Р Е Ш
Е Н И Е №305
Гр.Варна, 23.12.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на трети декември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 598 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Билдинг – Зах“ ЕООД със седалище гр.Шумен
срещу решение № 29 от 10.07.2019г. по търг.дело № 158/18г. по описа на Шуменски
окръжен съд, с което е осъден да заплати на „Кочак – Б“ ЕООД със седалище
гр.Бургас сумата от 32 302.50лв., от които сумата 28 080лв.,
представляващи главница по незаплатени наемни вноски за периода от ноември 2015г.
до октомври 2018г., дължими по силата на договор за наем от 01.04.2013г. на
електронен кантар, монтиран в Пресевна инсталация с.Дъскотна, както и
4 222.50лв., мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на всяка
от наемните вноски до датата на завеждане на исковата молба в съда –
11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и е
осъден да заплати направените по делото разноски.
В жалбата
се твърди че решението е необосновано, постановено при противоречие със
събраните по делото доказателства и незаконосъобразно.
Оспорва
посоченото в мотивите на съда, че по делото не се установява нито сключен
договор за гражданско дружество, нито договор за съвместна дейност, както и не
се установява наличието на съвместна дейност между двете дружества. Твърди че
договор за съвместна дейност между двете дружества от 21.11.2012г. и
споразумение – договор за прекратяване на този договор за съвместна дейност от
27.06.2018г. са приложени като доказателства към исковата молба на ищеца и с
определение от 07.05.2019г. са приети като доказателства по делото. Сочи че е
без правно значение посоченото от съда, че договорът за съвместна дейност не е
бил регистриран в НАП. Твърди че няма такова задължение при положение, че от
името на общото дружество не е извършвана дейност и същото не е било данъчно
регистрирано. Твърди че съществени са условията, които са договорени от
страните по този договор и предмета на дейността, в изпълнение на която дейност
е и закупения и монтиран кантар на площадката, собственост на ответното
дружество и за ползването на която също се дължи обезщетение за ползване на
терен.
Поддържа
направеното от него възражение в отговора на исковата молба, че така сключения
договор за наем от 01.04.2013г. е симулативен, като е налице абсолютна
симулация. Сочи че той не обвързва страните предвид своя симулативен характер,
сключен е по искане на управителя на ищцовото дружество с цел доказване на
доходи за него и представляваното от него дружество. Договорът за наем е
сключен след подписан от двете дружества договор за съвместна дейност, с
предмет съвместна разработка на находище и добив на инертни материали,
тегленето на които е ставало именно на въпросния кантар. Сочи че разкриването
на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни
данни, съпоставени по между си и с оглед твърденията на страните, като се
правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка, като се
позовава на разрешение, дадено от ВКС по гр.дело № 1934/17г., на ІV г.о. Твърди
че това не е сторено от съда, приел за липсващи по делото доказателства,
представени от ищцовата страна и приети по делото. Твърди че действителната
воля на страните е разкрита в подписания договор за съвместна дейност и се
установява и от показанията на св.Х, управител на ответното дружество към
момента на подписването на договорите за съвместна дейност и за наем. Твърди че
няма спор по делото че процесният кантар е закупен и е ползван за нуждите на
съвместната дейност, като сочи че кантарът е закупен за нуждите на съвместната
дейност, с общи средства на съдружниците в дружеството, не е собственост на
ищцовото дружество. Твърди че анализът на доказателствата в тяхната съвкупност
разкрива наличието на договорни отношения за съвместна дейност, уредени с
подписано споразумение, с посочени дължими суми, като в това подписано
споразумение страните не се претендира и не е включен наем, какъвто е заявен
след подписване на споразумението за прекратяване на съвместната дейност. Сочи
че със споразумението за прекратяване са уредени всички отношения между бившите
съдружници и няма основание за нови претенции, каквото е исковата, което е
изрично указано в споразумението. Твърди че договорът за наем е подписан при
условията на абсолютна симулация, поради което е нищожен и не е породил правно
действие между страните.
Излага че
представените с допълнителната искова молба фактури са оспорени от него като
антидатирани и като документи с невярно съдържание, а ищецът, чиято е
доказателствената тежест не е установил верността на отразените в тях факти.
Позовава се и на чл.2 от договора за наем, съобразно който договорът е срочен и
след изтичане на срока му се прекратява. Поради което и твърди че още на 01.04.2014г.
договорът за наем е прекратен. Позовава се и на погасяване по давност на
претенциите. Сочи също така, че съгласно чл.2 р.ІІ от договора ако наемното
плащане не е потърсено повече от три месеца, не се дължат лихви, каквито обаче
са присъдени от съда с обжалваното решение.
Моли съда
да отмени обжалваното от него решение и да постанови друго, с което предявените
срещу дружеството искове за заплащане на
наемни вноски и на лихви за забава да бъдат отхвърлени. Претендира направените
по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Насрещната
страна по жалбата „Кочак – Б“ ЕООД със седалище гр.Бургас“, в депозиран в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове от „Кочак –
Б“ ЕООД срещу „Билдинг – Зах“ ЕООД за сумата 28 080лв., претендирана като
незаплатена наемна цена по сключен между страните договор за наем на електронен
кантар от 01.04.2013г. за периода от м.ноември 2015г. до м.октомври 2018г. и
иск за сумата 4 222.50лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава
в плащането на наемните вноски за периода на забавата за всяка от тях до
завеждане на исковата молба в съда.
Не е спорно между страните по делото
сключването на писмен договор за наем на електронен кантар от 01.04.2013г.
Съобразно уговореното в представения по делото договор за наем, подписан от
страните, въззиваемото дружество „Кочак – Б“ ЕООД е предоставило на въззивника
„Билдинг – Зах“ ЕООД за временно и възмездно ползване собствения си електронен
кантар с размер 3 х 16 м., капацитет 60 тона, находящ се в Пресевна инсталация
с.Дъскотна при месечна наемна цена 780лв., платима най-късно на 30-то число на
следващия месец. Договорът е със срок една година.
Не е спорно че кантарът е монтиран в
Пресевната инсталация за преработка и е ползван.
Възражението на въззивника срещу иска е за
нищожност на сключения между страните договор за наем на основание чл.26 ал.2
от ЗЗД като привиден. Твърди се в отговора на исковата молба че договорът за
наем е абсолютно симулативен и е сключен само с цел да се установи източник на
доходи на управителя на „Кочак – Б“ ЕООД в страната. Твърди че между страните е
сключен договор за съвместна дейност и кантарът е закупен от гражданското
дружество, със средства на дружеството и за изпълнение на целите му.
В тежест на въззивника – ответник по иска за
наемна цена е да установи при условията на главно и пълно доказване, съобразно
правилата на доказателствената тежест в гражданския процес направеното от него
правоизключващо възражение срещу иска - за абсолютна симулативност на
подписания между страните договор за наем.
В отношенията между страните на основание
чл.165 ал.2 от ГПК привидността на договора за наем, сключен в писмена форма не
може да се доказва свободно със свидетелски показания, освен при наличието на
начало на писмено доказателство, сочещо на вероятното съществуване на
симулацията. Такова доказателство по делото не е представено. Поради което и
въззивният съд не кредитира показанията на разпитания от първата инстанция
свидетел Х във връзка с твърденията за симулативност на договора за наем като
недопустими.
Предметът на доказване на абсолютната симулация - установяването на отношението на страните към конкретния правен резултат е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни, като съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства, включително и косвените такива. Законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основания факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естеството само да установи основният факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо съобразяването им в тяхната съвкупност, както и че по безспорен начин следва да бъде установено че те се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт.
Не е спорно между страните сключването между
тях на договор за съвместна дейност от 21.11.2012г., представен по делото, по
силата на който страните са обединили усилията си за осъществяване на съвместна
дейност във връзка с предмета на договор за предоставяне на концесия за добив
на подземни богатства – пясъци и чакъли от находище с.Дъскотна. Уговорено е за
постигане на общата цел участието на „Билдинг Зах“ ЕООД да се изразява в
предоставяне за ползване на своята налична материална база – пресевна
инсталация за преработка на инертни материали, както и машини и техника и
превозни средства – багер, булдозер, фадрома, самосвали – 3 броя. Със
споразумение от 27.06.2018г. страните са прекратили действието на договора за
съвместна дейност и са уредили имуществените си отношения във връзка с него,
като съобразно уговорката въззивникът е получил обратно внесеното от него
имущество, както и е поел задължение да върне на въззиваемото дружество внесена
по сметка на съдружника „Билдинг Зах“ ЕООД сума в размер на 181 200лв.
Разпределение между съдружниците в гражданското дружество на придобито
имущество в резултат на съвместната дейност и разпределение на печалба от
дейността няма в споразумението за прекратяване на договора за съвместна
дейност.
Фактът, твърдян от въззивника, във връзка с
направеното възражение за нищожност на договора за наем на кантар като
симулативен, че кантарът е закупен с общи средства на съдружниците в
гражданското дружество и е придобит от него е недоказано. Представени са по
делото писмени документи за закупуване на кантара от дружеството въззивник,
както и е установено от приетата по делото експертиза, че същият е осчетоводен
и заприходен по сметка „Машини и съоръжения“ на „Кочак – Б“ ЕООД. Счетоводни
документи на гражданското дружество, свързани с разходване на общи средства за
закупуване на кантар, не са представени, а и не са въведени твърдения за
съществуването им. Напротив от съдържанието на подписаното между страните
споразумение от 27.06.2018г. може да бъде направен извод че при действието на
договора за гражданско дружеството, същото не е придобило общо имущество,
защото ако такова е придобито, било от вноските на страните като първоначален
източник на средства за общата стопанска дейност или придобито в резултат на
същата дейност, това общо имущество следваше да бъде разпределено между
съдружниците.
На следващо място съобразно уговорките в
чл.4 от договора за съвместна дейност задължение на въззивника „Билдинг Зах“
ЕООД е да предостави своето имущество – своята налична материална база -
Пресевна инсталация за преработка на инертни материали, в състояние,
позволяващо започването и извършването на съвместната дейност. А електронният
кантар, на който да бъдат мерени тонажите на пясък и чакъл, безспорно е
задължителен за нормалното функциониране на дейността.
С оглед на така изложеното въззивният съд
намира възражението на въззивника за нищожност на договора за наем като
привиден за недоказано, поради което и страните са обвързани от съществуващото
между тях валидно правоотношение по договор за наем на електронен кантар от
01.04.2013г.
Възражения, направени в срока за отговор на
исковата молба, от въззивника срещу размера на претендираната наемна цена и
възражения за плащане няма направени. Оплакване срещу приетия от първата инстанция
размер на задълженията няма във въззивната жалба, поради което и въззивният съд
не дължи проверка в настоящето производство на този факт. Възражението за
погасяване на исковете по давност е неоснователно, доколкото изискуемостта на
претенциите на ищеца е настъпила в рамките на краткия тригодишен срок по чл.111
от ЗЗД. Правоизключващото възражение за недължимост на обезщетение за забава
поради договорка между страните не е направено в срока за отговор на исковата
молба, поради което и не може да бъде разглеждано за първи път от въззивната
инстанция.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира предявените искове за незаплатена наемна цена и за обезщетение за вреди
от забава в плащането за доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва
да бъдат присъдени направените по делото за въззивна инстанция разноски в
размер на сумата 2 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 29 от 10.07.2019г. по търг.дело № 158/18г. по описа на Шуменски ОС,
търговско отделение.
ОСЪЖДА
„Билдинг – Зах“ ЕООД със седалище гр.Шумен, адрес на управление гр.Шумен,
ул.“Христо Ботев“ № 18, ап.302, ЕИК *********, да заплати на „Кочак – Б“ ЕООД
със седалище гр.Бургас, ЕИК *********, сумата 2 400лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, представляващи направени пред въззивна инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: