О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр.Пловдив, 19.06.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ -ти състав, в закрито заседание на деветнадесети юни………през…две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно търговско дело №263 по описа за 2020
година,…за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.613а ал.3 от ТЗ във вр. с чл.642, във вр. с
чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
С определение №119/31.01.2020г., постановено по т.д.
№269/2015г. по описа на Окръжен съд Стара Загора – несъстоятелност на „Ф.“ ЕООД ЕИК ., е оставена без разглеждане молба с вх. № 868/21.01.2020г. от С.Е.Б., в качеството
на постоянен синдик на „Ф.“ ЕООД за спиране на принудителното изпълнение по
изп. дело №20188440402615 по описа на ЧСИ С. Я.с peг. №..
В срок е постъпила частна жалба от синдика С.Е.Б.. Счита, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и неправилно. Изразено е несъгласие с извода на съда, че
молбата по чл.642 от ТЗ има характер на действие по обжалване действия на
ЧСИ. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото
върнато на ОС за произнасяне по същество.
Не е постъпил отговор от „Д.И.“ ЕООД /молител в
производство по чл.638 ал.3 от ТЗ/.
Пловдивският
апелативен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания акт във
връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото,
намира частната жалба за допустима – като подадена в срок, а по същество - основателна по
следните съображения:
С решение №152/12.05.2016г. по т.д. №269/2015г. по
описа на ОС Стара Загора е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „Ф.“ ЕООД
ЕИК .. С решение №175/30.05.2017г., по реда на чл.710 от ТЗ дружеството е обявено в
несъстоятелност, с произтичащите последици, постановено е започване на
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество.
С определение №1212/14.08.2019г. по реда на чл.638
ал.3 от ТЗ е разрешено продължаването на
производството по принудително изпълнение по изп. дело №20188440402615 по описа на ЧСИ С. Я., peг.
№ . на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд по
отношение на недвижими имоти на „Ф.“ ЕООД, върху които са учредени две
договорни ипотеки - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ имот пл. № от квартал №. по
плана на гр. С., местността „Ц., целият с площ от 1 400 кв.
м., ведно с построената върху него
ТРИЕТАЖНА СГРАДА и обслужваща едноетажна сграда. Продължаване производството по
принудителното изпълнение е разрешено само в полза на обезпечения кредитор „Д.И.“
ЕООД /частен правоприемник по договор за цесия/, насочено към имущество на
несъстоятелния длъжник, ипотекирано за обезпечаване на чужд дълг.
Обжалваното
определение е постановено по молба на синдика, в която се съдържат твърдения,
че индивидуалното изпълнение се провежда извън пределите на дадените от съда
указания с определението от 14.08.2019г. Посочени са факти, че след проведена публична продан,
съдебният изпълнител е направил разпределение в нарушение на закона, като е
признал качеството на присъединени взискатели на други лица. Наведени са
доводи, че протоколът за разпределение е незаконосъобразен, тъй като
приложението на чл.460 от ГПК е изключено при продължено по реда на чл.638 ал.3
от ТЗ изпълнително производство. Посочено е и че е упражнено правото на
обжалване действията на съдебния изпълнител, включително и разпределението.
Окръжният
съд е приел така депозираната молба за недопустима, аргументирайки се, че
възможността да се иска спиране на изпълнението е във връзка с законовата
възможност да се обжалват действията на съдебния изпълнител и искането за
спиране на изпълнението се подчинява на процесуалния ред и на нормите, уреждащи
обжалването на действията на съдебния изпълнител, компетентен да се произнесе
по което искане за спиране на изпълнението, е съответния окръжен съд пред който
е подадена жалбата срещу действията на съдебния изпълнител.
Така
прието от първоинстанционния съд е неправилно.
Възможността
съдът по несъстоятелността да допусне предписаните от закона мерки, които
обезпечават наличното имущество на длъжника, съгласно чл.642
от ТЗ, е за да се запази имуществото, тъй като без обезпечението ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на целите на производството по
несъстоягтелност. Спецификата на производството по несъстоятелност обуславя и
спецификата на налагане на обезпечителните мерки. Налагането на предварителни
обезпечителни мерки е оправдано и допустимо, когато това се налага за запазване
на имуществото на длъжника, като във всеки конкретен случай следва да се
прецени реалната опасност от разпиляване, повреждане или укриване на
имуществото на длъжника, съответно и обезпечителната нужда.
Доколкото
в конкретния случай твърденията, на
които се основава искането за спиране изпълнението по изп. дело №20188440402615 по описа на ЧСИ С.Я., предимно
се свеждат до незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, /което,
вярно, може да бъде предмет на проверка в производство по чл.435, чл.463 от ГПК/ то това може да бъде предмет на
преценка, съответно – да рефлектира по отношение основателността на искането, а
не по отношение на неговата допустимост. Предмет
на преценка в производството по молба по чл.642 от ТЗ е наличието на
предпоставките, визирани в цитираната разпоредба. А допустимостта на искането
се обуславя от това дали то е заявено от легитимирано лице. Чрез така подадената молба, синдикът е упражнил
правомощията си по чл.642 от ТЗ – да поиска от съда по несъстоятелността да
допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имуществото
на длъжника, при което искането му, като заявено в рамките на предоставената му
от закона възможност, е допустимо. С оглед спецификата на производството по
несъстоятелност посочената от синдика мярка – „спиране на изпълнително
производство“, като мярка по смисъла на чл.642 от ТЗ, е със самостоятелно
значение и не може да се приеме, че спиране на изпълнително производство е
подчинено само и единствено на процесуалния ред и на нормите, уреждащи
обжалването на действията на съдебния изпълнител.
Ето
защо частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим
от горното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№119/31.01.2020г., постановено по т.д. №269/2015г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора, с което е оставена без
разглеждане молба с вх. №868/21.01.2020г.
от С.Е.Б., в качеството на постоянен синдик на „Ф.“ ЕООД за спиране на
принудителното изпълнение по изп. дело №20188440402615 по описа на ЧСИ С. Я. с peг. №..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: