Решение по дело №700/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260473
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20211100900700
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

   гр. София, 15.07. 2022 г.

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,

в публично заседание на осми юни

две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д.  № 700 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

           

 

          ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 625 И СЛ. ОТ ТЗ.

Постъпила е молба за откриване производство по несъстоятелност от „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.А.К.и „П.А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Д.И.в качеството на управител и двете дружества - СЪДРУЖНИЦИ В ДЗЗД „П.КО“, с БУЛСТАТ ******.

В молбата се твърди, че молителите са съдружници в дружеството по ЗЗД като отношенията между тях са уредени с Договор за консорциум от 22.02.2017 г., в който не е била уговорена изрична активна солидарност. Поради това всяко от дружествата може да претендира от ответника „Г.Б.“ ЕООД изпълнение само за частта от задължението, която съответства на неговия определен в Договора за гражданско дружество. Съгласно чл. 24 от Договора за консорциум капиталът на консорциума е разпределен на 100 равни дяла като всеки един от съдружниците в него притежава по 50 дяла.

В молбата се твърди, че на 07.05.2019 г., 10.05.2019 г, 17.06.2019 г., 28.06.2019 г. ДЗДД „П.Ко“, като продавач и ответникът като купувач са извършили покупко-продажба на продукти, за което са издадени 4 броя фактури на обща стойност 76 107.60 лева с ДДС. Ответникът е заплатил единствено сумата 6 085.64 лева.

На 13.10.2020 г. между дружеството регистрирано по ЗЗД - ДЗЗД „П.КО“и ответника е било сключено споразумение, с което ответникът признава, че дължи и се задължава на изплати неизплатените суми по фактурите, подробно изброени в ИМ, както и 3 172. 27 лева - част от дължимите лихви по неизплатените фактури. В т. 4 от споразумението е уреден общият размер на сумите, които се дължат, ако в срок не бъдат изпълнени задълженията. Съгласно чл. 2 в споразумението е уговорен погасителен план на три вноски като ответникът е изплатил само част от тях и остават непогасени суми по фактурите в размер на 3 000 лева.

На 16.02.2021 г. „Н.И.“ ЕООД и „П.А.“ ООД са подали Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу „Г.Б.“ ЕООД, по което е било образувано ч.гр. д. № 9217/2021 г по описа СРС, по което на 22.02.2021 г. и е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сума от 33 000 лева главница по неизплатени фактури, както и за законни лихви и разноски.

Въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист от 25.02.2021 г. двете дружества са образували изп. д. № 692/2021 г. по описа на ЧСИ С.Х.. Твърди се, че към на настоящия момент няма постъпили суми по изпълнителното дело.

Направено е искане за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност със законните последици от това.

В първото ОСЗ молителите заявяват, че поддържат молбата, като е направено и едно допълнително уточнение, а именно, че наред с посочените предпоставки, е налице и още една, която е настъпила впоследствие. Ответникът „Г.Б.“ ЕООД е в неплатежоспособност и на основание чл.608, ал. 4, тъй като в 6-месечен срок от момента на получаване на призовката за доброволно изпълнение по изпълнителното дело при ЧСИ С.Х. № 692/2021 г., не е постъпило каквото и да е плащане.

 

           Длъжникът Г.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1700 р-н Лозенец, ул. ******, ниво 1, офис 3, представлявано от Ц.Т.Д., не депозира писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

 

                Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Видно от сключения през 2017 г. Договор за консорциум под формата на гражданско дружество по смисъла на чл. 357-364 от ЗЗЗД и чл. 275 и сл. от ТЗ, между „П.А.” ООД, ЕИК: ******, и "Н.И." ООД, с ЕИК: ******, съдружниците са постигнали споразумение, че обединяват усилията си за организиране и реализация на съвместна дейност в областта на разпространяване и дистрибуция на биопрепарат „ПАНАМИН“ на територията на Република България и в чужбина, участие в търгове за възлагане добив на суровини, както и подписване договори за концесии по изпълнение на горните дейности, търсене, добив и обогатяване на полезни изкопаеми, метални, скални и минерални суровини, доставка, съхранение и търговия с газ пропан - бутан, течни горива, петролни продукти и други подобни продукти в България и чужбина, производство, пренос, разпределение и търговия с електрическа и топлинна енергия, прокарване на сондажи за нефт, газ, води, полезни изкопаеми; строителство и всякакво изпълнение на строителни и монтажни работи, изграждане на трасета, както и други дейности, не забранени от закона (чл.1). За целта съдружниците създават консорциум под формата на гражданско дружество по смисъла на чл. 357-364 от ЗЗД и чл. 275 и сл. от ТЗ. Според чл.2 Консорциумът ще осъществява съвместна дейност от името и за сметка на съдружниците при запазване на тяхната организационна, икономическа и юридическа самостоятелност. Общото наименование, под което консорциума ще извършва дейността си, е "П.КО" (чл.4). За постигане целите на Консорциума, същият притежава свое имущество, което се състои от дялови вноски на съдружниците, внесени в пари /или други вещи и имоти/, както и придобитото от дейността му. (чл.20). Внесените пари, заместими вещи и такива, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Останалите вещи се считат внесени за общо ползване, като внеслият ги съдружник запазва правото си на собственост върху тях.(чл.21) Всичко, което е придобито за Консорциума, в резултат на неговата дейност, е обща собственост на съдружниците. (чл.23). Според чл. 24 от Договора капиталът на Консорциума е разпределен на 100 равни дяла от по 10 лева всеки от тях. Дяловете на всички съдружници са процентно съотносими към внесените от тях дялове при учредяване на Консорциума и се разпределят както следва: „П.А." ООД, ЕИК ****** - 50% процента, равняващи се 50 дяла от по 10 лева всеки от тях или на 500  лева, и "Н.И." ООД, с ЕИК ****** - 50% процента, равняващи се 50 дяла от по 10  лева всеки от тих или на стойност 500 лева.

            Видно от представените и неоспорени фактури, Консорциумът е доставил на ответника  Г.Б." ЕООД, ЕИК ******, продукт „П.агро“ – минерален тор, както следва:

1.    По Фактура № **********/07.05.2019 г. тор на стойност 18 885,96 лв. с ДДС,.

2.    По Фактура № **********/10.05.2019 г. тор на стойност 18 885,96 лв. с ДДС;

3.    По Фактура № **********/17.06.2019 г. – тор  на стойност 21 422,86 лв. с ДДС,

4.    По Фактура № **********/28.06.2019 г. – тор на стойност 16 912,80 лв.с ДДС;

          

           На 13.10.2020 г. между ДЗЗД „П.КО“, БУЛСТАТ ******, представлявано от А.А.К.със съдружници „Н.И. ‘ ЕООД, ЕИК ****** и „П.А.“ ООД, ЕИК ****** от една страна и „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от Ц.Т.Д., чрез П.Ц.А.- пълномощник, от друга страна, е било сключено нотариално заверено Споразумение, по смисъла на което „Г.Б.“ ЕООД, е признал, че дължи и се задължил да изплати на ДЗЗД „П.КО“ сума в общ размер на 73 194.23 лева, представляваща 70 021.96 лева - незаплатени суми по фактури и 3 172.27 лева - част от дължимите лихви по неизплатените фактури. Между страните е договорено, че при точно изпълнение на уговорените в чл.2 плащания, длъжникът няма да дължи сумите по т.4 от Споразумението, които са в общ размер на 5 121.84 лева, представляващи такси и разноски и няма да дължи цялата стойност на натрупаната лихва върху главниците в общ размер на 9 019.94 лева, а само част от нея – в размер на 3 172.27 лева. В чл. 2 от споразумението е договорен погасителен план, според който, длъжникът Г.Б.“ ЕООД следва периодично да погасява задължението си, като извършва точно определени парични вноски, а именно:  Първата определена по плана вноска е в размер на 23 194.23 лева с краен срок за плащане 16.10.2020 г.; Втората вноска е определена в размер на 25 000 лева с краен срок за плащане 23.12.2020 г., като длъжникът е извършил частично плащане и е погасил 17 000 лева; Третата вноска е определена в размер на 25 000 лева и е с краен срок за плащане 31.01.2021г.

           Видно от представените от молителите доказателства първата вноска по плана в размер на 23 194.23 лева, с краен срок за плащане 16.10.2020 г., е погасена изцяло.

           Втората вноска в размер на 25 000 лева с краен срок за плащане 23.12.2020 г., е платена частично, като са погасени 17 000 лева.

           Не са ангажирани доказателства за плащане на третата вноска.

 

            Видно от Изпълнителен лист, издаден на основание чл. 417 от ГПК от СРС, 154 състав по гр.дело № 9217/2021 г. Длъжникът „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** е осъден да заплати на кредитора „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ******, представляван от А.А.К., с адрес гр.София, ул.“******, и на кредитора „П.А.“ ООД, ЕИК ******, представляван от С.Д.И., с адрес гр.София, ул. „******, сумата от 33 000 лв., представляваща задължение по Споразумение от 13.10.2020 г., ведно със законната лихва от 16.2.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва в размер на 5 847,67 лв., разноски в размер на 5 121,84 лв., законна лихва в размер на 137,51 лв. и 1 893,75 лв. разноски по делото, а именно: 882,14 лв. държавна такса и 1 011,61 лв. възнаграждение на адвокат.

 

По делото е представена Покана за доброволно изплълнение № 7065/26.02.2021г. до „Г.Б." ЕООД по изп. дело № 20218630400692 на ЧСИ С.Х., peг. No 863, Район на действие СГС, гр.София ул."******, тел. 02 ******, връчена на ответника на 12.03.2021 г.  

Видно от  Удостоверение изх. № 9956/16.03.2022 г. по изп.дело № 20218630400692 на ЧСИ С.Х., per. № 863, Район на действие СГС, гр.София ул."****** изпълнителното дело е образувано по молба на "Н.И." ЕООД, ЕИК ****** и "П.А." ООД, ЕИК: ******, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 22.02.2021 г. от СРС,154 с-в,  по гр.д. № 9217 от 2021 г. на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, на основание на Споразумение срещу длъжника "Г.Б." ЕООД, ЕИК ******. Задължението по изпълнителното дело към дата 16.03.2022 г. възлиза на сума в общ размер на 58 831.54 лева, от която: 33 000.00 лева - главница; 3602.50 лева - законна лихва върху главницата от 16.02.2021 г.; 5 847.67 лева - лихва; 5 121.84 лева - разноски; 137.51 лева - лихва; 1 893.75 лева - разноски; 3 024.05 лева - присъединени публични задължения; 1 500.00 лева - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 182.50 лева - обикновени такси по ТТРЗЧСИ; 4521.72 лева - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно удостоверението по изпълнително дело № 20218630400692 няма постъпила сума от длъжника "Г.Б.' ЕООД към 16.03.2022 г.

 

Приложено по делото е Уведомление по чл. 78 от ДОПК.

 

            Съгласно протоколно Определение от 13.10.2021 г.., на основание чл. 190 от ГПК, съдът е задължил ответника да представи в 14- дневен срок от получаване на уведомлението, годишните си финансови отчети във всичките им части към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 31.12.2020 г. Изискани от ответника са също така инвентаризационните описи на дружеството и сравнителна ведомост за 2019 г. и 2020 г. В определения срок и до приключване на съдебното дирене, изпълнение на указанията не е последвало.

 

            Видно от изисканата от СДВР - „Пътна полиция“ Справка рег.№ 433200-110582/27.10.2021 г., в централната база на АИС „КАТ“ няма данни за регистрирани МПС-та на името на  „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ******.

            От Справка изх.№ 5337/08.11.2021 г.  на Служба вписвания към АВ на МП се установява, че за периода 01.01.1998 г. до 04.11.2021 г. не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на  „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ******.

            В изпълнение на Съдебно определение № 63290/23.02.2022 г., с писмо Изх. № 10-94-08-10/08.03.2022 г., от страна на НАП по делото е предоставена информация, според която, след извършена проверка в ИС на дата 02.03.2022 г. е било  установено, че дружеството - ответник е регистрирано по реда на ЗДДС на 08.09.2017 г., и към момента на изготвяне на отговора е на статус – регистриран. С цитираното писмо, за целите на производство се представени и Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2017 г. - 2020 г., ведно с приложенията към тях - заверени разпечатки от ИС на НАП; Дневници за покупки и продажби по ЗДДС за данъчен период 09.2017 г. -12.2020Г. от ИС на НАП. - заверени разпечатки от ИС на НАП; Справка за общите задължения (е-услуга)“, към дата 02.03.2022 г. - заверена разпечатка от ИС на НАП.

 

Като печатен материал по делото е прието извлечение от ТР по партидата на ответника, според което, че за годините 2018 г., 2019 г. и 2020 г. "Г.Б." ЕООД е заявил за публикуване единствено справки, които не представляват ГФО по смисъла на Закона за счетоводството.

 

За изясняване на финасовото състояние на ответника по делото е допусната, изслушана и приета ССчЕ.

Видно от експертното заключение при проверка в ТРРЮЛНЦ е констатирано, че дружеството „Г.Б.” ЕООД, регистрирано на 20.07.2017 г, не е подавало ГФО за обявяване, а заявеният за публикуване документ с наименование „Справка за предприятие“ не съдържа информация за финансовото състояние на дружеството за целия период от 2017 г. до 2020 г. вкл.

На експертизата от страна на „Г.Б.” ЕООД не са били предоставени документи необходими за експертния анализ. Отказ за предоставяне на ГФО, оборотни ведомости и аналитични разшифровки, касаещи вземания, задължения на дружеството, както и извършвани разпоредителни действия с активи за анализирания период, експертът е получил от страна на обслужващата ответника счетоводна къща.

Индивидуализация на задълженията на „Г.Б.” ЕООД по контрагенти също не е предоставена на вещото лице.

Поради непредоставяне на Балансите на дружеството „Г.Б.” ЕООД към 31.12.2020 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., както и оборотни ведомости и инвентарна книга, в депозираното пред съда заключение, експертизата е посочила, че не могат да бъдат изчислени показателите за ликвидност: коефициент на бърза, обща, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството; показателите за финансова автономност: коефициент на финансова автономност и коефициент на задлъжнялост; показателите на обращаемост на краткотрайните материални активи - времетраене на един оборот и брой на оборотите; периоди на събиране на вземанията и погасяване на задълженията.

Същевременно, вещото лице е посочило, че съгласно предоставени от ТД на НАП офис „Център ГДД“ по чл.92 от ЗКПО към 31.12.2020 г, към 31.12.2019 г и към 31.12.2018 г., финансовите резултати на дружеството, по години, са както следва: към 31.12.2020 г. печалба в размер на 34 х.лв; към 31.12.2019 г. печалба в размер на 20 х.лв; към 31.12.2018 г. печалба в размер на 22 х.лв; към 31.12.2017 г. печалба в размер на 13 х.лв.

Установено е, че съгласно ГДД по чл. 92 от ЗКПО на „Г.Б.” ЕООД към 31.12.2017 г., в раздел VI „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“ е декларирано, че общият размер на счетоводните приходи от взаимоотношения със свързани лица са в размер на 298 351,13 лв. Към 31.12.2017 г. общият размер на вземанията на „Г.Б.” ЕООД от свързани лица възлиза на 75 630,00 лв.

В заключението е посочено, че за отчетните 2018 г., 2019 г. и 2020 г. не са декларирани приходи и вземания от свързани лица.

Във връзка с предоставената на вещото лице от ТД на НАП офис Справка за общите задължения на „Г.Б.” ЕООД към фиска към 02.03.2022 г., експертизата е констатирала, че задължението на дружеството към тази дата е в размер на 19 853,99 лв. в т.ч.- главница 18 493,70 лв. и лихви - 1 360,29 лв

Установено е също така, че най-старото неплатено задължение към фиска от „Г.Б.” ЕООД е с падеж (срок за доброволно плащане 26.10.2020 г.) и представлява задължение по начислени суми върху трудово възнаграждение за м.09.2020 г. Във връзка с тези задължение от 26.10.2020 г. до момента на справката, има образувано изпълнително дело № *********/2021 г. с публичен изпълнител З.З..

Според заключението, „Г.Б.” ЕООД има и незаплатени начислени суми за дължимо към фиска ДДС, като най - старото неплатено задължение е за периода 01.07.2021 г. - 31.07.2021 г. и е в размер на 2 274,30 лв. плюс начислена лихва 125,10 лв., както и незаплатени начислени суми за дължим към фиска корпоративен данък за отчетната 2020 г. в размер на 3 726,73 лв., ведно с начислена лихва.

Видно от експертизата, общата стойност на издадените от дружеството „П.Ко“ ДЗЗД данъчни фактури за доставени препарати на „Г.Б.” ЕООД през 2019 г. са в размер 94 993,56 лв., както следва: Ф/ра №**********/01.04.2019 г.. на стойност 18 885,96 лв.; Ф/ра №**********/ 07.05.2019 г. на стойност 18 885,96 лв.; Ф/ра №**********/10.05.2019 г. на стойност 18 885,96 лв.; Ф/ра №**********/17.06.2019 г. на стойност 21 422,88 лв.; Ф/ра №**********/28.06.2019 г. на стойност 16 912,80 лв. Общият размер на извършените плащания през 2019 г. възлиза на 90 596,23 лв. Неплатеният остатък към 31.12.2020 г възлиза на 29 827,73 лв.

На база предоставените на вещото лице от ТД на НАП офис - Център Дневници за покупки и продажби на „Г.Б.” ЕООД, е констатирано, че описаните по-горе данъчни фактури, издадени от сдружението „П.Ко“ ДЗЗД за доставени препарати на „Г.Б.” ЕООД през м. 06.2018 г. и през м. 05 и 06.2019 г. са включени в дневниците за покупки, като дружеството е ползвало правото на данъчен кредит.

 

            Приети в производството още са Справка за предприятието през 2019 г. и Удостоверение по изп.д. № 20218630400692 с изх. № 34608/12.10.2021 г.;

           

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл.625, ал.1 и чл.631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.613 ТЗ; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 ТЗ или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл.631 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ, писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

В конкретния случай, производството по чл. 625 от ТЗ е инициирано по молба на „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ****** и П.А.“ ООД, ЕИК ******, двете търговски дружества - съдружници в ДЗЗД „П.КО", БУЛСТАТ ******, като всяко от тях носител на частта от правата, съответстващи на неговия дял, определен в съответствие с чл. 24 от Договор за Консорциум от дата 22.02.2017 г.

Установено е и качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ на лицето, за което се цели да се докаже, че е неплатежоспособно –  "Г.Б." ЕООД, което е вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ******, с предмет на дейност -  производство и търговия на селскостопанска продукция, транспорт, продажба на торове и препарати за растителна защита, производство и търговия на фураж, животновъдство, птицевъдство, както и всяка друга дейност, незабранена със закон или друг подзаконов нормативен акт.

Задължението на ответника към ДЗЗД „П.КО", БУЛСТАТ ****** което е свързано с търговската дейност на ответника, не се оспорва в процеса. Наличието на същото се установява и от представените по делото нотариално заверено Споразумение с нотариално удостоверяване от 13.10.2020г., Изпълнителен лист от 22.02.2021г., издаден по реда на чл. 417 от ГПК, Покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 12.03.2021 г. и Удостоверение изходящ № 9956/16.03.2022 г. по изп.д. №2018630400692. Възникването и съществуването на задължението, се потвърждава и от заключението на допусната, изслушана и приета по делото ССчЕ, която е установила надлежно осчетоводяване на процесните фактури и ползването на данъчен кредит от ответника. Налице са и безспорни данни за предприети от страната на молителите действия по принудително изпълнение във връзка със събираемостта на установените вземания. В този смисъл, анализът на доказателствата сочи, че индивидуалното принудително изпълнение е образувано под № 2018630400692 и е висящо към момента, като срокът по чл. 428 от ГПК е изтекъл още на 26.03.2021г., но погасяване на задължението не е реализирано за период по-дълг от една година.

С оглед липсата на доказателства за изпълнение на задълженията от страна длъжника съдът по несъстоятелността приема, че съществуват изискуеми и установени по основание парични задължения, съгласно чл.608 от ТЗ.  По силата на оборимата презумпция, въведена в разпоредбата на чл.608 ал.3 от ТЗ, длъжникът се намира в състояние на неплатежоспособност, като е спрял плащанията. Следва да се приеме също така, че дори длъжникът да е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори – чл.608, ал.3 ТЗ, това също предполага състояние на неплатежоспособност. Не се доказва неплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения или ответникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, по смисъла на чл.631 от ТЗ, като на основание чл.154 ал.1 ГПК, в тежест именно на длъжника е да докаже тези обстоятелства.

 

По своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си. Тя е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения.

Чрез новата редакция на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването. Практическите ефекти от промяната се проявяват и при развалянето на двустранните търговски договори, с обратна сила.

Извън т.1 на ал.1 от чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен още е и търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност (чл.608, ал.1, т.2 от ТЗ), или задължение по частно държавно вземане (чл.608, ал.1, т.3 от ТЗ) или
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца(чл.608, ал.1, т.4 от ТЗ).

Освен предпоставките на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, с промените се въвеждат три оборими презумпции за неплатежоспособност, с цел по-ефективна процесуална защита на интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност и разширяване на възможностите за откриване на производство по несъстоятелност чрез допълване на характеристиките на понятието „неплатежоспособност“.

В този смисъл, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1 чл. 608 от ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Втората презумпция се отнася за случаите, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

А според приложението на чл. 608, ал.4 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Фактическият състав на чл. 608, ал. 4 ТЗ включва: 1. образувано изпълнително производство по ГПК или по ДОПК, по което кредиторът има качеството на първоначален или присъединен взискател2. актът, с който се установява вземането на кредитора, предмет на удовлетворяване в изпълнението, да е влязъл в сила; 3. вземането да е останало неудовлетворено (изцяло или частично) след изтичане на 6 месеца от получаване на поканата или на съобщението за доброволното му изпълнение; Изпълнителното производство може да предхожда или да следва образуването на делото по несъстоятелност. В основата на новата презумпция по чл. 608, ал. 4 ТЗ стои идеята, че след като длъжникът не изпълнява едно вече безспорно по своя характер вземане в достатъчен (според закона) срок, въпреки образувано от кредитора производство по индивидуално принудително изпълнение, причината за това е обективна, а не субективна. За приложението на презумпцията е необходимо образуване на производство по принудително изпълнение по ГПК или по ДОПК.

Тъй като, въпреки изричните указания на съда, длъжникът не предоставя и изисканите му счетоводни документи, не могат да се анализират, съобразно изискванията на счетоводната теория и на съдебната практика, показателите, които характеризират платежоспособността на едно предприятие – тези за ликвидността му, характеризиращи способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни /краткосрочни/ активи. Препятствана е на практика възможността да се направят и изводи относно обстоятелствата дали затрудненията на длъжника са временни, или не и разполага ли с имущество за покриване на задълженията си, което би могло да бъде осребрено с цел удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност.

Поради това, са налице предпоставките за прилагане на последицата на чл.161 ГПК във вр. с чл.621 ТЗ и съдът приема за доказани твърденията на молителя за наличие на състояние на неплатежоспособност.

Не без значение е и обстоятелството, че  длъжникът не е заявил за обявяване в ТРРЮЛНЦ ГФО за  2018 г., 2019 г. и 2020 г. вкл., което е допълнителна индиция за финансови затруднения и неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ. От служебно извършената проверка по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ  към АВп не се установява обявяване на ГФО за периода от 2017 г. до 2021г. вкл.

В действителност, независимо от броя и съдържанието на презумпциите за неплатежоспособност, доколкото те са оборими, и с оглед установеното в чл. 621а, ал. 1, т. 1 ТЗ засилено служебно начало, съдът следва да провери какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като по свой почин събира доказателства за това, вкл. чрез назначаване на финансово-икономически експертизи. Въпреки това обаче, следва да бъде отбелязано, че въвеждането на новите презумпции за неплатежоспособност, намира своята практическа стойност именно в случаи като настоящия – т.е при липса на счетоводна документация на длъжника, неосигуряване на достъп до нея, както и при липса на изходни данни, въз основа на които да се изследва реалното финансово-икономическо състояние на търговеца.

Ето защо, преценявайки процесуалното поведение на ответника и в съответствие с изложеното по-горе, съдът приема, молбата, с която е сезиран за основателна.

 

Тъй като по делото не бяха събрани данни за наличие на каквото и да е имущество, което да е достатъчно за да осигури нормалния ход на несъстоятелността, на осн.чл.629б, ал.1 във вр. с чл.632 от ТЗ, на длъжника и неговите кредитори, в съдебно заседание от 11.05.2022г., е била дадена възможност, с предупреждаване за последиците от невнасяне на съответните суми, да предплатят разноските по несъстоятелността, определени на 15 000 лв.

 Това не е сторено нито от молителите инвокирали производството по несъстоятелност, нито от друг негов кредитор.

Поради това настоящата инстанция намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ – т.е. едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и несъстоятелност, като се спре производството по настоящото дело.

 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 12.09.2021 г. – датата, на която е изтекъл срокът по чл.608, ал.4 от ТЗ във връзка с изпълнение на задължението, явяващо се предмет на изп. № 20218630400692 на ЧСИ С.Х., per. № 863, Район на действие СГС, гр.София ул."******, образувано въз основа на издаден по реда на чл. 417 от ГПК Изпълнителен лист от 22.03.2021 г. на СРС, 154 състав по гр. д. №І 9217 по описа за 2021 г.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото и в съответствие със своевременно направеното искане и представените доказателства, ведно със съписъка по чл. 80 от ГПК, съдът приема, че молителите имат право на сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер 3 542,00лв. и от които: 1.) 250,00 лв. - държавна такса; 2.) 1 000,00 лв. – депозит ССчЕ; 3.)  2 292, 00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство и защита, срещу размерът на което не е направено възражение на длъжника за прекомерност;

 

Водим от горното и на основание чл.608 ТЗ във вр. с чл.630, ал.1 ТЗ и чл.632, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1700 р-н „Лозенец, ул. ******, ниво 1, офис 3, представлявано от Ц.Т.Д., на основание чл.630 ал.1 т.1 ТЗ във вр. с чл.632, ал.1 ТЗ.

 

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1700 р-н „Лозенец“, ул. ******, ниво 1, офис 3, представлявано от Ц.Т.Д.  12.09.2021 год., на основание чл.630 ал.1 т.1 във вр. с чл.632, ал.1 ТЗ.

 

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Г.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1700 р-н „Лозенец“, ул. ******, ниво 1, офис 3, представлявано от Ц.Т.Д. , на основание чл.630 ал.1 т.2 във вр. с чл.632 ал.1 от ТЗ.

 

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Г.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1700 р-н „Лозенец“, ул. ******, ниво 1, офис 3, представлявано от Ц.Т.Д.  на основание  чл.632, ал.1 ТЗ.

 

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. №700/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, на основание чл.632, ал.1 ТЗ.

 

УКАЗВА на основание чл.632, ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ на Г.Б." ЕООД, ЕИК ****** и на длъжника  Г.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1700 р-н „Лозенец“, ул. ******, ниво 1, офис 3, представлявано от Ц.Т.Д., че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева).

 

УКАЗВА на основание чл.632, ал.4 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ  наГ.Б." ЕООД, ЕИК ****** и наГ.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1700 р-н „Лозенец“, ул. ******, ниво 1, офис 3, представлявано от Ц.Т.Д., че ако в 1-годишния срок  от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.

 

            ОСЪЖДА Г.Б." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1700 р-н „Лозенец“, ул. ******, ниво 1, офис 3 да заплати на „Н.И.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.А.К.и „П.А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*********, представлявано от С.Д.И.в качеството на управител и двете дружества - съдружници в ДЗЗД „П.Ко, с БУЛСТАТ ******, сумата 3 542,00 лв. (три хиляди петстотин четиридесет и два лева) – разноски в производството по несъстоятелност.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и може да се обжалва в пред САС по реда на ГПК на основание чл.613а, ал.1 ТЗ, както и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, съгласно чл.613а  ал.2 ТЗ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на НЕЗАБАВНО вписване в  ТРРЮЛНЦ, за което да се предприемат необходимите мерки от деловодителя, както и на незабавно изпълнение, на основание чл.634 ТЗ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: