Р Е Ш Е Н И Е
№:94 01.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2578 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на по чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за
здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на Н.С.С., ЕГН-********** с
адрес: ***, против Експертно решение № 1465 от заседание № 176 от 01.10.2021г.
на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по
нервни, очни и ССЗ болести. С оспореното Експертно решение (ЕР), НЕЛК е
потвърдила ЕР № 1572 от заседание № 0121 от 01.07.2021г. на Втори състав на
ТЕЛК към „УМБАЛ-Бургас“АД по всички въпроси, включително по определения процент
трайно намалена работоспособност – 30%.
В сезиращата съда жалба и уточняващото заявление се
изразява становище за неправилност на оспореното решение и определения с него
процент трайно намалена работоспособност. Жалбоподателят не е съгласен с този
процент, защото не може да работи с лявата си ръка, има диабет и инсулт,
засягащ дясната ръка и крак. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят
представя писмени доказателства. Пред съда лично поддържа жалбата си и пледира
за уважаването й. Изразява несъгласие с определения му процент и счита, че
следва да му бъдат определение 55-60% трайно
намалена работоспособност.
Ответникът – НЕЛК, не изпраща представител пред съда и
не изразява становище по оспорването. Представя административната преписка по
която е издадено експертното решение.
Заинтересованите страни – ТЕЛК Втори състав към „УМБАЛ-Бургас“АД, Агенция за хора с увреждания -
гр.София, ТП на НОИ-Бургас (Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт гр.Бургас) и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ -
гр.Бургас, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становища
по оспорването.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Съгласно първата представена по административната
преписка епикриза на жалбоподателя Н.С.С., издадена на 24.02.2019г. от „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение (съкр. УМБАЛ)- Бургас“АД (л.1), същият
е бил с диагноза: травма на нервус медианус (прев. среден нерв) на ниво
предмишница и придружаващи заболявания: захарен диабет без усложнения. Като
анамнеза е посочено, че е бил опериран по повод порезна рана на лява предмишница,
с лезия на повърхността, като е съобщил за болки в ръката и принудително
положение на пръстите. Проведено му е било ново оперативно лечение под обща
анестезия и медикаментозно лечение.
Представена е и епикризата от първото му проведено
лечение по тази травма (л.2). Тя е издадена на 19.10.2018г. също от „УМБАЛ-Бургас“АД.
Посочено е, че Н.С. е получил травмата на 16.10.2018г. при работа с машина в
битови условия. След получена първа помощ в ЦСМП-Несебър е бил транспортиран в
Отделението по ортопедия и травматология на болницата. Извършено му е било
оперативно лечение, с извършена ревизия на раната, тенопластика на засегнатите
сухожилия и неврорафия. Изписан е бил с множество указания – за домашно
амбулаторно лечение, сваляне на конци на 15 ден, сваляне на гипс след 25 ден и
предписана медикаментозна терапия.
След тези епикризи, амбулаторен лист, подадено
заявление-декларация и протокол на медицинска комисия (ОЛКК), за това увреждане
на жалбоподателя С. е било издадено ЕР № 1380 от заседание № 69 от 09.04.2019г.
на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ-Бургас“АД (л.6) за временна
неработоспособност, като след описание на обективното му състояние по
горепосочените две епикризи и във връзка с негово оплакване, че продължава да
се има слабост на лявата ръка и неподвижност на пръстите, е дадено указание на
ЛКК да продължи отпуска по болест, съгласно чл.6, ал.4 от Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ).
След извършването на нови изследвания – кръвна
картина, урина, също електромиография, изследване на нервната проводимост и
др., както и служебна бележка от работодателя, че от датата на увреждането –
16.10.2018г. до 10.06.2019г. С. е бил в отпуск по болест, последвало издаването
на ЕР № 2058 от заседание № 107 от 10.06.2019г. на Първи състав на ТЕЛК към
„УМБАЛ-Бургас“АД (л.19), при което са му определени 30% трайно намалена
работоспособност. Водещата диагноза била травма на нервите на ниво раменен пояс
и мишница – общо заболяване: тежка ПСУ на н.медианус и н.улнарис вляво, заедно
със захарен диабет (ЗД) тип 2 с диабетна полиневропатия лека степен, състояние
след операция по повод лезия на сухожилия и нерви, ограничени движения на
лявата китка, флексионна контрактура на пръстите на лява ръка.
За първото заболяване – тежка ПСУ на н.медианус и
н.улнарис вляво, били определени 2 х 30% трайно намалена работоспособност по
част Седма „Нервни болести“, т.11.4.3 – Увреждания на периферните нерви, нервус
медианус, тежка степен и т.11.2.3, нервус улнарис, тежка степен, съгласно Приложение
№ 1 към чл.63, ал.1 на НМЕ. За захарния диабет тип 2 с диабетна полиневропатия
лека степен, също били определени 30%, по част Девета Вътрешни болести, раздел
І, т.1.2.1 (колкото е предвиждала нормата
към тогавашния момент, но след изменението в ДВ, бр.59 от 2021г., в сила от
16.07.2021г., за захарен диабет тип 2, с едно
усложнение се предвиждат 40% трайно намалена неработоспо-собност). За
ограничените движения на лявата китка били определени 30% по част Първа Заболявания
на опорно-двигателния апарат, раздел VІІІ, т.22.2, ограничена подвижност на
китката, тежка степен. За флексионната контрактура на пръстите
на лява ръка, били определени 5 х 10% по част Първа, раздел VІІІ, т.26.
Като общ процент на трайно намалената работоспособност
били определени 30% за две години, като е посочено, че лицето не може да работи
като общ работник и същият следва да бъде трудоустроен на работа при облекчени
условия на труд и без натоварване на лъва ръка.
Представена е нова епикриза от 24.01.2020г. (л.23),
съгласно която Н.С. е бил на лечение в „УМБАЛ-Бургас“АД с диагноза: исхимичен
мозъчен инсулт. Като анамнеза е посочено, че е постъпил в болницата по повод
невъзможност да движи десни крайници. Проведено му е било медикаментозно
лечение в болнична среда, което след проведени множество изследвания, е
продължило амбулаторно с насочване за рехабилитация в домашна среда,
балнеосанаторални заведения или хосписи.
По протокол на ОЛКК, удостоверение от работодателя му
за ползван отпуск по болест от 19.01.2020г. до 23.05.2020г. и производствена
характеристика, на жалбоподателя С. е
било ново издадено ЕР № 1251 от заседание № 92 от 26.05.2020г. на Втори състав
на ТЕЛК към „УМБАЛ-Бургас“АД (л.34). Като водеща диагноза е посочено
състоянието след прекарания исхимичен мозъчен инсулт в лява
средномозъчна артерия през м.януари 2020г., с ланетна дясно структурирана
хемипареза, но са описани и останалите му заболявания – неинсулинозависим
захарен диабет без огнищна неврологична симптоматика, посттравматична умерена периферно
ствобова увреда на н.радиалис в ляво; тежка периферна стволова увреда на
н.улнарис и медианус в ляво.
За състоянието след прекарания инсулт били определени 50%
трайно намалена работоспособност по част Седма „Нервни болести“, т.5 – Състояние
след мозъчен инсулт (хеморагичен, исхемичен и субарахноидален кръвоизлив) без
остатъчен неврологичен дефицит и до една година след тях, съгласно Приложение №
1 към чл.63, ал.1 на НМЕ. За диабета, който този път бил квалифициран по част
Девета Вътрешни болести, раздел І, т.1.1, поради липсата на усложнения, били
определени 10%. (Съгласно тогавашната
редакция, а след изменението в ДВ, бр.59 от 2021г., се предвиждат 20%). За посттравматичната
умерена периферно стволова увреда на н.радиалис в ляво били определени 20% по част
Седма „Нервни болести“, т.11.3.2 и за тежката периферна стволова увреда на
н.улнарис и медианус в ляво, отново били определени 2 х 30% по част Седма
„Нервни болести“, т.11.2.3 и т.11.4.3.
Общият процент на трайно намалената работоспособност
бил 50% за една година, като е посочено, че лицето може да работи като общ
работник без нощен труд и натоварване на лява ръка.
На 23.06.2021г. били извършени нови електромиографско изследване
и изследване на нервната проводимост и др. (л.44), по повод на които и по
представена от работодателя производствена характеристика било издадено ЕР №
1572 от заседание № 0121 от 01.07.2021г. на Втори състав на ТЕЛК към
„УМБАЛ-Бургас“АД. Като водеща диагноза е посочена травмата на нервите на
ниво китка и длан, причинени от посттравматично увреждане с тежка периферностволова
увреда на н.медианус вляво, н.улнарис вляво и лека за н.радиалис. Отразено е състоянието
след прекарания исхимичен мозъчен инсулт в лява средномозъчна артерия без огнищна
неврологична симптоматика. Прави впечатление, че липсва захарния диабет, но при
анамнезата е отразено, че за това заболяване не са представени медицински
документи и лабораторни изследвания за неговото проследяване.
За посттравматичното увреждане с тежка
периферностволова увреда на н.медианус вляво са определени 30% трайно намалена
работоспособност по част Седма „Нервни болести“, т.11.4.3. За увредата на н.улнарис
вляво за определени 30% по т.11.2.3 от същата част и 10% за леката увреда за
н.радиалис по т.11.3.1. За състоянието след инсулта не е определен процент намалена
работоспособност.
Общият процент на трайно намалената работоспособност
бил определен 30% за две години, като е посочено, че лицето може да работи като
общ работник.
Недоволен от определените му проценти Н.С. подал жалба
срещу това решение до НЕЛК (л.50), по повод на която било издадено процесното ЕР
№ 1465 от заседание № 176 от 01.10.2021г. от Специализиран състав по нервни,
очни и ССЗ (сърдечно-съдови заболявания) болести. С
него е потвърдено решението на ТЕЛК по всички въпроси, включително и
определените 30% трайно намалена работоспособност. Приета е същата диагноза,
като е посочено, че решението се постановява по документи на основание чл.50,
ал.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи,
обн. ДВ, бр.34/2010г. (ПУОРОМЕРКМЕ).
По отношение посттравматично увреждане с тежка
периферностволова увреда на н.медианус вляво, н.улнарис вляво и лека за
н.радиалис, НЕЛК е приела, че се касае за лице с данни за преживяна порезна
рана на лява предмишница с периферно стволова увреда на н.медианус и н.улнарис
с изразен двигателен дефицит от нарушена опоненция на палеца вляво с хипотрофия
на тенар и хипотенар и ограничени движения на китката, т.е. данни за тежка
степен на увреда на двата нерва. Това по част Седма, т.11.4.3 за тежка степен
на увреда на н.медианус обуславя 30% трайно намалена работоспособност. По т.11.2.3
– 30% за тежка увреда на н.улнарис и 10% за леката увреда за н.радиалис по
т.11.3.1. Посочено е също, че за преживения мозъчен инсулт в басейна на лява
средномозъчна артерия през м.януари 2020г., когато е бил изписан с „остатъчна
десностранна хемипареза, по-изразена за крака“, не е приложен нито един
медицински документ от контролни стационарни и/или амбулаторни прегледи след
дехоспитализацията, които да показват динамика в състоянието. НЕЛК е посочила,
че решението на ТЕЛК е взето след преглед и обективно не е описана огнищна
неврологична симптоматика, останала след съдово-мозъчния инцидент, поради което
оценката е приета за правилна. Поради това ЕР на ТЕЛК е потвърдено.
Процесното решение на НЕЛК е връчено на жалбоподателя
на 20.10.2021г., съгласно представеното по делото известие за доставяне ИД PS 1606 00JLJE V, а жалбата
срещу него е подадена на 01.11.2021г.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
въз основа на приетите за установени факти, счита следното относно
допустимостта и основателността на предявената жалба:
Жалбата е подадена чрез административния орган в
преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна. След
направеното на 03.12.2021г. уточняващото заявление може да се приеме, че тя
съответства на изискванията по чл.150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
При служебно извършената проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че
същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в
съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните
съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспореното експертно решение е постановено от
компетентен орган – Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ болести при
НЕЛК, в състав – председател и двама членове, след анализ на представената
медицинска документация на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Експертното
решение е постановено в писмена форма и съдържа изискуемите от чл.49, ал.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ мотиви, които бяха описани по-горе в настоящото изложение.
Горното налага извода, че в хода на производството не
са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които са
ограничили правата на жалбоподателя, които да обосноват незаконосъобразност на
оспореното експертно решение.
По отношение материалната законосъобразност на
оспореното ЕР, настоящият съдебен състав приема, че при определяне на
конкретната оценка на процента на трайно намалената работоспособност,
административният орган в съответствие с представената медицинска документация,
е приложил относимите материалноправни норми. За определяне на конкретния
процент трайно намалена работоспособност е приложима Наредбата за медицинската
експертиза, в чл.63, ал.1 от която след изменението в ДВ, бр. 64 от 2018г., е указано, че
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален
дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1.
Видно от оспореното ЕР, при постановяване на същото
НЕЛК първо се е позовала на отправната точка, регламентирана в част Седма
„Нервни болести“, т.11.4.3 от Приложение № 1, отнасяща се за тежка степен на
увреждане на нервус радиалис, при което правилно е преценено, че обуславя 30%
трайно намалена неработоспособност.
Втората и третата отправни точки са регламентирани
отново в част Седма „Нервни болести“, където по т.11.2.3, за тежка увреда на
н.улнарис е предвидено правилно определените от комисията 30% трайно
намалена неработоспособност, а за леката увреда за н.радиалис по т.11.3.1 – 10%.
Що се отнася до неопределянето на процент
неработоспособност за заболяванията – състояние след прекарания мозъчен инсулт и
захарния диабет, решението е издадено в съответствие с материалния закон в
настоящата му редакция. Съгласно сега действащата норма чл.62 от НМЕ, видът и
степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се
определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща
степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система,
и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
Такава необходимост комисията не е установила при извършения преглед на лицето,
поради което правилно се е позовала само на представената от него медицинска
документация. В случая административният орган не счел, че липсата на
представена от заявителя медицинска документация налага необходимост от нови лабораторни
и функционални изследвания, а с отмяната на чл.46 от ПУОРОМЕРКМЕ отпадна
нейното задължение за служебно събиране на данни за заболяването и работоспособността/вида
и степента на увреждане на лицата, както и да иска мнението на специалисти от
лечебни заведения, научноизследователски институти и на националните консултанти.
НЕЛК вече няма задължение и да насочва болните за диагностично уточняване в лечебни
заведения по своя преценка, каквото имаше по отменената ал.2 на същия чл.46.
Поради това комисията правилно, с оглед предоставената й медицинска
документация не е определила процент неработоспособност за заболяванията –
състояние след прекарания мозъчен инсулт и захарния диабет.
С изменението на чл.50 от ПУОРОМЕРКМЕ и по-специално
след отмяната на ал.2 и ал.3 от същия ДВ, бр.62/2018г., в сила от 27.07.2018г.,
НЕЛК се произнася само по документи. Тя няма право дори по своя преценка да
извършва преглед на освидетелстваното лице.
Едновременно с горната цитирана разпоредба, е изменена
и разпоредбата на чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, като е предвидено, че
лекарите в ТЕЛК: 1.(изм. – ДВ, бр.55 от 2014г., бр.62 от 2018г., в сила от
27.07.2018г.) извършват преглед на представената медицинска документация и при
необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и
консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато
необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации
не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия
лекар; б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или
лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са
извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за
диагностичното и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е
отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с
указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите
по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на
контролни медицински изследвания.
След тези промени, НЕЛК се произнася само по правото,
а установяването на фактите относно здравословното състояние на лицата
действително е в правомощията само на органите на медицинската експертиза. В
случая очевидно не е налице хипотезата на б. "в" на горната
разпоредба, а относно букви "а" и "б" не се твърди от
жалбоподателя, че в рамките на проведеното административно производство пред
ТЕЛК, в медицинската документация са били налични и/или актуални и/или
достатъчни, резултати от изследвания и консултации, извършени в рамките на
последните 12 месеца, необходими за нуждите на експертизата с оглед
диагностичното и функционално изясняване на състоянието на жалбоподателя. С
жалбата е представено амбулаторен лист № 000613/24.09.2021г. (л.9) и резултат
от лабораторно изследване (л.10), извършено към дата 26.10.2021г. Съдът счита,
че тези документи не следва да бъдат ценени от настоящия съдебен състав, тъй
като са издадени повече от два месеца след издаване на ЕР на ТЕЛК на 01.07.2021г.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че
Специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните
решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на
постановяване на обжалваното решение, т.е. НЕЛК има правомощие да се произнася
само по медицинската документация, като няма право и не може да се произнася по
твърдения, които не са доказани с медицинска документация. По тази причина и
НЕЛК не е имало какво допълнително да съобразява. ЕР на НЕЛК е основано изцяло
на представената и приложена в медицинската документация информация за
здравословното състояние на лицето.
При постановяване на оспореното решение, органите на
медицинската експертиза, в случая НЕЛК, са се съобразили с материалноправните
разпоредби на закона.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че в хода на производството не са допуснати нарушения от категорията на
съществените, които да са ограничили правата на жалбоподателя и да обосноват на
това основание незаконосъобразност на експертното решение. По отношение на
материалната законосъобразност на оспореното ЕР, съдът приема, че при
определяне на конкретната оценка на процента на трайно намалената работоспособност,
административният орган е приложил относимите материално правни норми, като ги
е съобразил с представената медицинска документация.
По силата на общото правило на чл.142, ал.1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според
фактите, съществували към момента на издаването му. Поради това и пределите на
съдебния контрол са ограничени до проверката относно установеното увреждане,
стадият на неговото развитие към момента на постановяването на решението на ТЕЛК.
По същество, Н.С. оспорва конкретния размер на трайно
намалената работоспособност, аргументирайки се с множеството си заболявания. При
предходната нормативна уредба определянето на обща оценка на процента намалена
работоспособност се извършваше като сбор от всички оценки, но след изменението
в ДВ, бр.64 от 2018г., в сила от 03.08.2018г., това е недопустимо и се взима
най-високата оценка, както правилно е приел решаващия НЕЛК в процесното
експертно решение. Разбираема е претенцията на жалбоподателя да разполага
с по-висок процент на трайно намалена работоспособност, което ще доведе до
по-голям обхват на социалната ангажираност, но българският законодател е
предвидил, че за неговото състояние определения с оспореното решение процент е
достатъчен, поради което същият не може да бъде увеличен нито от органите на
медицинската експертиза, нито от съда.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното решение,
като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Воден от изложените съображения и в резултат на
извършената съдебна проверка по чл.168 от АПК, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.С.,
ЕГН-********** с адрес: ***, против Експертно решение № 1465 от заседание № 176
от 01.10.2021г. на Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав
по нервни, очни и ССЗ болести.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила медицинското
експертно досие на Н.С.С. да бъде върнато на компетентния орган.
СЪДИЯ: