/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 191
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20193110204996
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                               Година  2020                            Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На   двадесет и девети януари     Година  две  хиляди и двадесета

 

В публично съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията

 АНД                                 № 4996                по описа за 2019 г.

 за да се произнесе взе предвид следното

 

                         Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба Д.Я.Д. против  НП № 19-0442-001989 от 25.09.19г. на Началник сектор към ОД на МВР , ІV РУ -–Варна, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца  .

               Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна  и е приета от съда за разглеждане.

                        В жалбата въззивникът моли отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва фактическите констатации на АНО.

                В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Д., редовно упълномощен. Оспорва жалбата и по съществото моли отмяна на НП. Водачът не бил собственик и не знаел, че превозното средство е с прекратена регистрация. Освен това не било доказано , че той е управлявал  автомобила.

                Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Изразява писмено становище, че водачът е бил длъжен да знае дали за МПС е имало валидно сключена застраховка гражданска отговорност и НП следвало да бъде потвърдено.

 

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

               На 01.06.2019 г.  около 12.00 . В м-ст Ракитника  въззивникът Д. управлявал т.а. КАМАЗ 5511 с рег. № В  5830 ВВ, собственост на „Анчев 2014“ЕООД, който автомобил със служебно прекратена регистрация от 15.05.2019 г.

                Бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис, но не било издадено НП, той като случаят бил препратен на прокуратурата по компетентност. Видно от приложеното постановление за  прекратяване на делото, прокурорът направил извод,  че деянието не е престъпление. 

 

                Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените доказателства. Писмените доказателства са събрани по реда на НПК и следва да се кредитират изцяло материалите по АНП, вкл.  АУАН, заповед за компетентност, справка за нарушител, постановление на ВРП и други материали от ДП, заповед за ПАМ.

 

        Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:            

       

                Безспорно е установено, че лицето е управлявало МПС, което не е било регистрирано. Не е безспорно установено, обаче, че лицето е съзнавало това.  След като НП се издава въз основа на постановлението за прекратяване на ДП, то АНО е обвързан с описаните в него фактически положения и не може да включва нови факти. Наказателното производство не е образувано срещу Др. Д., но е образувано въз основа на докладна записка, от която става ясно, че именно лицето Др. Д. е било установено да управлява автомобила. Досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е престъпление. Прокурорът не е изложил аргументи дали това е така поради субективна, или обективна несъставомерност. В заключителното си мнение дознателят се е позовал на субективна несъставомерност. При приключило наказателно производство административно такова може да продължи само, ако при същите факти, деянието следва да се квалифицира като административно нарушение,   а не като престъпление. За съжаление постановлението на прокурора не съдържа нито фактическа, нито  правна обосновка и не става ясно защо ДП е прекратено. Деянието би могло да не е престъпление, поради липса на умисъл например. Тогава то би могло да се квалифицира като административно нарушение, тъй като административни нарушения са и непредпазливо извършените. В този случай обаче, АНО е следвало да извърши проверка дали е налице непредпазливост, и ако такава е налице, да опише в НП фактите, въз основа на които е направил този извод. От една страна правилни са твърденията на процесуалния представител на въззивната страна, че водачът има задължение да знае дали за МПС има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и че деянието може да бъде административно нарушение, дори и при липса на умисъл, стига водачът да е предполагал, или да е бил длъжен и да е могъл да предположи, че  превозното средство  няма застраховка гражданска отговорност и че в резултат на това е дерегистрирано служебно.  Такива факти, обаче, не са описани в НП. Вината е елемент от състава на нарушението, поради което и в НП следва да са описани всички факти, относими към този съставомерен елемент. Неописването на фактите, относими към съставомерните елементи на нарушението е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП. 

                Освен това, за да е служебно дерегистрирано едно МПС, не е достатъчно за него за няма валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Необходимо е  да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма  на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.    В случая няма данни собственикът на автомобила да е бил уведомен за това, още по- малко – въззивникът Д. да е знаел за свалянето от регистрация и за уведомлението. Поради това и не може да се приеме за безспорно установено,  че деянието на Д. е извършено виновно – било то умишлено, или непредпазливо и съдът намира, че въззивникът е наказан за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил.

                В конкретния случай се констатира и друго съществено процесуално нарушение. Видно е, че деянието е извършено на 01.06.2019 г. На 02.07.2019 г. е бил съставен АУАН и е започнало административно-наказателното производство. В същото време, на 15.08.2019 г. за същото нещо е било образувано и наказателно производство. Когато деянието има признаци на престъпление, административно-наказателно производство не се образува, а образуваното следва да бъде прекратено. И обратното – административно-наказателно производство може да започне и без издаването на АУАН в случаите на прекратяване на наказателно производство поради това, че извършеното е административно нарушение, а не престъпление. В конкретния случай, недопустимо от закона са се водили две паралелни наказателни производства.  Това е категорично видно от факта, че НП не е издадено въз основа на постановлението за прекратяване на прокурора, а е издадено въз основа на съставения АУАН. В същото време, обаче, считано от 15.08.2019 г., въз основа на полицейска докладна записка, е било образувано и наказателно производство. След прекратяване на наказателното производство, административно наказание би могло да бъде наложено на основание прокурорското постановление, но не и въз основа на АУАН, издаден на 02.07.2019 г. 

       

                Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

                 ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 19-0442-001989 от 25.09.19г. на Началник сектор към ОД на МВР, ІV РУ -Варна, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Д.Я.Д. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

                Решението подлежи на обжалване  пред Административен  съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ: