№ 446
гр. гр.Велинград, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100071 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба на "Спедитор транс”
ЕООД, ЕИК: ********* против "Природа Вууд" ЕООД с ЕИК ********* за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5965,28 лева, ведно със
законна лихва от 19.01.2024 г. до окончателното плащане на задължението, от
която 3 324,94 лв. възнаграждение по договор за превоз на стоки и 2 640,37 лв.
обезщетение за забавяне при предаване на товара, лихва за забава в размер на
261,93 лв. върху сумата от 3 324,91 лв. за периода 17.06.2023г. до 19.01.2024г.
и лихва за забава в размер на 197,96 лв. върху сумата от 2 640,37 лв. за
периода 29.06.2023г. до 19.01.2024г.
Ищецът твърди, че на 31.05.2023г. сключил с "ВВТ-21 " ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Казанлък договор за
международен превоз на стоки /ЧМР/. По силата на него превозвачът
„Спедитор Транс" ЕООД се задължил да превози 26 палета с 2150 кашона
пресни лимони с обща маса 21 000 килограма от товарен пункт в Турция до
складова база на с. Първенец, Пловдивска област. Превозът е следвало да бъде
осъществен с хладилно ремарке при температура + 6 градуса.
Излага, че изпълнил точно задължението си. Превозът е бил извършен с
влекач с рег. № СВ6710СМ и хладилно Ремарке с рег. № РК0995ЕН. Стоката
била доставена на дружеството получател, "Природа Вууд" ЕООД с ЕИК
*********, видно от положените подпис и печат на приложената ЧМР. За
превоза „Спедитор Транс" ЕООД издал фактура № 5102/08.06.2023г. на обща
стойност 4107, 24 лева, която не е оспорена от ответника.
При получаване на стоката в склада намиращ се тържището с Първенец,
1
собственост на фирма „Маврангелис" ООД, дружеството получател
установило, че стоката, натоварена в Турция не отговаря на качеството, за
което се е договорил с изпращача и отказал да я получи. Тогава „Природа
Вууд" ЕООД наредил на превозвача да върне стоката обратно в Турция, за
което бил сключен нов договор за международен транспорт между „Природа
Вууд” ЕООД и „Спедитор Транс” ЕООД с разтоварен пункт Адана Турция.
Оформени били митнически документи за износ от митнически агент, посочен
от ответника на вътрешна митница в гр. Пазарджик.
На българо-турската граница в посока Република Турция митническите
власти не допуснали превозното средство да премине границата, тъй като
липсвал документ за фитосанитарен контрол за стоката. Ищецът
своевременно уведомил управителя на ответното дружество, от когото
получил нареждане стоката да бъде върната обратно на вътрешна митница за
анулиране на износа, а след това да се върне отново на тържището в с.
Първенец в същия склад, за да разтовари стоката.
Превозвачът изпълнил указанията - водачът се върнал на вътрешна
митница в Пазарджик, там митническият агент анулирал износа на стоката и
след това стоката била превозена в отново до същия склад на тържището в с.
Първенец, за разтоварване. Оттам отказали да разтоварят лимоните, тъй като
стоката била негодна. След като изпращачът бил уведомен от превозвача за
това и поискал указания къде да бъде разтоварена стоката, ответникът
престанал да отговоря на телефонните обаждания и на съобщенията на ищеца.
Стоката престояла няколко дни в с. Първенеци в очакване на бъде разтоварена,
което не се случило. Затова била откарана в базата на ищеца в гр. Перник, за
да се включи хладилният агрегат на ток и да се намалят финансовите разходи,
за което ответникът бил уведомен по вайбър и имейл.
Излага, че ищецът ежедневно изпращал съобщения по вайбър и имейл до
товародателя да даде ясни нареждания на кой разтоварен адрес да бъде
доставена стоката, но отговор не последвал. Впоследствие ищецът получил от
ответника указания да разговаря „Маврангелис” ООД за разтоварване на
стоката в неговия склад в с. Първенец. Стоката била закарана на посоченото
място, но отново не била разтоварена, тъй като лимоните първо трябвало да се
сортират и тогава можело да се приемат в склада.
Сочи, че на 21.06.2023г. бил свален един палет лимони, а на 22.06.2023г.
още един, но собственикът на склада заявил, че не може вземе останалата
стока, тъй като има риск да зарази цялата стока в склада.
Тъй като ответникът не отговарял на телефоните обаждания и на вайбър и
имейл съобщенията, ищецът транспортирал стоката до базата ”Природа Вууд”
ЕООД в гр. Велинград, за да я предаде. Пристигайки там на 23.06.2023г.
ответното дружество извикало полиция, тъй като водачът настоявал да бъде
разтоварен камионът. Извикани били и ОБДХ Пазарджик от органите на МВР
и с констативен протокол било установено негодността на над 60 % от
стоката. Същата била запорирана, а на водача бил съставен протокол за
2
предупреждение по ЗМВР. ОДБХ Пазарджик разпоредил на собственика на
стоката ’’Природа Вууд” ЕООД да намери хладилен склад, където да се
разтовари стоката, за да се освободи превозното средство.
Поддържа, че за извършения превоз от с. Първенец до турската граница и
обратно от турската граница, до с. Първенец „Спедитор Транс” ЕООД, е издал
фактура № 5115/ 14.06.2023г. на обща стойност 3 324,91 лева. На 16.06.2023г.
ищецът поканил ответника да заплати сумата и да даде указания за
разтоварване на стоката. На 26.06.2023г. ищецът издал дебитно известие с №
*********/26.06.202Зг. към фактура № 5115/ 14.06.2023г., за неустойка за
забавяне на разтоварване с девет дни от дата 15.06.2023г. до дата 23.06.2023г. в
размер на 2 640,37 лева. До настоящия момент сумите не били платени.
Поддържа, че дружеството превозвач е изпълнило точно задълженията по
договора за превоз и доставка на лимони от Турция към България в срок и при
условията определени от товародателя. На разтоварния пункт в България,
стоката била приета, но не била разтоварена по причини, независещи от
превозвача. Превозвачът добросъвестно изпълнил нарежданията на ’’Природа
Вууд” ЕООД да върне стоката в Турция, за което били съставени изискуемите
от закона документи ЧМР-товарителница и фактура за извършения превоз, но
поради независещи от него причини, стоката не стигнала до Турция, а била
върната обратно в България. В продължение на няколко дни след многократни
молби от страна на превозвача да му бъдат дадени указания за разтоварване на
стоката, се стигнало до принудителното й разтоварване чак на 23.06.2023г.,
когато било констатирано от органите на ОДБХ Пазарджик, че 60 % от стоката
е негодна.
Настоява, че видно от температурния график на ремаркето, извършило
транспорта, в нито един момент и при двата превоза температурата не е
надвишавала 6 градуса по целзий, каквито са били изискванията на
товародателя. Сочи, че причината за погиване на част от стоката е негодността
й още при натоварването в Турция, а впоследствие нежеланието на
представителите на „Природа Вууд” ЕООД да даде ясни указания на кой
разтоварен пункт да бъде доставена стоката.
Излага, че до настоящия момент дружество ’Природа Вууд” ЕООД, не е
заплатил задължението си по фактурата за транспорт №**********/
14.06.2023г. и дебитно известие към фактурата с №**********/26.06.2023г.
Поради гореизложеното, иска от съда да се произнесе с решение за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5965,28 лева,
ведно със законна лихва от 19.01.2024г. до окончателното плащане на
задължението, от която 3 324,91 лв. възнаграждение по договор за превоз на
стоки, за който е издадена фактурата № **********/ 14.06.2023г., както и
лихва за забава в размер на 261,93 лв. за периода 17.06.2023г. до 19.01.2024г. и
2 640,37 лв. обезщетение за забавяне при разтоварване на стоката, както и
лихва за забава в размер на 197,96 лв. за периода 29.06.2023г. до 19.01.2024г.
3
Сочи, че за събиране на задължението депозирал молба за обезпечение на
бъдещ иск пред Районен съд-Благоевград, по която било образувано ч. гр. д.
2858/2023г. и е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка
запор на банковите сметки на ответника „Природа Вууд“ ЕООД в „УниКредит
Булбанк“ АД.
Претендира разноски в исковото и в обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер.
Не отрича, че ищцовото дружество е извършило превоз на 26 палета
лимони, в които има 2150 кашона с тегло на товара от 21 000 килограма от гр.
Адана, Република Турция до с. Първенец, Област Пловдив.
Излага, че при преминаването на стоката през митническите власти на
територията на Р България стоката е била годна, затова и от митницата е
позволено стоката да премине външна граница на Европейския съюз. След
преминаване на границата и митницата стоката е била транспортирана до с.
Първенец, Област Пловдив.
Не оспорва, че в склада на „Маврангелис” ООД, до където била
предназначена стоката, се установило, че е с влошени качества и било
разпоредено стоката да се върне на изпращача в гр. Адана, Р Турция.
Оспорва обаче, че е сключен международен превоз на стоки от с. Първенец,
Област Пловдив до гр. Адана, Р Турция за сметка на „Природа Вууд” ЕООД.
Твърди, че никога не е правил волеизявление в тази насока. Не оспорва, че
ищецът е издал нова Фактура № 5115/ 14.06.2023г. за сумата от 3 324.91 лв.
на „Природа Вууд” ЕООДза извършен транспорт от Р България-Р Турция-Р
България. Оспорва обаче, че такъв транспорт е извършен, защото стоката
не е преминала българската граница и не е навлязла на територията на Р
Турция. Намира, че в случая издадената от ищеца фактура не доказва
сключването му. Излага, че цената на превоза следвало да се заплати от
турската фирма.
Сочи, че първоначално ищцовото дружество издало на дружеството
изпращач фактура на стойност 2200 евро или еквивалента на 4302.83 лв., за
международния превод на стоката от с. Първенец, Област Пловдив до гр.
Адана, Р Турция, т.е. транспорт България-Турция-България. Пристигайки на
митницата, за да се осъществи преминаване на външната граница на ЕС и
навлизане на територията на Р Турция, митническите власти при осъществен
контрол констатирали недоброто състояние на стоката и не позволили
преминаването й през границата. Сигнализиран бил „Булгарконтрола” и бил
съставен протокол за констатациите по отношение на влошените качества на
стоката.
Не оспорва, че тогава ищецът се свързал с ответника по телефона, а
ответникът поискал стоката да бъде върната в с. Първенец, за да може да се
освободи хладилното ремарке. Отказал обаче да заплати курса, още повече че
4
преди това бил уведомен, че има издадена фактура на турската фирма и тя ще
трябва да заплатят за транспорта.
Оспорва, че стоката, след като повторно е пристигнала в с. Първенец, не е
разтоварена, защото получателят отказал да я приеме. Твърди, че шофьорът е
отказал да се разтовари докато не се плати цената на курса. Излага, че
влекачът с хладилното ремарке е стояло два дни на плаца, в близост до обекта
— склада в с. Първенец и на третия ден водачът си тръгнал, без да се знае
къде е.
Излага, че писмено уведомил ищеца, чрез „Български пощи” ЕАД, че е
отпаднала нуждата от получаването на стоката поради неизпълнение от негова
страна на задължението да я предаде, получено надлежно на 20.06.2023г.
Затова, след като получил Фактура № 5115/ 14.06.2023г. и Дебитно известие
№ 5146/26.06.202Зг., изразил несъгласие да заплати сумите, за което известил
ищеца чрез „Български пощи” ЕАД, надлежно на 10.08.2023г.
Не оспорва, че на 21 и 22.06.2023г. ищецът е разтоварил в склада на
получателя „Маврангелис” ООД два палета лимони (или 180 кашона) и
отказал да вземе останалите 24 палета понеже лимоните били до такава
степен загнили, че съставлявали 80% брак и били негодни за пазара.
Не оспорва, че на 23.06.2023г. стоката е докарана в гр. Велинград в
седалището ответника и поради спор с водача на автомобила се е наложило
намесата на служителите на РУ Велинград, както и че след намеса на
служители на ОБДХ Пазарджик стоката е разтоварена и предадена на
ответника, за което е съставен констативен протокол. В него се констатирало,
че стоката е негодна за пускане на пазара и е унищожена.
Оспорва, че е получил изпратената покана от ищеца от 16.06.2023г.
Счита, че същата е изготвена за целите на настоящото съдебно производство
с цел доказване на някакви неясни факти или за опит ищецът да се освободи
от своите задължения да предаде стоката в годно състояние за пускане на
пазара.
Оспорва, че страните са контактували помежду се чрез вайбър, тъй като
лицето, с което ищецът е осъществил контакт Алпер Ахмед няма
представителни функции по отношение на ответното дружество.
Евентуално оспорва размера на исковата претенция за заплащане на
стойността на превоза, като счита, че претендираната сумата от 3324.91 лв. е
прекалено завишена за разстоянието от с. Първенец до границата в Р Турция.
Оспорва, че дължи неустойка, тъй като същата не била правно
регламентирана между страните, не била уговорена като еквивалент
(стойността й). Доколкото неустойката представлявала предварително
уговорено право на обезщетение за вреди — арг. от чл.92, ал. 1 ЗЗД, то в
случая нямало уговорена такава.
Счита, че неустойката е завишена и по този начин накърняващ добрите
5
нрави, защото излиза извън присъщите й функции- обезщетителна и
санкционна, поради което е нищожна. За транспорт в размер на 3324.91 лв. се
искало заплащане на неустойка в размер на 2 640.37 лв., и то за посочен
период от девет дни, съставляваща над 75 % от главницата по твърдяно
задължение.
Поддържа, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да
предаде стоката в състояние, което да позволява същата да бъде пусната на
пазара, което неизпълнение като краен резултат е довело до унищожаване на
стоката и е отпаднала нуждата от получаването й. Счита, че неизправна страна
е именно ищецът, поради което възнаграждение за превоза не му се дължи.
Претендира предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде
отхвърлен искът за неустойка.
Претендира разноски.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 31.05.2023 г. е сключен договор за превоз на
товар между изпращача „ВВТ-21“ ЕООД и превозвач „Спедитор Транс“
ЕООД, а именно 26 палета, 2150 кашона пресни лимони с обща маса 21000 кг.,
с местоназначение гр. Първенец и получател „Природа Вууд“ ЕООД.
За сключения договор е издадена фактура № 5102/08.06.2023 г. на стойност
4107,24 лв., платена на превозвача без възражения.
На 08.06.2023 г. ответното дружество е разпоредило на ищцовото да
осъществи превоз на товара обратно до гр. Адана в Република Турция. По
този повод е съставена международна товарителница, в която като изпращач е
посочен „Природа ВУУД“ ЕООД, гр. Велинград, бул. Христо Смирненски № 5,
получател е ANDAC DIS TICARET GIDA INSTAAT PLASTIK, Анкара,
Турция, и превозвач – ищцовото дружество „Спедитор Транс“ ЕООД. Товарен
пункт е в гр. Пазарджик. За горното е издадена фактура, съобразно която
ответното дружество се явява продавач, при получател Андач Дис Тикарет
Гида Инсаат Пластик Санайй ЛТД, място на експедиция Пазарджик,
дестинация Адана.
От Решение № РТД – 3000-1084/32-220897 на Агенция „Митници“ се
установява, че на 13.06.2023 г. митнически служител анулира МД с № МRN
23BG003004АА601487.
На 14.06.2023 г. е издадена фактура № 5115 от доставчика „Спедитор
транс“ срещу получател на фактурата Природа Вууд ЕООД на стойност
3324,91 лв. за извършен транспорт България – Турция – България с автомобил
СВ 6710 СМ/ РК 0995 ЕН.
На същата дата е издадено и Дебитно известие към фактура
5115/16.06.2023 г., за сумата от 2640,37 лв. за забавяне на разтоварване с
девет дни, за всеки от които по 150 евро неустойка от 15.06.2023 г. до
6
23.06.2023 г.
На 16.06.2023 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение от
„Спедитор транс“ ЕООД срещу ответното дружество, с което ги канят да
дадат точни указания за разтоварване на товара, като напомнят за неплатени
суми по фактура в размер на 3324,91 лв., която покана е изпратена чрез
куриерска фирма „Спиди“ на 20.07.2023 г., и е предназначена за „Прирова
Вууд“ ЕООД, М. Ф., получена от лице посочено като Юруков на 21.07.2023 г.
Ответникът не отрича да е водена кореспонденция чрез „Вайбър“, но
оспорва лицето Алпер да е упълномощен представител на ответника.
Видно от писмо от ОД БХ гр. Пазарджик е, че на 23.06.2023 г. е
извършена проверка в двора на стопанисвания от „Природа Вууд“ обект, в гр.
Велинград, ул. „Христо Смирненски“ № 5, при което от камион с рег. №
СВ6710СМ/РК0995ЕН, собственост на „Спедитор Транс“ са разтоварени
лимоните, при дефекти над 60% от тях. По желание на изпращача същите са
унищожени. По делото е приложена и декларация в този смисъл.
На 24.07.2023 г. е изготвено уведомление от „Природа Вууд“ ЕООД ,
подписано от управителя М. Ф., относно Дебитно известие № 5146/26.06.2023
г. към Фактура № 5115/14.06.2023 г. Заявява, че не дължи плащане както по
фактурата, така и по дебитното известие, като сочи причина за погиване на
товара бездействие от страна на превозвача. Последното е връчено на
„Спедитор транс“ на 10.08.2023 г.
От приложените по делото пътни листове на „Спедитор транс“ се
установява, че автомобил с рег. № СВ 6710 СМ за периода от 08.06.2024 г. до
23.06.2023 г. е преминал следния маршрут - Пловдив – Пазарджик- Капитан
Андреево – Пазарджик, Пловдив - Перник – Велинград.
Вещото лице Т. анализирайки безспорните факти по делото и
представената товарителница, както и разпечатката на пътния лист,
извлечение от тахографа на автомобила, отразяващо изминатите километри по
отсечки и престоят на автомобила по дни установява, че за периода от
08.06.2023 г. до 14.06.2023 г. е издадена фактура от 14.06.2023 г. на стойност
3324,91 лв., в която цена е включена стойността на превоза от Пазарджик до
ГПП Капитан Андреево и обратно /382 км. общо/ и престой на автомобила 6
дни. Единичната цена на км. пробег за това разстояние е 4,10 лв. на
километър, изчислена след приспадане на дните в престой .
Вещото лице установява със своята експертиза, че възнаграждението за
труда на международните шофьори е в границите на 60-80 евро на ден при
престой без да се имат в предвид социалните осигуровки, медицински
застраховки и други разходи за сметка на работодателя. Тъй като няма договор
между страните, в който да се посочи точния размер на неустойките и
стойността на превозите може да се приеме, че определеният размер на
неустойката възлиза на 150 евро на ден е в минимален размер и далеч не
покрива разходите на превозвача и още повече пропуснатите ползи.
7
От правна страна съдът намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД /главница
3324,91 лв. и лихва за забава в размер на 261,93 лв., дължима от 17.06.2023 г.
до 19.01.2024 г./, както и иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД /
2640,37 лв. и лихва за забава в размер на 197,96 лв., дължима от 29.06.2023 г.
до 19.01.2024 г./, както и законна лихва върху главниците.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ и
чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното.
Между страните по делото е сключен договор за международен превоз на
товари, по който ищецът има качеството на превозвач, а ответникът -
товародател при определено местоназначение трета държава – Република
Турция. За уреждане на правоотношенията между тях следва да намерят
приложение правилата на Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) (Конвенция CMR от 19 май 1956 г.)
Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. обн. ДВ, бр.
61 от 05.08.1977 г. В сила за България от 18.01.1978 г.
Договорът е консенсуален и неформален. На основание чл. 4 от
Конвенцията договорът за превоз се установява с товарителница, а такава
безспорно е издадена на 08.06.2024 г. Тя е достатъчна, за да докаже наличието
на превозно правоотношение между страните. Товарителницата удостоверява
и вписаните в нея обстоятелства, които се смятат за достоверни до
доказване на противното.
В този смисъл ищцовото дружество се е задължило да извърши превоз до
Република Турция и да достави товара на получателя ANDAC DIS TICARET
GIDA INSTAAT PLASTIK, Анкара, Турция. Поради влошеното качество на
товара на митницата на Капитен Андреево автомобилът не е допуснат да
премине границата. Следва нареждане от страна на товародателя към
превозвача като променя мястото за доставяне. Съгласно чл. 12, пар. 1 и пар. 2
от Конвенцията изпращачът има право да се разпорежда със стоката,
включително и да поиска от превозвача промяна на предвиденото място за
доставяне, различно от посоченото в товарителницата.
За възникване на това право и свързаното с него съответно заплащане на
насрещната страна пар. 5, б. „а“ от Конвенцията поставя условие изпращачът
да представи първия екземпляр от товарителницата, в която трябва да се
впишат новите нареждания до превозвача и тогава да плати на превозвача
разноските, предизвикани от тези нареждания. Видно от представената по
делото международна товарителница това не е сторено. Не се и твърди от
страна на ищеца. Водената кореспонденция по имейл или „Вайбър“ /без
значение дали е от упълномощено лице/ не може да замести изискването за
дадено нареждане, което е вписано в товарителницата.
Воден от горното, съдът приема, че по сключения договор от 08.06.2023 г.
8
превозвачът следва да получи насрещна престация само съобразно
уговорения превоз, а именно от гр. Пазарджик до граничен пункт „Капитан
Андреево“ , което съобразно заключението на вещото лице възлиза в размер
на 1566,20 лв. /282 км. в едната посока по 4,10 лв. за км/.
Съдът намира, че предявеният иск за лихва за забава за времето от
17.06.2023 г. до 19.01.2024 г. в общ размер на 261,93 лв. е частично
основателен. Страните не спорят, че няма уговорен срок да се изпълни
задължението за плащане на възнаграждение по договора за превоз.
Отчитайки, че договорът за превоз е обективна търговска сделка, то следва да
намери приложение при определяне на падежа и изпадане в забава правилото
на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, а именно, че паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана
за плащане. Установи се, че на 21.07.2023 г. на служител на „Природа Вууд“ е
връчена покана за плащане, с приложена фактура с № 5115/14.06.2023 г. Съдът
приема, че с представената разписка действително е връчено посоченото
уведомление, тъй като ответното дружество признава, че на 24.07.2023 г. е
изпратил съобщение до „Спедитор транс“, че не приема за плащане фактурата
и дебитното известие. Това се е случило точно 3 дни след получаване на
поканата. Съдът провери дължимата лихва за забава чрез използване на
електронен калкулатор за лихва, като се изчисли такава в размер на 96,45 лв.
/върху главница от 1566,20 лв. за времето от деня на забавата – 05.08.2023 г. до
19.01.20254 г./.
Следва да се уважи и искането за присъждане на законова лихва върху
главницата от 1566,20 лв. от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.01.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.
Съдът намира иска с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
НЕОСНОВАТЕЛЕН поради следните съображения.
Предявеният иск е за заплащане на неустойка в полза на превозвача за
престой. За да възникне задължение за заплащане на неустойка следва да е
налице неизпълнение на конкретно договорено между страните
задължение на една от тях, като от съществено значение е договарянето на
неустойката да се извърши при сключването на договора, а не след като
неизпълнението е настъпило. В случая дори и към настоящият момент не е
налице такава уговорка, за да бъде изследвано дали същата е действителна.
Неустойката представлява предварително уговорена отговорност за
неизпълнение на договорно задължение, без доказване на претърпените
вреди. В конкретният случай липсват каквито и да било данни,че между
страните е уговорена неустойка към момента на сключване на договора за
превоз, като дори и самият ищец в исковата молба твърди,че липсва такава,
поради което иска да се установи, използвайки като източник на правото
търговския обичай. Т.е, самият ищец твърди, че сам едностранно след
сключване на договора е определил неустойка в размер на 2640,37 лева, или
150 евро за ден престой на автомобила.
9
С отхвърляне на главният иск следва да бъде отхвърлен и иска за
заплащане да лихва за забава върху главницата в претендиран размер от
197,96 лв., както и законовата лихва от датата на предявяване на исковата
молба в съда.
По разноските:
Според изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят сторените от него разноски пропорционално на уважената част от
иска. Претендират се разноски в общ размер 2780,31 лв., включващи :
адвокатско възнаграждение по настоящото дело – 1290 лв., по производството
за обезпечаване на бъдещ иск; в образуваното по повод последното
изпълнително производство, куриерски услуги в общ размер 20,30 лв.; такси в
обезпечителното и изпълнително производство.
В отговора на исковата молба, както и в писмената защита ответното
дружество прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е неоснователно. Уговорено и платено е
възнаграждение за представителство по гр. д. № 71/2024 г. по описа на РС
Велинград в размер на 1290 лв., което съответства на фактическата и правна
сложност на делото, извършената от адвоката действителна работа,
изразяваща се в подготовка за делото, изготвяне на искова молба и явяване в
три съдебни заседания. Съгласно правилата, определени в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл. 7,
ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредбата, минималния праг възлиза на 1192,50 лв., което е
с 97,50 лв. по-малко от претенцията. Макар тези правила да имат характер на
ориентир за съда и да не го задължават, в конкретния случай уговореното
възнаграждение е справедливо и съответства напълно на извършената работа.
Пропорционално на уважената част от иска следва да се уважат и следните
разноски: 288,61 лв. ДТ по настоящото дело; 250 лв. разноски за хонорар на
вещо лице и пощенски разходи в общ размер на 20,30 лв. Останалите
претендирани разноски не подлежат на възстановяване в настоящото
производство, тъй като са сторени във връзка с обезпечение на бъдещ иск и
последващото изпълнително дело за налагане на допуснати обезпечения,
отчитайки, че с влязло в сила Определение № 180/25.01.2024 г. на РС
Благоевград, на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК е отменено допуснатото
обезпечение на бъдещ иск.
Воден от горното ответното дружество следва да се осъди да плати на
ищцовото сумата от 478,50 лв. общо сторени разноски по делото, съразмерно
на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да плати на ответника
разноските, съответстващи на отхвърлената част от иска, а именно: 852,38 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА „Природа Вууд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велинград, бул. „Христо Смирненски“ № 5 да плати на
„Спедитор транс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „Васил Левски“ № 38, ет. 4 сумата от
1566,20 лв. /хиляда петстотин шестдесет и шест лева и двадесет стотинки/,
представляваща възнаграждение за извършен превоз на товар, дължима по
издадена фактура № 5115/14.06.2023 г.; както и сумата от 96,45 лв.
/деветдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/ лихва за забава,
дължима за периода от 05.08.2023 г. до 19.01.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
22.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата над
1566,20 лв. до предявения размер от 3324,91 лв., иска за обезщетение за забава
за разликата над 96,42 лв. до предявения размер от 261,93 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Спедитор транс“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Васил Левски“ №
38, ет. 4 срещу „Природа Вууд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велинград, бул. „Христо Смирненски“ № 5, искове за
сумата от 2640,37 лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет лева и тридесет и
седем стотинки/, представляваща неустойка за престой от девет дни за
времето от 15.06.2023 г. до 23.06.2023 г., по издадено Дебитно известие №
5146/26.06.2023 г. към фактура № 5115/14.06.2023 г , и за сумата 197,96 лв.
/сто деветдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
лихва за забава, дължима за периода от 29.06.2023 г. до 19.01.2024 г., както и
за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.01.2024 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Природа Вууд“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул.
„Христо Смирненски“ № 5 да плати на „Спедитор транс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Васил
Левски“ № 38, ет. 4 сумата от 478,50 лв. /четиристотин седемдесет и осем
лева и петдесет стотинки/, сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Спедитор транс“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.
„Васил Левски“ № 38, ет. 4 да плати на „Природа Вууд“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Христо
Смирненски“ № 5 сумата от 852,38 лв. /осемстотин петдесет и два лева и
тридесет и осем стотинки/, сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11