№ 1811
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515163 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Ш.Б.“ ЕАД срещу решение от
27.10.2021 г. по гр.д. №1725/2021 г. на Софийския районен съд, 35 състав, с което е уважен
предявеният от ищеца М. В. Д. срещу жалбоподателя осъдителен иск с правно основание
чл.79 вр. чл.82 ЗЗД за сумата от 1592,00 лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за почистване и подмяна на елементи на
горивната система, ведно със законната лихва от 12.01.2021 г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и при
неправилно прилагане на материалния закон, и необосновано. Жалбоподателят твърди, че
СРС се е произнесъл по недопустим иск, тъй като не е ясно основанието му, както и че
ищецът не е носител на правото на собственост върху соченото МПС, поради което и не е
носител на активната процесуална легитимация. Сочи, че съдът не е изследвал дали
сочените вреди са нанесени в патримониума на ищеца, както и дали настъпилото увреждане
се дължи на зареденото в бензиностанцията на ответника гориво, както и че неоснователно
и немотивирано е приел, че горивото е некачествено. Предвид изложеното жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
1
разноски.
Въззиваемата страна М. В. Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са
твърденията на въззивника, че предявеният пред СРС иск е недопустим, тъй като не е ясно
правното му основание. Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на
първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл
извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от
ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета
на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. В случая първоинстанционният съд не се е
отклонил от диспозитивното начало и се е произнесъл по предмета на спора, за който е бил
сезиран, т.е. разгледал е заявените от ищеца факти и е посочил правилно основанието на
предявения иск. Доводите относно правото на собственост върху процесния автомобил
касаят материалната, а не процесуалната легитимация на ищеца, което евентуално би се
отразило на правилността на съдебното решение, а не на неговата допустимост.
Решението е неправилно по следните съображения:
Пред СРС, 35 състав, е предявен иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 вр. чл.195
ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за ремонт на л.а. „Ауди“ с рег. № J ****, настъпили в резултат на неизпълнение на
задължения на ответника по договор за покупко-продажба, изразяващо се в продажба на
гориво с недостатъци.
Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ
има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Според разпоредбата на чл.195
2
ал.2 ЗЗД в случай на продажба на вещ с недостатъци продавачът може да иска и
обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
Задължение на купувача е да прегледа стоката. При всички случаи обаче след откриване на
недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях.
В тежест на ищеца е да установи възникването на договорно отношение между него и
ответника със сочения предмет, наличието на претърпени вреди, техния вид и размер, и
причинна връзка между вредите и продажбата на вещ с недостатъци.
В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането.
Наличието на сочения договор за покупко-продажба на гориво се установява от
представения по делото фискален бон от 22.10.2020 г.
По делото представено писмо от „СИД 1“ ООД, изх. №05.11.2020 г., до Д.Б. –
началник сервиз „Порше София – запад“, в което се сочи, че представената проба от
автомобилен бензин, взета от резервоара на автомобил с рег. № J ****, не може да бъде
изпитана, тъй като горивото в нея е не повече от 5%, а останалите 95% не са автомобилен
бензин, а течност, неразтворима в органични разтворители.
От представените по делото поръчка за ремонт, фактура №*********/18.11.2020 г. и
извлечение от разплащателна сметка се установява, че ищецът е заплатил по банков път по
сметка на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД сумата от 1592,00 лв. за ремонтни дейности по л.а.
„Ауди“.
От показанията на свид. З.З. се установява, че автомобилът „Ауди“ е докаран в
сервиза с Пътна помощ, тъй като не е могъл да запали, и след извършена диагностика е
установено, че причината е в некачествено гориво в резервоара. Свидетелят сочи още, че са
взели проба от горивото и са го занесли в лаборатория, където е установено, че имало
наличие само на 5% бензин в цялата проба.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че при настъпила авария и невъзможност за привеждане в режим на работа на
двигателя на автомобила, при която автомобила не може да се придвижва на собствен ход,
то от техническа гледна точка при вредите, констатирани в официалния сервиз, настъпили в
горивната система, е било необходимо извършване на ремонтни дейности по горивната
система, а вредите, настъпили по процесния л.а. „Ауди“, се намират в причинно-следствена
връзка с механизма на получаването им, които вреди са в общ размер на сумата от 1592,00
лв. Вещото лице сочи още, че процесният л.а. е зареден с 55,180 лв. гориво на 22.20.2020 г. в
10:04 ч. и разстоянието, което е изминал до адреса на собственика е 5,700 км., а от адреса на
собственика до адреса, където е аварирал, е 2,200 км. От техническа гледна точка
автомобилът се е придвижил от бензиностанцията до адреса на собственика с гориво от
предходно зареждане, тъй като в горивната система е било налично гориво от предходното
зареждане.
От приетото по делото заключение на СХЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че в изследваната проба могат да бъдат открити мономерни звена на
3
полимерния продукт или с други думи няма да е точно определен съставът на горивото.
Вещото лице сочи още, че не може да отговори дали материала на съда, с който е пренесена
пробата до лабораторията, може да компрометира пробата, тъй като не е ясен материалът, от
който е изработен съдът, а и направеният анализ на горивото на показва точния състав на
изследваната течност, а показва само нейната плътност и това, че не се разтваря в органичен
разтворител.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че продаденото на ищеца гориво е било
некачествено. Представеното и описано по-горе писмо от лабораторията не установява
качеството на горивото от резервоара на процесния автомобил, доколкото изследване за
качеството не е било извършено - не е извършен анализ на състава на горивото, както сочи
и вещото лице по СХЕ, респ. въобще не се установява качеството на продаденото от
ответника на ищеца гориво. При недоказаност по несъмнен начин на твърдяното с исковата
молба неточно изпълнение на договорното задължение на ответника по отношение
качествата на доставеното гориво по процесния договор, изискуемия фактически състав на
отговорността за вреди по чл.82 ЗЗД не е доказан, поради което предявеният иск за
имуществени и неимуществени вреди от неточното изпълнение се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, противно на приетото от първоинстанционния
съд, който необосновано и в разрез на събраните по делото доказателства е достигнал до
решаващия извод за наличието на недостатъци на продаденото от ответника на ищеца
гориво.
Поради изложеното решението на СРС следва да бъде отменено изцяло и вместо него
да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответника осъдителен иск
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3
ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производството в размер на
сумата от 341,44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и сумата от 300,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 31,84 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 341,44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възраженията на ищеца за
прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от ответника, са основателни. По
делото са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между ответното
дружество и Адв. дружество „Д., Н., П. и сие“, според които ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство в размер на
сумата от по 600,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. Договорените адвокатски възнаграждения са над този
4
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и с оглед на фактическата е правна сложност на делото
следва да бъдат намалени до минималния такъв или сумата от по 341,44 лв.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20203615/27.10.2021 г., постановено по гр.д.
№1725/2021 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****,
срещу „ШЕЛ Б.” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****,
****, иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 вр. чл.195 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от
1592,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за ремонт на л.а. „Ауди“ с рег. № J ****, настъпили в резултат на неизпълнение на
задължения на ответника по договор за покупко-продажба от 22.10.2020 г., изразяващо се в
продажба на гориво с недостатъци.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
„ШЕЛ Б.” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, ****, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 641,44 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 373,28 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5