РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Бургас , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202861 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ж.Р. Р В., ЛНЧ ********** срещу Наказателно
постановление № 21-0769-000861 от 12.05.2021 г., издадено от началник Група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят не оспорва изложените в наказателното постановление фактически
констатации, но излага твърдения, че е управлявал с превишена скорост поради
необходимостта от оказване на спешна дентална помощ на спътничката му в автомобила.
Моли размерите на наложените наказания да бъдат намалени. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомена се явява и поддържа жалбата. Признава извършеното
нарушение и моли за намаляване на наложените му наказания.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
становище, находящо се в преписката, поддържат наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 03.11.2020 г. в 16:22 часа, с автоматизирано техническо средство е било установено,
че в гр. Бургас, на път Първи клас № I-9 км. 238+819 до Гробищен парк в посока към ул.
„Т.“ лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, е бил управляван с наказуема
скорост 105 км/ч при разрешена скорост за движение до 50 км/ч за населено място, въведена
с пътен знак В-26. Скоростта е била засечена с автоматизирано техническо средство за
видеонаблюдение със заснета снимка № 11743D1/0073033. От извършена справка за
собственост се установило, че автомобилът е собственост на лицето З.И.Г..
На 10.12.2020 г. З.Г. в качеството на собственик на автомобила попълнила декларация
по чл. 188 ЗДвП, в която посочила, че в деня и часа на нарушението автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя Ж.Р. Р В.. От своя страна жалбоподателят също попълнил
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че на 03.11.2020 г. около 16:22 часа е
управлявал процесния лек автомобил. По тази причина с оглед установеното нарушение по
ЗДвП свидетелят Н.А. на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
съставил на жалбоподателя на 18.02.2021 г. АУАН, а впоследствие било издадено на
12.05.2021 г. и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че на 03.11.2020 г. в 16:22 часа в в гр. Бургас, на път Първи клас № I-9 км.
238+819 до Гробищен парк в посока към ул. „Т.“ жалбоподателят е управлявала лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* с превишена скорост 105 км/ч при
разрешена със знак В26 до 50 км/ч в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Жалбоподателят не
оспорва, че е управлявал с превишена скорост.
2
От фактическа страна безспорно се установява, че жалбоподателят формално е
осъществил състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал МПС със
скорост над разрешената, но настоящият състав намира, че от данните по делото може да се
направи обоснован извод, че жалбоподателят е действал при условията на „крайна
необходимост”.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от НК (приложим по арг. от чл. 11 от ЗАНН) не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да
спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Т.е.
фактическият състав на крайната необходимост включва в себе си три основни елемента –
непосредствена опасност, деяние, насочено към неутрализиране на опасността и особени
изисквания към това деяние и причинените от него вреди.
От данните по делото се установява, че е налице първият елемент от фактическия
състав на чл. 13, ал. 1 НК. От разпита на свидетелката З.Г., пътувала заедно с жалбоподателя
на процесната дата и час се установява, че докато свидетелката и жалбоподателят са били на
работа в гр. Поморие, е настъпило инцидентно възпаление на зъб на свидетелката Г., като
поради причинената силна болка, е било необходимо да се окаже спешна медицинска помощ
от зъболекар на свидетелката Г. в гр. Бургас. По тази причина жалбоподателят е предприел
управление на МПС в посока от гр. Поморие към гр. Бургас, като на процесния участък е
управлявал с превишена скорост. Тези данни формират извод за наличие на непосредствена
опасност за здравето на свидетелката Г., пътувала заедно с жалбоподателя. Именно за да се
окаже спешна лекарска намеса на свидетелката Г. в гр. Бургас, жалбоподателят е предприел
управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата. Вредите,
причинени от жалбоподателя се изразяват в извършването на нарушение по чл.21, ал. 2
ЗДвП, т.е. нарушил е обществените отношения, свързани с безопасното движение по
пътищата. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС с превишена скорост (самият той
заявява това в съдебно заседание), но поведението му е било насочено да се окаже спешна
медицинска помощ на свидетелката Г., пътуваща с него в автомобила.
За да се приеме, че деянието е било извършено при условията на крайна
необходимост, следва да се установи, че не е съществувал друг правомерен начин за
избягване на опасността. От фактическа страна по делото се установява, че възпалението на
зъба на Г. е настъпило по време на работа в гр. Поморие, като е било необходимо да се
пътува до гр. Бургас за спешен медицински преглед при зъболекар. Ето защо в случая може
да се направи извод, че за своевременното лечение на свидетелката Г., извършеното от
жалбоподателя деяние е било единствена възможност Г. да бъде транспортирана по най-
бързия начин до зъболекар.
Причиняването на вреди при крайна необходимост е оправдано, само ако тези вреди
са по-малко значителни от предотвратените. Настоящият случай е точно такъв, тъй като
3
макар с поведението си жалбоподателят да е засегнал обществените отношения, свързани с
безопасното движение по пътищата, при управлението на МПС с превишена скорост, той не
е допуснал настъпването на конкретни вреди. Т.е. не са настъпили увреждания за конкретен
правен субект. От друга страна чрез поведението си той е спомогнал за успешното лечение
и овладяване на възпалителния процес на зъба на Г.. Следователно вредите, които
жалбоподателят е предотвратил с поведението си, са по-значителни от причинените от него
с управлението на МПС със скорост над разрешената за движение.
По арг. от чл. 13, ал. 2 НК няма крайна необходимост, когато самото отбягване от
опасността съставлява престъпление. Посочената разпоредба се отнася до такива субекти, по
отношение на които съществува скрепено с наказателна санкция правно задължение да
понесат риска на дадена опасност. Настоящият случай не е такъв, тъй като принципно не
съществува забрана опасността от влошено здравословно състояние да бъде избегната чрез
транспортиране на пострадалото лице до болнично заведение. Съществуващата забрана е
единствено по отношение на управлението на МПС с превишена скорост, поради което по
отношения на нея не намира приложение нормата на чл. 13, ал. 2 НК. Освен това, както е
прието и в правната теория, в случай, че отбягването на опасността е правонарушение от
друг вид освен престъпление, крайната необходимост е допустима и деецът може да се
позове на нея. И на това основание чл. 13, ал. 2 НК е неприложим към настоящия случай.
Предвид изложеното съдът достигна до извод, че елементите от фактическия състав
на чл. 13, ал. 1 НК са били осъществени в конкретния случай и жалбоподателят е извършил
правонарушението при условията на „крайна необходимост”. Съгласно чл. 8 ЗАНН не са
административни нарушения, деянията които са извършени при неизбежна отбрана или
крайна необходимост. Ето защо жалбоподателят не следва да бъде наказан и обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-000861 от 12.05.2021 г., издадено от
началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Ж.Р. Р В.,
ЛНЧ ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
4
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5