Решение по дело №1148/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 24
Дата: 29 януари 2019 г.
Съдия: Иваничка Димитрова Славкова
Дело: 20183100601148
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 24/29.1.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично  съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                                                       ЯНА ПАНЕВА

                                                                                    

при секретар Родина Петкова и с участието на прокурор В. Дачевска, като разгледа докладваното от съдията Славкова въззивно наказателно общ характер дело № 1148 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е Присъда № 27 от 10.09.2018г.  по  НОХД 195 по описа за 2018 година на РС Девня,  четвърти състав.

Обжалвания съдебен акт е осъдителен за подсъдимия И.М.А., като е признат за виновен в това, че на 14.11.2017 г в гр. Девня, обл. Варна управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “БМВ” 316 с ДК № ..........без свидетелство за правоуправление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление на МПС - с Наказателно постановлени № 15-0442-001075/20.12.2016 г. на Началника на IV-то РУ МВР – Варна, влязло в сила на 28.02.2017 г. и с Наказателно постановление № 16-0442-001638/27.07.2017 г. на Началника на IV-то РУ МВР – Варна, влязло в сила на 07.09.2017 г.

На основание чл. 343В ал. 2 вр. чл. 58а ал. 4 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 371 т. 2 от НПК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. По реда на чл.23 НК, съдът е групирал наложеното наказание на И.М.А., с наказанието, наложено му по НОХД № 1677/2018 г. на РС - Варна, като му наложил най-тежкото от тях ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Осъден е, на  основание чл.189 НПК,  да заплати по сметка на НБПП сумата от 200 лева /двеста лв./, представляваща направени в хода на ДП разноски за назначен защитник, на основание чл. 189 ал. 4 от НК.

Въззивното производство е образувано по протест на Йоланда Янева – прокурор в РП- Девня, в който се твърди че наложеното наказание е явно несправедливо.

В заключение се моли да се приложат разпоредбите  на  чл.25  вр.чл.23 от НК, след което и разпоредбата на чл. 24 от НК и определеното общо най-тежко наказание да бъде увеличено с ¼ .

В хода на съдебните прения въззивния прокурор счита подадения протест за основателен и го поддържа.

Подсъдимият в последната си дума изказва съжаление за стореното и моли съда да прецени какво наказание да му наложи .

Окръжният съд намира протеста  за основателен.

Настоящето производство е второ по ред, като при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При първоначалното му разглеждане, след приключило бързо производство, делото е било разгледано по общия ред. При второто по ред първоинстанционно производство съдът  е преминал към съкратена процедура по реда на гл. 27 от НПК, след признаване на фактите от подсъдимия съдът е приключил делото по този ред. Последното е принципно незаконосъобразно и в противоречие с указанията, съдържащи се в т. 3 от ТР №1 от 06.04. 2009г. по ТД № 1 от 2008г. на ОСНК на  ВКС. Поради това и настоящата инстанция е счела, че следва да проведе съдебно следствие по общия ред, като е прповедено съдебно следствие за събиране и проверка на относимите доказателства и доказателствени средства, като са призовани за непоресредствен разпит пред съда посочените от  прокурора в приложението на обвинителния акт списък на лица за призоваване. От страните не е поискано събиране на нови доказателства, съответно не са разпитани свидетели, поискани от защитата пред първоинстанционния съд.

 В резултат на проведеното съдебно дирене пред въззивната инстанция, се установяват следните релевантни факти:

Подс. И.М.А. ***. Той притежавал СУМПС, валидно до 28.09.2014 г. и поради липса на подновяване на свидетелството за управление загубил правоспособността си да управлява МПС. Въпреки това той продължил да управлява МПС, за което му били налагани множество административни наказания, както и наложени наказания „лишаване от свобода” с влезли в сила присъди за извършени престъпления по        чл. 343в ал.1 и ал.2 от НК.

На 18.06.2015 г. на подсъдимия и жената, с която той живеел на семейни начала – св. С.Г.К.се родило дете – М.И. А., ЕГН: **********. Детето се родило с тежки заболявания – лумбална spina bifida без хидроцефалия и вроден тумор на гръбначния мозък. От раждането на детето подсъдимият полагал грижи за сина си, като давал средства за неговата издръжка и лечение, посещавал редовно болничните и социални заведения, в които детето било настанявано за лечение и престой, помагал активно на неговата майка в отглеждането на сина си. Последната живеела в с. Ветрино, обл. Варна заедно с родителите си, тъй като имала нужда от помощ в отглеждането на детето. Подсъдимият работел като строителен работник на различни места, където намери работа, като на 20.09.2017 г. бил назначен на трудов договор във фирма „Кастрой“ЕООД гр. Бяла.    

На 14.11.2017 г. подс. А. отишъл до с. Ветрино, за да занесе пари на свид. К., които били необходими за лекарства на детето им. Бил с л.а „БМВ 316” с рег.№ ...., собственост на негов приятел Владимир А. Илиев, ЕГН:**********. На връщане премил през гр. Девня и движейки се по бул.”Съединение” подсъдимият бил спрян за проверка от полицейски патрул в състав свидетелите Ж.Ч. и М.Н.. Тъй като при проверката той не представил СУМПС бил извършена справка в информационните масиви на МВР при което се установило, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност. Поради тази причина св. Н. му съставил АУАН  № 958976/14.11.2017 г., който му връчил лично. При проверката било установено също така, че подс. А. вече бил наказван по административен ред за това че е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС - с Наказателно постановление № 15-0442-001075/20.12.2016 г. на Началника на IV-то РУ МВР – Варна, влязло в сила на 28.02.2017 г. и с Наказателно постановление № 16-0442-001638/27.07.2017 г. на Началника на IV-то РУ МВР – Варна, влязло в сила на 07.09.2017 г.

Горната фактическа обстановка въззивния  съд приема за установена въз основа на следните гласни доказателства :свидетелски показания на Ж.С.Ч., тези на М.Т.Н. – последните приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК и обясненията на подсъдимия И.М.А. пред въззивния съд; писмени доказателства, събрани от предходни съдебни състави  - акт за раждане №1119, епикриза – МБАЛ “Света Анна- Варна“- 2бр., етапна епикриза от МЦ Света Анна ЕООД, експертно решение №01257 на М.И. А.; Справка за съдимост,  характеристична справка, трудов договор, длъжностна характеристика, наказателно постановление №15-0442-001075, наказателно постановление №16-0442-001638, справка от МВР- Девня за нарушител/водач, акт №958976; 958977; 958978; 958979 за установяване на административно нарушение на И.М.А..

Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на свидетелите Ж.Ч. и тези на М.Н., които са последователни, без предубеденост към предмета на делото, както и се подкрепят от писмените доказателства, безспорно изводимо е чрез тях, че подсъдимият е управлявал МПС на посочената дата, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние.

         При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция за квалификацията на деянието, което от правна страна осъществява признаците на престъпление по чл. 343 В ал.2 от НК. Съдът детайлно е обосновал наличието на всички признаци на състава на това престъпление, позовавайки се и на съдебната практика и на анализ на относимите нормативни актове- ЗБЛД и ЗДвП. Действително с изтичането на срока на признатото по официален ред право да се управлява МПС, то се прекратява, като СУМПС с изтекъл срок на валидност се приравнява на липса на такова право. Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия не претендира за различна правна квалификация- каквото възражение е било направено пред РС-Девня, а излага доводи единствено в посока на правилността на действията на съда по събиране и проверка на доказателства, сочещи на мотива за извършване на престъплението, доколкото такива не са били събрани в  рамките на проведеното бързо производство.

С оглед проведената от РС Девня при повторното разглеждане на делото диференцирана процедура по чл.371 т.2 НПК, е било определено наказание на подсъдимия при условията на чл.58а ал.4 от НК. В тази си дейност съда е извел смекчаващи вината обстоятелства, както и  изключително такова за да обоснове приложението на чл.55 от НК, като по-благоприятен пред хипотезата на чл.54 от НК, като се е позовал на тежко  здравословното състояние на детето му. Следва изрично да се отбележи  че първоинстанционният съд  е изложил пространно виждане, че са налице както висока степен на обществена опасност на деянието, така и на дееца, с оглед на неговата предходна съдимост, като е преценил, че без приложението на чл. 55 от НК би следвало съдът да диференцира наказанието в рамките между средния и максималния размер на санкцията. За да се обоснове приложението на чл. 55 от НК, съдът е събрал доказателства за твърдения мотив за извършване на престъплението- здравословно състояние на детето, посочил е вероятно спешната нужда от парични средства за лечението му и е наложил наказание под минимума на предвидената санкция. 

Съдът приложил разпоредбата на чл.25 вр.  чл.23 от НК, като групирал наказанията по двете осъждания на подсъдимия, като позовавайки се на принципите на справедливост и хуманност, не приложил чл. 24 от НК, каквото е едно от оплакванията на прокурора във въззивния протест.

 

По протеста на РП- Девня

В него са изложени съображения в три насоки –

1. Възразява се срещу проведената от съда процедура по реда на гл. ХХVІІ от НПК, като се счита, че съдът не е имал правна възможност  да събира доказателства извън тези, събрани от обвинението . Обосновава се с ТР № 1/2009г по ТД № 1/2008г на ОСНК на ВКС. Счита, че е недопустимо, като се позовава на нови обстоятелства, наведени от подсъдимия, да се събират такива  и да се приемат факти, различни от изложените в обвинителния акт.

2.  Оспорва се оценката на съда да приложи чл. 55 от НК, като се счита че наказанието, определено по този ред е занижено неоснователно и следва да се увеличи до размера, поискан от прокурора в съдебно заседание – две години лишаване от свобода, които да се намалят с една трета, поради проведена съкратена процедура. Не се конкретизира искане по отношение на кумулативното предвидено наказание „глоба“, каквото е било поискано също пред Районния съд, поради това настоящата инстанция счита, че липсва съответен протест в частта относно налагане и на наказанието „глоба“ .

3. Претендира се приложението на чл. 24 от НК, като се иска от съда увеличаване на определеното общо най-тежко наказание, след групиране , с една четвърт. С други думи, претенцията за налагане на наказание от две години, намалено с една трета, означава наказание от една година и 4 месеца, по съвкупност при групиране да се наложи това наказание, а  една трета от него  представлява  четири месеца лишаване от свобода / наказание от 16 месеца и увеличение от още четири месеца или една година и 8 месеца лишаване от свобода/.Така поисканото от прокурора наказание е все в рамките на наложеното при първоначалното разглеждане на делото – две години ЛС, отменено по жалба на подсъдимия, т.е при спазване на правилото reformatio  in pejus.

 По първото оплакване  съдът принципно изразява съгласие, но не на посочените в протеста съображения. Поначало е невъзможно при второто разглеждане на делото от първостепенния съд  да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. Както е посочено в цитираното вече Тълкувателно решение на ВКС, относно въпросите на съкратеното съдебно следствие, преходът към особените правила на глава ХХVІІ от НПК след започнало съдебно следствие по общия ред е несъвместим със законодателните идеи, вложени в диференцираната процедура.И също така: “След започване на съдебното следствие по общите правила при първоначалното първоинстанционно производство, инициативите за преминаване към съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК са закъснели, съответно несвоевременно е и решението на съда по този въпрос. Да се приеме допустимост на очертаната процесуална ситуация би означавало да се позволи на отделна страна (в случая на подсъдимия) да определя реда за разглеждане на делото вместо органа, осъществяващ процесуалното ръководство в тази фаза на наказателния процес. Такъв подход противоречи и на характера и целите на диференцираната процедура, насочена към обезпечаване икономичност и бързина на съдебното производство.“ Очевидно е заявеното в становището на ОСНК, че след като първото е приключило с осъдителна присъда по общия ред, при повторно разглеждане на делото, то и тогава вече също е закъсняло, съответно незаконосъобразно преминаване към съкратена процедура, с оглед очакванията на подсъдимия за евентуалния изход на процеса и закъсняло признание на фактите по ОА и ненавременно одобрение от страна на съда. По този начин няма да се постигне нито търсената бързина в процеса, нито ще се постигне справедлив резултат, а освен това съдът ще се лиши от събраните от предходния съдебен състав доказателства и тяхната оценка, доколкото в нормата на чл. 373  ал.3 от НПК е възможно да се инкорпорират единствено доказателствата от досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание. Именно поради това и настоящата инстанция проведе въззивно съдебно следствие, за събиране и проверка на относимите доказателства, с оглед задължението на съда по чл. 13 и 14 от НПК, както и по чл. 107 ал.2 от НПК с оглед разкриване на обективната истина. Доколкото пред тази инстанция не са направени искания по доказателствата /каквито например е имало при повторното разглеждане на делото/ съдът счете, че по свой почин не е наложително да стори това, то допълнителни доказателства не са събирани. Същевременно са приобщени всички писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК чрез прочитането им, които следва да се ценят наред със събраните други доказателства и доказателствени средства. 

         В заключение.  Оплакването е основателно, но не по изтъкнатите причини, а поради принципната забрана за  преминаване по съкратена процедура след даване ход на делото при първоначалното разглеждане на делото. При това положение следва да се измени присъдата и в частта относно приложението на чл. 58 А от НК, като се определи наказание на подсъдимия при приложението на чл. 54 от НК, без намаляване с една трета по реда на чл. 373 ал.2 от НПК. При все това няма да се наруши и принципната забрана за влошаване на положението на подсъдимия, доколкото при първоначалното разглеждане на делото е било наложено наказание от две години лишаване от свобода, които да се изтърпят ефективно.  

         Последното е пряко свързано с второто оплакване по протеста- неправилно приложение на чл. 55 от НК и искане за приложение на чл. 54 от НК.

За да приложи чл. 55 от НК, съдът се е позовал на семейните проблеми на подсъдимия, а именно глижите за малолетното му дете, което страда от хронично заболяване. Първоинстанционния съд е надценил здравословно състояние на детето на подсъдимия, то е неоспорим факт, но действията на подсъдимия не са били свързани с непосредственото преодоляване на здравословното състояние на детето, а с нужди, ежедневно съпътстващи го.  Следва изрично да се отбележи, че се касае за вродено заболяване, трайно по своя характер, а от друга страна действията на подсъдимия по управление на МПС не са били свързани конкретно и непосредствено с този факт, както и няма данни за причина от спешен характер. По делото липсват доказателства дори за това, че на инкриминираната дата подсъдимия А. е предприел пътуване с цел да се срещне с майката на детето си, който твърдян факт  от подсъдимия се преценява от съда като открояваща се защитна теза. Тук е мястото да се маркира, че прокурорът недопустимо се е позовал на факти, заявени от подсъдимия, но в последната му дума/ вероятно се има предвид съдебното заседание от 10.09.2018г/. Последната дума не е източник на доказателства, нито е доказателствено средство, на което да може да се позове страна или съдът да изгради своите фактически констатации. Единствено в случай, че се наведат нови факти, непроверени от съда, те следва да се съберат и проверят/ както впрочем е сторил районният съд в предходното заседание/, чрез възобновяване на съдебното следствие.

Въззивният състав счете, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито твърдяното от подсъдимия обстоятелство е изключително такова, като наред с това , кумулативно, наложеното наказание, дори и в най-нисък размер ще е несъразмерно тежко. Данните във връзка със здравословното състояние на детето е смекчаващо обстоятелство, но не може да му се придава допълнителна тежест, каквато няма, за да смекчи отговорността на подсъдимия. Същевременно следва да се обсъдят неотречените и от районния съд отегчаващи отговорността  обстоятелства – високата степен на обществена опасност на подсъдимия. От данните за съдимостта му, невлияещи на правната квалификацията, характеристични данни за него,  се извежда упоритост към незспазване на законите и липса на всякакъв превъзпитателен ефект от осъжданията. Трудно при това може да бъде направен извод за наличие на многобройни смекчаващи или за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по чл.55 НК. Наличнитне смекчаващи следва да се ценят при преценката за определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК, но не и да се проявява неоправдана снизходителност. Дори и само да се  маркират тук осъжданията на подсъдимия, те ще очертаят неговата личност като такава, с висока степен на обществена опасност. Първото осъждане е  за кражба от 2005г, и впоследствие общо дванадесет  осъждания за кражби на вещи, включително и МПС, и още- едно осъждане за средна телесна повреда и едно за ПЗО. Отделно от тези тринадесет осъждания има общо девет  осъждания за престъпление по чл. 343 В ал.2 от НК и по чл. 343 В ал.1 от НК. Противопоставимо на тази престъпна упоритост- девет осъждания за управление на МПС при условията на ал.1 или ал.2 на чл. 343 В от НК са: признание на фактите, в известна степен проявява на критичност към стореното от него; не се пренебрегва и тежкото здравословно състояние на детето на подсъдимия, за което той полага грижи. Последните данни все пак мотивират съда да наложи наказание в размер на специалния минимум от една година лишаване от свобода и счита, че то ще се е справедливо и съответно на стореното и ще отговаря на целите по чл. 36 от НК.

При това положение , като се увеличи наказанието на подсъдимия, присъдата следва да се измени в частта относно групирането, като на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК се определи най-тежкото от наложените наказания по настоящето дело и това по НОХД № 1677/2018г на РС Варна, По него, с влязла в сила присъда от 06.06.2018г. му е било наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, при строг режим, отново за престъпление по чл. 343 В ал.2 от НК. Наложеното по съвкупност наказание , което следва да изтърпи е една година лишаване от свобода. 

По третото оплакване за приложението на чл.24 от НК въззивния съд намира, че същото е основателно. Иска се увеличение с една четвърт на кумулираното наказание. С други думи, прокурорът, като счита, че наказанието, което следва да се определи на подсъдимия, следва да е една година и четири месеца / или 16 месеца/ предлага на съда  увеличението по чл. 24 от НК да е  четири месеца, или общо 20 месеца лишаване от свобода/ 1 година и осем месеца/. В рамките на този съответен протест настоящата инстанция счита, че е основателно искането за приложение на чл. 24 от НК, но не в размера, посочен от обвинението.  

Съобразявайки се с принципа на законоустановеност на наказанието, съдът  прецени, че така определеното общо наказание не ще да е съответно на целите по чл. 36 от НК. При това се съобрази със следните изисквания, наложени и от трайната съдебна практика, както и логиката на закона -  първо да се отграничи размера на самото наказание, което е наложено -  то следва да отговаря на правилата на чл. 54 от НК, както и да изпълнява целите на чл. 36 от НК; да прецени размера наложеното по съвкупност наказание и дали все пак се налага такова увеличение. В случая съдът счита, че следва да се увеличи това наказание, по следните съображения. Цялостната престъпна дейност на подсъдимия- изброени по-горе брой осъждания по видове и текстове от НК, най-вече тези по чл. 343 В от НК сочат на неговите престъпни навици, висок интензитет на отделните деяния, за които е бил признат за виновен,  трайно утвърдено незачитане на закона. Обществената опасност на деянията, по които е извършено групирането,   сама по  себе си не е висока, но  същевременно подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност, а допълнително отегчаващо обстоятелство е и че в рамките на три години е бил осъждан общо девет пъти за еднотипно престъпление, като през 2018г. е бил осъден отново за същото престъпление, докато настоящето дело, поради различни процесуални неблагополучия е останало висящо. Прилаганата спрямо него наказателна репресия е е била явно неефективна за превъзпитаването му. Причина за това са както изградените трайни престъпни навици, така и често снизходителните наказания, които са му налагани. Завишаване на групираното наказание чрез способа по чл. 24 от НК ще бъде справедливо и сътветно на изложеното по-горе. По отношение размера на завишаването, той също следва да съответства на горните правила/  чл. 36 и чл. 54 от НК/, поради което  съдът счете, че увеличението на определеното общо наказание лишаване от свобода следва да е  с два месеца.

По отношение на режима, присъдата на РС- Девня не следва да се коригира, доколкото с този увеличен размер на наказанието, то също следва да се изтърпи в условията на строг режим, съобразно нормата на чл. 57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС. Същото е относимо и за присъдените разноски.

Поради горните съображение и на основание чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от НПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 27 от 10.09.2018г.  по  НОХД 195 по описа за 2018 година на  РС Девня,  четвърти състав,  като:

 

ИЗМЕНЯ в частта на приложението на чл. 58 а ал.4 вр. чл. 55 от НК , като прилага чл. 54 от НК при индивидуализацията на наказанието

 УВЕЛИЧАВА срока на наказанието „Лишаване от свобода“ от единадесет месеца на ЕДНА ГОДИНА

На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК ГРУПИРА така наложеното на подс. И.М.А. наказание лишаване от свобода с това, наложено му по НОХД 1677/2018г. на РС-Варна, като НАЛАГА за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да се изтърпи при строг режим

На основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА срока на определеното общо най- тежко наказание с ДВА МЕСЕЦА.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението не подлежи на обжалване или протест.

  

 

 

Председател :                              

 

 

Членове: 1.

                                                                               

 

                                                                       2.