Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 02.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседА.е на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 12600 по описа за 2012 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e от Ю.Х.А.
против Ю.С.Д. иск с правно основА.е чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.12.2002г. сключил с ответника предварителен договор,
съгласно който се споразумели да сключат окончателен договор за продажба на
недвижими имоти – апартамент и гараж, находящи се гр.София, ул.”********, за
сумата от 31 000 щатски долара, от която продавачът получил 1200 щатски
долара в деня на подписване на предварителния договор, а останалата част от
29 800 щатски долара следвало да бъде изплатена от купувача на продавача в
деня на изповядване на сделката. На 20.12.2002 г. стрА.те сключили окончателен
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 39/20.12.2002г.,
том трети, рег. № 5769, дело № 393/2002г. на нотариус А. Г. с район на действие
– районът на СРС, съгласно който ищецът в качеството на купувач е заплатил на
ответника в качеството на продавач сумата от 45 400 лв., представляваща
левовата равностойност на 30 000 щатски долара. Договорът предвиждал, че при съдебна евикция продавачът дължи на
купувача, освен посочената продажна цена от 45 400 лв., и неустойка от
16 600 лв. През 2003 г. трето за спора лице – А. П. П., предявила иск
срещу Ю.А. и неговата бивша съпруга В.И.Г.с правно основА.е чл.108 от ЗС. С
влязло в сила решение по гр.д. № 1009/2005г. Софийски градски съд уважил
предявения иск с правно основА.е чл.108 от ЗС и признал, че договорът за
покупко - продажба е нищожен, тъй като продавачката не била подписала
пълномощно № 26624/08.11.2002 г. В производството по гр.д. № 1009/2005 г. на СГС участвал като страна и Ю.С.Д., срещу който А.
П. П. също предявила искове. Тъй като договорът за покупко - продажба на
процесните недвижими имоти бил нищожен, ищецът моли съда да осъди ответника да
му върне получената без основА.е сума от 59 277.06 лв.
Ответникът оспорва иска, като прави следните
възражения: посочената в ИМ сума от 59 277.06лв. не била получена от
ответника; липсвали доказателства сумата
да е платена без основА.е; поддържа възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск с
правно основА.е чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД:
За да
бъде уважен предявеният иск, трябва да е осъществен следният ФС: 1/ответникът
да е получил някакво имуществено благо; 2/това имуществено благо да му е
предоставено от ищеца; 3/имущественото благо да е получено без основА.е.
Видно от
предварителен договор от 20.12.2002г. стрА.те са се споразумели да сключат
окончателен договор за продажба на недвижими имоти – апартамент и гараж,
находящи се гр.София, ул. ”********, за сумата от 31 000 щатски долара, от
която продавачът Д. е получил 1200 щатски долара в деня на подписване на
предварителния договор, а останалата част от 29 800 щатски долара е
следвало да бъде изплатена от купувача А. на продавача в деня на изповядване на
сделката .
Окончателният
договор за покупко-продажба е сключен на 20.12.2002 г., което се установява от нот.акт
№ 39/20.12.2002г., том трети, рег. № 5769, дело № 393/2002г.за сумата от
45 400лв. В договора е посочено, че продажната цена е получена от продавача
Д. изцяло и в брой към датата на сключване на сделката.
С оглед
на представените от самия ищец доказателства и обективираната в окончателния
договор воля от продавача и купувача съдът приема, че за продажбата на
недвижимия имот А. е заплатил общо 45 400 лв.
Спорен
въпрос е дали получената по договора за покупко-продажба цена е платена без
основА.е.
Видно от
окончателния договор за продажба от 20.12.2002 г. сумата от 45 400 лв. е
заплатена за закупуване на описА.те в нотариалния акт недвижими имоти – апартамент
и гараж, находящи се гр.София, ул. ”********.
От влязло в сила решение № 259/11.10.2005г. по гр.д. №
1009/2005г. на СГС, ВК, четвърто „Д” отделение, се установява, че ищецът е
отстранен по съдебен ред от процесните недвижими имоти, тъй като спрямо него е
уважен иск по чл.108 от ЗС, предявен от трето за спора
лице – А. П. П.. От мотивите към цитираното решение се установява, че с решение
от 29.10.2004г. по гр.д. № 6443/2003г. на СРС, ГК, 48 състав, на основА.е чл.431,
ал.2 от ГПК, е отменен нот.акт № 39, том трети, рег.№ 5769 по нот.дело №
393/2002г., с който Ю.Д. е продал процесните апартамент и гараж на Ю.А.. Със
същото решение на СРС е уважен иск от А. П. П. срещу Ю.С.Д. с правно основА.е
чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка
с нотариална заверка на неавтентичен подпис № 26624/08.11.2002г., поради липса
на съгласие на А. П. П., и по иск на А. П. П. е прогласена нищожността на
договор от 12.11.2002г. по нот.акт № 4, том втори, рег.№ 3177 по нот.дело №
198/2002г. на нотариус под № 350 на НК, по който договор Ю.С.Д., като
пълномощник на А. П. П., е продал на себе си ап. 5, находящ се в гр.София, ул.”********
и гараж № 10, находящ се на същия адрес. Като последица от уважаването на този иск
е отменен нотариалния акт, с който е обективирана
тази сделка. Решение от 29.10.2004г. по гр.д. № 6443/2003г. на СРС,
ГК, 48 състав, не е представено по делото. То е било предмет на въззивен
контрол по гр.д. № 1009/2005г. на СГС, ВК, четвърто „Д” отделение.
Тъй като решението на СРС от 29.10.2004г. по гр.д. №
6443/2003г., ГК, 48 състав, е влязло в сила в частта, в която е отменен нот.акт
№ 39/20.12.2002г., том трети, рег.№ 5769 по нот.дело № 393/2002г., то
обективираната с нотариалния акт сделка за продажба на процесните недвижими
имоти е останала без предвидената от закона форма за действителност, поради
което е нищожна. Според мотивите на въззивното решение по гр.д. № 1009/2005г. на СГС,
първоинстанционният съд по гр.д. № 6443/2003г. на СРС, ГК, 48 състав, не е
разглеждал иск за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 20.12.2002г., но тъй като е уважил установителен
иск за собственост от А. П. П. срещу Ю.Х.А. е отменил нотариалния акт, който е
обективирал сделката за продажбата и в тази част решението е влязло в сила.
СъбрА.те по делото доказателства установяват, че е
осъществен ФС на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД - ответникът е получил сумата от
45 400лв. по договор за покупко - продажба на недвижим имот от
20.12.2002г. Нотариалният акт, който обективира сделката, е отменен от съда с
влязло в сила решение при посочено в него правно основА.е чл.431, ал.2 от ГПК,
поради което сделката е останала без форма за действителност и договорът не
може да породи действие, а заплатената по него продажна цена от 45 400лв. се
явява платена без основА.е.
Съдът не обсъжда представената по
делото оправдателна присъда от 09.02.2016г. по НОХД № 8504/2012г. на СРС, НО,
116 състав, с която ответникът е оправдан по повдигнато срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, и решението на въззивния съд
по НОХД № 2234/2016г. на СГС, с което е потвърдена оправдателната присъда, тъй
като те са без значение за решаване на гражданския спор по настоящото дело.
Спорен въпрос е дали вземането на ищеца е погасено по
давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземА.я, за които законът не предвижда друг срок. Според чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането на ищеца е станало изискуемо от момента, в
който сделката от 20.12.2002г. е останала без изискуемата от закона форма, т.е
от момента, в който съдът е отменил с влязло в сила решение нотариален акт №
39/20.12.2002г., том трети, рег. № 5769, дело № 393/2002г. От представените по
делото съдебни актове се установява, че решение от 29.10.2004г. по гр.д. №
6443/2003г. на СРС, ГК, 48 състав, е било предмет на въззивен контрол по гр.д.
№ 1009/2005г. на СГС, а решението на въззивния съд е влязло в сила на
15.10.2007г., след като е било потвърдено от ВКС с решение № 603/28.05.2007г. по
гр.д. № 409/2006г. Следователно, от 15.10.2007г. вземането е станало изискуемо.
Петгодишният давностен срок изтича на 15.10.2012г., а ИМ е подадена преди тази
дата - на 21.09.2012г., поради което вземането не е погасено по давност.
С оглед на изложените доводи, предявеният иск следва да
бъде уважен за сумата от 45 400 лв., а в останалата част до пълния
предявен размер от 59 277.06 лв. , като
недоказан, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основА.е чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1815.99
лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основА.е чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 585.26
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ю.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Ю.Х.А., ЕГН
**********,***, на основА.е чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 45 400лв., представляваща платена цена за
недвижим имот по договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в
нот.акт № 39/20.12.2002г., том трети, рег. № 5769, дело № 393/2002г. на
нотариус А. Г. с район на действие – районът на СРС, който нотариален акт е
отменен с решение от 29.10.2014г. по гр.д. № 6443/2003г. на СРС, ГК, 48 състав,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 59 277.06 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ю.С.Д. да заплати на Ю.Х.А., на основА.е чл. 78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1815.99 лв., съобразно
уважената част от иска. ОСЪЖДА Ю.Х.А. да заплати на Ю.С.Д., на
основА.е чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 585.26
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: