Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 10.01.2014
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,
в публичното заседание на 13.12.2013 год., в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ Х.
Членове:
МАРИЯ АДЖЕМОВА
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на секретар В.Н. като разгледа
докладваното от съдия
СИМЕОНОВА в.гр.дело N 349 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
§ 2, ал.1 ПЗР на ГПК във вр. с чл.196 и сл. ГПК /отм./.
Образувано е по въззивна
жалба на М.Б. *** против Решение № 341/23.11.2012 год. по гр.д.№ 656/2006 год.
на Мездренския районен съд, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК /отм./ е
изнесен на публична продан като неподеляем недвижим имот, представляващ масивна
двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж, останали в
наследство от Б. М. Д., б.ж. на гр.М., находящи се в имот - земеделска земя -
овощна градина с площ 0.796, VІ кат., м."Тодорина падина" в землището
на с.Лютидол, имот № 102057 по картата на землището; извършено е разпределение
на допуснатите до делба земеделски имоти по реда на чл.292 ГПК /отм./ и са
осъдени съделителителите да заплатят държавна такса върху стойността на
дяловете си; отхвърлен е предявеният от въззивника иск против А.Б.М. и И.Б.П.
за заплащане на сумата 15 620 лева, представляваща стойността на извършени от
него подобрения в съсобствения им имот - масивна двуетажна жилищна сграда, две
стопански постройки и гараж, останали в наследство от Б. М. Д., б.ж. на гр.М.,
находящи се в имот - земеделска земя - овощна градина с площ 0.796, VІ кат.,
м."Тодорина падина" в землището на с.Лютидол, имот № 102057 по
картата на землището; осъден е да заплати държавна такса върху иска за
подобрения в размер на 520,00 лева; осъден е да заплати на А.Б.М. сумата 278,72
лева, представляваща наем за ползване на неговата 1/3 ид.ч. от същия имот за периода
от 01.10.2006 год. до 01.10.2009 год.
В жалбата се поддържа, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, при което се иска отмяната му и
постановяване на нов съдебен акт, с който:
- да бъде уважен
предявеният от М.М. иск за заплащане стойността на извършени подобрения в
имота;
- да бъде отхвърлен
предявеният от А.Б.М. иск за заплащане на наем;
- да му бъде възложен в дял
имота, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки
и гараж, находящи се в имот - земеделска земя - овощна градина с площ 0.796, VІ
кат., м."Тодорина падина" в землището на с.Лютидол, имот № 102057 по
картата на землището;
- да бъде извършена делба
на земеделските имоти по първия вариант, предложен от вещото лице в заключението му от 17.03.2010 год.
В жалбата се изтъква, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че делбата не може да бъде
извършена на случаен принцип чрез теглене на жребий, както и че неправилно е
определена дължимата от всеки съделител държавна такса. Навеждат се доводи, че
от събраните писмени и гласни доказателства се установява извършването на
подобренията, чиято стойност се иска да бъде заплатена от съделителите А.Б.М. и
И.Б.П.. Поддържа се, че предявеният от съделителя А.М. иск за заплащане на наем
е неоснователен, тъй като липсва уговорка за заплащане на наем, не е отправяна
писмена покана през 2004 год. за допускане до имота, вещото лице неправилно е
определило размера на наема и е изтекла погасителна давност. В жалбата се
твърди, че в делбеното производство не е конституиран като страна един от
наследниците на М. Д. П., а именно - В. В. Д., поради което и делбата е нищожна
и делото следва да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от първа
фаза.
Постъпили са отговори от А.Б.М.
и И.В.П., в които оспорват въззивната жалба и молят решението на МРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че не са налице
предпоставките на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ за възлагане на имота в полза на М.М.;
че дяловете не могат да се разпределят чрез теглене на жребий; че съобразно
разпоредбата на чл.9а от ЗН В. В. Д. не е наследник на М. Д. П.. А.М. твърди,
че не е доказано извършването на претендираните от М.М. подобрения, както и че
съдът правилно е преценил събраните доказателства и е уважил иска за заплащане
на обезщетение за лишаването му от възможност да ползва имота.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
От М.Б.М. е подадена и
частна жалба против Определение № 96/13.02.2013 год. по гр.д.№ 656/2006 год. на
Мездренския районен съд в частта, в която е осъден да заплати на А.Б.М.
деловодни разноски в размер на 26,60 лева за представени скици от
ОС"Земеделие", гр.Мездра. В жалбата се поддържа, че определението е
неправилно, тъй като М.М. добросъвестно е изпълнил задължението си за
представяне на касаещите го скици, за което е заплатил и съответните такси.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен
акт.
За да се произнесе по
основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
С Решение № 106/27.03.2007
год. по гр.д.№ 656/2006 год. на Врачанския районен съд, частично изменено с
Решение № 1160/11.08.2008 год. по в.гр.д.№ 4/2008 год. на Врачанския окръжен
съд, е допусната съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в землището на
с.Лютидол, общ.Мездра, както следва:
- масивна двуетажна жилищна
сграда, две стопански постройки и гараж , находящи се в имот - земеделска земя
- овощна градина с площ 0.796, VІ кат., м."Тодорина падина" в
землището на с.Люти дол, имот № 102057 по картата на землището между наследниците
на Б. М. Д., б.ж. на гр.Мездра, при равни права - по 1/3 ид.ч. за А.Б.М., М.Б.М.
и И.Б.П.;
- 14 броя земеделски имоти
и гори между наследниците на М. Д. П., б.ж. на с.Люти дол, поч. на 18.04.1986
год., при права: по 2/24 ид.ч. за съделителите А.Б.М. и И.Б.П.; по 3/24 ид.ч.
за М.В.Ц. и И.В.П.; 6/24 ид.ч. за М.Т.Н.; 8/24 ид.ч. за М.Б.М..
В първото съдебно заседание
след допускане на делбата, проведено на 15.10.2009 год., първоинстанционният
съд е приел за разглеждане претенция на съделителя М.Б.М. за възлагане на
допуснатите до делба овощна градина с площ 0.796 кв.м., VІ кат.,
м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол, представляваща имот №
102057 по картата на землището на с.Люти дол, ведно със застроените в този имот
масивна двуетажна жилищна сграда, стопански постройки, гараж и всички останали
подобрения. В същото съдебно заседание районният съд е приел за разглеждане и
претенции по сметки, заявени от съделителите М.Б.М., А.Б.М. и И.В.П..
Пред настоящата съдебна
инстанция са дадени указания на съделителя М.Б.М. за уточняване на направените
искания по сметки и с молба вх.№ 3912/28.05.2013 год. същият е конкретизирал по
период претендираните от него подобрения, като е заявил дали същите са
извършени със знанието и съгласието на останалите наследници.
В рамките на
първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.
Изслушани и приети са първоначално и допълнително заключение на единична
съдебно-техническа експертиза, както и заключение на тройна съдебно-техническа
експертиза относно поделимостта на допуснатия до делба жилищен имот, варианти
за разпределение на земеделските имоти, пазарна стойност на имотите и
претендираните подобрения.
Пред въззивния съд е
назначена нова съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение относно
пазарната стойност на имотите към момента на приключване на въззивното производство,
оценила е подобренията и дала нови варианти за подялба на земеделските имоти. Събрани са и нови писмени
и гласни доказателства.
След като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, настоящият съдебен състав приема следното:
І. По възражението за нищожност на делбата:
Във въззивната жалба се
твърди, че в делбеното производство не е конституиран като страна един от
наследниците на М. Д. П., а именно - В. В. Д., поради което и делбата е нищожна
и делото следва да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от първа
фаза.
Настоящият съдебен състав
намира, че така направеното възражение за нищожност на делбата, поради
неучастието на всички сънаследници, е с правно основание чл.75, ал.2 ЗН и
следва да бъде разгледано преди останалите оплаквания в жалбата, касаещи начина
на извършване на делбата и претендираните подобрения.
Към въззивната жалба е
приложено удостоверение за наследници № 81/05.12.2012 год., изд. от Кметство
с.Люти дол, общ.Мездра, в което, освен участващите в делата съделители, като
наследник на общия наследодател М. Д. П., поч. на 18.04.1986 год., е записана и
В. В. Д.. От съдържащите се в удостоверението данни се установява, че М. Д. П.
е имал преживяла съпруга - В. Т.П., починала на 26.02.1992 год. Последната е
имала син - В. Г. П., поч. на 01.07.2003 год., чиято дъщеря е В. В. Д..
В отговорите на въззивната
жалба, съделителите А.Б.М. и И.В.П. твърдят, че В. Т.П. е втора съпруга на М. Д.
П. и че В. Г. П. не е техен общ син, а е син само на В. Т.П.. В подкрепа на
тези свои твърдения въззиваемите представят удостоверение за сключен граждански
брак, от което е видно, че М. Д. П. и В. Т. Петкова са сключили граждански брак
на 11.08.1973 год. При така отразената година на сключване на брака, въззивният
съд приема, че това е станало след одържавяването на имотите и включването им в
ТКЗС. От извършените отбелязвания в удостоверение за наследници № 81/05.12.2012
год. е видно, че В. Г. П. е роден през 1923 год., т.е. 50 години преди
сключването на гражданския брак между майка му и М. Д. П.. Предвид това
обстоятелство и с оглед факта, че бащиното и фамилното име на В.Г. П. нямат
нищо общо със собственото и фамилното име на общия наследодател, въззивният съд
приема, че това лице, не е син на М. Д. П., респ. неговата дъщеря В. В. Д. не е
негова внучка.
Разпоредбата на чл.9а от ЗН
повелява, че когато към открито наследство се възстановява собственост
върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски
стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал
преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени
или осиновени деца. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998
г., ОСГК, "Последващ
съпруг" по смисъла на чл. 9а от ЗН е този, който е сключил
брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването
им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В
конкретния случай, с оглед годината на сключване на брака между наследодателя М.
Д. П. и В. Т. П., последната се явява
негова последваща съпруга по смисъла на
чл.9а от ЗН. Няма данни от брака на двамата да има родени или осиновени деца.
При това положение и като взема предвид, че към момента на възстановяване на
собствеността върху делбените имоти по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ вече е било
открито наследството на М. Д. П., а неговата съпруга В. Т.П. е починала на
26.02.1992 год., т.е. преди възстановяване на собствеността върху земеделските
имоти, настоящият съдебен състав намира, че наследниците на последващата
съпруга, а именно - нейната внучка В. В. Д., няма наследствени права по
отношение земеделските имоти и горите, собствеността върху които е възстановена
на наследниците на М. Д. П. . При това
положение и направеното във въззивната жалба възражение за нищожност на делбата
се явява неоснователно.
ІІ.Относно начина на извършване на делбата:
1/ На първо място до делба
е допусната масивна двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж ,
находящи се в имот - земеделска земя - овощна градина с площ 0.796, VІ кат.,
м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол, имот № 102057 по
картата на землището, между наследниците на Б. М. Д., б.ж. на гр.Мездра, при
равни права - по 1/3 ид.ч. за А.Б.М., М.Б.М. и И.Б.П..
Както бе посочено, в
първото съдебно заседание след допускане на делбата, съделителят М.Б.М. е
направил искане за възлагане на тази жилищна сграда, както и на земеделския
имот, върху който е построена.
Съгласно § 2 от ПЗР на ГПК
приложимата разпоредба е чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.),
според която правото на възлагане на
делбен жилищен имот принадлежи единствено на наследник, който е живял с наследодателя при откриване на
наследството и не е притежавал друго жилище. Следователно условията, при които може да бъде извършено възлагане
от съда в полза на някой от съделителите, са свързани от една страна с обекта
на съсобствеността, а от друга страна с изисквания, на които следва да отговаря
самия съделител. Делбеният имот следва да има характер на жилищен и да е
неподеляем, т. е. от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото
на собственост за всеки един от съделителите. По отношение на съделителя
законът поставя отрицателното условие същият да не е притежавал друг жилищен
имот, както и условието при откриване на наследството лицето да е живяло с
наследодателя.
От заключението на
изслушаната пред районния съд единична съдебно-техническа експертиза се
установява, че допуснатата до делба сграда е неподелима. В обжалвания съдебен
акт районният съд е приел, че възлагане не може да бъде извършено, тъй като
сградата няма жилищен характер. Между страните не се спори и от данните по
делото е видно, че сградата не попада в регулацията на населеното място, а е
застроена върху земеделски имот. Според разяснението, дадено в т.5 на ППВС №
4/64 год., жилище по смисъла на чл.288 ГПК /отм./ е не само сграда,
предназначена за живеене в населено място, но и такава, която се намира във
вилна зона в съседство до населеното място с уредена транспортна връзка до
последното, която сграда по своето предназначение и устройство е годна за
задоволяване на жилищни нужди на съделителя. Тези разяснения не са загубили
значение, поради което и като взе предвид, че делбената сграда е именно с
такива характеристики, настоящият съдебен състав приема, че може да бъде обект
на възлагане. Такова обаче не може да бъде извършено, тъй като не е налице
другата предпоставка на чл.288, ал.3 ГПК, а именно - при откриване на
наследството съделителят да е живял с наследодателя. Пред първоинстанционния
съд М.М. изрично е заявил, че живее постоянно в сградата от 2000 година - молба
от 22.12.2009 год. на л.174 и л.175 от първоинстанционното дело. Наследодателят
Б. М. Д., между чиито наследници е допусната делба на сградата, е починал на
07.12.1998 год., видно от приложеното удостоверение за наследници.
При тези данни, настоящият
съдебен състав намира, че не са налице условията, на които трябва да отговаря
съделителя М.М., за да бъде извършено възлагане на сградата на основание
чл.288, ал.3 ГПК /отм./. Сградата е неподеляема, а не могат да бъдат формирани
и отделни дялове от нея и останалите допуснати до делба постройки - гараж и две
стопански сгради. Гаражът може да бъде самостоятелен обект на собственост, но
не и стопанските постройки, поради което не могат да бъдат съставени три дяла,
съобразно броя на съделителите, между които е допусната делбата на същите. Сградата
не може да бъде включена и във формираните дялове за подялба на допуснатите до
делба земеделски имоти, ведно със земеделската земя, върху която е построена,
поради факта, че кръгът на съсобствениците по отношение на сградата и земята е
различен. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че единственият
начин за извършване делба на сградата, гаража и стопанските постройки е по реда
на чл.288, ал.1 ГПК /отм./ - чрез изнасянето им на публична продан.
Като е достигнал до същия
краен извод, в тази част районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
2/ До делба са допуснати и
14 земеделски имота с различна площ, различна категория и различна стойност,
определена в заключението на вещото лице. Съделителите са шест, но се намират в
различна родствена връзка спрямо общия наследодател, поради което и правата им
в съсобствеността също са различни. Освен това пред районния съд съделителите А.Б.М.
и И.Б.П. са направили искане за получаване на полагащата им се част от
делбените имоти в общ дял. Същото искане са направили и съделителите И.В.П. и М.В.Ц..
При това положение от делбените имоти следва да бъдат обособени четири дяла.
Съгласно теорията и трайната съдебна практика, когато броят на имотите е
равен или по-голям от броя на съделителите, имуществената общност е реално
поделяема и съдът я разпределя по два начина – чрез изготвянето и одобряването
на разделителен протокол - чл.289 ГПК /отм./ и теглене на жребий - чл.291 ГПК /отм./
или чрез отреждане на дялове по реда на чл.292 ГПК /отм./.
Във въззивната жалба се поддържа, че делбата следва да бъде извършена чрез
теглене на жребий. Действително този начин за извършване на делбата е принципен и гарантира както равенството на
страните в процеса, така и осигурява възможността, предвидена в чл.69, ал.2 от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. Според разясненията,
дадени в ППВС № 7/73 год., съдът преминава към разпределение на дялове по реда
на чл.292 ГПК /отм./, когато е налице една от двете предпоставки – тегленето на
жребие да е невъзможно (разлики в цените на имотите, неравенство в дяловете)
или то да е много неудобно (напр. при извършени значителни подобрения от един
от съделителите в отделен имот).
В
конкретния случай, правилно първоинстанционният съд е извършил делбата чрез
разпределение по реда на чл.292 ГПК /отм./. В случая са налице конкретни
обстоятелства, които обуславят приложението на този способ за извършване на
делбата, а именно: на първо място съделителите са с неравни дялове - по
2/24 ид.ч. за съделителите А.Б.М. и И.Б.П.; по 3/24 ид.ч. за М.В.Ц. и И.В.П.;
6/24 ид.ч. за М.Т.Н.; 8/24 ид.ч. за М.Б.М., като дори и заявените от тях
искания за поставяне на имоти в общ дял не водят до уравняване на дяловете; на второ място, делбените имоти имат разлика
в стойността си, при което не е възможно да се състави разделителен протокол с
достатъчно уравнени дялове, с оглед квотите на страните. Част от допуснатите до
делба земеделски имоти са с площи, които не позволяват всеки от тези имоти реално
да бъде поделен при спазване на изискванията на чл.72 от Закона за
наследството. Освен това при делба на недвижими имоти целта е да се запази
целостта им, при което всеки от съделителите да получи в дял имот, без
последния да бъде раздробяван на по-малки имоти.
С оглед
разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН, ако броят на допуснатите до делба имоти е равен
или е по-голям от броя на съделителите, делбата трябва да се извърши така, че
всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се
изравнява в пари. Този основен принцип може да бъде реализиран, както чрез
теглене на жребий, така и посредством извършено по реда на чл.292 ГПК /отм./
разпределение на имотите от съда. В настоящата хипотеза изброените по-горе
обстоятелства водят до извода, че делбата трябва да бъде извършена по втория
посочен способ.
Спорен между страните е въпроса кой от всички
предложени от изслушаните експертизи варианти за разпределение на имотите
следва да бъде възприет от съда. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният
съд е възприел заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и
предложения със същото вариант за подялба на земеделските имоти. В заключенията
на изслушаната пред районния съд единична експертиза също са дадени няколко
варианта за подялба на имотите.
Решаващият съдебен състав
намира, че делбата не следва да бъде извършена по предложените пред районния
съд варианти за подялба, поради следните съображения: Последното заключение на
тройната СТЕ е изготвено и прието от районния съд през 2010 год., т.е. преди 3
години, поради което към настоящия момент не са актуални нито дадените с него
пазарни стойности на имотите, нито определените от вещите лица суми за
уравнение дяловете на съделителите. Освен това в депозираната пред настоящата
съдебна инстанция молба вх.№ 6930/12.09.2013 год. вещото лице С.М. е заявила,
че отказва да изготви заключение пред въззивния съд, тъй като не притежава
сертификат за оценителска правоспособност за оценка на земеделски земи и трайни
насаждения. Това обстоятелство поставя под съмнение и обективността на приетото
пред МРС заключение на тройната СТЕ, в състава на която е участвало същото вещо
лице и която е дала заключение по същите въпроси. В останалите изготвени пред
първоинстанционния съд заключения от единичната СТЕ пък липсва посочване на
суми за уравнение на дяловете в различните предложени от вещото лице варианти
за подялба на имотите. Отделно от това нито едно от заключенията не е
съобразено с изготвените през м.07 и м.08.2010 год. скици - проекти за делба на
част от допуснатите до делба имоти и отразените в тях нови номера на имотите. При
тези съображения въззивният съд е назначил служебно нова съдебно-техническа
експертиза, която е дала заключение относно актуалната стойност на допуснатите
до делба земеделски имоти и е дала два нови варианти за подялба.
Настоящият съдебен състав
намира, че делбата следва да бъде извършена по ІІ вариант от заключението на
приетата пред възиввната инстанция СТЕ. За да приеме този вариант за подялба,
съдът отчита обстоятелството, че според същия в дял на М.М. се поставя овощна
градина с площ 0.796, VІ кат., м."Тодорина падина" в землището на
с.Люти дол, имот № 102057 по картата на землището, в който имот съделителят е
направил значителни подобрения, мотиви за което ще бъдат изложени в
последващите мотиви на настоящия съдебен акт. Както бе посочено, според ППВС №
7/73 год. извършването на значителни подобрения в имота е една от причините за
извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК /отм./, за да
може в дял на съделителя, извършил тези подобрения да бъде поставен съответния
имот и да се избегнат последващи имуществени спорове между страните.
При изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на МРС следва да бъде
отменено в частта, в която е извършено разпределение на допуснатите до делба
земеделски имоти според заключението на приетата в първоинстанционното
производство тройна СТЕ и вместо него следва да бъде постановено решение, с
което делбата бъде извършена чрез разпределение на имотите по реда на чл.292 ГПК /отм./ съгласно втория вариант от заключението на СТЕ, прието пред
въззивната инстанция. При това положение решението следва да бъде отменено и в
частите, в които съделителите са осъдени да си заплатят суми за уравнение на
дяловете и държавни такси и да бъдат осъдени да заплатят суми за уравнение на
дяловете и държавни такси, съобразно
заключението на СТЕ, прието пред настоящата съдебна инстанция, а именно: М.Б.М. следва да бъде осъден да заплати на И.
и М.В. за уравнение на дела им от земеделските имоти сумата 42,00 лева, а на М.Н.
- сумата 162,00 лева. А. и И. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на М.Н. за
уравнение на дела й сумата 3,00 лева. Съделителите дължат държавни такси върху
стойността на дяловете си от недвижимите имоти, както следва: всеки от
съделителите М.М., А.М. и И.П. - по 114,80 лева върху стойността на дела си от
допуснатите до делба сгради; съделителят М.М. - 139,84 лева върху стойността на
дела си от земеделските имоти; съделителят М.Н. - 104,88 лева, всеки от
съделителите И. и М. Василеви - по 52,44 лева, всеки от съделителите А.М. и И.П.
- по 34,96 лева.
ІІІ.
Относно исканията по сметки, заявени по реда на чл.286 ГПК /отм./:
Както бе посочено, в първото съдебно
заседание след допускане на делбата са заявени искания по сметки от
съделителите М.Б.М., А.Б.М. и И.В.П., които районният съд е приел за
разглеждане с определение, постановено в същото съдебно заседание на 15.10.2009
год.
1/. По
претенциите на съделителя М.Б.М.:
Въззивният съд е счел, че
за определяне на правилната правна квалификация и разрешаването на спора за
подобренията следва да бъде извършена допълнителна конкретизация, а именно - от
кого са извършени претендираните
подобрения, дали са извършени приживе на наследодателя Б. М. Д. или след
смъртта му и ако са извършени след смъртта му - дали са извършени със знанието
и съгласието на останалите наследници или при противопоставянето им. С молба
вх.№ 3912/28.05.2013 год. въззивникът е конкретизирал, че приживе на
наследодателя Б. М. Д. е извършил следните подобрения в земеделски имот №
102057: построяване на гараж, построяване на работилница, построяване на
кочина, направа ограда на имота с мрежа и метални колове и направа на портал от
метални тръби и лаМ.а и направа на подпорна стена откъм южната страна на двора.
Посочени са годините на изграждане на всяко от претендираните подобрения.
Съделителят М.М. сочи, че след смъртта на наследодателя Б. М. Д. е извършил
следните подобрения в същия имот: направа на бетонни площадки и пътеки и 20
линейни метра бетонен бордюр пред и около двуетажната жилищна сграда в периода
2004-2006 год.; укрепване на поддал трегер на жилищната сграда, носещ западната
стена на сградата през 1998-99 год.; направа асмалък около жилищната сграда
през 2007 год.; откопаване земна маса от северната страна на жилищната сграда и
частично изграждане на подпорна стена от камък в периода 2000 - 2009 год.; основен
ремонт на покрива на жилищната сграда през 2002 год.;направа фаянс в кухнята на
жилищната сграда през 2008 год.; изливане на пояс от бетон на подпорната стена
откъм южната страна на двора през 2007 год.; изливане на бетон без арматура
върху таван на жилищната сграда през 2005-2006 год.; разширяване на стълбището
между втората площадка и етажа през 2008 год.
В молбата е отразено, че всички подобрения са извършени
без противопоставяне на останалите наследници. За подобренията, извършени в
периода 2004-2009 год. съделителят сочи, че е притежавал нотариален акт за
индивидуална собственост на имота и не е
смятал, че е необходимо съгласието на останалите съделители за извършване на
подобренията.
Пред първоинстанционния и
въззивния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени
поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да
възприеме следната фактическа обстановка:
Приложена е декларация с
нотариална заверка от 29.08.1996 год., с която наследодателят Б. М. Д. и Й.А. Г.
декларират, че синът им М.Б.М. е построил със свои средства, труд и материали
във вилното им място в м."Тополите", Лютидолски район следните
сгради: гараж, работилница и кочина. Деклараторите дават съгласие синът им да
разполага с тези сгради както намери за добре, като никой няма право да му пречи
на владението и собствеността, тъй като тези сгради са негови. Този документ не
е оспорен от останалите съделители.
С нотариална покана, вписана
на 13.08.2004 год., М.Б.М. е уведомил брат си А.Б.М., че съсобствената им къща,
находяща се в д.Люти дол, м."Тополите"се нуждае спешно от ремонт на
покрива, поради счупени керемиди и изгнили греди, както и от укрепване на
свличащ се склон от северната страна на къщата, с оглед на което го кани да се
яви в имота за уточняване на необходимите материали и разходи за ремонт.
Посочено е, че при неявяване ще направи ремонта за собствена сметка, след което
ще предяви по съдебен ред претенция за стойността на направения ремонт.
На 18.10.2004 год. М.Б.М.
се е снабдил с нотариален акт № 33, т.V, нот.д.№ 904/2004 год., с който след
извършена обстоятелствена проверка е признат за собственик на земеделския имот
- овощната градина в м."Тодорина падина", заедно с построените в този
имот селскостопански обект, две второстепенни сгради и гараж. Този нотариален
акт е отменен с Решение № 106/27.03.2007 год. на Мездренския районен съд, с
което е приключена първата фаза на делбеното производство по гр.д.№ 656/2006
год.
От показанията на свидетеля
В.К. се установява, че М.М. е работил в Тухларната в гр.Мездра, откъдето се
е снабдявал с материали, използвани при
извършване на строежи в имота в с.Люти дол. Свидетелят установява, че е
присъствал по време на строежа на гаража, който е бил изграден от М.М. още
докато баща му е бил жив, както и при изливането на плоча над
"сушината", т.е. стопанска постройка. Според свидетеля К. заплащането
е било извършено от М.М. и брат му не е присъствал по време на изграждането на
тези подобрения. Свидетелят установява още, че е товарил камъни, които М.М. е
използвал за изграждането на подпорна стена преди построяването на гаража.
В същия смисъл са и
показанията на свидетеля Н.Д., който установява, че М.М. е направил в имота в
с.Люти дол гараж, работилница и друга стопанска постройка, в която е отглеждал
пилета. Свидетелят заявява, че му е карал строителни материали - цимент,
баластра и пясък, както и камъни за подпорната стена. Свидетелят установява, че
лично е присъствал при изливането на плочата на гаража и работилницата. Свидетелят
установява, че М.М. е оградил имота с мрежа и колони, както и че е направил
настилка и пътеки около къщата. Преразпитаният пред настоящата инстанция същият
свидетел установява, че къщата в м."Тодорина падина" е строена от
наследодателя Б. М., а подобренията в имота са правени от сина му М.М..
Свидетелят сочи, че М.М. е направил подпорните стени в имота, както и
работилницата.
Построяването на гаража,
работилницата и кочината се потвърждава и от показанията на разпитаните пред
настоящата съдебна инстанция свидетели Й.Х. и И.А.. Според същите свидетели М.М.
е направил в имота и ограда с мрежа и метални колове, както и метална порта. Свидетелите
установяват, че през 2002 год. М.М. е направил ремонт на покрива като е сменил
цигли и капаци и ги е замазал. От показанията на свидетеля И.А. се установява,
че в имота е имало стар асмалък, но М.М. е направил нов, който е по-висок, и е
посадил нови лози. Същият свидетел установява,
че през 2005-2006 год. М.М. е излял бетон върху черния тавана на жилищната
сграда, излял е пояс от бетон на подпорната стена и е разширил стълбището
отдолу до площадката. Според свидетеля А., пътеките в двора са циментирани от М.М.
и сина му и е извършено укрепване на поддал трегер на жилищната сграда от западната
стена на сградата. Свидетелят установява и поставянето на ламперия вътре в
къщата.
В противен смисъл са
показанията на свидетелите М. П. и Е. П., които твърдят, че наследодателят Б. М.
е изградил всички допуснати до делба постройки - къщата, гаража и
работилницата, както и оградата, асмалъка и всички подобрения. Свидетелите заявяват,
че както приживе на наследодателя си, така и след смъртта му М. не е работил и
строил нещо в имота. Според тези свидетели М.М. се е настанил да живее в имота
едва след смъртта на баща си.
Пред настоящата съдебна
инстанция са разпитани и свидетелите С.Ц. и И.Н., които установяват, че къщата
в имота в м."Тодорина падина" е строена от наследодателя Б. М..
Свидетелите твърдят, че по време на този строеж М.М. не е ходил в имота, както
и че не е правил подобрения в същия. Според свидетелите М. е заживял в имота
едва след смъртта на баща си. Свидетелката И.Н. твърди, че М.М. и баща му са
били във влошени отношения и не са си говорили по време на строежа на къщата.
Разпитаният пред въззивната
инстанция свидетел А.Л. твърди, че през 1983-1985 год. е помагал на А.М. да
докарва и стоварва тухли от гр.Мездра в с.Люти дол за строежа на гараж в имота
в м."Тодорина падина". Свидетелят сочи, че къщата, гаража и
подпорната стена са направени от наследодателя Б. М. и при посещенията си в
имота по време на строежа и до смъртта на Б. не е виждал М. там.
Анализът на събраните
писмени и гласни доказателства води до следните фактически и правни изводи:
Предмет на спора е присъждане
стойността на подобрения, извършени в съсобствен имот. Възможни са няколко
фактически и правни положения, при които един съсобственик извършва подобрения
в общата вещ. Възможно е да не се съобразява с правата на останалите съсобственици
и да владее целия имот само за себе си като манифестира това свое намерение
спрямо останалите съсобственици и отблъсква тяхното владение. В този случай,
той би имал качеството на недобросъвестен владелец и може да иска ликвидация на
облигационните отношения, породени при извършване на подобренията, по реда на
чл.74 от ЗЗД. Когато съсобственикът не е установил владение за себе си върху
целия имот, то той извършва подобренията в качеството си владелец на своята
част и държател на частите на останалите съсобственици. В този случай, както е
разяснено с ТР № 85/1968 год. и ППВС № 6/1974 г., ликвидацията се извършва по
следните начини: при условията на чл.30, ал.3 от ЗС, ако подобрението е
извършено със съгласието на останалите съсобственици; по правилата на водене на
чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл. от ЗЗД, когато подобренията са
извършени без знанието и съгласието на останалите съсобственици; при условията
на чл.59 от ЗЗД, ако останалите собственици са се противопоставили на
извършването на подобренията.
Като
взема предвид тези общи принципи и изхождайки от направените от въззивника уточнения,
настоящият съдебен състав приема, че са предявени няколко обективно съединени
искове с различна правна квалификация.
Първата част от
заявените искания включва искане за присъждане на парично обезщетение за
изградени с лични средства подобрения от М.М. приживе на наследодателя Б. М., а
именно - направа на гараж, работилница и кочина, направа на ограда на имота с
мрежа и метални колове, направа на портал от метални тръби и лаМ.а и направа на
подпорна стена откъм южната страна на двора. Така
заявената претенция е с правно основание
чл.12, ал.2 ЗН. Според
правопораждащият фактически състав на тази законова разпоредба, сънаследник, който
приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи неговото наследство, но не е
бил възнаграден за това може да иска неговият принос да бъде признат в
делбеното производство и да бъде възмезден за това от останалите наследници
съобразно правата им.
Искането по чл. 12, ал. 2 от ЗН е конкретно, особено приложение на принципа на неоснователното
обогатяване. Той е във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за
което е спомогнал наследникът. То е имуществено право на общо основание.
Затова, когато наследникът има материален принос в уголемяването и при
предпоставка, че не е възнаграден по друг начин (чрез завещание, дарение,
ползуването на имота през определен период от време), той може да иска в
делбата това увеличение да се пресметне в негова полза. Основна характеристика
на това право е, че увеличението е в онзи размер, който има при делбата, а не
при изразходването на средства, труд към момента, когато се е уголемило
наследството. Освен това съдът е обвързан с искането на наследника, как да бъде
обезщетен - дали с имот или с пари. Ищецът може да иска да му се присъди целият
имот или част от него, с който е спомогнал да се увеличи наследството. Съдът не
може да присъди парични суми, ако наследникът е поискал да му се присъди имот. Моментът, към който следва да бъде
изчислен приноса по чл. 12 ал.2 ЗН , е моментът на извършване на делбата, когато
се остойностява наследствената маса.
При анализа на събраните
гласни доказателства, съдът приема за установени по категоричен и
непротиворечив начин единствено обстоятелствата, че къщата в имота в
м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол е построена от
наследодателя Б. М., че същият е живял в този имот почти до смъртта си, а след
смъртта му в имота живее М.М.. В останалата си част - по отношение на това кой
е строил останалите сгради в имота, свидетелски показания се разделят на две
групи с противоречиво съдържание. Настоящият съдебен състав намира, че следва
да бъде дадена вяра на показанията на свидетеля М.М., които
установяват, че последният е построил в
имота гараж, работилница и кочина. Показанията на останалите
свидетели, според които М.М. не е строил нищо в имота докато е бил жив неговия
баща Б. М., са в противоречие с представената и неоспорена писмена декларация с
нотариална заверка от 29.08.1996 год. Както бе посочено, в този документ самият
наследодател Б. М. декларира, че синът му М.М. е изградил със свои средства,
труд и материали гаража, работилницата и кочината. Показанията
на свидетелите М. П. и Е. П. са в противоречие със също техни показания, дадени
в първа фаза на делбеното производство пред въззивната инстанция и обективирани
в протокол от съдебно заседание, проведено на 08.02.2008 год. по гр.д.№ 4/2008
год. на Врачанския окръжен съд. Тези противоречия поставят под съмнение
обективността и достоверността на показанията на тези двама свидетели.
Останалите свидетели на А.М. пък установят основно, че Б. М. е строил къщата в
имота, което обстоятелство не се оспорва от съделителите.
По отношение на останалите
претендирани от М.М. подобрения, настоящият съдебен състав след съвкупен анализ
приема следното: Свидетелите Й.Х., И.А. и Н.Д. заявяват, че М.М. е направил
ограда на имота с мрежа и метални колове, както и метална порта. Същите
свидетели, както и свидетеля В.К. твърдят, че М.М. е правил всички подпорни
стени в имота. Съдът намира, че въз основа на тези свидетелски показания може
да се приеме участието на М.М. в извършването на описаните подобрения, но
липсват категорични данни, че същите са изградени изцяло с негови лични
средства и труд, а не съвместно с неговия баща Б. М..
При тези съображения,
настоящият съдебен състав приема, че претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН е частично основателна и приживе на
наследодателя си М.М. е спомогнал за увеличаване на имуществото на баща си Б. М.
чрез построяване на гараж, построяване на работилница и построяване на кочина. Няма
данни М.М. да е бил възнаграден за това увеличение чрез завещание или дарение, а
постоянното ползуване на имота от негова страна е
започнало след смъртта на наследодателя. Съделителят
М.М. е поискал увеличението да му се пресметне в пари. Видно от заключението на
изслушаната пред настоящата съдебна инстанция СТЕ, стойността на тези
подобрения към настоящия момент възлиза на 2 310 лева, при което всеки от съделителите А.М. и И.П.
следва да бъде осъден да заплати на М.М. по 770,00 лева, представляващи
стойността на дяловете им от посочените подобрения - построяване на гараж, построяване на
работилница и построяване на кочина. В останалата част до пълния предявен от М.М.
размер искът за тези подобрения следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Както бе посочено, по
отношение на останалите подобрения, за които се твърди, че са извършени приживе
на наследодателя и представляват направа на ограда на имота с мрежа и метални колове,
направа на портал от метални тръби и лаМ.а и направа на подпорна стена откъм
южната страна на двора, липсват категорични данни, че същите са изпълнени
изцяло с лични средства на М.М., без участието със средства и труд от страна на
неговия баща Б. М.. Към момента, в който са извършени тези подобрения, имотът е
бил обитаван от наследодателя, който е бил майстор-строител, същите не са
посочени в подписаната от него декларация като изпълнени изцяло със средствата
и труда на сина му М.М., поради което настоящият съдебен състав намира, че в
тази част и до пълния предявен размер искът на М.М. с правно основание чл.12,
ал.2 ЗН следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Втората част от заявените претенции по сметки на М.М. включва искане за присъждане на
парично обезщетение за изградени от него подобрения след смъртта на наследодателя Б. М.. Настоящият
съдебен състав намира, че и тези искания сочат на два осъдителни иск с различна
правна квалификация.
Заявената претенция за
извършени подобрения в имота в периода след 1998 год. до 2004 год. следва да
бъде квалифицирана като такава с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД, тъй като в извършената конкретизация на иска М.М.
твърди, че е извършвал подобренията в съсобствения имот без противопоставянето
на останалите съсобственици, които са знаели, че той живее в имота и го
стопанисва. След като подобренията са
извършвани в интерес на всички съсобственици, то отношенията между тях по
този повод следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, в който случай се дължи заплащане на подобренията до размера на
обогатяването, а именно до размера с който се е увеличила стойността на притежаваната
от другите съсобственици част от съсобствената вещ. Като
взема предвид посочените от М.М. години на извършване на ремонтните работи,
претенцията с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД обхваща следното: укрепване на
поддал трегер на жилищната сграда, носещ западната стена на сградата и основен
ремонт на покрива на жилищната сграда. Настоящият съдебен състав намира, че посочените ремонтни работи по укрепване на поддалия
трегер и подмяна на покрива на къщата по същността си
представляват необходими разноски, т. е.
такива които са необходими за
поддържането и запазването на имота, а не подобрения,
поради което вземането може да се простира само до размер на действително извършените и реално заплатени от претендиращия съсобственик
разходи. От събраните по делото гласни доказателства се установи,
че М.М. е извършил укрепване на поддал трегер на жилищната сграда и ремонт на
покрива, но не и размерът на вложените в тази ремонтна дейност средства. В
заключението на СТЕ е дадена стойността на тези ремонтни работи към настоящия
момент, но липсва заключение или писмени доказателства относно разходваните
средства към момента на извършването им. По отношение на покрива следва да се
отбележи и това, че твърденията на М.М.,
че е извършил ремонт на покрива през 2002 год., са в противоречие със
собствените му изявления в нотариалната покана, вписана на 13.08.2004 год. Със същата М.Б.М.
е уведомил брат си А.Б.М., че съсобствената им къща, находяща се в д.Люти дол,
м."Тополите"се нуждае спешно от ремонт на покрива, поради счупени
керемиди и изгнили греди, при което съдът приема за недоказан и периода, в
който е извършен такъв ремонт. При липсата на доказателства за действително
направените разноски, настоящият съдебен състав намира, че претенцията с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Заявената претенция за
всички останали подобрения, извършени от М.М. след края на 2004 год., следва да
бъде квалифицирана като такава с правно
основание чл.74, ал.2 вр. чл.72, ал.1 ЗС. В извършената пред настоящата съдебни
инстанция конкретизация на претенциите по сметки се поддържа, че след
снабдяването си с нотариален акт за собственост върху целия имот, М.М. не е
смятал, че е нужно нечие съгласие, за да извършва ремонтни работи в имота, но
никой не се е и противопоставял на извършването на подобрения в имота. Снабдяването с нотариален акт е станало в края
на 2004 год. и от събраните доказателства се установява, че след този период М.М.
не се е съобразявал с
правата на останалите съсобственици и е демонстрирал спрямо останалите съсобственици намерение
да владее целия имот само за себе си, отблъсквайки тяхното владение. Следователно
след 2004 год. М.М. е имал качеството на недобросъвестен
владелец и при липсата на противопоставяне от страна на останалите
съсобственици може да иска ликвидация на облигационните отношения,
породени при извършване на подобренията, по реда на чл.74,
ал.2 от ЗЗД.
От показанията на свидетеля
И.А. се установи извършването на следните ремонтни работи: поставяне на
ламперия в жилищния етаж на къщата; направа на нов асмалък около жилищната
сграда; изграждането на подпорна стена от камък от северната страна; изливане
на бетон върху черен таван на жилищната сграда; разширяване на стълбището между
втората площадка и етажа. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като от 1975 год. се
познава с М. М. и посещава имота, а от 1998 год. тези посещения са станали твърди
чести и свидетелят има непосредствени впечатления върху състоянието на имота и
сградите. В частта относно изграждането на подпорната стена,
изливането на бетонна плоча върху черния таван, направата на асмалък, показанията на И.А. се подкрепят и от показанията на свидетелите Н.Д.,
Х. Х. и Й.Х..
От заключението на СТЕ се
установи, че увеличената стойност на имота вследствие извършването на тези
подобрения възлиза на 1120,00 лева, при което А.М. и И.П. следва да бъдат
осъдени да заплатят на М.М. по 373,33 лева.
Свидетелят И.А. установява,
че М.М. и сина му са циментирали пътеките в двора, но само въз основа на тези
показания не може да се приеме, че са изградени нови бетонни площадки и пътеки
от 162 кв.м., както и 20 линейни метра бордюр, каквато е претенцията на М.М., Същият
свидетел установява, че е извършено и изливане на пояс от бетон на подпорната
стена, но без да конкретизира на която от подпорните стени и дали това е
станало преди или след смъртта на общия наследодател. От събраните по делото
доказателства не се установи направата на фаянс в кухнята на жилищната сграда
през 2008 год. При тези съображения въззивният съд намира, че по отношение на
тези подобрения претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Като взема предвид всичко
изложено, настоящият съдебен състав
намира, че при определяне правната квалификация на претенциите по сметки,
районният съд е допуснал процесуално нарушение. Доколкото обаче се е произнесъл
по претенциите за обезщетения за извършени подобрения в тяхната цялост и като
краен резултат ги е отхвърлил, настоящият съдебен състав намира, че въпреки
неправилната правна квалификация на предявените искове, решението следва да бъде
само частично отменено. Вместо него следва да бъде постановено частично
уважаване на предявените искове за подобрения в посочените по-горе размери, а в
останалата част, в която исковете са отхвърлени до пълния им размер и за
останалите подобрения решението на МРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора
пред настоящата съдебна инстанция по заявените от М.М. претенции по сметки,
решението на МРС следва да бъде отменено в частта, в която е осъдил съделителя
да заплати държавна такса върху отхвърлената претенция над размер от 325,06
лева. Съделителят предявява претенция за подобрения, възлизащи според него на
стойност 15 620,00 лева, при което цената на предявените против А.М. и И.П.
искове, съобразно стойността на дела им от тези подобрения, възлиза на 10
413,33 лева. Уважената част от този иск е 2 286,66 лева. Върху отхвърлената
част в размер на 8126,67 лева дължимата от М.М. държавна такса е в размер на
325,06 лева. Върху уважената част от исковете не се дължи самостоятелна
държавна такса, тъй като увеличената стойност е включена в общата пазарна
стойност на имотите, върху която всеки от съделителите дължи и е осъден да
заплати държавна такса.
2/ По претенцията на съделителя А.Б.М.:
Решението не е обжалвано и
е влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен предявеният от А.Б.М. иск
с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата над 278.72 лева до пълния
претендиран размер от 11 300.00 лева и за периода от 01.04.2000 год. до
30.09.2006 год. Предметът на въззивната проверка се свежда до основателността
на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС до уважения размер от 278,72 лева.
Според разпоредбата на
чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са
лишени, от деня на писменото поискване. От събраните по делото доказателства се
установи, че след смъртта на наследодателя Б. М., недвижимия имот - жилищната
сграда и останалите постройки в м."Тодорина падина" в с.Люти Дол се
използва само от ответника М.М. и същият лишава ищеца А.М. от достъп. При това
положение възникването на задължението за обезщетение е обвързано само от едно
условие – да е отправено писмено поискване, което да е получено от ползващия
имота съсобственик. В процесния случай такова писмено поискване е било направено,
видно от приложения протокол, съставен на 25.06.2004 год. от съдия по
вписванията при МРС В.Х., в който е отразено, че се поддържа отправената от А.М.
покана за заплащане на обезщетение вследствие лишаването му от правото да
ползва имота, както и отговора на М.М., че не дължи обезщетение, тъй като не му
е заплатена стойността на направените от него подобрения в имота.
При това положение са
налице предпоставките за уважаване на иска и ответникът дължи на ищеца
обезщетение за ползването на процесния имот. Неоснователни са изтъкнатите във
въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с квотите
на съделителите и възражението за изтекла погасителна давност. Районният съд е
изчислил правилно размера на дължимото обезщетение за периода от 01.10.2006
год. до 01.10.2009 год., съобразно заключението на тройната СТЕ /в тази част
в.л. М. разполага с необходимата компетентност/, като е взел предвид и правата
на съсобствениците. Уважил е и възражението за изтекла погасителна давност,
което е довело до отхвърляне на значителна част от исковата претенция.
При така изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението на МРС следва да
бъде потвърдено в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС до размер от 278,72 лева. Решението не е обжалвано в частта, в
която съделителят А.М. е осъден да заплати по сметка на МРС държавна такса
върху отхвърлената част от претенцията си по чл.31, ал.2 ЗС в размер на 440,85
лева.
3/ По претенцията на съделителя И.В.П.:
В първото съдебно заседание
след допускане на делбата съделителят И.П. е направил искане за осъждане на
останалите ответници да му заплатят стойността на извършените от него
подобрения в имот № 102058, както следва: сумата 1200.00 лева, представляваща
стойността на засадени от него 60 плодни дръвчета, и сумата 300.00 лева, представляваща
стойността на изграден водопровод.
Както бе посочено,
районният съд е приел за разглеждане тази претенция с определение, постановено
в с.з. на 15.10.2009 год. В съдебното решение обаче липсва произнасяне на
първоинстанционния съд по така предявения от И.П. иск за присъждане стойността
на извършени от него подобрения в съсобствения имот. Съделителят обаче не е
подал молба за допълване на решението. Не е подал и въззивна жалба, по
отношение на която да се приеме, че има характер на молба за допълване на
решението. При това положение въззивният съд не дължи произнасяне по тази
претенция, тъй като липсва постановен по нея първоинстанционен съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол.
ІV. По частна жалба вх.№ 1023/25.02.2013 год.:
Както бе посочено, с тази
жалба М.Б.М. атакува Определение № 96/13.02.2013 год. на Мездренския районен
съд в частта, в която е осъден да заплати на А.Б.М. сумата 26,60 лева,
представляваща направени деловодни разноски за изготвяне на скици от Общинска
служба "Земеделие", гр.Мездра.
След постановяване на
съдебното решение е постъпила молба от А.Б.М., с която иска да бъде допълнено
решението в частта относно разноските като му бъдат присъдени направените
разноски за изготвяне на скици.
Молбата е с правно
основание чл.192, ал.4 от ГПК /отм./
С обжалваното определение
МРС е приел молбата за основателна, тъй като видно от приложените оправдателни
документи молителят е направил разноски в размер на 80,00 лева за издаване на скици
от ОС"З", гр.Мездра, които следва да бъдат поети от всички съделители
съгласно квотите, при които е допусната делбата.
Настоящият съдебен състав намира
определението за правилно и законосъобразно. От представените в последното
съдебно заседание квитанции е видно, че А.Б.М. е заплатил на ОС"З",
гр.Мездра общо 80,00 лева за изготвяне на скици и скици-проекти за делба.
Съобразно разпоредбата на чл.293а ГПК /отм./ страните заплащат разноските,
съобразно стойността на дяловете им. Разноски по смисъла на тази разпоредба са
не само сторените в съдебното производство съдебни разноски - възнаграждения за
вещи лица, държавни такси и пр., но и тези разноски, направени от
съсобствениците, насочени към прекратяване на съсобствеността, към нейното ликвидиране.
В конкретния случай разноските пред ОС"З" са направени за издаване на
скици, необходими за извършване на делбата и прекратяване на съсобствеността,
поради което следва да се разпределят между страните в делбеното производство,
съобразно с определения им дял в съсобствеността. Изтъкнатите в частната жалба
доводи, че и М.М. е направил разноски за издаване на скици са ирелевантни, тъй
като при представянето на оправдателни документи и направено искане и той е
имал процесуално право да иска присъждането им или прихващането им с дължимите
такива на А.М.. Такова искане обаче не е било направено пред първоинстанционния
съд.
При общ размер на разноските от 80,00 лева,
дължимата от М.М. част, съобразно делбената му квота, възлиза на 26,66 лева,
поради което определението на МРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Страните не си дължат
взаимно разноски за настоящата съдебна инстанция, тъй като адвокатските
възнаграждения в делбеното производство се понасят от всяко от страните, така
както са направени, а определените от
съда суми за възнаграждение на вещото лице са внесени от страните, съобразно
правата им в съсобствения имот. Внесената от жалбоподателя държавна такса също
не следва да бъде разпределяна между страните, тъй като същата е изчислена на
база на половината от присъдените с решението на МРС такси, които дължи
съобразно дела си, а с настоящето решение не се уважава в цялост жалбата му и
исканията за възлагане на жилищната сграда и стопанските постройки, за извършване
на делбата по друг вариант за разпределение на земеделските имоти, както и за
присъждане цялата стойност на претендираните подобрения.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 341/23.11.2012
год. по гр.д.№ 656/2006 год. на Мездренския районен съд В ЧАСТТА, в която е
извършена делба на земеделските имоти, находящи се в землището на с.Люти дол,
общ.Мездра; В ЧАСТТА, в която съделителите са осъдени да си заплатят взаимно
суми за уравнение на дяловете им от недвижимите имоти; В ЧАСТТА, в която
съделителите са осъдени да заплатят държавни такси върху стойността на дяловете
си от делбените имоти; В ЧАСТТА, в която предявените искове за подобрения от М.Б.М.
против А.Б.М. и И.Б.П. са отхвърлени до размер от 770,00 лева против всеки от
посочените ответници за иска с правно основание чл.12, ал.2 ЗН и до размер от
373,33 лева против всеки от посочените ответници за иска с правно основание
чл.74 ЗС, както и В ЧАСТТА, в която М.Б.М. е осъден да заплати държавна такса
по сметка на МРС върху отхвърлената част от претенцията за подобрения над
размер от 325,06 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.292 ГПК /отм./ ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ И
СОБСТВЕНОСТ на И.В.П., с ЕГН ********** ***, и М.В.Ц., с ЕГН ********** ***, следните недвижими имоти: 1/ Имот № 158106 - залесена
горска територия, с площ 1.000 дка, м."Паничешки креж" в землището на
с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и съседи: имот № 158105, имот № 158069 - на
МЗГ, имот № 158021 - на на-ци на И. Т. Б.
имот № 158017 - на н-ци на И. А. П.; 2/
Имот № 140027 - залесена горска територия с площ 2.000 дка,
м."Ерден" в землището на с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и
съседи: имот № 140024, имот № 140020 - на н-ци на И. С. П., имот № 000001 - път;
3/ Имот № 102121 - овощна градина с
площ 1.912 дка, м."Клисура" в землището на с.Люти дол, общ.Мездра,
при граници и съседи: имот № 102120 - земя по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 102119 - на
н-ци на М. И. Н., имот № 000736 - полски път на Община Мездра; 4/ Имот № 102058 - нива с площ 2.919
дка, м."Широка падина" в землището на с.Лютидол, общ.Мездра, при
граници и съседи: имот № 102062 - на Д. Й. Л., имот № 000736 - полски път на
Община Мездра, имот № 000947 - полски път на Община Мездра. Стойността на дела възлиза на 2 580 лева.
На основание чл.292 ГПК /отм./ ПОСТАВЯ В ДЯЛ и
СОБСТВЕНОСТ на М.Т.Н., с ЕГН **********
***, следните недвижими имоти: 1/Имот № 140024 - залесена горска
територия с площ 2.000 дка, м."Ерден" в землището на с.Люти дол, общ.Мездра,
при граници и съседи: имот № 140023, имот № 000001 - път на Държавата, имот №
140025, имот № 140020 - на н-ци на И. С. П..; 2/ Имот № 159050 - залесена горска територия с площ 1.201 дка,
м."Средни дел" в землището на с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и
съседи: имот № 159062 - на н-ци на И. П. В., имот № 159051 - на н-ци на Д. Д. П.,
имот № 159049 - на н-ци на П.М.Д., имот № 115184 - земя по чл.19 ЗСПЗЗ; 3/ Имот № 124046 - ливада с площ 2.676
дка, м."Широка падина" в землището на с.Люти дол, общ.Мездра, при
граници и съседи: имот № 124047 - на н-ци на Х. .Н. Д., имот № 140018- на н-ци
на Т. Ц. А., имот № 124050 - на н-ци на Х. Н. Д., имот № 124049 -земя по чл.19
ЗСПЗЗ, имот № 124044- на Г. Д. И., имот № 124045- на К. М.Д., имот № 124036- на
н-ци на Н.А. Н., имот № 137009 - на МЗГ; 4/
Имот № 124027 - пасище, мера с площ 4.146 дка, м."Ерден" в
землището на с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и съседи: имот № 124026 - на Д.
М.П., имот № 140015 - на МЗГ, имот № 137009 - на МЗГ, имот № 124028 - земя по
чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 140022 - на МЗГ. Стойността
на дела възлиза на 2 457 лева.
На основание чл.292 ГПК /отм./ ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ и
СОБСТВЕНОСТ на А.Б.М., с ЕГН **********
***, и И.Б.П., с ЕГН ********** ***,
следните недвижими имоти: 1/ Имот №
140023 - залесена горска територия с площ 2.000 дка, м."Ерден" в
землището на с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и съседи: имот № 140024, имот№
000001 - път на Държавата, имот № 124056 - на н-ци на К. К.И., имот № 140002 -
на н-ци Х. В. Ц., имот № 140020 - на н-ци на И. С. П.; 2/ Имот № 102055 - нива с площ 0.325 дка, м."Клисурата" в
землището на с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и съседи: имот № 102057 - на
н-ци М. Д. П., имот № 000736 - полски път на Община Мездра, имот № 102054 -
Община Мездра, имот № 102056 на н-ци на М. И. Н.; 3/ Имот № 102118 - пасище, мера с площ 2.041 дка,
м."Лицето" в землището на с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и
съседи: имот № 102114 - земя по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 102113 - земя по чл.19
ЗСПЗЗ, имот № 102119 - н-ци на М. И. Н., имот І 102117 - на И. Д. Л., имот №
102116 - н-ци на А. Й. Л.; 4/ Имот №
124110 - ливада с площ 1.195 дка, м." Клисура" в землището на
с.Лютидол, общ.Мездра, при граници и съседи: имот № 124107 - н-ци на К. Т. Т.,
имот № 124109 - на Д. Й. .Л., имот № 140010 - н-ци на Г. Ц. Л., имот № 140011 -
н-ци на Т. Д. В.; 5/ Имот № 102070 -
пасище, мера с площ 2.262 дка, м."Слога" в землището на с.Люти дол,
общ.Мездра, при граници и съседи: имот № 102107 - земя по чл.19 ЗСПЗЗ, имот №
000736 - Община Мездра, имот № 102065 - н-ци на А.Й.Л., имот № 102069 - на И. Д.
Л., имот № 000736 - полски път на Община Мездра. Стойността на дела възлиза на 1
751 дка.
На основание чл.292 ГПК /отм./ ПОСТАВЯ В ДЯЛ и
СОБСТВЕНОСТ на М.Б.М., с ЕГН **********
***, следните недвижими имоти: 1/ Имот №
158105 - залесена горска територия с площ 1.500 дка, м."Паничешки
креж" в землището на с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и съседи: имот №
158106, имот № 158069 - на МЗГ, имот № 158019 - н-ци на Ц. Т. Б., имот № 158017
- н-ци на И. А. П.; 2/ Имот № 133003 - залесена горска територия
с площ 2.000 дка, м."Батуловец" в землището на с.Люти дол,
общ.Мездра, при граници и съседи: имот № 133012 - н-ци на И. Н.Т. имот № 133004
- н-ци на К. Т. Т. имот № 102026 - н-ци на И. Н. Д., имот № 102020 - водно
течение на Държавата; 3/ Имот № 102057
- овощна градина с площ 0.796 дка, м."Тодорина падина" в землището на
с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и съседи: имот № 000947 - Община Мездра,
имот № 000736 - Община Мездра, имот № 102055 - н-ци на М. Д. П., имот № 102056ф
- н-ци на М. И. Н., имот № 102059 - н-ци на К. Т. Т.; 4/ Имот № 102012 - нива с площ 3.968 дка, м."Клисура" в
землището на с.Люти дол, общ.Мездра, при граници и съседи: имот № 102013 - н-ци
на П. Т. Ц., имот № 133016 - н-ци на П. Т. Ц., имот № 102011 - земя по чл.19
ЗСПЗЗ, имот № 132003 - МЗГ. Стойността на
дела възлиза на 3 702 лева.
ОСЪЖДА М.Б.М., с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.П., с ЕГН ********** ***, и М.В.Ц., с ЕГН ********** ***,
за уравнение на дяловете им от земеделските имоти сумата 42,00 /четиридесет и
два/ лева.
ОСЪЖДА М.Б.М., с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Н., с ЕГН ********** ***, за уравнение на дела й от
земеделските имоти сумата 162,00 /сто шестдесет и два/ лева.
ОСЪЖДА А.Б.М., с ЕГН **********
***, и И.Б.П., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Т.Н., с ЕГН ********** ***,
за уравнение на дела й от земеделските имоти сумата 3,00 /три/ лева.
ОСЪЖДА М.Б.М., с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на Врачанския окръжен съд върху
стойността на дела си от делбените имоти в размер на 254,64 лева /двеста
петдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА А.Б.М., с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на Врачанския окръжен съд върху стойността
на дела си от делбените имоти в размер на 149,76 лева /сто четиридесет и девет
лева и седемдесет и шест стотинки/ .
ОСЪЖДА И.Б.П., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса
по сметка на Врачанския окръжен съд върху стойността на дела си от делбените
имоти в размер на 149,76 лева/сто четиридесет и девет лева и седемдесет и шест
стотинки/.
ОСЪЖДА М.Т.Н., с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на Врачанския окръжен
съд върху стойността на дела си от делбените имоти в размер на 104,88 лева /сто
и четири лева и осемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА И.В.П.,
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на Врачанския окръжен
съд върху стойността на дела си от делбените имоти в размер на 52,44 лева
/петдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА и М.В.Ц.,
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на Врачанския окръжен
съд върху стойността на дела си от делбените имоти в размер на 52,44 /петдесет
и два лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.
На основание чл.12, ал.2 ЗН ОСЪЖДА А.Б.М., с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.М., с ЕГН ********** ***, сумата 770,00 лева, представляваща
равностойността на дела му от сумата, с която се е увеличила стойността на
имота в м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол, вследствие
изграждането на гараж, работилница и кочина.
На основание чл.12, ал.2 ЗН ОСЪЖДА И.Б.П., с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Б.М., с ЕГН ********** ***, сумата 770,00 лева, представляваща
равностойността на дела й от сумата, с която се е увеличила стойността на имота
в м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол, вследствие
изграждането на гараж, работилница и кочина.
На основание чл.74, ал.2 ЗС ОСЪЖДА А.Б.М., с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.М., с ЕГН ********** ***, сумата 373,33 лева, представляваща
равностойността на дела му от сумата, с която се е увеличила стойността на
имота в м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол, вследствие извършването
на следните подобрения: поставяне на ламперия в жилищния етаж на къщата;
направа на нов асмалък около жилищната сграда; изграждането на подпорна стена
от камък от северната страна; изливане на бетон върху черен таван на жилищната
сграда; разширяване на стълбището между втората площадка и етажа.
На основание чл.74, ал.2 ЗС ОСЪЖДА И.Б.П., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.М.,
с ЕГН ********** ***, сумата 373,33 лева, представляваща равностойността на
дела му от сумата, с която се е увеличила стойността на имота в
м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол, вследствие извършването
на следните подобрения: поставяне на ламперия в жилищния етаж на къщата;
направа на нов асмалък около жилищната сграда; изграждането на подпорна стена
от камък от северната страна; изливане на бетон върху черен таван на жилищната
сграда; разширяване на стълбището между втората площадка и етажа.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/23.11.2012 год. по гр.д.№ 656/2006 год. на Мездренския
районен съд В ЧАСТТА, в която
са изнесени на публична продан допуснатите до делба сгради, застроени в имот -
земеделска земя - овощна градина с площ 0.796, VІ кат., м."Тодорина
падина" в землището на с.Люти дол, имот № 102057 по картата на землището.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/23.11.2012 год. по гр.д.№ 656/2006 год.
на Мездренския районен съд В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от М.Б.М.
против А.Б.М. и И.Б.П. искове с правно основание чл.12, ал.2 ЗН, чл.61, ал.2 ЗЗД и чл.74, ал.2 ЗС до пълните предявени размери и за останалите подобрения,
както и В ЧАСТТА, в която М.Б.М. е осъден да заплати по сметка на МРС държавна
такса върху отхвърлената част от претенциите по сметки в размер от 325,06 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/23.11.2012 год. по гр.д.№ 656/2006 год. на Мездренския
районен съд В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният от А.Б.М. против М.Б.М. иск
с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 278,72 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 96/13.02.2013 год. по гр.д.№ 656/2006
год. на Мездренския районен съд в обжалваната част, с която М.Б.М. е осъден да
заплати на А.Б.М. разноски в размер на 26,60 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........