Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260224/13.5.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на десети май 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 517/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск за развод с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

 

Искова молба от К.Н.О., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Н.Б.О., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 49 от СК. Излагайки, че поради недопускане в семейното жилище и агресивно отношение към него и децата, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищецът претендира прекратяването му, по вина на ответницата, предоставяне упражняването на родителските права над децата М. К. Н., ЕГН : ********** и Е. К. Н., ЕГН : **********, определяне местоживеенето им при него, определяне режим на лични контакти на майката с децата, осъждането и да заплаща издръжка, за всяко от децата и предоставяне ползването на семейното жилище.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, подава отговор и предявява насрещен иск. Желае прекратяване на брака, по вина на ответника. Оспорва фактите на които се основава брачния иск. Твърди психическо и физическо насилие от ищеца, отричайки част от изложените, от него брачни провинения.

В насрещният си иск, поддържайки изложените факти, иска прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ищеца, предоставяне упражняването на родителските права над децата, определяне местоживеенето им при нея, определяне режим на лични контакти на бащата с децата, осъждането му да заплаща издръжка, за всяко от тях и предоставяне ползването на семейното жилище.

В срока за отговор на насрещния иск, ответникът – първоначален ищец, подава отговор. Оспорва фактите на които се основава, иска отхвърлянето му.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, лично и с представители поддържат заявеното в исковите молби и отговорите, като ищецът заявява, че не желае ползване на семейното жилище, което да се предостави на ответницата, която да му заплаща наем.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Страните сключили граждански брак на 27.08.2006г., в гр. Каолиново. От брака си имали родени две деца – М. – 13г.  и Е. – 8г.. Брачния живот на съпрузите, до 2017г. протичал нормално, когато съпругът, отишъл да живее в дома на родителите си в с. Сини Вир, къде се занимавал със земеделско производство. Съпругата и децата останали да обитават апартамент в гр. Шумен, закупен по време на брака, в който живеело семейството до раздялата. Децата гостували на бащата всяка седмица, до месец март 2020г., от когато живеели с него в с. Сини Вир. Посещавали средно училище в с. Венец, до където ги транспортирал бащата. Промяната в местоживеенето им се наложила след като се оплакали на бащата от грубо отношение на майката. Въпреки, че от тогава, бащата поел  непосредствените грижи за малолетните деца, основно, чрез баба им по бащина линия и осигурявал средства за съществуването им, започнал и допускал да се прилагат отчуждаващи практики насочени към изолирането им от майката и препятстване общуването с нея. Извън посочените в социалните доклади и приетото заключение на СПЕ, достатъчно е да се спомене процесуалната му активност насочена към препятстване на всякаква възможност на майката да осъществи лични контакти с децата, или поне, не без присъствие на представител от някоя от многобройните институции, ангажирани със случая, включително и чрез препятстване да се осъществят лични контакти, постановени като привременна мярка и прекъсването им, чрез търсене съдействие от органите на МВР.

Всяка от страните разполага с влезли в сила решения по производства, по ЗЗДН, срещу другата, съответно съпругата за извършено домашно насилие от съпруга, с което му е забранено да се доближава до нея и семейното жилище, за срок от 6 месеца и срещу съпругата за извършено домашно насилие над децата /при условията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН/, и спрямо баба им по бащина линия, с което е задължена да посещава специализирана програма, за срок от 6 месеца.

Твърденията на страните, за причините довели до горните развития, не се подкрепят от гласните доказателствени средства, с изключение на редовно общуване на висок тон, преди фактическата раздяла и вземането на децата от бащата от семейното жилище, при спешност, без установена причина.

Споменатото заключение на СПЕ посочва /в края на 2020г./, че „… децата са на етап на изолиране от майката и осуетяване общуването с нея…в случай, че продължи да се ограничава и обструктира контакта между майката и децата М. и Е., и тези отчуждаващи практики продължат, с категоричност ще прераснат в оформен синдром на родителски отчуждение…“.

Според заключението на СОЕ размерът на пазарния наем за семейното жилище на страните е в размер на 280 лева месечно, като при ползването му от единия съпруг и двете деца, сумата дължима на другия е 70 лева.

При  така  установената  фактическа  обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи  се, че между съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Брачното поведение на съпрузите може да бъде преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството, отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на съпрузите, особено последните, чието нарушение, винаги са считани от доктрината и трайната съдебна практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. С оглед на всичко изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.   

 

Предвид интереса на децата, независимо, че до настоящият момент, бащата е успявал да осигури относително благоприятна среда за развитието им, полагайки постоянно дължимата родителска грижа, съчетана обаче с неприемливо поведение насочено към отчуждаването им от майката, емоционалната връзка между тях и двамата родители, съобразявайки възрастта им, счита, че родителските права над малолетните М. и Е., следва да бъдат предоставени на майката, а на бащата, да се определи режим на лични контакти, всяка първа,  трета и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00ч, в събота, до 17,00ч., в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен отпуск и половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от един ден. Следва да се отбележи, че решението за упражняване на родителските права е резултат на дългосрочна целесъобразност, в интересите на малолетните. То, се налага, за да се преодолеят вече „положителните“ резултати от ищцовото поведение, в насока отчуждаване малолетните деца от майката, което ако се допусне да продължи, ще има тежки последици за децата, трудно преодолими и в периода след израстването им. Същевременно, не е са за пренебрегване отделни прояви на грубо отношение на майката към децата, които според този състав са силно преекспонирани, независимо от споменатото съдебно решение и становищата на психолози работили с децата, разпитани като свидетели. Последните действително посочват, че извеждането на децата от настоящото им местоживеене, би им се отразило негативно, но при търсене баланса между краткосрочния и дългосрочния им интерес – тежки последици сега и тежки последици за в бъдеще, с безкраен хоризонт, приоритет следва да има избягването на вторите.

 

Имайки предвид нуждите на децата и тяхната възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща минималния размер на издръжката и влияещи му, формирания от родителите доход и полаганите от бащата непосредствени грижи, по отглеждането и възпитанието им, настоящият състав счита, че ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден, да заплаща издръжка, в размер на 200 лева, за М. и 180 лева, за Е., платима до петнадесето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 20.05.2020г., като определя държавна такса, по исковете за издръжка, в размер на 547,20 лева, платими от ответника по сметка на ШРС.

 

Съобразно заявеното искане и разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругата следва да запази брачното си фамилно име – О..

 

Предвид изявленията на страните в съдебно заседание, невъзможността семейното жилище да се ползва поотделно от двамата съпрузи, интересите на ненавършилите пълнолетие деца и собствеността му, следва ползването му да бъде предоставено на първоначалната ответница, която да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 70 лева.

 

Съдът, определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, по всеки от исковете, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковата молба 25 лева, счита, че остатъка следва да бъде внесен от страните, съобразно чл. 329 ГПК, по сметка на ШРС, а именно по 25 лева от страните.

 

Разноски между страните не се присъждат, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.

 

Искането на ищцата, на основание чл. 242 ГПК, да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му за родителските права е допустимо и неоснователно. Не е налице която и да е от хипотезите на чл. 242, ал. 2, т. 3 от ГПК.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 27.08.2006г., в гр. Каолиново, за което е бил съставен Акт № ***г., между К.Н.О., ЕГН : **********, с адрес *** и Н.Б.О., ЕГН : **********, с адрес ***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина на двамата съпрузи.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетните М. К. Н., ЕГН : ********** и Е. К. Н., ЕГН : ********** на майката Н.Б.О., ЕГН : **********, с адрес *** и определя местоживеенето им при нея.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата – К.Н.О., ЕГН : **********, с децата – М. К. Н., ЕГН : ********** и Е. К. Н., ЕГН : **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч, до 17,00ч., с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск и половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от един ден.

 

ОСЪЖДА К.Н.О., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплаща издръжка на децата М. К. Н., ЕГН : ********** и Е. К. Н., ЕГН : **********, в размер на 200 лева за М. и 180 лева за Е., платими до петнадесето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 20.05.2020г..

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Н.Б.О., ЕГН : **********, да носи фамилно име – О..

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище *** на Н.Б.О., ЕГН : **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ месечен наем от 70 лева, който Н.Б.О., ЕГН : ********** следва да заплаща на К.Н.О., ЕГН : **********, за ползването на частта от съсобственото им семейното жилище ***.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачните искове в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА К.Н.О., ЕГН : **********, с адрес *** и Н.Б.О., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплатят, всеки от тях, по сметка на ШРС сумата от 25 (двадесет и пет) лева.

 

ОСЪЖДА К.Н.О., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 547,20 лева, представляваща държавна такса, по присъдената издръжка.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Б.О., ЕГН : **********, с адрес ***, да се постанови предварително изпълнение на решението, в частта му за родителските права, като неоснователно.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от  връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: