Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1927,
17.05.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На
16.04.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря :
МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12799 по описа за 2017 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Ищцата
М.Г.М. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат И.П.,
твърди, че е била ........ в „А И К ДИЗАЙН” ЕООД, като е притежавала 50% от
капитала му - 30 дяла по 1 лев всеки или общо 30 лева, при общ размер на
капитала на дружеството 60 лева, както и че на 23.03.2015 г. било проведено
общо събрание на съдружниците, на което било взето решение за изключването й
като ........ и за уреждане на имуществените отношения съгласно счетоводния
баланс към 31.03.2015 г. Това решение било обжалвано от нея и с решение
постановено по т. д. № .../2015 г. Окръжен съд - .......отхвърлил иска й като
неоснователен и тя била осъдена да заплати на дружеството разноски по
производството в размер на 480 лева. Тъй като съгласно чл. 125, ал. 3 и чл. 127
от Търговския закон тя има право да получи парична сума, съответстваща на
дружествения й дял от имуществото на дружеството към момента на прекратяване на
участието й в същото, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата
от 4000 лева, представляваща размера на дружествения й дял от имуществото на
ответника към края на месец март 2015 г. ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 11.07.2017 г., до окончателното й
изплащане. В исковата молба е направено и материалноправно изявление за
прихващане на вземането й предмет на настоящото дело срещу задължението й към
дружеството за плащане на присъдени в негова полза разноски по т. д. № .../2015
г. по описа на Окръжен съд – ...... в размер на 480 лв. Претендира присъждане
на разноски.
Иск с
правно основание чл. 125, ал. 3 във връзка с чл. 127 Търговски закон ТЗ/.
Ответникът „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Южен”, ул.
„Липа” № 1, представляван от ....... М.В.Д., а също и от пълномощника му
адвокат Д.И., не оспорва обстоятелството, че ищцата е била ........ в дружество
и че е прекратено участието й в същото, но твърди, че : тъй като съгласно чл.
140, ал. 4 ТЗ изключването на ........ има действие от вписването в търговския
регистър, а в настоящия случай
Продължение на решение по
гр. д. № 12799/17 г. на РСПд – стр. 2/7
вписването на това обстоятелство е извършено на
27.04.2015 г., то в съответствие с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ
имуществените отношения би следвало да се уредят според счетоводния баланс към
30.04.2015 г., а не към датата 31.03.2015 г.; годишният счетоводен баланс за
2015 г. показва, че дружеството е с претърпяна загуба в резултат на нанесени от
ищцата значителни вреди, т. е. няма такова имущество на дружеството, което
ищцата има право да получи; върху дружествените дялове на ищцата е наложен
запор, с оглед на което правото на ищцата да претендира дела си в дружеството
на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ преминава към нейните кредитори, поради което
моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Съдът
като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Надлежно активно легитимирано да предяви иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за
присъждане на равностойността на дружествения дял е лице, което е имало
качеството ........ в дружество с ограничена отговорност, но участието му е
било прекратено на някое от основанията предвидени в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ – поради смърт или поставяне под пълно запрещение; поради
изключване; 3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица; при
обявяване в несъстоятелност; поради отправено от ........а писмено предизвестие
най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
Не
е налице спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че : към
23.03.2015 г. съдружници в „А и К ДИЗАЙН” ООД /чиято правна форма от 16.08.2016
г. – обстоятелство, което се констатира при извършената от съда служебно
справка във воденото в Търговския регистър в електронна форма дело за
дружеството/ са третите лица А.А.С. и М.П.С., притежаващи по 25 % от капитала
на дружеството, чиято обща стойност е 30 лв. и ищцата М., притежаваща 50 % от
капитала на „А и К ДИЗАЙН” ООД, съответстващи на 30 лв.; на същата дата е
проведено Общо събрание на съдружниците на „А и К ДИЗАЙН” ООД, на което са
взети следните решения : „Изключва
М.Г.М. ЕГН: ... като ........ в
дружеството на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. Имуществените отношения с
изключения ........ ще се уредят съгласно счетоводния баланс към 31.03.2015 г.
В резултат на изключването дяловете на изключения ........ се поемат от другите
двама съдружници по равно ...”; това решение на съдружниците е атакувано по
исков ред, като с влязло в сила решение № .../25.11.2015 г. постановено по т.
д. № .../15 г. Окръжен съд – ......е отхвърлил иска за отмяната му и е осъдил
М. да заплати на „А и К ДИЗАЙН” ООД сумата от 480 лв. разноски по
производството.
Установява
се, също така, при от извършената от съда служебно справка във воденото в
Търговския регистър в електронна форма дело за „А и К ДИЗАЙН” ЕООД, че на
27.04.2015 г. в Търговския регистър по партидата на
Продължение на решение по
гр. д. № 12799/17 г. на РСПд – стр. 3/7
дружеството е вписано
заличаването на М.Г.М. като ........ в „А и К ДИЗАЙН” ООД.
Предвид
липсата на спор относно наличието на членствено
правоотношение между страните и неговото прекратяване на 23.03.2015 г. поради
изключването на ищцата от дружеството съдът приема, че ищцата е процесуално и материалноправно легитимирана по
предявения иск.
Налице е спор както относно момента, към който следва да се уредят
имуществените последици от прекратяване на участието на М. като ........ в
дружеството, така и относно наличието на право на ищцата да получи паричната
равностойността на дела й от имуществото на дружеството с оглед на твърденията,
че през 2015 г. последното е претърпяло загуба в резултат на нанесени от ищцата
значителни вреди, а също и с оглед на твърдението, че е наложен запор върху
дружествения й дял.
Съобразно
разпоредбата на чл. 125,
ал. 3 от ТЗ имуществените последици от прекратяването на участието
на съдружниците в дружеството се уреждат въз основа на счетоводен баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Посочи се по-горе в
настоящото изложение, че събранието, на което е взето решението за изключване
на ищцата като ........ в дружеството е проведено на 23.03.2015 г., а
вписването на обстоятелството относно изключването на ищцата като ........ в
дружеството е извършено в Търговския регистър на 27.04.2015 г.
Според
чл. 140, ал. 3 решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор
и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския
регистър, а тези относно увеличаване и намаляване на капитала, приемане и
изключване на ........, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на
управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в
търговския регистър чл. 140, ал. 4 ТЗ/. Въз
основа на езиково и граматическо тълкуване на двете разпоредби, акцентиращо
върху разликата в смисъла на изразите „влизат в сила” и „имат действие”, при
което са открити смислови различия в трайната съдебна практика е
формиран извод, намерил израз в редица решения постановена по реда на чл. 290 ГПК /решение № 135 от 09.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184 от 2009 г., І т. о.,
ТК; решение № 690 от 03.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349 от 2008 г., ІІ т. о.,
ТК; решение № 39 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 526 от 2010 г., І т. о., ТК;
определение № 150 от 06.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 949 от 2011 г., ІІ т. о.,
ТК, препращащо към посочените решения/, че решенията на общото събрание на
дружеството, касаещи промяна в капитала и в персоналния състав във вътрешните
отношения между дружеството с ограничена отговорност и неговите съдружници
пораждат незабавно действие, а предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен
ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството
лица, като без значение е обстоятелството дали изключеният ........ е
присъствал на общото събрание, на което е взето решението за изключването му
или не. Т. е. и при отсъствие от общото събрание,
Продължение на решение по
гр. д. № 12799/17 г. на РСПд – стр. 4/7
какъвто е настоящият случай,
решението на общото събрание има незабавно действие по отношение на изключения
.........
Поради
незабавното действие на решенията на общото събрание по чл. 140, ал. 4 ТЗ,
ищцата е изключена от дружеството на 23.03.2015 г., с оглед на което и предвид
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ в разрез с доводите на процесуалния
представител на ответника съдът намира, че имуществените последици от прекратеното участие на М. в „ А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ” ООД
следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към края на месец март 2015
г., в какъвто смисъл е и решението на съдружниците взето на проведеното на
23.03.2015 г. общо събрание.
По въпроса за съдържанието на
понятието „имуществени последици”, т. е. какви плащания дължи дружеството на
........а, чието участие е прекратено, също има трайна практика на ВКС на РБ, поради което при
решаване на спора същата следва да бъде съобразена. Според същата : за да се определи
стойността на дяловете на прекратилия участието си ........ в дружество с
ограничена отговорност следва от актива по счетоводния баланс да се вземе
стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя,
сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от
пасива - задълженията на дружеството - т. е. без собствения капитал, резервите
и финансовия резултат; при съпоставяне на двете величини, ако сумата на
активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив,
стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на
дружество; паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си
........ се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и
определената стойност на един дружествен дял; записванията в пасива на баланса
на собствения капитал и резервите не участват при формиране на равностойността
на дяловете на ........а /решение № 10 от
10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 502 от 2010 г., II т.
о., ТК; решение № 64 от 9.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504 от 2008 г., II т. о., ТК; решение № 100 от 7.02.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 665/2011 г., I т. о., ТК; решение № 466 от 30.06.2008 г. на ВКС по т. д. №
112/2008 г., II о., ТК./
С оглед на даденото разрешение в цитираната съдебна
практика дяловата вноска на ........а намира счетоводно отражение в пасива на
баланса в раздела „Собствен капитал”, поради което не се включва в чистия актив
и при формиране на равностойността на дружествения дял на ........а прекратил
участието си. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ предвижда
уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на ........а,
но не и връщане на размера на дяловата му вноска. Дяловата вноска се заплаща от
........а, срещу която той придобива дружествен дял от имуществото на
дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала /чл. 127 ТЗ./ В този
смисъл под „имуществени последици” съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ
следва да се разбира възможността ........ът,
прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента
на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на
дружествения дял, съответства на
Продължение на решение по
гр. д. № 12799/17 г. на РСПд – стр. 5/7
неговия дял по чл. 127 ТЗ независимо
от вида на вноската - парична или непарична, както и от размера й към момента
на възникване на членственото правоотношение на този
......... Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато
сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва
при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието. В случай,
че сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от
който на прекратилия участието си ........ да се изплати делът му. Направената
първоначална вноска в капитала на дружеството от ........ в дружество с
ограничена отговорност не се включва в компонентите при определяне на
равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на ........а
съгласно чл. 125,
ал. 3 ТЗ. Изплащане на равностойността на дружествения дял не се
извършва при превишение на пасива /без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат/ над активите на дружеството по баланса на дружеството към
края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието.
В изпълнение на процесуалното му задължение по чл.
190, ал. 1 ГПК ответникът представи междинен счетоводен баланс към 31.03.2015
г., който не бе оспорен от страните, на база на който вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза
изготви заключение, неоспорено от страните, съобразно което разликата между
чистия актив и пасива без собствения капитал на дружеството е положителна
величина, равняваща се на 8000 лв. /сума на актива от 244 хил. лв. – задължения
от 236 хил. лв. = 8000 лв./, с оглед на което и тъй като ищцата е притежавала
30 дружествени дяла, съответстващи на 50 % от капитала на дружеството, то
стойността на дружествения й дял се равнява на 4000 лв.
Доколкото процесуалното възражение за прихващане е
средство за защита срещу първоначалния иск по аргумент от чл. 131, ал. 2, т. 5,
чл. 133, ал. 1 и чл. 298, ал. 4 ГПК, то съдът намира, че заявеното в исковата
молба от ищцата възражение за прихващане на вземането й срещу ответника за
паричната стойност на дела й в дружеството срещу задължението й към последното
за заплащане на разноските присъдени с решението постановено по т. д. №
.../2015 г. по описа на Окръжен съд – ...... е материалноправно такова.
Уредба на
компенсацията като способ за погасяване на задължения се съдържа в разпоредбите
на чл. 103, чл. 104 и чл. 105 ЗЗД, според които предпоставките на прихващането
са : наличие на два дълга; идентичност на субектите по двете правоотношения;
еднородност и заместимост на двата насрещни дълга;
изискуемост на активното вземане; ликвидност – необходимо е насрещните вземания
да са безспорно установени по основание и размер; действителност на вземанията,
като компенсацията се извършва с едностранно изявление на един от двамата
длъжници отправено до насрещния длъжник, а двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло
да се извърши.
Неотносимо при
изясняване на въпроса относно наличието на предпоставките на прихващането е
обстоятелството, че активното вземане е
Продължение на решение по
гр. д. № 12799/17 г. на РСПд – стр. 6/7
запорирано – в унисон с твърдението на
ответника установява се при извършената от съда служебно справка във воденото в
Търговския регистър в електронна форма дело за „А и К ДИЗАЙН” ЕООД, че преди
датата на вписване на обстоятелството относно прекратяване на участието на
ищцата като ........ в дружеството, на 19.09.2014 г. е наложен запор върху
дружествения дял на М. в „А и К ДИЗАЙН” ООД по изп.
д. № ...по описа на ЧСИ ...за 2014 г. в полза на третото лице „ПроКредит Банк /България/” ЕАД.
Наложеният запор върху вземането поражда ефект на непротивопоставимост - извършените от длъжника по
изпълнението разпореждания със запорираното
вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори /чл. 452, ал. 1 ГПК/, но във вътрешните отношения между извършилите ги лица
действията са напълно действителни и пораждат правните си последици /в този
смисъл са решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС и решение № 145 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 5479/2016 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС/.
Предвид
висящия спор относно активното вземане, обаче, не е налице една от
материалноправните предпоставки на компенсацията, тъй това вземане не е ликвидно
- не е установено по основание и размер, поради което достигането на
компенсационното изявление до ответника не е имало за последица погасяването на
насрещните вземания на страните до размера на по-малкото от тях. При това
положение предявеният иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да бъде
уважен в пълния му размер след допуснатото негово намаление в последното
проведено по делото открито съдебно заседание от 4000 лв., за заплащането на
която сума ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане ответникът следва да бъде осъден.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 240 лв. разноски по производството съразмерно на уважения иск
след допуснатото в последното по делото открито съдебно заседание намаление на
размера му /400 лв. държавна такса + 200 лв. депозитни разноски х 40 %/.
На
основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 1080 лв. разноски по производството съразмерно на
предявения иск по отношение на който производството бе прекратено /1800 лв.
адвокатско възнаграждение х 60 %/.
Предвид
гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А
и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – район „Южен”, ул. „Липа” № 1, представлявано от ....... М.В.Д., да
заплати на М.Г.М. с ЕГН **********,***, сумата от 4000 лв., дължима на основание чл. 123, ал. 3 от
Продължение на решение по
гр. д. № 12799/17 г. на РСПд – стр. 7/7
Търговски закон и
съставляваща размера на дружествения й дял в „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ” ЕООД
поради прекратяване на участието й като ........ в дружеството, настъпило въз
основа на решение на Общото събрание на съдружниците, проведено на 23.03.2015
г., вписано в Търговския регистър на 27.04.2015 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.07.2017 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 240 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Г.М. с ЕГН **********,***, да заплати на „А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Южен”, ул. „Липа” №
1, представлявано от ....... М.В.Д., сумата от 1080 лв. разноски по
производството съразмерно на предявения иск, по отношение на който
производството по делото бе прекратено.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
СЪДИЯ : /п./
Вярно с оригинала!
ММ