Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10 03.01.2020 г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд, V наказателен състав,
на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 5003 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е по чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от „К. 13“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.А., представлявано
от К. П., срещу Наказателно постановление № 02-0002677/09.09.2019 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“–Бургас, с което за
нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на
труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от Кодекса
на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.
С жалбата
се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно. Навеждат се доводи, че към датата на проверката са
били извършени всички изискуеми по закона действия във връзка с регистрацията
на трудовия договор в НАП, но поради технически причини в сървърите на НАП е
съществувала обективна невъзможност този договор да бъде приет. Представят се
нови гласни доказателства.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Явява се негов упълномощен защитник. Поддържа
се жалбата.
За
административнонаказващия орган се явява юрисконсулт, който оспорва
жалбата. Моли да се потвърди наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от легитимирано лице, пред материално и
териториално компетентен съд, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
След
преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните такива в
хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира
установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2019 г. за времето от 16,45 часа до 17,15
часа свидетелите Д.С. и К.Г., и двете в качеството на инспектори в Д „ИТ“-Бургас,
извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство от „К. 13“ ЕООД, с ЕИК ..., в обект бистро „Л.“, находящ се на територията на къмпинг „К.-с.“,
община С., стопанисван от дружеството. В хода на проверката установили, че „К. 13“ ЕООД, с ЕИК ..., в качеството
му на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ на 24.07.2019 г. в 16,51
часа допуснало на работа лицето Ц. А. В., с ЕГН ********** на длъжност
„сервитьор“ , преди да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3
от КТ заверено в ТД на НАП. Лицето Ц. А. В., с ЕГН ********** е била установена
при извършването на проверката да полага труд като „сервитьор“ и обслужвала
клиенти в заведението. На Вълкова била предоставена справка, която тя
собственоръчно попълнила и от текста на която станала ясно, че от две седмици
работи в бистрото „Л.“ при работодателя „К. 13“ ЕООД като сервитьор с работно
време от 13,00 до 17,00 часа без почивки и със заплащане по 15 лева на ден
(лист 19 от делото).
За тази проверка
свидетелите С. и Г. съставили протокол за извършената проверка (лист 33-35 от
делото) и с призовка (лист 16 и 17 от делото) поканили представляващия
дружеството да се яви в Д“ИТ“–Бургас и да представи изрично посочените
документи. На 30.07.2019г в Д“ИТ“–Бургас бил представен двустранен подписан трудов
договор от 24.07.2019 г. между дружеството–жалбоподател
и Вълкова (лист 20 и 21 от делото)- с номер №15/24.07.2019 г. Представена била и справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62 ал.3 от КТ с вх.№ 16388193111460 от 26.07.2019 г. (лист 23 от делото),
от която е видно, че на 26.07.2019 г. в 09,47,05 часа уведомлението относно
сключен трудов договор между дружеството и В. било прието в ТД на
НАП-Бургас.
За констатираното
нарушение на 06.08.2019 г. свидетелят Д.С. в присъствието на свидетеля Г. и
упълномощено лице С. И. П. (пълномощно на лист 29 от делото) съставила акт за
установяване на административно нарушение (лист 9-11 от делото), в който е вписала,
че дружеството „К. 13“ ЕООД, с ЕИК ..., представлявано от К. П. в качеството на работодател на В. я е допуснало на работа
без да й предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено в ТД на
НАП. Правната квалификация на административното нарушение в акта е по чл.63
ал.2 от КТ. Актът е подписан от упълномощеното лице без възражение.
В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта. Като взел предвид акта
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №
02-0002677/09.09.2019 г. (лист 6 от делото). В него при пълна идентичност с
описаната в акта фактология и правна квалификация на нарушението на основание
чл.63 ал.2 от КТ и на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството „К. 13“ ЕООД, с ЕИК ..., била наложена
имуществена санкция в размер на 3500 лева.
От правна страна
съдът приема следното:
На първо място, както
актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентен орган
(лист 37) и в сроковете на чл.34 ЗАНН.
По несъмнен начин се доказа
извършеното административно нарушение. Съдът не приема възраженията в жалбата
относно наличие на обективна невъзможност за изпращането на уведомлението в НАП
поради технически причини в деня на проверката - 24.07.2019 г. Съдът намира и
показанията на свидетеля Д. Й. за пристрастни и в тях личи стремеж да подкрепи
защитната теза на жалбоподателя. Аргумент за този извод е, че Вълкова
собственоръчно в справката по чл.402 ал.1 т.3 от КТ е посочила, че две седмици преди 24.07.2019 г.
работи в бистрото като сервитьор и че е имала сключен писмен трудов договор.
Това обаче се опровергава от представения трудов договор от дружеството с дата
24.07.2019 г. Съдът счита, че представеният трудов договор с посочената дата
24.07.2019г е бил съставен именно по повод извършената проверка и затова
свидетелят Й. не е могла в същия ден да представи уведомлението в НАП. Според съда по несъмнен начин се доказа от
обективни страна извършеното административно нарушение на чл.62 ал.3 от КТ при
наличието на обективна безвиновна отговорност от ЮЛ.
Актът и наказателното
постановление от външна страна са издадени при наличие на задължителните
реквизити визирани в чл.42 и ч.57 от ЗАНН.
При определяне размера
на имуществената санкция административнонаказващият
орган е наложил такава към минималния предвиден
в закона размер като не е мотивирал това.
Съдът счита, че при санкция в от 1500 до 10 000 лева предвидена в чл.414
ал.3 КТ, наложената от 3500 лева на дружеството е обоснована и справедлива
отчитайки обществената опасност на деянието. Съдът счита, че с този размер санкцията би допринесла за постигане
целите на чл.12 от ЗАНН. От изложеното следва, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002677/09.09.2019 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“–Бургас, с което на „К. 13“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр.А., представлявано от К. П., за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 3 500.00 (три хиляди и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.