РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Бургас, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:К. Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от К. Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20232000500432 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК * против решението по гр.д. № 36/2023г.
постановено от ОС – Сливен. Постановеното от съда се обжалва изцяло.
Застрахователят сочи, че доброволно е изплатил на ищците С. М. М. и Ц. М.
М. обезщетение по 100 000 лв., а с решението на ОС – Сливен им е присъдено
още по 20 000 лв. Страната изразява недоволството си от отказа да бъдат
обединени г.д. № 36 и г.д. № 601/20г. на ОС – Сливен, по което има
идентична претенция от П. Д. и Д. Д., които твърдят, че са живели от 2007г.
до 2020г. с наследодателя М. М.. С въззивната жалба се прави алтернативно
искане за спиране на производството по гр.д. № 36 с оглед избягване
постановяване на противоречиви съдебни актове. Обосновава се
необходимостта по двете дела да бъдат постановени актове при една и съща
фактическа обстановка, които искания от първоинстанционния съд са били
отхвърлени. С обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че
изплатените обезщетения по 100 000 лв. са недостатъчни. От фактическа
страна е прието, че ищците са имали силна връзка с баща си и са поддържали
прекрасни отношения като обаче наследодателят е държал да има дистанция
между тях и втората му съпруга, с която живее от 2007г. Акцентира се върху
нелогичността на приетата от съда фактическа обстановка – изграждането на
ново семейство от починалия наследодател и връзките с децата от предходния
брак. Не е взето под внимание, че самите деца са възрастни, със свои
1
собствени деца и са установили живота си в чужбина. Събраните
доказателства според страната не са били подложени на сериозна преценка
от съда. Неправилен процесуален подход е приложен и при обсъждане на
релевантните доказателства по гр.д. №36 и г.д.№601/20г. Присъждането на
допълнителната сума от 20 000 лв. на всеки от ищците противоречи на
релевантните доказателства и на съдебната практика. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковете за присъждане на
допълнителна сума за обезщетение над изплатените по 100 000 лв. Жалбата се
поддържа пред съда чрез процесуалния представител – адв.В..
Отговор на въззивната жалба на застрахователя от ищците Св.М. и
Цв.М. не е постъпил в законоустановения срок. Пред съда въззивната жалба
на застрахователя се оспорва от процесуалния представител на физическите
лица – адв.Р..
Постъпила е въззивна жалба и от страна на ищците С. М. и Ц. М.
против решение № 179/21.07.2023г. по гр.д. № 36/2023г. на ОС – Сливен.
Исковете са били предявени за по 30 000 лв. допълнително върху изплатените
суми – като частични искове от претендирани 80 000 лв. Претенциите над
присъдените от съда по 20 000 лв. до предявените по 30 000 лв. като част от
пълния размер от 80 000 лв. са отхвърлени. Според процесуалния
представител на ищците съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД – не са оценени правилно болките и страданията, които същите са
претърпели вследствие загубата на техния близък. В тази насока в жалбата са
изложени подробни доводи. В тази връзка определения размер на
обезщетение от 120 000 лв. е силно занижен в сравнение с претенцията от 180
000 лв.. Моли се за отмяна на съдебния акт в отхвърлителната му част и
уважаване на претенциите в пълен размер като в съответствие с това се
присъдят и разноските - при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. Жалбата се
поддържа пред съда от процесуалния представител на страните – адв.
Рафаилов.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Изложените във въззивната
жалба доводи – за налагане преоценка на близката емоционална връзка между
бащата – наследодател и неговите деца – ищци. Според страната изложените
аргументи не опровергава изводите на съда. Безспорно установените факти за
ново семейство на М. М. напълно опровергават тезата на ищците. Акцентира
се върху обстоятелството, че починалият е държал да има дистанция между
двете си деца и жената с която живее. Поради това аргументите на ищците не
са обосновани и поради това въззивната им жалба следва да бъде оставена без
уважение. Претендират се разноски. Становището се поддържа от
процесуалния представител на страната – адв.В..
От страна на третото лице – помагач М. М., понастоящем в затвора не
са постъпили становища по въззивните жалби, не са правени искания.
Страната заявява желанието си делото да се гледа при отсъствието и, не
желае да присъства, не се явява представител за излагане на становище.
2
Страните нямат направени искания по доказателствата.
Въззивните жалби са редовни, подадени от страни с право на жалба в
рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по
правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същите
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Производството по гр.д. № 36/23г. по описа на ОС – Сливен е
образувано по исковата молба на С. М. М. и Ц. М. М.. Същите се легитимират
като наследници на М. С. М., б.ж. на гр.С., ЕГН **********. На 02.02.2020г.
третото лице – М. М. при управление на л.а. „Рейндж Роувър“ с рег.№ * по
бул.„П. Х.“ в гр.С. с концентрация на алкохол в кръвта 0.63 промила
нарушава правилата за движение – чл.21 ал.1 от ЗДП, като управлявал
автомобила си със скорост 83 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта
на М. М.. По повод причинената смърт при ОС – Сливен е било образувано
НОХД № 262/2020г. - с постановена присъда № 10, изменена по ВНОХД №
182/21г. на Апелативен съд. С решение № 64 от 26.08.2022г. по наказателно
дело № 227/22г. на ВКС присъдата е влязла в сила на 26.08.2022г.
Автомобилът на виновния водач има валидно сключена застраховка „ГО“
при ответникът – застраховател. Двамата ищци са депозирали претенцията си
пред застрахователя на 30.09.2021г. В срока по чл.496 ал.1 от КЗ – до
30.12.2021г. застрахователят не се е произнесъл. С писмо до процесуалния
представител застрахователят е направил изявление, че липсва основание за
плащане. Впоследствие е поискана присъда с мотиви. На 23.11.2022г. с
банкови преводи по посочената от ищците банкова сметка застрахователят е
превел на всеки от ищците по 100 000 лв. Лихва не е платена с оглед
изпадането в забава. Ищците сочат, че съобразно принципа на чл.52 от ЗЗД
справедлив се явява размера от 180 000 лв.. С исковата молба са предавили
частичен иск в размер на 30 000 лв. от допълнително 80 000 лв. претенция над
платените суми. Обосновават се в исковата молба подробно претърпените
болки и страдания, понесените неимуществени вреди вследствие загубата на
бащата на ищците. Направено е искане ответника – „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 30 000
лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – частичен иск от
претендираното обезщетение от по 80 000 лв. за преживените болки и
страдания вследствие загубата на бащата на ищците при ПТП със
застраховано при ответника МПС ведно със законната лихва считано от
забавата – 30.12.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
От страна на застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
исковете са оспорени като неоснователни. Сочи се, че починалото лице
живее на съпружески начала с П. Д. и отглежда като свое детето и – Д. Д. –
т.е. – то има ново семейство, съответно – това обстоятелство следва да намери
отражение върху размера на обезщетенията на двамата ищци. Направено е
искане за конституиране на делинквента М. като трето лице - помагач на
страната на застрахователя. Моли се да бъде отделен като безспорен факта,
че застрахователят е изплатил на двамата ищци по 100 000 лв. обезщетение.
3
Съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството до
приключване на гр.д. № 601/20г., както и за съединяване на двете
производства. В случая съдът е изследвал, че да възникне субективното
правов по чл.432 ал.1 от КЗ е необходимо освен наличието на застраховката
„ГО“ по отношение на МПС-то, с което е причинено ПТП да е налице и
деликт с всички елементи от неговия сложен фактически състав: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, вина от страна на причинителя. На доказване в случая подлежат вида
и размера на вредите и че са претърпени в причинна връзка от деликта. Като е
анализирал доказателствата по делото и изискванията на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД съдът е преценил, че справедливо обезщетение за претърпените
болки и страдания от двамата ищци следва да се определи сума в размер на
по 120 000 лв. След като застрахователят е изплатил по 100 000 лв. следва да
се присъдят по 20 000 лв. като в останалата част – до претенцията от 30 000 –
частично от общо 80 000 лв. е постановено отхвърляне на исковите
претенции. Присъдени са разноски и държавна такса, дължима от ответника
съобразно главницата.
Недоволни от постановения съдебен акт са и двете страни.
Застрахователното дружество изразява несъгласие с присъдените суми и
счита за справедливо обезщетение платените суми от по 100 000 лв. Ищците
претендират присъждане на пълния размер на исковете от по 30 000 лв. –
частични от пълните от 180 000 лв.
Основният спор – по размера на обезщетението е тясно свързан с
преценката за претърпените болки и страдания от правоимащите ищци.
Такива очевидно и безспорно са преживени от тях двамата, загинал е техен
рожден баща. В тази насока са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите А. К., С. С. и П. М. /л.51 и сл. От делото на ОС – Сливен/ -
разпитани на 02.05.2023г. като показанията им са материализирани в
показанията им по протокола от съдебното заседание от тази дата. Основните
факти, които се използват от страна на застрахователя са че двамата ищци –
син и дъщеря на загиналия М. М. живеят от години в чужбина /Г./ и си идват
рядко – само по празници. Освен това – се сочи, че М. от 2007г. живее на
семейни начала с друга жена и отглежда нейната дъщеря като своя
родна.Действително се установява, че ищците живеят в Г. като дъщерята Ц. е
по – отдавна и е омъжена за чужденец. Независимо че са в чужбина от
показанията на свидетелите се установяват близки топли отношения между
баща и деца. Свидетели дори не подозират и не знаят, че М. всъщност живее с
друга жена на семейни начала, знаят и виждат, че той си е запазил добрите
отношения с майката на ищците. Загубата на баща им се преживява тежко от
С. и Ц. – всеки по свой начин. Поради това въззивната инстанция намира, че
от показанията на свидетелите се установяват обективно едни съвсем
нормални, близки отношения между баща и деца, които въпреки разстоянията
и ограниченията на контактите са пълноценни отношения между родител и
деца. Настоящата инстанция счита, че тези отношения не са повлияни от
4
евентуалното наличие на връзка на бащата с друга жена след развода с
майката на ищците: - из показанията на свид.М. – снаха на М.: „Много често в
седмицата, поне през ден С. и свекъра ми се чуваха по телефона с
видеоразговори“, „Ние бяхме в непрекъсната връзка“, „Ние сме сплотено
семейство“, „Когато сме си идвали винаги се виждахме“, „Когато искахме а
си купим къща някъде в селата и той търсеше“. Тази близост в отношенията
се потвърждава и от показанията и на другите двама свидетели – К. и С..
Мотивиран от това съдът намира, че в полза на страните следва да бъдат
присъдени търсените суми в техния пълен размер – по 130 000 лв. – т.е. – да
се отмени отказа на първоинстанционния съд за остатъка от по 10 000 лв. и да
се осъди застрахователното дружество да заплати сума в този размер на всеки
един от ищците със съответните последици.
Основателността на въззивните жалби на ищците обуславя
неоснователността на жалбата на ответното застрахователно дружество –
изложените доводи при наличната фактическа обстановка и събрани
доказателства не се споделят от настоящата инстанция, поради и което тази
въззивна жалба следва да остане без последици.
На процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдено
допълнително адвокатско възнаграждение за уважените два иска от по 10 000
лв. /по 1300 лв. на всеки иск/ по реда на чл.38 от ЗА.
В тежест на ответната страна следва да се възложи задължението за
заплащане на допълнителна държавна такса.
По гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 179 от 21.07.2023г. постановено по гр.д. №36
по описа на Окръжен съд – Сливен за 2023г. В ЧАСТТА, с която се отхвърля
претенцията до пълните размери на исковете до 30 000 лева като на мястото
на отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление – гр.С. да заплати на С. М. М. от гр.С., ЕГН ********** и
Ц. М. М., от гр.С., ЕГН ********** сумата от по 10 000 /десет хиляди/ лева на
всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на смъртта на техния баща – М. М., настъпила при
ПТП на 02.02.2020г. в гр.С., причинена виновно от М. М. като водач на л.а.
„Рейндж роувър“ с рег.№ *, ведно със законната лихва върху всяка главница,
считано от 30.12.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв.Н. К.
допълнително сумата от 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева за двата
уважени иска по 10 000 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана по реда на
чл.38 от ЗА безплатна адвокатска помощ по делото.
5
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление – гр.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Апелативен съд – Бургас държавна такса в размер на 800 /
осемстотин/ лева.
Решението е постановено при участието на М. Й. М. от гр.С, ЕГН
**********, понастоящем в Затвора – ОЗ „Казичене“ в качеството му на трето
лице – помагач на страната на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок с
касационна жалба от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6