Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 279, 08.05.2019год., Гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав в открито заседание на девети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа
докладваното от Председателя гр.д. № 1766 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.23, ал.1 от
СК.
Постъпила е искова молба, с която ищеца моли съда да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответницата,
че придобития по време на брака недвижим имот - жилище в гр.Търговище, с
идентификатор № 73626.507.347.3.22 и гараж с идентификатор 73626.507.347.3.11,
подробно описан в молбата е негова лична собственост, поради липса на принос от
ответницата при придобиването му. Ищецът твърди, че с ответницата са бивши
съпрузи, като брака им е бил прекратен през август 2018 год. с влязло в сила
съдебно решение. Твърди също така, че по време на брака през 2006 год. е
придобил процесните имоти-жилище и гараж, чрез
договор за покупко-продажба, като продажната цена на имотите била заплатена
изцяло със средства, дарени му от неговата майка, която по банков път в периода
27.07.2006 год. – 08.08.2006 год. му е превела сума в
общ размер на 16 700 евро, които средства той е изплатил на продавачите
при сключване на сделката на 16.08.2006 год. Ето защо ищецът считайки, че
придобитите с договора за покупко-продажба имоти, макар и придобити по време на
брака му с ответницата не са придобити в режим на СИО, а са станали негова
индивидуална собственост, поради пълната трансформация на лични средства и
предвид липса на принос на ответницата при придобиването им, моли съда да
постанови решение с което да установи това по отношение на ответницата.
Претендират се и разноски в производството. В съдебно заседание поддържа предявения иск.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответницата е
упражнила правото си на отговор. В отговора изцяло е оспорила предявения
иск, като твърди, че посочената в нотариалния акт продажна цена, съответстваща
на данъчната оценка на имота не е действителна и жилището е закупено за сумата
от 55 000 лв., като част от средствата са осигурени от двамата съпрузи
чрез теглени от тях кредити, а друга част е осигурена действително от майката
на ищеца, но са дарени на семейството. Поради това ответницата счита, че имота
е придобит при съвместен принос на двамата съпрузи, поради което се явява СИО,
а не лична собственост на ищеца. Моли съда да отхвърли иска, като се присъдят
направените по делото разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното
: Безспорно е по делото, че страните са били законни съпрузи, като са сключили
брак на 08.02.1992 год., който видно от представеното по делото решение №
435/28.08.2018 год., постановено по гр.д. № 1120/2018 год. на РСТ е бил прекратен, на осн.
чл.50 от СК. Видно от приложения по делото нот.акт №
150, том X, дело № 2267/2006 г. на СВ при РСТ ищеца е закупил отИ.Й.И. и Е.П.Й. недвижим имот, с административен адрес :
гр.Търговище, ул.“А.“ № 11, вх.В, ап.2, ет.1, представляващ самостоятелен обект
в сграда- жилище № 2, със застроена площ от 103.09 кв.м., с идентификатор
73626.507.347.3.22, който обект попада в сграда с идентификатор
73626.507.347.3, построена в ПИ с идентификатор 73626.507.347, ведно с
прилежащи таванско помещение № 7, с площ от 41.07 кв.м. и изба № 6, с площ от
4.09 кв.м., както и самостоятелен обект-гараж в сграда № 6, със светла площ от
16.81 кв.м., с идентификатор 73626.507.347.3,11, попадащ в сграда с
идентификатор 73626.507.347.3, построена в ПИ с идентификатор 73626.507.347,
ведно с 1267/10 000 ид.ч. от общите части на блока и
правото на строеж, за сумата от 30 939.00 лв. В нотариалния акт е
посочено, че продажната цена е била получена от продавачите напълно и в брой.
Безспорно е, че имотите са придобити по време на брака на страните. Ответницата
е оспорила размера на продажната цена, съответстваща на данъчната оценка на
имотите към момента на прехвърлянето, като е заявила в отговора, че същата е
била значително по-висока, а именно 55 000 лв. За установяване на това
твърдение са допуснати и събрани в процеса гласни доказателства, които съдът
счита, че следва да цени, въпреки противопоставянето на ищеца. Съгласно Решение № 8 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1314/2018 г., II г. о., ГК в производството по иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства е допустимо да
се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от
посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването
средства. При режима на съпружеската имуществена общност имуществото има
статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл. 21, ал. 1 СК
(отм.); , респективно чл. 23, ал. 1 СК
от 2009 г., се цели установяване, че при осъществяване на придобивния
способ са вложени лични на единия съпруг средства. При отчитане спецификата на
семейните отношения /същите имат не само имуществен, но и личен характер/, при
решаването на възникнал спор, квалифициран на горното основание, по отношение
на имот, придобит с договор за покупко-продажба, е от значение каква е
действителната цена на придобиването и произхода на средствата, с които е
заплатена. Твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в
нотариалния акт, не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса
обстоятелства /волеизявленията на страните по сделката имат характера на частен
документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена
сила само относно авторството/. Фактите за действително уговорения размер на
цената и произхода на средствата, с които същата е заплатена, подлежат на
доказване с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания. В цитирания смисъл е установената
практика на ВКС, обективирана в решение № 86/04.07.2018 г.
по гр. д. № 2862/2017 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
като даденото разрешение изцяло се възприема и от настоящия състав. Съобразявайки
установена съдебна практика съдът счита,че свидетелските показания са допустими
и следва да бъдат обсъдени наред с другите доказателства по делото. От
показанията на всички разпитани по делото свидетели, както тези на ищеца, така
и тези на ответницата категорично се установи, че продажната цена на имотите,
посочена в нотариалния акт не е била действителната заплатена продажна страна
по договора. Различие в показанията има по отношение размера на действителната
продажна цена на имотите. В показанията си св.Ц. – майка на ищеца свидетелства
за цена около 60 000 лв., св.Т. - сестра на ответницата свидетелства за
цена от 55 000 лв., а св.Й. – син на продавача на имотите свидетелства за
продажна цена в размер на 52 000 лв. Съдът счита, че следва да възприеме
изцяло показанията на св.Й., досежно размера на
продажната цена, на първо място защото е единствения независим и необвързан, с
която и да е от страните свидетел, и на второ място тъй като цената за която
той свидетелства от 52 000 лв., кореспондира със сумата, с която продавача и баща на свидетеля е
разполагал по банковата си сметка в ОББ / виж л.44/ в периода август –
септември 2006 год., т.е. към периода на продажбата. Св.Й. заяви в показанията
си, че продавача не е разполагал със други средства, освен тези, които са му
заплатени от страните при покупката на имотите. С оглед на горното съдът приема
за установено, че действителната продажна цена на имотите е била в размер на
52 000 лв. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че преди
да закупят имотите ищеца и ответницата са живеели в едно жилище, заедно с
майката и сестрата на ищеца, като жилището е било собственост на бащата и
майката - св.Ц. на ищеца, която в този период е работила в Република Гърция,
която при връщането си в България през юли 2006 год. е предоставила на ищеца
средства, превеждайки по банковите му сметки в банка ДСК и ОББ съответно 5000
евро и 8200.90 евро, като преводите са извършени на една и съща дата 27.07.2006
год. / виж платежни документи на л.14 и
извлечение от банкова сметка ***.12/. От показанията на св.Ц. се установи, че освен
сумите,които е превела по банков път е предоставила на ищеца и сумата от 9000
евро на ръка, които средства били нейни спестявания. От показанията на св.Ц.,
св.В. и св.Т. се установи, че средствата са били предоставени на ищеца за да
закупи жилище и да освободи това, в което са живеели, като св.Ц. е желаела да
уреди по този начин отношенията между ищеца и неговата сестра, дарявайки на
първия пари и оставяйки на втората собственото си жилище. Установи се от
нейните показания, че след като ищеца е закупил имотите е прехвърлил на сестра
си полагащия му се дял от наследственото жилище. Установи се от показанията на
свидетелите, че средствата са дарени лично на ищеца, а не са предоставени на
семейството, като дори и сестрата на ответницата св.Т. в показанията си
заявява, че парите са дадени от майката на ищеца като заплащане на дела на
последния в наследствения имот. Както от писмените, така и от гласните
доказателства се установи, че средствата дарени от майката ищеца е вложил в
закупуването на жилището и гаража, като с тях е заплатил част от продажната
цена, а остатъка е покрит със заемни средства на двамата съпрузи. Установи се,
че както ищеца, така и ответницата са теглили кредити, като видно от
документите заемите са теглени непосредствено преди и малко след сключването на
договора за продажба.
При
така установеното съдът прави следните изводи : Предявения иск е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.23, ал.1
от СК. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от СК, лични са вещите, придобити
по време на брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 от СК, като в случая
иска се обосновава с твърдението, че процесния имот, безспорно
придобит по време на брака е закупен изцяло със средства на ищеца, дарени му от
неговата майка. Предвид събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че действително майката на ищеца му е дарила
парични суми в общ размер на 22 200.90 евро, които той е използвал за да
заплати част от продажната цена, която както беше посочено по-горе съдът
приема, че е била в размер на 52 000 лв. Не се представиха доказателства
тези средства да са била дарени на семейството, а съгласно трайната съдебна
практика, когато се
дарява парична сума от родителите на един от съпрузите, следва да се приема, че
до доказване на противното сумата, дадена безвъзмездно на единия съпруг от
неговите родители следва да се счита дарена лично на него, а не на двамата
съпрузи. В този смисъл
са Решение № 81 от 15.03.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 172/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 279 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 529/2009 г., I г. о., ГК и др. Презумцията, че родителите даряват само своето дете, но
не и неговия съпруг е оборима, но по делото не се
събраха доказателства установяващи противното. Дарената от майката на ищеца
сума не покрива в цялост продажната цена
на имотите, поради което съдът счита за неоснователно твърдението на ищеца, че
е на лице пълна трансформация на лични средства и поради това имотите са негова
лична собственост, още повече, че по делото се установи, че разликата в
продажната цена е заплатена със заемни средства от двете страни. Съгласно
чл.23, ал.2 от СК когато вещните права са придобити от части с лично имущество,
лично притежание на съпруга става съответната част от придобитото, освен ако
тази част е незначителна. С оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установи, че 22 201 евро / 43 425 лв./ от общата
продажна цена на имотите от 52 000 лв. са изплатени с лични средства на
ищеца, дарени му от неговата майка, като тази част не е незначителна, а
разликата от 8575 лв. е покрита със средства на двамата съпрузи, при което и
при съобразяване разпоредбата на чл.23, ал.2 от СК съдът счита, че е на лице
частична трансформация на лично имущество и лична собственост на ищеца са 43 425/52
000 ид.ч. от имотите, а останалите 8575/52 000 ид.ч. са придобити от страните съвместно в режим на СИО.
При така установеното съдът счита, че предявения иск по чл.23, ал.1 от СК се явява основателен и доказан до размер на 43 425/52 000 ид.ч. от имотите, които се явяват лична собственост на
ищеца, поради частична трансформация на лични средства при придобиването им,
като в останалата част и до пълния размер от 8575/52 000 ид.ч.
иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Страните са претендирали
разноски в производството, като същите следва да се присъдят по компенсация,
съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска. Реално направените от ищеца
разноски в производството са в размер на 2034.80 лв., а тези на ответницата са
в размер на 505 лв. С оглед изхода на спора на ищеца съразмерно на уважената
част от иска се дължат разноски в размер на 1688.88 лв., а съразмерно на
отхвърлената част на ответницата се дължат разноски в размер на 85.85 лв., или
по компенсация ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер на
1603.03 лв.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на Т.С.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кантора № 3, адв.Г.Ц. от ТАК, че Т.Ц.А., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес *** – партер, Кантора М. ТАК, е индивидуален собственик на 43 425/52 000 ид.ч.
от придобитите
по време на брака с нот.акт № 150, том X, дело
№ 2267/2006 г. на СВ при РСТ за покупко-продажба недвижими имоти : Самостоятелен обект в
сграда- жилище № 2, със застроена площ от 103.09 кв.м., с идентификатор
73626.507.347.3.22, който обект попада в сграда с идентификатор
73626.507.347.3, построена в ПИ с идентификатор 73626.507.347, ведно с
прилежащи таванско помещение № 7, с площ от 41.07 кв.м. и изба № 6, с площ от
4.09 кв.м., както и Самостоятелен обект-гараж в сграда № 6, със светла площ от
16.81 кв.м., с идентификатор 73626.507.347.3,11, попадащ в сграда с
идентификатор 73626.507.347.3, построена в ПИ с идентификатор 73626.507.347,
ведно с 1267/10 000 ид.ч. от общите части на блока и
правото на строеж, поради частична трансформация на лични средства при
придобиването им, на осн. чл.23 от СК, като отхвърля
иска в останалата част и до пълния размер от 8575/52 000 ид.ч.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.С.А., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, кантора № 3, адв.Г.Ц. от ТАК
да заплати на Т.Ц.А., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – партер, Кантора М. ТАК съдебни разноски по компенсация
в размер на 1603.03 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :