№ 560
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110205053 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на С. Д. Д. ЕГН **********, против НП № 24-8703-000003 от
19.01.2024год. на ВПД началник Сектор в ОД на МВР Варна, С-р
„Специализирани полицейски сили“ Варна, с което за нарушаване нормата на
чл. 137а, ал.1 от ЗДП му е било наложено административно наказание глоба в
размер на 50лв. на основание чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото НП
и сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и е
постановено при съществени процесуални нарушения. Същият оспорва
изцяло фактическата обстановка отразена в НП и моли същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв.
П. Б., който във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен
аргумент, че лицето съставило АУАН не разполага с адм.наказателна
компетентност по ЗДП. Отправя искане за присъждане на направените по
делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л. - А., в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
1
евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се иска присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на
такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
В първите минути на 04.01.2024год. въззивникът управлявал л.а. „Рено
Клио“ с рег. № В4086НТ по бул. „Владислав Варненчик“ в гр.Варна в посока
Центъра. Същият не бил поставил предпазния си колан. На кръстовището с
бул. Мария Луиза“ въззивникът бил спрял на червен сигнал на светофарната
уредба с намерение да извърши ляв завой в посока Община Варна. Докато
изчаквал на светофара до него в лявата лента със служебен полицейски
автомобил спрели свидетелите Ж. Р. и И. Т. – и двамата полицейски
служители в сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна, които изпълнявали
служебните си задължения. Свидетелите видели, че въззивникът е без
поставен предпазен колан. Св. Р. свалил стъклото на служебния автомобил и
казал на въззивника след като извърши маневрата да спре. Така и станало след
като завил на ляво по бул. „М. Луиза“ въззивникът спрял до №3. До него
спрели и свидетелите Р. и Б.. На място св. Б. съставил срещу въззивника АУАН
№ 1205701 в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 137а,
ал.1 от ЗДП тъй като управлявал МПС без поставен предпазен колан. Актът
бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не
постъпили и на 19.01.2024год., въз основа на него, ВПД началник Сектор в ОД
МВР Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“ (СПС) Варна, издал
атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации и правни
изводи изложени в АУАН, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на
чл. 137а, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП му наложил
административно наказание глоба в размер на 50лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани
актосъставителят И. Б. и свидетеля вписан в АУАН – Ж. Р., които в
показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си с нужната
конкретика. И двамата сочат, че на червен сигнал на светофарната уредба на
кръстовището между бул. „Вл. Варненчик“ е бул. „М.Луиза“ лично са
възприели въззивника как управлява автомобила без поставен предпазен
колан.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, справка за
нарушител, Заповед № 365з-330/19.01.2022год. на директора на ОД МВР
Варна, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните
работи.
Допълнително в хода на съдебното следствие по искане на защитата са
2
допълнително изискани и съответно представени Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, както и писмо от
директора на ОД на МВР Варна с приложена към него справка от началник
сектор СПС при ОД на МВР Варна.
Показанията на свидетелите Б. и Р. съдът кредитира изцяло като
последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна и от друга с
оглед липсата на каквито и да било данни още по-малко доказателства за
наличие на причина, мотив у някой от тях да свидетелства в ущърб на
въззивника.
Като достоверни и непротиворечиви съдът кредитира и всички събрани
в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени,
така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица и в сроковете
предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото във вина на въззивника нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършването му,
обстоятелствата при които е било извършено, както и нарушената законова
норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с
описание на нарушенията и запознаване на въззивника с адм. наказателното
обвинение съдът не констатира.
Що се касае до наведените във фазата по същество възражения на
защитата за допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с
това, че АУАН бил съставен от некомпетентно лице те не се споделят от съда.
Съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон.
Съгласно нормата на чл. 165 от ЗДП определени от министъра на
вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение
от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на
товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства
3
В случая видно от приложената по делото заповед № 8121-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи с нея той е делегирал
правомощия по осъществяване на контролна дейност по ЗДП на редица
полицейски органи в това число и на полицейските инспектори изпълняващи
служебните си задължения в звената „Сигма“ в ОДМВР за дейностите по чл.
165 от ЗДП.
В случая конкретния АУАН е издаден от И. Т. Б. - мл. инспектор – ст.
полицай в група 01 СИГМА на сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна.
Що се касае до изложеното от защитата становище, че заповедта била
издадена през 2021год., и била неотносима към датата на съставяне на АУАН
то определено не се споделя от съда, доколкото данни още по-малко
доказателства, че тази заповед е отменена или изменена по делото липсват.
Доказателства в тази насока не е ангажирала и защитата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че
НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивника е било наложено наказание за нарушение на
нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.
Съгласно цитирана разпоредба водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивникът
е управлявал лек автомобил (автомобил от категория М1), който е бил
оборудван с предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от
показанията на свидетелите И.Б. и Ж.Р., се установява, че въззивникът не е
бил поставил предпазния си колан, докато е управлявал автомобила, поради
което и извършеното от въззивника нарушение е безспорно доказано.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивника следващото му за него адм. наказание, което
определил във фиксирания в санкционната норма размер.
Доколкото нарушението извършено от въззивника е типично и не се
отличава по никакъв начин от всички останали подобни нарушения съдът
счете, че същото не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН. Отделен е въпроса, че
в случая видно приложената към АНП справка за нарушител преди
процесното нарушение въззивникът е бил наказван и за други нарушения по
ЗДП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото (жалбата е изцяло отхвърлена - НП е
4
потвърдено) направеното от страна на процес. представител на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
намери за основателно. Счете, че въззивникът следва да бъде осъден да
заплати такова на въззиваемата страна на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. И като съобрази, че съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП както и това, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 150лв., а в случая делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното производство като
единствено е представил писмени бележки, съдът счете че възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в
наредбата размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника С. Д. Д. в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП № 24-8703-000003
от 19.01.2024год. на ВПД началник Сектор в ОД МВР Варна, Сектор
„Специализирани полицейски сили“ Варна, с което на С. Д. Д. ЕГН
**********, с пост. адрес гр.Варна ж.к. „Вл. Варненчик“ № 35, вх.2, ет.6, ап.
53, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на 137а, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА С. Д. Д. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна ж.к. „Вл.
Варненчик“ № 35, вх.2, ет.6, ап. 53 да заплати на ОД на МВР Варна сума в
размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5