Р Е Ш Е Н И Е
№
13.4.2020 г. град Велико Търново
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти
граждански състав
на десети март две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа
гражданско дело № 3518 по описа за
Производството
е образувано по искова молба на К.К.Р. срещу „Б.” ЕООД за осъждането на
ответника за сумата от 6 060.00 евро или нейната левова равностойност, представляваща
дължими командировъчни пари за периода от 1.6.2018 г. до 10.10.2019 г., както и
за сумата от 600.00 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 22.4.2018 г. до 14.9.2019 г., ведно със законната лихва върху
претендираните суми от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ищецът
твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, заемайки длъжността
„шофьор, товарен автомобил (международни превози)”, както и че при сключването
на договора между страните е уговорено заплащането на командировъчни средства,
които до 1.1.2019 г. са били в размер на 60.00 евро на ден, а от посочената
дата – по 70.00 евро на ден за всяка държава. Заявява, че в периода от 1.6.2018
г. до 10.10.2019 г. е осъществявал курсове в чужбина, но не е получил дължимите
му командировъчни пари за общо 92 дни, както и че по време на трудовото
правоотношение с ответника е положил 101 часа извънреден труд в почивни дни
(събота и неделя), който също не му е заплатен.
Ответникът,
уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не подава отговор на исковата молба.
В
открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба,
като моли за постановяване на неприсъствено решение, поради наличие на предпоставките
за това.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Великотърновският
районен съд, като взе в предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание по чл. 215 КТ - по отношение претенцията за заплащане на
командировъчни пари и по чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ – по отношение претенцията за
заплащане на извънреден труд.
Съгласно
чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата
страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са указани
на ответника с разпореждането по чл. 131 ГПК.
Съгласно
чл. 239 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение по делото, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
От
представените писмени доказателства съдът приема, че предявените искове са вероятно
основателни, доколкото от същите е видно, че между страните е било налице
трудово правоотношение, по силата на което е ищецът е заемал длъжността „шофьор
на товарен автомобил” и е осъществявал курсове в чужбина, включително в почивни
дни. Не се установява ответникът да е заплатил дължимите командировъчни
средства и възнаграждение за извънреден труд, като от горното може да се
направи обоснован извод за вероятната основателност на исковете.
С оглед
установената вероятна основателност на исковете и тъй като ответникът не
представи отговор на исковата молба и не се яви в съдебно заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е
уведомен за последиците от непредставянето на отговор
и неявяване по делото, съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид
изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на
направените от ищеца разноски в размер на 1 150.00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса за производството в общ размер на 524.09 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.” № 129,
представлявано от ***, да заплати на К.К.Р., ЕГН **********, сумата от
6 060.00 евро, представляваща дължими командировъчни пари за
периода от 1.6.2018 г. до 10.10.2019 г., сумата от 600.00 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 22.4.2018 г. до
14.9.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните
суми от подаване на исковата молба -21.11.2019 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 1 150.00 лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски.
Решението не подлежи на обжалване, като
при наличие на предпоставките по чл. 240, ал. 1 ГПК страната, срещу която
същото е постановено, може да поиска неговата отмяна пред Окръжен съд – Велико
Търново в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: