№ 97
гр. Благоевград, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милена К.ова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена К.ова Търговско дело №
20241200900145 по описа за 2024 година
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането.
Ищците твърдят, че на 08.07.2023г., на път Е-78 км 4+500 настъпва ПТП
между т.а. Мерцедес Спринтер с pen №**, управляван от Р.П. и т.а. „Волво
ФХ” с pen №Х**КТ, управляван от К.Г.. И двата автомобила имат застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество,
валидна към датата на процесното ПТП.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №135/2023г. при ПТП -то е починал Б. Й.ов Б., който е
пасажер в т.а. Мерцедес Спринтер.
Ищецът Й. С. е баща на починалия Б., а Г. С. е втора жена на Й. С. и е
полагала грижи за починалия Б. приживе - през целия му жИ.т. Сочи се, че
това обстоятелство е довело до установяване помежду им на постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната със смъртта на Б.,
вследствие на което ищцата, макар и да не е кръвен родственик понася
неимуществени вреди от неговата смърт.
Поддържа се, че ищците са съкрушени от нелепата и безвременна загуба
на невръстното си момче. До преди ПТП-то, родителите са имали силна
връзка с детето, като активно са участвали в неговото отглеждане и
формирането му като личност. След настъпилото ПТП, родителите няма да
виждат повече детските очи, няма да са до детето си докато расте, няма да се
радват на житейските му успехи и да са до него в неволите на жИ.та.
1
Между ищците и починалото им дете имало установена силна
емоционална връзка и особено близка привързаност. Връзката им се основава
на взаимна обич, уважение, подкрепа, духовна и емоционална близост.
Внезапната и нелепа смъртта на обичаното дете прекъсва тази силна духовна
връзка, поради което ищците понасят неизмерими болки и страдания.
Твърди се, че описаните увреждания, ищците са получили от ПТП, което
виновно е причинено от водач, чиято отговорност е застрахована в ответното
дружество.
Сочи се, че в изпълнение на законовите изисквания, ищците са
предявили доброволна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и
страдания. По доброволната претенция е образувана щета
№1000/22/217/500169. Към настоящия момент и след изтичане на
законоустановения срок липсва плащане.
Иска се от съда да осъди „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве АД,
ЕИК.********* да заплати на:
Й. Б. С., ЕГН:**********, сумата в размер на 200 000,00лв., (двеста
хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на ПТП - 08.07.2023г. до
окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от загубата на сина му Б. Б.. Искът е предявен като
частичен от сумата 250 000,00лв; на Г. Л. С., ЕГН: **********, сумата в
размер на 20 000,00лв., (двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва от
датата на ПТП 08.07.2023г. до окончателното плащане, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от загубата на Б. Б..
Искът е предявен като частичен от сумата 50 000,00лв.
Ответникът - Ответното дружество оспорва предявените искове, като
сочи, че не са представени доказателства за заявените от ищците
обстоятелства и механизъм на ПТП, както и причините за настъпването му.
Сочи, че не е изследвано подробно поведението на пострадалия и други
относими обстоятелства. В този смисъл, при ответникът навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починали, като сочи, че
същият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, пътувал е без
колан или неправилно поставен колан. Оспорват се в отговора всички
твърдения за вида, обема и интензитета на твърдените неимуществени вреди,
поради което поддържа, че претенцията за обезщетение за тези вреди е
значително завишена. Ответното дружество оспорва изцяло като
неоснователен иска за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени
вреди. В отговора на исковата молба се моли за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни. В случай, че същият бъде уважен, се моли иска да
бъде счетен от съда за изключително завишен и неотговарящ на вида на
травмите, на принципите на справедлИ.стта и на обществената практика за
определяне на обезщетения при подобни случаи.
2
Обявени са за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка
Мерцедес Спринтер, към датата на ПТП е била застрахована при ответника.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявените искове са по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3
КЗ, според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена
застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова
сметка; като предявяването пред съда на претенцията за плащане е допустимо
само при отказ на застрахователя.
Според цитираните норми, за да се уважи иска е нужно да се докаже
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на
деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или
бездействие), неговата протИ.правност, вреда и причинната връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
От събраните по настоящото дело доказателства съдът приема за
установено следното:
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно се установява:
На 08.07.2023 г. настъпва ПТП на околовръстен път Е 79 преди Дунав
мост 2 между влекач Волво с per. № X ** КТ, теглещ прикачено полуремарке
Шмитц per. № РВ ** ЕВ и лек автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер 31Г с
per. № Е ** НВ, теглещ прикачено към него двуосно ремарке НАВИАДОВ с
per. № РВ ** ЕС. В остъкления фургон на лекия автомобил „Мерцедес" са
пътували шестима пътници, а в задната част на автомобила е имало багаж.
Микробусът е управляван от Р.П..
Б. Й.ов Б. е пътувал като пътник в микробуса, който при катастрофата
умира.
За механизма на ПТП-то от назначената по настоящото дело
автехническа експертиза, неоспорена от страните, се установява следното:
Пътният инцидент е станал на 08.07.2023 г. Водачът на съчленено превозно
средство (влекач Волво с peг. № Х**КТ, теглещ прикачено полуремарке
Шмитц с per. № РВ ** ЕВ), се е движил по ПП 1 Е79 в посока от град Видин
към ГКПП „Дунав мост 2“.
3
В същото време, след товарната композиция се е движил микробус
Мерцедес Спринтер с peг. № **, теглещ прикачено към него двуосно ремарке
Навиадов с per. № РВ**ЕС. Микробусът бил управляван от Р.П.. В микробуса
Мерцедес са пътували шестима пътници и с водача — седем. В задната част на
микробуса е имало багаж.
Около 21.20 часа товарната композиция с влекач Волво е достигнала в
района на km 445. Съчлененото ПС — влекач Волво и полуремарке Шмитц
било разположено в десния край на дясната пътна лента, по данни от ДП-то с
включени габаритни светлини. В този момент на прав пътен участък, водачът
Р.П. е управлявал микробуса Мерцедес със скорост около 96 km/h. Няма данни
по ДП-то за наличие на препятствия, които да ограничават пряката видимост
за водача на Мерцедес, която е от повече от 150,00 m към задната част на
полуремарке Шмитц и наличието на техническа възможност за намаляване на
скоростта и за спиране. Водачът Петров не предприел спиране и е продължил
да управлява автомобила със същата скорост, като на по-късен етап
предприел спиране, т. е. със закъснение по предприемане на спирането. Също
със закъснение, водачът Петров е задействал и кормилната уредба на
автомобила в посока за завиване наляво към лявата вътрешна пътна лента.
Скоростта на микробуса е започнала да намалява, когато достига стойност
около 91 km/h, микробусът Мерцедес с предната дясна част, се удря челно в
заден ляв габарит и задна броня на паркираното в лентата му за движение
полуремарке Шмитц.
При този инициалния удар настъпват значителните тежки деформации
по предната дясна половина от двигателния отсек и от купето за микробуса
Мерцедес. Поради високата кинетична енергия (маса по скорост на втора
степен), продължилото постъпателно движение на Мерцедес в посока напред.
Тъй като задна част на товарната надстройка на полуремарке Шмитц е висока
спрямо нИ.то на пътя), двигателния отсек на микробуса Мерцедес навлиза под
задната лява част на полуремаркето. При това относително движение на
микробуса Мерцедес спрямо полуремаркето Шмитц, започват последователно
да настъпват значителните тежки деформации, който са силно изразени по
дясната част от микробуса. Ударът между микробуса Мерцедес и
полуремаркето Шмитц е бил съпроводен и с много бърз обмен на енергия, в
съчетание с внезапно породила се значителна инерционна сила в полуремарке
Шмитц. Този инерционна сила и била насочена в посока напред по посока на
движение на микробуса. Поради тази причина, товарната композиция е била
отместена на около 40 cm напред. Товарната композиция и микробуса са се
придвижили едновременно напред. При това съвместно придвижване, са
продължили деформациите по предната част на микробуса Мерцедес.
Тъй като ударът за микробуса Мерцедес е освен челен и ексцентричен,
задният му мост за много кратко време се е повдигнал от нИ.то на настилката.
Вследствие от това повдигане, предната част от тавана на микробуса
Мерцедес е достигнал до вертикалната колона на товарната надстройка на
4
полуремаркето Шмитц. Този удар също е бил силен, по тавана е налична
характерна вертикална деформация по предната дясната половина от тавана и
купето. При този удар се били увредени също: задната лява врата и пода от
товарната надстрой на полуремарке Шмитц. При удара на предна броня на
микробуса Мерцедес в части и стойки разположени в задната лява част на
полуремаркето Шмитц са довели да спукването на задна му лява гума.
След този етап, кинетичната енергия на микробуса Мерцедес
значителното намаляла. При загубата на сцепление в задните колела на
микробуса при повдигането та задната му част е последвало и странично
завъртане на задната част на микробуса Мерцедес в посока на часовниковата
стрелка. След много краткото съвместното придвижване под действие на
пълното пътно съпротивление, скоростта на товарната композиция с влекач
Волво е достигнала до нула, от което кинетичните й енергия се е погасила
напълно. С достигането на скоростта до нула, товарната композиция се
установили неподвижно в позициите и на мястото, на което е били намерена
при огледа на местопроизшествие.
При инициалния удар на микробуса Мерцедес в ттолуремаркето Шмитц,
за който по-горе се посочи, че е бил най-силен, телата на всички пътници и на
водача са се породили значителни инерционни сили, векторите на които са
били насочени в посока напред, а при повдигането на задната част на
микробуса и в посока нагоре. Вследствие от първоначалният удар между двете
ППС, в телата на пътниците, които са били неукрепени са се преместили рязко
към предната част от купето, като това преместване от седалките в посока
напред и нагоре, което е било значително за седящите на задните седалки,
поради отдалечеността от предната част на автомобила. При това рязко
преместване напред, телата на пътуващите в лек. авт. Мерцедес започват
силно да се удрят във вътрешните повърхности от купето и облегалките на
седалките на МПС.
След спирането на товарната композиция, микробусът Мерцедес е
продължил ротирането си наляво, като се е отделил от зоната на контакт в
задната част на полуремаркето Шмитц и се е плъзнал странично, като се е
насочил към лявата пътна лента (вътрешната). При последвалото кратко
странично плъзгане на автомобила вследствие на значителното пътно
съпротивление, микробусът Мерцедес се е установил неподвижно и косо
върху двете пътни ленти на ПП 1 Е 79. Причините за настъпване на ПТП са от
субективен характер, изразяващи се в технически неправилни действия от
стана на водача на микробуса Мерцедес, а именно: Предприемане на спиране
със закъснение в реакцията при налично неподвижно препятствие на пътя -
съчленено ПС - влекач Волво и полуремарке Шмитц.Водачът на лекия се е
движил със скорост, която е по-висока от разрешената за пътния участък.
Водачът не е контролирал през цялото време управлявания от него лек
автомобил. Водачът на микробуса Мерцедес е имал техническа възможност да
навлезе във вътрешната пътна лента като не допусне удар в полуремаркето
5
Шмитц.
От назначената съдебномедицинска експертиза се установява следното:
Б. Б. е приет в лечебно заведение в много тежко състояние - хипотония,
забавена сърдечна дейност, неравномерно дишане с апноични паузи.
Извършена е била интубация, сърдечен масаж и други реанимационни
мероприятия, но въпреки това е починал няколко часа по-късно. При
извършената аутопсия на трупа на починалия е била установена комбинирана
травма несъвместима с жИ.та, довела до травматично-хеморагичен шок.
Смъртта му не е настъпила бързо, но е била неизбежна.
Уврежданията са били несъвместими с човешкия жИ.т и като причина
на това е последвала смъртта му.
По делото са разпитани и свидетелите С. и М., чиито показания съдът
кредитира при условията на чл.172 ГПК, като обективни и логични. От
същите се установяват грижите полагани за починалия от ищцата, както и
наличието на емоционална връзка между ищците и починалия.
Ответникът въвежда възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, сочейки че е пътувал без
поставен респ. неправилно поставен предпазен колан. Това е позволило
свободното движение тялото му вътре в купето на автомобила и контакт с
различни части и елементи от вътрешния интериор на процесното МПС, като
сблъсъкът на тялото му с тях са довели до травматични увреждания
несъвместими с човешкия жИ.т и като причина на това е последвала смъртта
му.
Съдът счита възражението за несъстоятелно, тъй като не се доказва
соченото поведение на починалия.
За да е налице съпричиняване следва поведението на пострадалия
обективно да е в причинна връзка с настъпване на вредите, т. е. обективно
поведението му да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока
не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Вещото лице сочи, че при този
механизъм и толкова тежки деформации в купето предвид значителната
промяна в конструкцията на купето на лекия автомобил Мерцедес към
вътрешността на фургона и към местата за пътниците и на водача,
травматичните увреждания биха се получили и при поставен предпазен колан
или че смъртта му, с или без предпазен колан, е била неизбежна.
Ето защо съдът приема възражението за съпричиняване за
неоснователно.
От изложените, приети за установени факти съдът счита, че се доказва
6
фактическия състав на предявените осъдителни искове, очертан от чл. 432 КЗ
- наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» за автомобила „Мерцедес”, сключен с ответника, в
срока на действие, на който договор е настъпило твърдяното застрахователно
събитие. Доказа се фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, като елемент на застрахователното събитие, по отношение на
поведението на водача на лекия автомобил „ Мерцедес“. Според чл 477, ал. 1
КЗ Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
Това води до извода, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, при когото е застрахована гр. отговорност на
автомобила „Мерцедес“ - за причинените на ищците неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществените вреди съгл. чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедлИ.ст, като предвид ППВС № 4/1968 г. /т. 11/, при
определяне на конкретния им размер се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Понятието "справедлИ.ст" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, които в своята
цялост формират у пострадалите лица, емоционални негативни изживявания,
болки и страдани.
Като примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт в
постановлението са посочени възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение.
Към момента на смъртта Б. Б. - на 21 г.
За причинените на загиналия Б. Б. болки и страдания, предвид
свидетелските показания за отношенията помежду им - близки, устойчиви и
дълготрайни, с прекрасни взаимоотношения на разбирателство помежду им;
отчитайки обстоятелството, че смъртта на сина на ищеца е предизвикала
изключително негативни усещания на тъга, стрес и ощетеност; че смъртта е
настъпила внезапно, на млад човек само на 21 години; че внезапната смърт е
лишила завинаги неговия баща от възможността да се радва на израстването
му, на бъдещо семейство; че ищецът е преживял и ще продължи да преживява
негативни емоции и страдания от смъртта на сина си и неговата безвъзвратна
загуба, съдът определя обезщетение в размер от 180 000 лв.
С така определените размери съдът счита, че напълно и адекватно с е
7
възмездяват всички претърпяни от него неимуществени вреди като отчита и
обществените представи за справедлИ.ст при обезвъзмездяване на вреди,
предизвикани от такъв тип деяния.
За размерите на претенциите на ищеца над уважения до размера от 200
000 лв., предявен като частичен от сумата от 250 000 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен.
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС е конкретизиран кръга на лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По
отношение на най-близкия кръг увредени е запазена установената практика,
че това са лицата, посочени в постановление № 4/1961 г. и Постановление №
5/1969 г. на Пленума на ВС. В този кръг са децата - включително и
отглеждани, родители, съпруг - включително и лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
протИ.речи на правилата на морала.
Приема се също, че по изключение право да търси обезщетение има и
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедлИ. да бъдат обезщетени. Обезщетението
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение се
сочи, че обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания. Лицето е материално
легитимирано да търси обезщетение от смъртта на своя близък тогава, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на едната страна е причинила на другата морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната връзка. Тази възможност е предвидена по изключение и с оглед
особената близост между лицата.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице доказана
близка връзка между ищцата и починалия, която е подобна на отношенията
майка- син. Установява се от свидетелските показания, че ищцата и
починалият са живели заедно, в едно домакинство, откакто Б. Б. е бил малък.
Независимо от наличието на топла и близка връзка с биологичната майка, с
която детето е било в непрекъснат контакт, доказано е по делото, че ищцата е
заемала активна позиция в жИ.та му и е изпълнявала функции, които по
мнение на настоящия съдебен състав могат да се определят единствено като
сходни на родителските – непосредствено отглеждане в общо семейство
грижа, близка връзка. Съдът намира, че подобна връзка между отглеждащ и
8
дете в максимална степен се доближава до връзката родител – дете, като
присъствието в жИ.та на детето на биологичния му майка по никакъв начин не
изключва, не е пречка и не е релевантна за съществуването на претендираното
право. Само по себе си, наличието на биологичен родител в жИ.та на детето не
е от естество да обоснове извод за липса на такава привързаност между него и
отглеждащия, която в конкретните житейски обстоятелства да доведе до това,
че смъртта на едната страна да причини на другата морални болки и
страдания, сходни по интензитет с тези на лице от кръга най-близките
родственици, които в конкретния случай е справедлИ. да бъдат обезщетени.
Мотивиран от горното, съдът намира за установено по делото, че между
страните е била налице връзка на емоционална близост и подкрепа,
произтичаща от така установените фактически отношения, които са трайно
установени и са съпоставими с отношенията родител – дете /биологично или
осиновено/. Ето защо, налице са особените житейски обстоятелства, които в
конкретния случай легитимират ищцата да претендира обезщетение за
вредите, които е претърпяла от смъртта на Б. Б.. При определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът взе предвид правилото на чл. 52 от ЗЗД, както
и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС: при съобразяване със
силата, продължителността и интензивността на болките и страданията,
предвид необратимия характер на загубата и нейната внезапност;
изключително младата възраст на починалия /на 21 години/ ; обстоятелството,
че ищцата и починалия са живели заедно, но и като съобрази факта и като
съобрази социално-икономическите условия на жИ.т в страната, съдът
намира, че сума искът следва да бъде уважен в размер на 20 000 лева,
предявен като частичен от 50 000 лева.
Върху присъдените им суми се дължи и законна лихва.
Установи се, че пред застрахователя е предявена от ищците претенция за
изплащане на застрахователни обезщетения на 25.08.2023 г., която е датата
върху претенцията при входирането й с № 4188 от самия застраховател, като
застрахователят не оспорва, че не е платил застрахователни обезщетения. С
депозирането на искането за обезщетения се установява и спазването на
условието по чл. 498, ал. 3 от КЗ за допустимост на съдебното производство за
присъждане на такива, след отказ на застрахователя да плати.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът е заявявал
претенциите си за плащане пред ответника на 25.08.2023 г., поради което
съдът присъжда законна лихва от тогава /вж. по въпроса Решение № 50102 от
20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о. и Решение № 10 от 5.1.2024
г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г./.
9
Съдът съобрази разясненото от ВКС и в предходно тяхно решение,
постановено по т.д. №1191/21 г., в което е посочено, че КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г. изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на деликвента - „когато
застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите / плащане „ - чл. 494 т.10 КЗ,
чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 вр. с ал.3 вр. с чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ. От
кумулативното приложение на посочените разпоредби следва, че
застрахователят трябва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие /в срока по
чл.430 ал.1 т.2 КЗ/ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна. След изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 КЗ и при липсата на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената
си забава.
Поради изложеното искането на ищците за присъждане на лихва от
датата на ПТП - 08.07.2023 г. следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съобразно уважения размер на
претенциите застрахователното дружество дължи по сметка на БлОС сумата
от 8000 лв. за държавна такса и сумата от 403,72лв. от заплатените от бюджета
на съда разноски за вещи лица, поради освобождаването на ищците от тяхното
заплащане.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на застрахователното дружество
ищците дължат сумата 145,45лв., представляващи разноски по делото
съразмерно отхвърлените размери на исковете.
Застрахователното дружество ще следва да се осъди да заплати на
адвокат Т. Г. Г. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Съдът определя размера на дължимото възнаграждение на 10 000лв.,
като счита, че той съответства на предмета на делото, на фактическата и
правната му сложност, на извършените от адвоката процесуални действия, на
обема на събраните доказателства, които следва да се обсъдят, като с
отчитането на посоченото се спазва законовото изискване, визирано в чл. 36
от ЗАдв. За обоснован и справедлив размер при определяне на конкретния
размер възнаграждение. Съдът съобрази и практиката на ВКС, след
Решението на СЕС от 25.1.2024 г. по дело С-438/22 г., която приема
възможността визираните в НМАВ минимални размер да служат единствено
като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за
10
съда.
Водим от изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477,
чл. 498, ал. 3 КЗ, чл. 45, чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ, БлОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБог: ЖИ.т и здраве“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Т.Т., да заплати на
Й. Б. С., ЕГН:**********, сумата от 180 000 лв., предявен като частичен от
сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на сина му Б. Б. вследствие на ПТП, станало
на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г. до
окончателното й плащане, като отхвърля иска над уважения до предявения
размери от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБог: ЖИ.т и здраве“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Т.Т., да заплати на
Г. Л. С., ЕГН: **********, сумата от 20 000 лв., предявен като частичен от
сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на Б. Б. вследствие на ПТП, станало на
08.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г. до
окончателното й плащане.
Отхвърля искането на ищците за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията от датата на ПТП - 08.07.2023 г., като неоснователно.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБог: ЖИ.т и здраве“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Т.Т., да заплати по
сметка на БлОС сумата от 8000 лв. за държавна такса и сумата от 403,72лв лв.
за заплатените от бюджета на съда разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБог: ЖИ.т и здраве“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Т.Т., да заплати на
адвокат Т. Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв. за
осъщественото от него на ищците безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Й. Б. С., ЕГН:********** и Г. Л. С., ЕГН: **********, да
заплатят на ЗАД “ДаллБог: ЖИ.т и здраве“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Т.Т. сумата 145,45лв.,
представляваща разноски съразмерно отхвърлените размери на исковете.
11
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12