Р Е
Ш Е Н
И Е № 357
гр.Пловдив,21.03.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І
гр. с., в публично заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1358 по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, подадена
от С. Х. П., ЕГН **********,***, чрез упълномощения процесуален представител адв. Б.З., с която е предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, с адрес-гр. *,
бул. „***.
Твърди се в исковата молба,
че на ****г., по реда на чл.
212, ал. 2 от НК, с постановление на РП-* срещу ищеца е било образувано
досъдебно производство №
249/2009г. по описа на II РУ при ОД на МВР, гр. *,
водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Ищецът е привлечен като обвиняем на ***., като са му повдигнати
обвинения в извършване на престъпления от общ характер
по чл. 211, ал. 1, пр. 3 вр.
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, буква „А“ от НК -за това, че
на *** г. в гр. * ,при условията на опасен рецидив, с цел да набави за
себе си имотна
облага е възбудил и поддържал до месец
ноември у лицето Д.Т.Д. заблуждение и с това
е причинил имотна вреда в размер на 2 800 лв. С постановление от ***. спрямо
ищеца е взета мярка за неотклонение-парична
гаранция в размер на 1 000 лв., които е следвало да бъдат платени
в 14-дневен срок. Мярката е
обжалвана и потвърдена с определение № 1131/29.09.2009г. по
чнд №5158/2009г. на РС- *, XV н.с. Тъй като С.П. не
се явил на
05.10.2009г. да удостовери плащане на гаранцията,
бил обявен за общонационално издирване. С постановление на РП-*
от ***. производството по
ДП №249/2009г. било спряно,
а по-късно- на *** възобновено за извършване на допълнителни
действия по разследването. На 01.12.2014 г. производството отново било спряно, а на 15.02.2018г. ищецът П. е установен и задържан за срок от
24 часа, въз основа на Заповед
за задържане на лице № 435зз-47. На следващия ден
производството било възобновено, а мярката за неотклонение- отменена. С постановление на РП-*
от ***. наказателното производство
по ДП № 249/2009г., пр. преписка № 3430/2009
г. по описа на РП – *,
било прекратено поради липса на
данни за съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 209, ал.
1 от НК.
Твърди се, че в периода ***. – ***., ищецът П. живял под изключителен емоционален и психически стрес, бил притеснен,
изпитвал болки и страдания, че е третиран като престъпник,
страхувал се, че може да
бъде осъден на наказание- лишаване
от свобода. Наказателното производство се отразило изключително
неблагоприятно и на неговото семейство, било засегнато доброто му име
в обществото, загубил доверието на хората
и близките си, изпаднал в тежка депресия, затворил се в себе си
и ограничил до минимум социалните си контакти. Твърди
се, че състоянията
на потиснатост, тревожност и депресивност, вследствие на неправомерното интервениране върху личността на ищеца, не
са отшумели и към настоящия момент
и са довели до сериозни и непоправими
последици върху психиката му.
С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени психически и морални страдания, вследствие на незаконното обвинение в престъпление, за което е воденото наказателно производство, прекратено с постановление на РП – ***, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане
в сила на постановлението за прекратяване до окончателното изплащане на обезщетението.
Допълнителни съображения
по спора са изложени в писмена
защита на адвокат З.- пълномощник на ищеца. Направено е искане за присъждане
на разноски. Претендира се и присъждане
на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от
ЗА.
В законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът- Прокуратурата на Република България
е депозирал чрез Окръжна прокуратура – * отговор,
с който изразява мнение за допустимост,
но неоснователност на предявената претенция. Оспорват се всички факти,
изложени от ищцовата страна, досежно причинените неимуществени вреди в резултат на воденото
ДП № 249/2009г. по описа на II РУ на МВР-*. Сочи се, че не са
ангажирани никакви доказателства за установяване на твърдението, че прекратителното постановление е влязло в сила, а оттам – неоснователна е и заявената претенция за присъждане на
законна лихва от датата на
влизане в сила на този акт.
Позовавайки се на чл. 5 от
ЗОДОВ, ответникът твърди, че увреждането е настъпило по изключителна
вина на пострадалия,
т.е. С.П.. Това е така, тъй като
ищецът е станал причина за спиране
на воденото против него наказателно
производство. След привличането му като обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., потвърдена надлежно по съдебен
ред, същият се е укрил с цел
избягване на по-нататъшно разследване. Това довело до
обявяването му за общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане“, а спирането на производството
е предприето именно с цел да се
защитят правата на обвиняемия П.. Фактически самото разследване е продължило няколко месеца и след възобновяването е приключило в изключително кратък срок. На
следващо място ответникът посочва утежненото съдебно минало на ищеца
– 6 осъждания, макар вече понастоящем да е реабилитиран за тях, но
към процесния период реабилитацията не е била още
настъпила, като в два от процесите му
е наложено наказание „лишаване от свобода“,ефективно изтърпяно. Тези факти поставяли
под съмнение ищцовите твърдения за понесени болки
и страдания. Освен това, ответникът твърди, че претендираният
размер на обезщетението не отговаря на критерия
за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД и е прекомерно завишен
с оглед икономическия стандарт в страната и меродавната съдебна практика по подобен
род дела.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното по делото досъдебно производство
№249/2009г., че същото е образувано с
постановление на РП-Пловдив от ***. срещу С.П. за престъпление по чл.209 от НК.
С постановление от ***г. наказателното производство е спряно, тъй като П. не е
призован на известните за него адреси в страната да се яви пред водещия
разследването за повдигане на обвинение и разпит, поради което е обявен и за
ОДИ. След установяването на ищеца, с постановление от ***г. производството е
възобновено. С постановление от ***г. С.П. е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.211, ал.1, пр.3 вр. с
чл.209,ал.1 вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК- за това, че
на ***г. в гр. * ,при условията на опасен рецидив-извършил е престъпление след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до м. ноември 2008г. е
поддържал у Д. Т. *** заблуждение и с това е причинил имотна вреда в размер на
2800лв. С постановление от същата дата по отношение на обвиняемия е взета мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв., която е следвало да се
внесе в срок от 14 дни. Мярката за неотклонение е обжалвана и е потвърдена с
определение №1131/29.09.2009г. на ПРС, постановено по ч.н.д. №5158/2009г. Тъй
като в определения срок за плащане- до ***г. гаранцията не е внесена, обвиняемият
е призован да се яви на ***г. за представяне квитанция за плащане на сумата,
което той не е сторил, и за втори път е обявен за общодържавно издирване. На ***г.
с постановление на РП-* досъдебното производство е спряно с мотив, че
разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия ще затрудни разкриването на
обективната истина, на ***г. същото е възобновено за извършване на допълнителни
действия по разследването, а с постановление от ***г. отново е спряно. На ***г.
е издадена заповед за задържане на С.П. за срок от 24 ч., като след
установяването на обвиняемия, с постановление на РП-* от ***г., досъдебното
производство е възобновено. С последно посоченото постановление е отменена
мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв. и е взета мярка
за неотклонение -„подписка”. На ***г. разследването е предявено на обвиняемия, а
на ***г. е изготвено мнение от разследващия полицай за прекратяване на
наказателното производство. С постановление от ***г. на РП-* воденото срещу
ищеца наказателното производство по ДП №249/2009г. е прекратено, тъй като
липсват данни за съставомерните обективни и
субективни признаци за извършеното престъпление по чл.209 от НК.
Приета е по делото справка за съдимост на С. Х. П.,***, от която е
видно, че настоящият ищец е бил осъждан по шест дела- нохд
№907/1975г. на ПРС ,нохд №385/1980г. на РС-*, нохд№441/1988г. на ПРС, нохд
№1257/2003г. на РС-*, нохд №2137/2005г. на ПРС и нохд №1162/2006г. , като по две от тях наложеното наказание
лишаване от свобода е ефективно
изтърпяно.
По делото е допусната съдебно-психологична експертиза във връзка с
изследване на психоемоционалното състояние на ищеца и
за установяване как се е отразило воденото наказателно производство върху
всички сфери на живота му. Според приетото заключение, което съдът кредитира
като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, към момента на
изследването не се установяват негативни последици за психоемоционалното
състояние на С.П.. Към посочения момент няма основание да се твърди, че
наказателното производство се е отразило на общото психологическо състояние на
ищеца, на семейните му взаимоотношения, бизнес контактите и на
взаимоотношенията му с близки и приятели. Доколкото не е изследвано състоянието
на ищеца преди и по време на досъдебното производство, е изказано от експерта
предположение, че същият е бил стресиран. Няма данни стресът да се е отразил на
общото му здравословно състояние, както и няма основание да се твърди, че негативните промени в семейните
взаимоотношения и бизнес контактите на П. се дължат изцяло и само на воденото
наказателно производство.
С оглед установяване
вида и размера на описаните в исковата молба неимуществени вреди по делото са
събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите-Н.К.М. и С.Т.Т..
Свидетелят М. депозира
показания, че преди 7-8 години С.П. споделил с него, че е неправомерно обвинен
в измама, бил много притеснен, страхувал се от човек на име М., който го
заплашвал, че ще го унищожи и затова се криел. Тъй като по това време П. нямало
къде да спи, свидетелят му предоставил за ползване гаража си, освен това му
помагал с парични средства. Свидетелят сочи, че ищецът е добър, отзивчив и
изключително отговорен човек, има две дъщери и внуци. В същия смисъл са и
показанията свидетеля Т., който излага, че ищецът бил доста притеснен от това, че
е търсен от властите, а и от лицето М., който го заплашвал, налагало се да се
крие.
При така събраните доказателства
и установени обстоятелства, съдът счита, че предявеният иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява частично основателен.
Според разпоредбата на
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, в която намира правното си основание заявената
претенция, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани,
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано,
като конкретната хипотеза в случая е
прекратяване на образуваното против ищеца наказателно производство, поради
липса на извършено престъпление.
Отговорността
на държавата има обективен характер, възниква при наличието на предвидените в
специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на виновно
поведение от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата /чл.4 от ЗОДОВ/.
Съобразно установеното с
чл.154, ал.1 от ГПК правило за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, при иск с посоченото правно основание, върху ищеца лежи тежестта да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: претърпяна вреда, незаконно
обвинение в извършено престъпление и причинна връзка между незаконното
обвинение и вредата.
В случая не е формиран
спор между страните, че против ищеца е образувано наказателно производство, в
хода на което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.211, ал.1,пр.3 вр.
с чл.209,ал.1 вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК, като
досъдебното производство е приключило с постановление за прекратяването му от ***г.
С оглед на това и доколкото наказателното производство е
завършило с прекратяване, то следва да се приеме, че повдигнатото обвинение е
било незаконно по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което е налице
незаконосъобразност и на процесуалните действия по образуване и провеждане на досъдебното
производство.
На следващо място, въз основа на събраните гласни доказателства се
установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, страх от наказателното
преследване. Макар депозираните от свидетелите М. и Т. показания да не са
особено конкретни и да не доказват неимуществени вреди с голям интензитет,
съдът намира, че същите следва да се кредитират, като добросъвестни и
основаващи се на непосредствените впечатления на свидетелите от поведението на
ищеца.
Изложеното води на извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на държавата, чрез Прокуратурата на Р България, за репариране на търпените от
ищеца вреди.
Дължимото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД и при отчитане на установените обстоятелства относно
характера и вида на претърпените вреди, тежестта на обвинението, продължителността
на наказателното производство, отражението на наказателното преследване върху
обвиняемия.
По делото се установи, че
срещу ищеца е водено наказателно производство в продължение на около осем
години и половина, през който период той е търпял неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни емоционални изживявания, свързани с тревоги, притеснения от
факта, че е бил обвинен в престъпление, което не е извършил. Същевременно обаче,
следва да се съобрази обстоятелството, че продължителният срок на досъдебното
производство, който сам по себе си надхвърля разумните времеви граници за
приключване на тази фаза, се дължи и на неправомерното поведение на ищеца,
който се е укривал. Видно е от материалите по приложеното ДП №249/2009г., че
наказателното производство е било неколкократно
спирано и възобновявано именно по тази причина, като през големи периоди от
време процесуални действия с участието на обвиняемия изобщо не са извършвани, което
води на извод, че неприятните за последния изживявания не са с висок
интензитет, както се твърди. Тук е необходимо да се отбележи и че търпените от
ищеца неудобства и страдания не са били резултат единствено на незаконното
обвинение, тъй като същият е изпитвал по-големи притеснения от отправените му
заплахи от посоченото от свидетелите лице, в каквато насока последните
депозираха показания. Наред с това, при преценка размера на обезщетението
следва да се вземе предвид, че ищецът е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.211, ал.1,пр.3 вр. с чл.209,
ал.1 вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК, което е „тежко” по смисъла на закона, както и че по отношение на същия са
били наложени сравнително леки мерки за неотклонение- „парична гаранция”, която
не е била внесена от него и „подписка“, за която няма данни по някакъв начин да
е ограничила свободата му на придвижване. Следва да се съобрази още, че преди
въпросното обвинение ищецът е бил осъждан шест пъти за други престъпления, при
което интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с този на лице,
по отношение на което за първи път се повдига обвинение. Имайки предвид
съдържанието на доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от С.П., техния
интензитет, тежестта на обвинението и приложените мерки за процесуална принуда,
съдът счита, че за справедливото обезщетяване на същия следва да се определи
сума в размер на 3000 лв. Не се доказаха в настоящия процес всички твърдени от
ищеца вреди. Няма доказателства да е
било накърнено доброто му име сред хората, с които
е общувал, и в обществото. Освен това, представената справка за
съдимост на П. съдържа данни за водени срещу него и други наказателни производства,
приключили с осъждането му, при което не може да се направи извод, че същият се
е ползвал с добро име и авторитет, които да са пострадали от конкретното
обвинение. Не се установи да са настъпили за ищеца съществени и трайни промени в
социалното общуване, да се е затворил в себе си и да е изпаднал в социална
изолация. Няма
данни и не се твърди воденото наказателно производство да е рефлектирало в
отрицателна насока върху физическото здраве на ищеца. Не се доказаха още
сочените сериозни и непоправими последствия върху психиката му и изпадане в
дълбока депресия в резултат на наказателното преследване. Видно е заключението
на СПЕ ,че не са налице негативни последици за психоемоционалното
състояние на ищеца вследствие на обвинението му в престъпление, нито трайно и
негативно повлияване на социалния му живот и контактите с близките с оглед този
факт.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се обсъди и
направеното в отговора на ответната страна възражение по чл.5 от ЗОДОВ .
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено по изключителна
вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи, а според ал.2, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява.
В случая не се установява противоправно поведение
на ищеца, което да се
явява единствена причина за воденето
на наказателно производство
срещу него. Въз основа на събраните обаче
в хода на настоящото дело писмени доказателства и преди всичко от приложеното
досъдебно производство №249/2009г., може да се приеме, че настъпилият вредоносен
резултат е в причинно-следствена връзка и с поведението на пострадалия. Видно е
от тях, че поради невъзможността да се установи местопребиваването на ищеца и
да се осигури извършването на процесуално- следствените действия с негово
участие досъдебното производство е било неколкократно
спирано и възобновявано. Същият е обявен за общодържавно издирване с
постановление от ***г., а след привличането му като обвиняем - с постановление
от ***г. и неявяването му на определената дата /***г./ за представяне на
доказателства за внасяне на парична гаранция, с постановление от ***г. отново е
обявен за издирване, като е установен едва на ***г. , когато е издадена
заповедта за задържането му за срок от 24 часа. При тези
данни се налага извод, че извършените от ищеца действия са допринесли в
значителна степен за забавяне на предприетото спрямо него неоснователно
преследване. Ето защо, съдът приема, че настъпването на вредните последици е било
обусловено и е в причинна връзка с поведението на пострадалия, като съпричиняването
определя на 1/2 за
последния. Отчитайки съпричиняването,
отговорността на ответника следва да се намали до 1/2, при което дължимото от
него обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 1500 лв. За тази сума
предявеният иск се явява основателен, а за разликата над 1500 лв. до пълния
заявен размер от 26000лв. –ще се отхвърли.
В исковата молба се претендира да се присъди законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Според
ТР №3 от
22.04.2005г. по т. д. №3/2004г. на ОСГК-т.4, вземането на пострадалото лице за обезщетяване на
вредите възниква в хипотезата на прекратяване на наказателното производство от
влизане в сила на постановлението за прекратяване, като от този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата.
В случая постановлението, с което е прекратено наказателното производство,
е издадено на *** г. и е връчено на ищеца
на ***г. , като няма данни същото да е било обжалвано. При това положение
следва да се приеме, че след изтичане на 7-дневния срок за обжалване, считано
от връчването му, прокурорският акт се е стабилизирал или началният момент на дължимостта на претендираните
лихви върху главницата следва да е 01.05.2018г.
Следователно, върху определеното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500лв., на основание чл.84,ал.3 във вр. с
чл.86 от ЗЗД, в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 01.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е направил искане
за разноски по делото, като с оглед изхода на правния спор и съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ще му се присъдят такива в размер на 10 лв.-за
внесена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител на ищеца следва се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство /съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.04.2018г./ пред ПОС в размер на сумата от 335лв., определено съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр.*, бул. ”*** , да заплати на С. Х. П. ,ЕГН **********,***, сума в размер на
1500 /хиляда и петстотин/лв. , представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото
срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл.211, ал.1, пр.3 вр.
с чл.209,ал.1 вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК-досъдебно
производство №
249/2009 г. по описа на
II РУ при ОД на МВР- гр. *, прекратено с
постановление на Районна прокуратура- * от ***г., ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 01.05.2018г. до окончателното му изплащане, както сума в
размер на 10 /десет/лв.-направени по делото разноски за внесена държавна такса,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 1 500лв. до пълния предявен размер от 26 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.*, бул. ”***, да
заплати на адвокат Б.В.З., ЕГН **********,***,
офис *, сума в размер на 335 /триста тридесет и пет/лв.- адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца С. Х. П. ,ЕГН ********** .
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: