№ 4621
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110208427 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „********“ ООД, ЕИК
********* чрез адв. Б. С. срещу предупреждение №
758433-F752881/23.02.2024 г., издадено от началника на отдел „*******“ –
София, Дирекция „*******“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което
на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН дружеството - жалбоподател е
предупредено, че при извършване на друго административно нарушение на
чл. 127и от ДОПК вр. чл. 8 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на
предупреждението са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно и в двата документа не са посочени дата и място на
извършване на твърдяното нарушение, АУАН не съдържа точно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като не става ясно
по какъв начин превозваната стока е била определена като такава с висок
фискален риск, въз основа на кой акт, кой е списъкът на стоки с висок
фискален риск и какъв е кодът на стоката. Твърди се нарушение на чл. 42, ал. 1
т. 10 от ЗАНН, тъй като не са описани иззетите вещи и на кого се оставят за
1
съхранение. На следващо място се поддържа, че в нарушение на чл. 40 от
ЗАНН АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел. Отделно от
това се застъпва тезата, че не е налице нарушение на чл. 127и от ДОПК, тъй
като според жалбоподателя съставомерността на деянието по посочения
законов текст изисква да са налице едновременно както липса на
предварително деклариране, така и липса на потвърждаване получаването на
стоката, а също така не е била установена вината на дружеството.
В съдебно заседание жалбоподателят „********“ ООД се представлява
от адв. Д., преупълномощена от адв. С., която моли съда да отмени
обжалваното предупреждение по изложените в жалбата съображения. Като
аргумент в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност на
предупреждението посочва, че в него не е отразено мястото на съставянето
му, а отделно от показанията на разпитания свидетел се установява, че АУАН е
съставен в с. ***, а същевременно в самия АУАН е отразено, че е съставен в гр.
***. Оспорва компетентността на АНО. Претендира разноски, съгласно
представен списък.
Въззиваемата страна – началника на отдел „*******“ в ЦУ на НАП,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., който моли жалбата да
бъде оставена без уважение и обжалваното предупреждение да бъде
потвърдено. Счита, че не се допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възразява срещу прекомерността на претендираните от
жалбоподателя разноски.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.01.2024 г. в 15:02 часа във фискален пункт на ГКПП Кулата
инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
извършили проверка на транспортно средство марка „*****“ с рег. № *******
и ремарке с рег. № ******* превозващо стоки с висок фискален риск захар от
захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захар в твърдо състояние:
Друго: бяла захар с нето тегло 22 000 кг. с начало на превоза Република
Гърция и място на разтоварване с. *** с получател „******“ ЕООД. При
проверката не бил представен уникален номер на превоза. Бил съставен
протокол за извършена проверка № ПИПСВФР № 010102902418_1 от
05.01.2024 г. На превозното средство било поставено техническо средство за
контрол. До влизане на превозното средство на територията на Република
България получателят на стоката – „********“ ООД не декларирал пред НАП
данни за превоза. Данни за превоза били декларирани след влизане на
превозното средство на територията на Република България и след
извършване на проверката от в 15:02 часа 05.01.2024 г., а именно на 05.01.2024
г. в 15:24:55 часа, за което бил генериран уникален номер на превоз
2024010510993.
На 08.01.2024 г. свидетелят М. А. К., заемаща длъжността инспектор по
приходите в НАП и нейната колежка ******* посетили адреса, на който
следвало да бъдат разтоварени горепосочените стоки с висок фискален риск в
с. ***, индустриална зона и извършили проверка. На място установили, че
товарният автомобил има поставено техническо средство за контрол- пломба,
като на проверяващия екип бил представен уникален номер на превоз
2024010510993 с време на създаване на съобщението 15:24:55 часа.
2
Свидетелката К. счела, че дружеството – получател на стоките „********“
ООД е нарушило изискванията на чл. 127и от ДОПК вр. чл. 8 от Наредба № Н-
5 от 29.09.2023 г. и на 24.01.2024 г. съставила срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение № F752881/24.01.2024 г. Актът
бил съставен в присъствието на свидетеля ***** и управителя на дружеството
Николай Жеков. Актът бил предявен за запознаване на управителя на
дружеството, който го подписал без възражения и получил екземпляр от него.
На 31.01.2024 г. било подадена възражение срещу АУАН с искане АНО да
приеме, че нарушението представлява маловажен случай и да приложи чл. 28
от ЗАНН.
Като преценил направеното възражение за основателно и въз основа на
така съставения АУАН на 23.02.2024 г. началникът на отдел „*******“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София издал обжалваното
предупреждение, препис от което бил връчен на управителя на „********“
ООД на 16.05.2024 г. На 30.05.2024 г. чрез куриер била подадена и жалбата
срещу предупреждението.
Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля М. А. К., протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 010102902418_1 от 05.01.2024 г., протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010102902418_5 от
08.01.2024 г., протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 010102902418_9 от 09.01.2024 г., Приемо-предавателен протокол от
08.01.2024 г. протокол за отстраняване на техническо средство за контрол от
08.01.2024 г. потвърждение от НАП за получаване на данни за превоз от
05.01.2024г., заверено копие на ЧМР от 05.01.2024 г. с изпращач ***** –
Гърция, копие от фактура, палетен лист, заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетеля М. А. К., която
лично е извършила проверката на мястото на разтоварване на товарния
автомобил, превозващ стоки с висок фискален риск- захар, като прие, че
показанията й представляват източник на преки доказателства относно
извършените от нея действия и установеното в хода на проверката.
Свидетелката посочва, че при извършената проверка е установила, че данните
за извършения превоз на стоки с висок фискален риск са били подадени към
НАП след като превозното средство е влязло на територията на Република
България, а именно на 05.01.2024 г. в 15:24 часа, съобразявайки
обстоятелството, че проверката на превозното средство след влизането му в
страната на ГКПП Кулата е извършена в 15:02 часа на 05.01.2024 г., към който
момент данни за превоза не били все още декларирани. В подкрепа на
показанията на свидетеля са и протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 010102902418_1 от 05.01.2024 г., видно от който при
проверката в 15:02 часа не е представен уникален номер на превоза, който
служи като доказателство, че данните за превоза са представени пред НАП, а
от потвърждението от НАП за получаване на данни за превоза е видно, че
същите са подадени по електронен път на 05.01.2024 г.в 15:24:55 часа тоест 22
минути след първата проверка и след влизане на товарния автомобил,
превозващ стоките на територията на страната. От представеното
уведомление от жалбоподателя до НАП, съдържащо данните за превоза се
установява вида на превозваната стока, получателят, превозвачът и
3
превозното средство, с което е извършен превозът, изпращачът, вида на
стоката, нейното количество и мястото на разтоварването й.
Съдът кредитира и останалите приобщени по надлежния ред на чл. 283
от НПК писмени доказателства като обективни и достоверни. От
представената по делото заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя
АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления.
Писмените доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия в
доказателствените материали, които да налагат по –подробен анализ, още
повече, че самият жалбоподател не оспорва възприетата в предупреждението
фактическа обстановка, а основно излага правни съображения досежно
неговата незаконосъобразност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от
предупреждението е връчен на управителя на дружеството на 16.05.2024 г., а
жалбата е депозирана на 30.05.2024 г. чрез куриерска служба), от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно
чл. 58д, т. 2 от ЗАНН, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалвания акт, като в този смисъл извърши проверка за спазването на
материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи. Съобразно нормата
на чл. 279 от ДОПК и 2.1 на представената и приета по делото Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., органите по приходите са оправомощени да съставят
актове за нарушения на разпоредбите на ДОПК. Според чл. 7, ал.1 т. 4 от
Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и
служителят, заемащ длъжност „инспектор по приходите”, с оглед на което
свидетелят М. К., заемаща именно такава длъжност е била компетентна да
състави процесния АУАН. От т. 1.8 на цитираната заповед е видно, че
изпълнителният директор на НАП е делегирал правомощията си да издава
наказателни постановления за налагане на административните наказания,
регламентирани в чл. 278б от ДОПК и на началниците на отдели „*******“ в
дирекция „*******“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. На практика с
посочената заповед на началниците на отдели „*******“ при ЦУ на НАП са
възложени правомощия на АНО, които правомощия включват както правото
да прецени дали да издаде НП, с което да санкционира нарушителя, така и да
приеме, че нарушението е маловажно и да приложи чл. 28 от ЗАНН или да
прекрати с резолюция административнонаказателното производство. Ето защо
съдът намира, че възраженията на жалбоподателя срещу компетентността на
АНО са лишени от основание.
При съставяне на АУАН и издаване на предупреждението не са
допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че и двата процесуални документа съдържат
4
съществените изискуеми от закона реквизити - нарушението е описано ясно
и конкретно, като му е дадена съответна на извършеното правна
квалификация. Действително, в АУАН не е експлицитно посочено мястото и
датата на извършване на нарушението, както това е сторено в
предупреждението. Същевременно, от начина, по който нарушението е
описано в АУАН, изразило се в неподаване на данни за превоза на стоки с
висок фискален риск до влизане на превозното средство на територията на
страната на 05.01.2024 г., несъмнено става ясно, че се твърди нарушението да
е извършено именно на тази дата – 05.01.2024 г., а като място на нарушението
е мястото, на което дружеството е следвало да декларира данните за превоза.
Предвид изложеното съдът намира, че описанието на нарушението в АУАН не
поставя пред жалбоподателя затруднения да разбере в извършването на какво
точно нарушение е обвинен, както и да организира защитата си.
Не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение,
изразило се в непосочването в АУАН иззетите вещи и кому са поверени за
пазене. На първо място със съставяне на АУАН на 24.01.2024 г. вещи не са
били иззети, следователно няма как такива да бъдат отбелязани в съставения
АУАН. На следващо място по делото е представен протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск №010102902418_5 от 08.01.2024 г.,
именно с който протокол за обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК
стоките са били иззети. Тези факти обаче нямат отношение към съставения
АУАН и към установеното нарушение.
Следва да се посочи, че ЗАНН не изисква посочване на мястото на
съставяне на АУАН, поради което съзряното от адв. Д. противоречие между
твърдението на свидетелката К., че АУАН е съставен в с. *** и отразеното в
АУАН, че същият е съставен в гр. *** е без правно значение. Същественото е,
че при съставянето му е присъствал представител на нарушителя, на когото
АУАН е предявен, връчен му е екземпляр от него, като така е гарантирано
правото на нарушителя да участва в първата фаза от АНП, да разбере в
извършването на какво е обвинен и да бъде обезпечена възможността му да
организира защитата си.
Вярно е изложеното в жалбата, че в предупреждението не е посочено
мястото на съставянето му, каквото е изискването на чл. 28, ал. 2 т. 1 от
ЗАНН, но това обстоятелство по никакъв начин не ограничава или препятства
жалбоподателя да организира защитата си срещу предупреждението.
Не е допуснато и твърдяното нарушение на чл. 40 от ЗАНН, поради това,
че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, вместо двама.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН „Актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствували при извършване или установяване на нарушението“, а според
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН „При липса на свидетели, присъствували при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да
се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него“. Следователно
законът поставя изискване за конкретен брой свидетели единствено когато те
не са свидетели на извършване и установяване на нарушението, а когато са
свидетели при съставяне на АУАН. /Отделен е въпросът дали и неспазване на
изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН представлява съществено нарушение на
процесуалните правила/. На следващо място няма как да се приеме, че
използваният израз в множествено число „свидетелите, които са
5
присъствували при извършване или установяване на нарушението“ визира
задължително минимум двама свидетели, тъй като невинаги извършването на
нарушение /или неговото установяване/ се осъществява в присъствието на
поне две лица, които да бъдат вписани в АУАН като свидетели. Следователно
със съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, който е
присъствал при установяване на нарушението, пред каквато хипотеза сме
изправени /доколкото ***** е присъствала при извършването на проверката и
установяване на нарушението/ не е допуснато нарушение на процесуалния
закон. Допълнителен аргумент е и разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН,
съгласно която „Актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него“ т.е. за процесуалната годност на АУАН е
достатъчен подписът само на един от свидетелите.
Съгласно чл. 127и от ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск,
който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз,
и завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във
верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на
страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. В
хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят, в качеството си на получател на стоки с висок фискален риск
– 22 000 кг. бяла захар не е декларирал предварително данни за превоза до
влизане на транспортно средство, превозващо стоките, от територията на
друга държава-членка на ЕС (Република Гърция) на територията на Република
България.
Несъстоятелно е възражението, че не е ясно каква е превозваната стока с
висок фискален риск и на база на кой списък тя е определена като такава,
както и с какъв код. Тук следва да се посочи, че видът на стоката, е определен
от самия жалбоподател, тъй като в подадените на 05.01.2024 г. в 15:24 часа
данни за превоза същият сам е посочил, че описанието на стоката по
комбинираната номенклатура на ЕС е „Захар от захарна тръстика или от
цвекло и химически чиста захароза, в твърдо състояние: Други: Бяла захар“ с
код 1701 9910 с нето тегло 22 000 кг. Така посочената стока е включена в
списъка на стоки с висок фискален риск по комбинираната номенклатура,
който списък е наличен и общодостъпен в интернет сайта на НАП на адрес
nra.bg.
Не може да бъде споделен доводът, изложен в жалбата, че
съставомерността на деянието като нарушение на чл. 127и от ДОПК изисква
не само да не са подадени предварително данни за превоза, но наред с това,
кумулативно, да не е потвърдено получаването на стоката най-късно до края
на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на
получаване/разтоварване. Разпоредбата на чл. 127и от ДОПК въвежда две
отделни, самостоятелни задължения, първото от които е свързано с
деклариране на данни за превоза предварително, преди влизане на
транспортното средство на територията на страната, а второто, отделно и
самостоятелно задължение е след пристигане на стоката на мястото на
6
получаване/разтоварване да бъде потвърдено нейното получаване.
Неизпълнението на което и да е от тези задължения самостоятелно
осъществявана състав на нарушение по чл. 127и от ДОПК.
Вината /умисъл или непредпазливост/ представлява психичното
отношение на дееца към деянието и свързаните с него общественоопасни
последици. Доколкото вината, като субективно психично отношение е
присъща само на физическите лица, то юридическите лица като правни
образувания не могат да формират вина. Отговорността на юридическите
лица в административнонаказателното производство е винаги обективна,
безвиновна, поради което въпросът за субективното отношение на
юридическите лица не се изследва.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно
нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го
предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Параграф 1, ал. 1 т. 4 от ДР на
ЗАНН дава легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, а именно
„този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид“.
Съдът, като взе предвид, че данните за превоза на стоки с висок
фискален риск са подадени от жалбоподателя в 15:24:55 часа на 05.01.2024 г.
тоест 22 минути след влизане на превозното средство на територията на
страната /в 15:02 часа на 05.01.2024 г./, намира, че обществената опасност на
конкретно извършеното е значително по-ниска, в сравнение с обичайните
нарушения от същия вид. От нарушението не са настъпили вредни последици
нито за държавата, нито за трети лица. Същото е първо за жалбоподателя,
който е подал данни за превоза със закъснение, което не е съществено. Ето
защо АНО не е допуснал нарушение на закона като е квалифицирал
извършеното от „******“ ООД нарушение на чл. 127и от ДОПК като
маловажен случай и правилно е предупредил нарушителя, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание
С оглед изложеното обжалваното предупреждение се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
7
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА предупреждение № 758433-F752881/23.02.2024 г.,
издадено от началника на отдел „*******“ – София, Дирекция „*******“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН
дружеството - жалбоподател „********“ ООД, ЕИК ********* е
предупредено, че при извършване на друго административно нарушение на
чл. 127и от ДОПК вр. чл. 8 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8