№ 1461
гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501684 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от
Община – град Варна, чрез ю.к.П., против Решение № 261691 от 20.05.2021
година, постановено по гр.дело № 14 934/2020 година, по описа на ВРС, с
което е била уважена исковата претенция на З. Р. К. и е осъдена Община –
Варна да й сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания претърпени вследствие на пропадане на
09.08.2020 г. в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно
на кръстовището на *** и бул. „С.", ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта - 09.08.2020 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, както и с което е била
осъдена Община – Варна да заплати на ищцата, сумата от 670.00 лева,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според депозирана жалба решението се явява неправилно и не почива
на наличните по делото доказателства.Излагат се множество и различни
съображения по тълкуването на закона.Искането е същото да бъде отменено и
претенцията – отхвърлена, а в условията на евентуалност – намалена.
1
По делото е постъпил отговор от страна на адв.Св.В., която намира
решението за правилно и моли то да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивната Община – Варна, е редовно
призована, не се представлява, но е постъпило писмено искане от страна на
ю.к.П. да се даде ход на делото в тяхно отсъствие; тя също заявява, че
поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на З. Р. К., редовно призована, не се
явява, представлява се от адв.С. и адв.К. К., които настояват съдът да
потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск от страна на З. Р.
К., ЕГН ********** против Община Варна, ЕИК *********, с адрес: ***, с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4000.00 /четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания претърпени вследствие на пропадане на
09.08.2020 г. в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно
на кръстовището на *** и бул. „С.", ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта - 09.08.2020 г. до окончателното
изплащане.
Съобразно твърденията в молба става ясно, че на 09.08.2020 г. около
13:30 часа, ищцата е пресичала кръстовището на *** и бул. „С." в гр. Варна,
като левия и долен крайник е пропаднал в необезопасено и необозначено от
служителите извършващи ремонт препятствие на пътното платно.Касаело се
за извършени изкопни дейности по ширината на цялата улица; изкопа бил
засипан с пясък и чакъл и заравнен на нивото на асфалта, но не бил добре
трамбован.По тази причина крайника на ищцата е пропаднал между
насипания чакъл, като при падането тя почувствала силна болка, не е могла
да се изправи самостоятелно. Забелязала, че между глезена и пръстите на
левия крак се появил оток, а движенията били ограничени и болезнени.
Сочи, че по време на инцидента била придружавана от две годишното си дете,
съпруга и сестра си, като имало и други свидетели на случката. Била
транспортирана в спешния център при МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД, където
били направени клинични прегледи и образни изследвания, които установили
фрактура на 5-та метатарзална кост в ляво. Лявото стъпало било
2
имобилизирано в олекотена полиеританова превръзка с предписание да
посети ортопед след една седмица.
На 17.08.2020 г. след контролен преглед ДКЦI „Света Климентина -
Варна" ЕООД и рентгенова снимка лявото стъпало било имобилизирано
отново с полимерен гипс за още тридесет дни. На 04.09.2020 г. лекар-ортопед
назначил физиотерапии с високоинтензивен магнит, интерферентен ток и
кинезитерапия. На 05.09.2020 г. била свалена гипсовата имобилизация, като
ходилото и глезена на ищцата още били оточни и болезнени, а движенията
ограничени, което налагало да ходи с помощни средства за неопределен
период от време. Излага, че в периода 05.09.2020 г. - 19.09.2020 г. били
осъществени физиотерапевтични процедури, след които движението на левия
крайник до голяма степен се нормализирало. Сочи, че възстановителният
период е продължил около два месеца. Ищцата сочи още, че следствие на
станалото е изпаднала в депресия и апатия, тъй като не била в състояние да
помага в домакинството, и да изпълнява елементарни свои задължения.
Чувствала и изолация, емоционален срив, страх да се движи сама и
натрапчиви мисли за невъзможност да се справя сама с ангажиментите в
ежедневието си, напрежение в семейството, била психически изнервена от
състоянието, в което се е намирала, не можела да спи, както и да се грижи за
своето дете, което било в ниска възраст и изисквало постоянни грижи.
Придвижването било затруднено, както и поддържането на лична хигиена.
Наложило се ищцата и семейството да се преместят в гр. С.З. в дома на
родителите на съпруга , тъй като в гр. Варна нямало кой да помага в
грижите за детето както и на нея самата. По изложените съображения се моли
за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
От фактическа страна по делото е установено, а не се и спори от
страните, че на 09.08.2020 година, около 14:35 ч. ищцата е постъпила в МБАЛ
„Св. Анна - Варна“ ЕАД с травма на крака, която съобразно отразения в листа
код по МКБ S 92.3 отговаря на „счупване на стъпалото без счупване на
глезен“ – „счупване на метатарзална кост“. Отразено е, че на ищцата са
направени два броя рентгенови изследвания, както и гипсова имобилизация за
срок от 30 дена. Насрочен е контролен преглед след седем дни.
От представеното медицинско удостоверение № 811/2020 г., се
установява, че при преглед на 26.08.2020 г. лекар в отделение Съдебна
медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ ЕАД е установил, че лявото стъпало
на ищцата е имобилизирано. Съдебният медик е заключил, включително от
представена рентгенография, че се касае за счупване на пета предстъпална
кост, с вертикално направление на фрактурната ивица, без разместване на
фрагментите.
Отразено е, че травмата е резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет и би могла да бъде получена по начина указан от ищцата, а именно
на 09.08.2020 г., около 13:30 ч. при пресичане на бул. „С.“ и пресечка с бул.
3
„С.“, носейки дете, стъпва в участък на ремонтиран асфалт, където е налице
денивелация в порядък от няколко сантиметра, при което се изкривява лявото
стъпало и получава болка в страничната му повърхност. В СМУ е посочено,
че констатираното счупване е затруднило трайно движението на левия долен
крайник за около месец и половина.
Видно от амбулаторен лист № 000043/17.08.2020 г., на 17.08.2020 г.
ищцата е прегледана от лекар със специалност ортопедия и травматология,
видно от отразения код на специалността, който е поставил диагноза по МКБ
S92.3 – счупване на пета метатарзална кост в ляво, с имобилизация. Съгласно
отразената анамнеза травмите са получени от инцидент на 09.08.2020 г.,
налице са болки в лявото стъпало, оток, ограничени и болезнени активни и
пасивни движения.
Видно от амбулаторен лист № 3284/04.09.2020 г., на 04.09.2020 г.
ищцата е прегледана в гр. С.З. от лекар със специалност физикална и
рехабилитационна медицина съобразно отразения код на специалиста, видно
от отразения код на специалността. Лекарят е установил, че ищцата е с
гипсова имобилизация, която трябва да се махне същия ден. Отразил е, че
ищцата ходи с патерица, както и че функционалният капацитет и дейностите
от ежедневието са ограничени. Предписана е трапия с високоинтензивен
магнит - десет процедури през ден, интерферентен ток - десет процедури
всеки ден и кинезитерапия - десет процедури.
В медицинско направление от МЦ „Цвятко Бояджиев“ за преглед на
ищцата без дата е посочено, че гипсовата имобилизация е премахната на
05.09.2020 г., като ходилото и глезена са още оточни и болезнени. Посочено
е, че движенията на глезена са ограничени, което налага ходене с помощни
средства. Заключено е, че е налице необходимост от рехабилитазия и
физиолечение.
От лист за проведено физикално и рехабилитационно лечение от
19.09.2020 г. и физиопроцедурна карта № 3284 се установява, че на ищцата е
провеждано физикално и рехабилитационно лечение на дати 05.09, 06.09,
07.09, 08.09, 14.09, 15.09, 16.09, 17.09, 18.09 и 19.09 в „АСМПФТР-МЦ Цв.
Бояджиев“ ЕООД в гр. С.З..
Видно от амбулаторен лист № 3506/18.09.2020г. издаден от от лекар със
специалност физикална и рехабилитационна медицина при „АСМПФТР-МЦ
Цв. Бояджиев“ ЕООД в гр. С.З. при прегледа ищцата е била със
самостоятелна походка, със скъсена опорна фаза на ляв крак и подобрение
във фунционалния капацитет и дейностите от ежедневието.
Видно от приложеното удостоверение за раждане ищцата е майка на
детето Д. Д. К., родено на *** г., с баща Д. К. К..
4
По делото ищцата е приложила две графични изображения – снимки,
разпечатани на хартиен носител, за които се твърди, че са направено на
мястото на инцидента. Двете снимки изобразяват кръстовище и пешеходна
пътека, в непосредствена близост и по протежението на която е разположен
участък от пътя с изрязана асфалтова настилка, запълнен с чакъл. Пътят
видимо се намира над нивото на запълнения с чакъл участък.
Като доказателство по делото ответникът е представил писмо рег. №
Д18000583ВН_030ВН/23.12.2020 г., с което директор на дирекция Инженерна
инраструтура и благоустойство при Община Варна уведомява Дирекция ПНО
при Община Варна, че към дата 05.08.2020 г. на неустановено място текат
строително-ремонтни дейности по Разрешение на строеж №
184/ГИ/19.09.2019 г., включващи: координирано управление и
видеонаблюдение на светлинно регулирани кръстовища по трасето на МГОТ,
интелигентни пешеходни пътеки за безопасност на пешеходците, табла за
информация на пътниците в реално време по спирките за МГОТ, доразвиване
на системата за достъпност на кръстовищата. Сочи се, че на кръстовище
визирано в кореспонденцията с Дирекция ПНО при Община Варна по проект
има монтиране на информационни табла и монтаж на сензори към
интелигентна пешеходна пътека. Сочи се, че асфалтовата настилка не е
компрометирана, тъй като участъкът е въведен в експлоатация през 2019 г. по
проект на Обшина Варна и е гаранцонен.
От разпита на свидетелите С. Р. Б. - сестра на ищцата и Д. К. К. – съпруг
на ищцата, се разкриват точни и непосредствено възприети подробни от
инцидента.
При тези данни виждането на въззивния съд е следното:
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността
чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде
ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е
възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са
настъпили.Тази отговорност също така е за чужди противоправни действия и
възниква, когато има вреди.Тоест отговорността по чл.49 ЗЗД е налице винаги
когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е
възложено извършването на определена работа.Т.е. винаги, когато ищеца
основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва
да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
5
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с
всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние,
вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.С
оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно това
в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената
работа.
На база на приложените доказателства – медицински документи и от
разпита на свидетелите, съдът прави извод, че именно в резултат на
съприкосновение между повърхността на пътното платно и левия долен
крайник на ищцата, е получено нараняването / фрактурата/ на пета
метатарзална кост в ляво.От данните приложени по делото става ясно още, че
при тази интервенция възстановяване движението на крака е в рамките на два
месеца; че ищцата е преминала през многократни медицински манипулации и
че след възстановяването на костта се налага и физиотерапия.В подкрепа на
ищцовата теза са всички установени, приети и обсъдени доказателства по
делото; отделно от това са налице данни за психотравмени преживявания -
емоционално напрежение, несигурност, очакване на негативни последици,
затруднения в общуването, затвореност, епизодични страхови очаквания,
безпомощност. Не на последно място, разпитаните пред ВРС свидетели сочат
множество и различни обстоятелства, които също потвърждават ищцовата
теза, а те са и очевидци. Установен и изяснен в максимална степен е и
механизма на настъпване на увреждането.Този извод се налага категорично
от гласните доказателства.
Въззивният съд не споделя наведените във въззивната жалба доводи,
според които травмата се дължи на виновно поведение на самата ищца.Това
така, защото се касае за натоварен пътен участък, в които са били извършени
ремонтни дейности и който не е бил обезопасен. Не са били поставени и
нарочни заграждения и/ или указания, че е следва да се стъпва предпазливо,
още по- малко, че изкопа зарит с пясък и чакъл не е трамбован по подходящ
начин и качествено.Не е основателно и възражението, че разпитаните
свидетели притежават качеството предубеденост, т.к. са в родствени
отношения с ищцовата страна.това е действително така, но е редно да се
посочи, че техните показания изцяло кореспондират с приложените по делото
писмени документи и че те се явяват очевидци на инцидента.Самата
общинска администрация не е противопоставила на тях други такива.
На база на изложеното, настоящия съд намира, че е налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на Община - Варна,
6
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на
общинските улици в град Варна в състояние, непораждащо опасност за
участниците в движението, които задължения произтичат от разпоредбите на
пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от
Закона за пътищата. Според цитираните норми общинските пътища, улици,
булеварди са общинска собственост и се поддържат и ремонтират от
съответните общини. Обстоятелствата къде и по какъв начин е настъпило
увреждането са недвусмислени.Налице е причинна връзка между настъпване
на произшествието и противоправното поведение на общинските власти, на
които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните по-горе разпоредби от ЗП. Съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства налага извода, че злополуката е
настъпила заради неправилно ремонтиране на пътен участък.Доказано е и
причиняването на неимуществените вреди на ищцата в резултат на
настъпилия инцидент.Последните вреди се изразяват в претърпени от нея
болки и страдания, както и допълнителни негативни изживявания от
преживените неудобства и социални ограничения.При определяне размера на
обезщетението настоящият състав съобрази разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52
ЗЗД, както и следните обстоятелства, относими към тази преценка и
установени от писмените и гласни доказателства, и намира, че ВРС
справедливо е уважил претенцията в пълен размер.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата К. следва да бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски, в размер на 500 /петстотин/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261691 от 20.05.2021 година,
постановено по гр.дело № 14 934/2020 година, по описа на ВРС, двадесети
състав.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета на общината, адрес
*** да заплати в полза на З. Р. К., ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/
лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни
разноски, пред ВОС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8