Решение по дело №161/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена Р. Ж. И., чрез процесуален представител адв.С. С., против Решение № 977/05.12.2024г., постановено по НАХД № 1691/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 23-0769-004248 от 15.02.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Р. Ж. И., [ЕГН], на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление, алтернативно- намаляване на размера на наложените наказания към предвидения минимум. Според него съдът не е отчел допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство- нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН; неправилно описание на мястото на нарушението; липса на сходство по отношение на този факт в АУАН и в наказателното постановление; неточно посочване в наказателното постановление на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда задължение за водача да спре и установи последиците от произшествието, не и такова да остане на мястото на произшествието; непосочване в наказателното постановление на конкретните материални щети от произшествието, което нарушава правото на защита. Касаторът счита, че не са налице никакви доказателства за настъпване на вреди по светофарната уредба в следствие съприкосновението на превозното средство със същата. Липсата на категорични доказателства за вида и размера на причинените щети обуславят липсата на доказателства за наличие на пътно транспортно произшествие по см. на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, не е доказано, че водачът изобщо е възприел настъпилия противоправен резултата. Отделно от това намира, че при определяне на размера на наказанията е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, защото наказващият орган не е посочил въз основа на кои факти е определил размер на наказанието, който е над минимума, предвиден със санкционната разпоредба.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. На 19.02.2025г. пълномощникът му представя по делото молба, с която преповтаря съображенията, изложени в касационната жалва и направените с нея, искания.

Ответникът началник група към ОД на МВР – Бургас не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът е намерил за установени следните факти:

„На 17.10.2023 г. около 12:38 часа, жалбоподателят е управлявал в [населено място], [жк], до магазин „Зора“ в посока [улица]ППС в състав влекач „Ивеко Стралис“ с рег. №[рег. номер], с прикачено към него полуремарке „Метако СД 334“ с рег. № [рег. номер]. При завиване на дясно на кръстовището до медицински център „С.“ жалбоподателят като водач на ППС е загубил контрол при управлението на автомобила и същият е излязъл от пътното платно и е причинил самостоятелно ПТП, при което е ударил светофарната уредба, и в резултат на което са настъпили материални щети по ППС и светофарната уредба. Жалбоподателят не е спрял на местопроизшествието и продължил движението си в посока кръговото на изхода на [населено място]. Предприемайки движение в посока магазин „Метро“ в [населено място], жалбоподателят спрял ППС на пътното платно на главен път I-6 в близост до магазин „Метро“.

По подаден сигнал за настъпило ПТП на място бил изпратен да окаже съдействие свидетелят Х. К. - служител в сектор „Пътна полиция“ [населено място]. Свидетелят К. се запознал с наличен видеозапис на ПТП и установил, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е ударил светофарната уредба на кръстовището до медицински център „С.“. Впоследствие се констатирало от контролните органи, че жалбоподателят е спрял в близост до магазин „Метро“. Свидетелят К. отишъл на място и установил, че задна гума на автомобила е спукана и е свалена. Свидетелят К. извършил заснемане със служебен таблет на повредената от удара светофарната уредба, както и на управлявания от жалбоподателя автомобил. На място свидетелят К. съставил и протокол за ПТП, в който описал механизма на настъпилото ПТП и на причинените вреди. Свидетелят К. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършени нарушения по чл. 20, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.“.

Въз основа на изложените факти, първоинстанционният съд преценил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалния закон е приложен правилно.

Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, съображения по приложението на закона, досежно нарушението по чл.185 от ЗДвП и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

По отношение на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.

Според разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

В случая наказващият орган е приел като нарушено задължението, регламентирано с нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Т.е. обективен елемент от състава на нарушението е настъпването на пътнотранспортно произшествие.

Легална дефиниция на понятието пътнотранспортно произшествие дава разпоредбата на §6, т.3 от ДР на ЗДвП- "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да е налице пътнотранспортно произшествие следва да са настъпили някои от посочените в цитираната норма последици.

В случая в наказателното постановление, а и в актовете, съставени в хода на административно наказателното производство е посочено „ от ПТП щети по МПС и инфраструктурата/светофарната уредба/“.

Липсва каквато и да е конкретика относно вида на настъпилите вреди, поради което не може да се прецени дали е настъпило пътнотранспортно произшествие. Тази липса нарушава правото на защита и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Същевременно от вида на настъпилите вреди може да се съди и за осъществен субективен елемент от състава на нарушението- налице ли е знание у нарушителя за настъпването им, каквото възражение е направено от жалбоподателя.

Действително по делото са представени няколко на брой снимки, изготвени от актосъставителя. На повечето от тях са фиксирани охлузвания по стълба на светофарната уредба, а по една снимка, с неясно изображение, може да се предположи, че секцията на уредбата е увредена.

Доколкото обаче, с наказателното постановление се очертава предмета на доказване, липсата на констатации относно обективен елемент от състава на нарушението, не може да бъде преодоляна посредством доказателства, събрани в хода на административно наказателното и съдебното производство.

Поради изложеното, като е приел че при издаване на наказателното постановление, в тази му част, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде отменен. По същество в тази му част следва да бъде отменено и наказателното постановление.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 977/05.12.2024г., постановено по НАХД № 1691/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 23-0769-004248 от 15.02.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Р. Ж. И., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-004248 от 15.02.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, в частта, с която на Р. Ж. И., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца

ОСТАВЯ В С. Решение № 977/05.12.2024г., постановено по НАХД № 1691/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас, в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.