Решение по дело №211/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „ДЖЕНЕРЪЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С3547-0201494 от 19.12.2024 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ (ГД „ФК“) при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС във връзка с чл. 187, ал. 4, изречение трето и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „ДЖЕНЕРЪЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за продажба на дребно на хранителни добавки, находящ се в [населено място], [улица], и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената ЗНПАМ, като немотивирана, в т. ч. и по отношение на срока на наложената ПАМ, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, вкл. и на европейското законодателство, при неспазване на принципа за съразмерност и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят обосновава липсата на повторност на нарушението, за което му е наложена процесната ПАМ, с обстоятелството, че наказателното постановление (НП), на което се е позовал административният орган – НП № 755285-[рег. номер] от 12.02.2024 г., е било издадено за нарушение, извършено в друг търговски обект на дружеството, именно който е бил запечатан с цитираната в оспорената заповед предходна ЗНПАМ. Поддържа, че кумулативно предвиденото в ЗДДС задължително запечатване на търговски обект и налагане на административно наказание за неиздаване на фискален бон е недопустимо според правото на Европейския съюз (ЕС), като се позовава на Решение от 04.05.2023 г. на Съда на ЕС (СЕС) по дело С-97/21. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната ЗНПАМ.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.11.2024 г. служители на ГД „ФК“ при ЦУ на НАП са извършили проверка с цел установяване спазването на данъчното и осигурително законодателство на търговски обект – магазин за продажба на дребно на хранителни добавки, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от жалбоподателят – „ДЖЕНЕРЪЛ ГРУП“ ЕООД. Съгласно Протокол за извършена проверка (ПИП), сер. АА, № 0201494 от 19.11.2024 г. (л. 10 – 12 от АД № 1765/2025 г. на АССГ), съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при проверката в 11.25 часа е била извършена контролна покупка от проверяващите (преди легитимация) на 1 кг протеин без глутен на обща стойност 32.50 лева, заплатени в брой и приети от продавача Д. Б. Г., за което не е издаден фискален касов бон (ФКБ) от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), регистрирано в НАП, нито касова бележка от кочан. Констатирана е фактическа касова наличност в размер на 232,85 лв., която не е отчетена от ФУ като парични средства в началото на работния ден или въвеждане на пари в касата. Като доказателства са приложени контролен ФКБ, дневен фискален отчет (ДФО), КЛЕН, опис на пари в касата и декларации от продавача (л. 13 – 16 от АД № 1765/2025 г. на АССГ).

С оспорената ЗНПАМ № ФК-С3547-0201494 от 19.12.2024 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП (л. 7 – 9 от АД № 1765/2025 г. на АССГ), е наложена ПАМ – запечатване на търговския обект (магазин за продажба на дребно на хранителни добавки, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ДЖЕНЕРЪЛ ГРУП“ ЕООД) и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от във връзка с чл. 187, ал. 4, изречение трето и ал. 1 от ЗДДС. От фактическа страна заповедта и наложената с нея ПАМ се основават на констатациите при извършената на 19.11.2024 г. проверка в обекта, при която е установено, че в търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), издадена от министъра на финансите, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба и на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Посочено е, че нарушението е установено при извършена преди легитимация контролна покупка на 1 кг протеин без глутен на обща стойност 35,50 лв., платени в брой, за което не е издаден ФКБ от монтираното и функциониращо в обекта към момента на проверката ФУ, и че след легитимацията на проверяващите са предприети процесуални действия, в т. ч. разпечатване на КЛЕН и ДФО от наличното в обекта ФУ, от които е видно, че сумата от контролната покупка не е регистрирана чрез издаване на ФКБ, както и че за установените при проверката факти и обстоятелства са съставен ПИП, сер. АА, № 0201494 от 19.11.2024 г., акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № [рег. номер] от 21.11.2024 г. и АУАН № [рег. номер] от 21.11.2024 г. Отразено е, че срещу жалбоподателя има издадена предходна ЗНПАМ № ФК-С2739-0131172 от 13.02.2024 г. за запечатване на търговски обект за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (л. 19 – 21 от АД № 1765/2025 г. на АССГ) и Постановление № ФК-С2780-0131172 от 06.03.2024 г. по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС (л. 22 от АД № 1765/2025 г. на АССГ). Въз основа на констатациите е направен извод, че „ДЖЕНЕРЪЛ ГРУП“ ЕООД не е издало съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. Прието е, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС с оглед на НП № 755285-[рег. номер] от 12.02.2024 г. (л. 17 – 18 от АД № 1765/2025 г. на АССГ), влязло в сила на 21.02.2024 г., с което дружеството е било санкционирано за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Извършеното нарушение е възприето като основание за прилагане на процесната ПАМ, за срока на която са изложени допълнителни мотиви. По съображения, че неиздаването на касова бележка винаги води до негативни последици за фиска и че жалбоподателят отдавна извършва търговска дейност, но макар да е запознат с изискванията за извършването й, създадена от него организация не води до спазването им, както и с оглед на факта, че нарушението е извършено повторно, е изведен извод, че дружеството има за цел отклонение от данъчно облагане. Въз основа на това е прието, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение и индиректно до ново отклонение от данъчното облагане, от което за фиска на държавата биха произтекли значителни и трудно поправими вреди. Посочено е и че срокът на мярката при повторно нарушение е императивно определен в чл. 187, ал. 4, изречение трето от ЗДДС. Предвид изложеното е направено заключение, че в конкретния случай с оглед на вида на вредата, която се цели да се предотврати, и съобразно обстоятелствата, довели до нея – създадената организация в обекта, налагането на процесната ПАМ и нейното изпълнение не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава заповедта за налагането й – за преустановяване на лошата практика в стопанисвания търговски обект и за създаване на нормална организация на работата за отчитане на търговския оборот от дейността.

Оспорената ЗНПАМ е връчена на жалбоподателя на 03.02.2025 г. (л. 9-гръб от АД № 1765/2025 г. на АССГ), а жалбата против нея е подадена на 17.02.2025 г. (л. 4 и сл. от АД № 1765/2025 г. на АССГ).

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ, сред които заповеди, удостоверяващи компетентността на издателя на оспорената ЗНПАМ (л. 23 и 24 от АД № 1765/2025 г. на АССГ), и обсъдените по-горе ПИП, ДФО, КЛЕН, ЗНПАМ № ФК-С2739-0131172 от 13.02.2024 г., Постановление № ФК-С2780-0131172 от 06.03.2024 г. и НП № 755285-[рег. номер] от 12.02.2024 г., както и представените в хода на съдебното производство:

протоколи за извършени от НАП проверки на същата дата (19.11.2024 г.) в други три търговски обекти на жалбоподателя, при които е констатирано, че се издават ФКБ от монтираните в тези обекти ФУ (л. 19 – 27), както и протоколи за извършени от НАП последващи проверки (на 10.04.2025 г. и на 11.04.2025 г.) в търговски обекти на жалбоподателя, при които също е констатирано, че се издават ФКБ от монтираните в тези обекти ФУ (л. 27 – 34);

писмо от ответника с изх. № Ж-30-46#6 от 29.04.2025 г., НП № 802505-F98668 от 16.12.2024 г. и НП № 802506-F98679 от 16.12.2024 г. на Началник на отдел „Оперативни Дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, жалби против тези НП и Решение № 1320 от 07.04.2025 г. по АНД № 2951/2025 г. по описа на Софийския районен съд (л. 43 – 56), видно от които за нарушението, за което му е била наложена процесната ПАМ, на основание чл. 185, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., като НП (№ 802505-F98668 от 16.12.2024 г.) е потвърдено от СРС, но липсват данни към момента съдебното решение да е влязло в сила, а за констатираната при процесната проверка разлика в касовата наличност на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., като НП (№ 802506-F98679 от 16.12.2024 г.) е било обжалвано, но липсват данни за постановено към момента съдебно решение.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС (л. 23 от АД № 1765/2025 г. на АССГ), както и Заповед № 441 от 16.06.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която издателят на оспорената ЗНПАМ – С. К. Д., е преназначен да длъжността „Г. юрисконсулт“ на длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ София в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (л. 24 от АД № 1765/2025 г. на АССГ). Следователно обжалваната ЗНПАМ № № ФК-С3547-0201494 от 19.12.2024 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ София в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като е посочено правното основание за упражненото от административния орган правомощие и фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна мярка – констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване.

На оспорващия търговец е наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, според която норма ПАМ „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По аргумент от чл. 187, ал. 4, изречение трето от ЗДДС, когато нарушението е извършено повторно, запечатването на обекта, в който то е извършено, е за срок от 30 дни („При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му“). Съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето.

В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата). По силата на чл. 3, ал. 1 от същата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съответно съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане.

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на изискването (неизпълнението на задължението) по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка – че на 19.11.2024 г. при извършена от служители на ГДФК при ЦУ на НАП проверка на търговски обект по смисъла § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, стопанисван от жалбоподателя, а именно – магазин за продажба на дребно на хранителни добавки, находящ се [населено място], [улица], е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на ФКБ от въведеното в експлоатация за обекта ФУ – при извършена преди легитимация контролна покупка на 1 кг протеин на обща стойност 32.50 лева (в ЗНПАМ е посочено 35,50 лв., но тази неточност, дължаща се най-вероятно на допусната техническа грешка, е без правно значение), заплатени в брой, от продавачът не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито бележка от кочан. Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а и фактът на нерегистрирането и неотчитането на продажбата се доказва от представените ДФО и КЛЕН, от които е видно, че продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон от ФУ. Правилно установеното при извършената проверка (нерегистриране и неотчитане на извършена в обекта продажба на стока, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или от кочан) е квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС да наложи ПАМ „запечатване на обект“, а кумулативно с нея при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта. Правилна е и квалификацията на нарушението като повторно извършено по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС с оглед на издаденото на жалбоподателя НП № 755285-[рег. номер] от 12.02.2024 г., влязло в сила на 21.02.2024 г., с което дружеството е било санкционирано за същото по вид нарушение – на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, независимо че последното е било извършено в друг търговски обект – различен от процесния. Противно на твърденията в жалбата, определящи за квалификацията на последващото нарушение (процесното) като повторно извършено са видът на двете нарушения и извършителят им (нарушителят), т. е. тяхната идентичност при двете нарушения – предходното и последващото, а не мястото на извършване на нарушенията.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ се налага за срок до 30 дни, но при повторно нарушение – за срок от 30 дни (чл. 187, ал. 4, изречение трето от ЗДДС), т. е. при втората хипотеза, какъвто е и разглежданият случай, определянето на срока на продължителността на мярката е в условията на обвързана компетентност. В случая наложената на жалбоподателя с оспорената заповед ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него, е именно за срок от 30 дни.

Въпреки гореизложеното съдът приема, че наложената с оспорената заповед ПАМ за максималния срок от 30 дни е необоснована и нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като не е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането й обществени отношения, касаещи данъчното облагане, и засегнатите интереси на дружеството. В заповедта изрично е отразено, че за същото нарушение, за което е наложена ПАМ, е било издадено и НП. Последното също е било издадено от ответника. Издаването на ЗНПАМ и на НП от един и същи орган по приходите и бланкетното отбелязване в мотивите на ЗПНАМ, че за същото нарушение е издадено НП, не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не е достатъчно да гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Съгласно Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 (постановено по преюдициално запитване, отправено в рамките на производство по спор относно наложена мярка „запечатване на търговски обект“, в който е извършена продажба на стока без да се издаде фискална касова бележка) чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производството, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В случая определеният 30-дневен срок на действие на наложената ПАМ запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта очевидно не преследва единствено превантивна цел, още по-малко такава, свеждаща се само до поправяне на вредата, причинена с нарушението, поради което процесната ПАМ не може да бъде определена като обезпечителна мярка, а в съответствие с разрешението, дадено в т. 43 – 47 от Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21, наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС следва се квалифицира като санкция с наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от ХОПЕС, както от гл. т. на тежестта й (имаща за последица преустановяване на търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от него за период от 30 дни), така и предвид обстоятелството, че освен превантивна цел, тази ПАМ има и репресивна цел. От доказателствата по делото се установява, че преди издаването на оспорената ЗНПАМ срещу жалбоподателя е било образувано административнонаказателно производство по реда на ЗАНН и издадено НП № 802505-F98668 от 16.12.2024 г., като от фактическа и правна страна административно наказателното обвинение е идентично с описаното в обжалваната заповед нарушение, възприето като материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. С тона НП на основание чл.185, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., т. е. 200 лв. над предвидения минимален размер за повторно извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно практиката на СЕС принципът ne bis in idem забранява кумулирането на санкции и на процедури за търсене на отговорност с наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от ХОПЕС, като съобразяването на принципа на пропорционалност на ограниченията на правото по чл. 50 от ХОПЕС изисква прилагането на ограниченията само ако са необходими за постигането на легитимни цели, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая към датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС срещу жалбоподателя е било образувано и съответно приключило с издаването на НП административнонаказателно производство при налагане на санкция по чл. 185 от ЗДДС, което сочи на издаването на заповедта в хипотезата на кумулиране на процедури за търсене на отговорност и налагане на санкции с наказателноправен характер. При това положение, макар НП да е цитирано в ЗНПАМ, решаващият административен орган е бил длъжен да извърши преценка дали при наличието на издадено НП и то от същия орган – в качеството му на административнонаказващ орган, последващото налагане на ПАМ за същото нарушение и нейната продължителност е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения. Такава преценка обаче, доколкото липсват мотиви в тази насока, не е била извършена – изложените мотиви се отнасят доказаността на нарушението и неговата тежест с оглед на последиците за фиска и най-вече с оглед на повторното му извършване, но наложената с НП имуществена санкция също е за повторно извършено нарушение и то над минималния предвиден за него размер. Обстоятелството, че към настоящия момент, поради наличието на неприключило с влязъл в сила съдебен акт съдебно производство по обжалване на НП, последното не е влязло в сила, не обуславя различен от направения извод за несъобразяване на оспорената заповед и на наложената с нея ПАМ с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21. Действието на наложената след издаването на НП ПАМ не е нито в условията на алтернативност на действието на наложената с НП административна санкция, нито в условията на евентуалност, а води до кумулирането към наложена с издаденото НП административна санкция на още една санкция с наказателноправен характер с последващото издаване на ЗНПАМ за едно и също неизпълнение на данъчно задължение. Според съда, при липсата на извършена и обективирана от административния орган преценка дали кумулирането на наложената санкция по реда на ЗАНН с прилагане на ПАМ е съразмерно на тежестта на установеното нарушение и е необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчнозадълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Това обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК и съответно на целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „ДЖЕНЕРЪЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С3547-0201494 от 19.12.2024 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.