№ 6
гр. Ивайловград, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно
наказателно дело № 20235650200014 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят И. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград,
обжалва наказателно постановление (НП) № 3/2020 от 20.05.2020 г. на
Директор ОДМВР - Хасково, с което му е наложено административно
наказание по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр), за извършено
нарушение по чл. 209а, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗЗдр.
Обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно, издадено при липса на компетентност, в противоречие с
материалноправни разпоредби и на административно – производствените
правила, поради което го обжалва изцяло в законоустановения срок. Оспорва
твърдението, че описаното от деяние е извършено от него съзнателно;
оспорва материалната компетентност на актосъставителя и издалия НП;
налице била несъответствие във фактическите и правни основания,
съдържащи се в обжалваното НП; не било посочено и основание, въз основа
на което е ангажирана отговорността му като родител. Счита, че са налице и
предпоставките по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за прекратяване на
административнонаказателното производство. Моли (НП) № 3/2020 от
20.05.2020 г. на Директор ОДМВР – Хасково да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят Ч., редовно призован не се явява,
представлява се от адв. Й.А. от АК - Хасково.
АНО - Директор ОД МВР Хасково- редовно призован, не се явява, не се
1
представлява и не взема становище по жалбата.
РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомени на основание чл. 62 от
ЗАНН, не встъпват в процеса.
Факти от съдебното следствие.
С наказателно постановление № 3/2020 г. от 20.05.2020 г. на Директор
ОДМВР - Хасково, на И. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „А.
№ 26, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗДр/ е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 300 лв.
за това, че:
На 30.03.2020 г., около 20.50 ч. в качеството си на родител на Д. И. Ч. с
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Ивайловград, ул. „А. № 26 е допуснал
непълнолетния си син да пребивава на обществено място – детска площадка в
междублоково пространство, намиращо се между ул. „.................. № 18 и ул.
„........... № 23, което е нарушение на т.І.1 на заповед № РД – 01-143/20.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването, с което е нарушил чл. 209а, във вр. с чл.
63, ал.1 от ЗЗдр.
В АУАН № 3/2020 г., бланков № серия АА, № 066338 от 30.04.2020 г. е
отразена идентична фактическа обстановка и нарушени законови разпоредби.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели Е. Ц.
Х. – актосъставител, М. И. П. – свидетел при съставянето на акта,
служителите на РУ – Ивайловград Н. И. К. и Н. Т. Г., както и Р.Ч. Ч.А –
съпруга на жалбоподателя. Приеха се като доказателство превозни билети от
20.03.2020 г. на ЮИДП – Сливен, ДГС – Ивайловград.
От свидетелските показания се установява, че свидетелите К. и Г. били
назначени на 30.03.2020 г. като автопатрул нощна смяна. Около 20.50 ч.
получили сигнал за лица, намиращи се в междублоковото пространство,
обособено като детска площадка между блокове на ул. „.................. и ул.
„........... в гр. Ивайловград. Сигналът бил във връзка със Заповед № РД – 01-
143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, според която се
забранявало посещението на междублокови пространства и детски площадки.
На място заварили четирима маловръстни, между които и Д. Ч. - син на
жалбоподателя, които привели в РУ– Ивайловград. Обадили се на родителите
им, снели писмени обяснения от родителите и им съставили протоколи за
предупреждение. Преписката била изпратена на РП – Ивайловград и след
отказ да бъде образувано досъдебно производство, обективиран в
Постановление от 28.04.2020 г., на 30.04.2020 г., св. Е. Х., в присъствието на
св. М. П. и на жалбоподателят съставил АУАН № 3/2020 г., бланков № серия
АА, № 066338 от 30.04.2020 г. АУАН е връчен на същата дата на
жалбоподателя, след което административнонаказателната преписка е
изпратена на АНО за вземане на отношение.
От показанията на св. Ч.А се установява, че на процесната дата
30.03.2020 г., тя и съпругът й били на работа. Свидетелката приключвала
работа в 18.00 ч. Прибирайки се у дома си, съпругът й все още не се бил
прибрал. Тъй като синът им - маловръстният Д. Ч. също не си бил дома, се
2
обадила по телефона да го пита къде е. Синът й отговорил, че си бил поръчал
пица от р-т „Тракия“ и чака да му я донесат. Съпругът й се прибрал около
20.30 ч., като през деня извършвал превоз на дърва, а след това ремонтирал
камиона, който се бил повредил, за да бъде изправен за другия ден. Малко по
– късно получили обаждане, че синът им е в полицията и съпругът й отишъл
да види каква е причината.
От събраните по делото доказателства е установено, че в полицията са
му били снети обяснения и му е бил съставен протокол за предупреждение да
не нарушава въведените от Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки с цел ограничаване на разпространението на
КОВИД - 19.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Независимо, че НП е с дата от 20.05.2020 г., то е връчено на жалбоподателя
едва на 17.01.2023 г. Жалбата е подадена до РС – Ивайловград, чрез РУ –
Ивайловград на 24.01.2023 г., поради което, настоящият състав, счита, че
същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, явява се
процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна.
Актът е издаден от компетентно длъжностно лице – Е. Ц. Х. в
качеството му на полицейски инспектор при РУ Ивайловград, в рамките на
правомощията му, съгласно Заповед № 272з-940/25.03.2020 г. Независимо, че
в настоящия случай административнонаказателна преписка може да се
образува и без АУАН, доколкото вече е било налице произнасяне на РП -
Ивайловград, с Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 28.04.2020 г., за пълнота следва да се отбележи, че АУАН
съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН.
Издаденото наказателното постановление № 3/2020, от 20.05.2020 г. на
Директор ОДМВР – Хасково е издадено от компетентен орган, съгласно чл.
209а, ал.4 от ЗЗдр. НП е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление са налице задължителните
реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.
При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.
Не се спори по делото установеното фактическа обстановка, а именно,
че на 30.03.2020 г., около 20.50 ч. четирима маловръстни са се намирали в
междублоково пространство, обособено като детска площадка между блокове
на ул. „.................. и ул. „........... в гр. Ивайловград.
Заповед № РД – 01-143/2003 г. на Министъра на здравеопазването, т.І.1
гласи: „І. Въвеждам следните противоепидемични мерки на територията
на Република България, считано от 00.00 часа на 21.03.2020 г.: 1.
Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места…..“
Следва да се има предвид и нормата на 63, ал. 1 и чл. 209а от ЗЗдр,
3
действаща към момента на установяване на нарушението – 30.03.2020 г., като
се отчетат многобройните изменения в тези две норми, предвид условията на
пандемията /понякога буквално за дни/, от момента на констатиране на
нарушението до момента на издаване на НП – 20.05.2020 г.
Към 30.03.2020 г., нормата на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр гласи, че „при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион“, а считано от 14.05.2020 г., че „при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал.1 с цел защита
и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка“
Следва да се има предвид и, че чл. 63 от ЗЗДр е изцяло променен, в сила
от 14.05.2020 г.
Към 30.03.2020 г., нормата на чл. 209а, ал.1 гласи, че „ който наруши
или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с
глоба в размер на 5000 лв“. Считано от 09.04.2020 г., че „който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или
2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.“, а считано от
14.05.2020 г., че „който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.“
Към датата на нарушението не са действали нормите на чл. 63, ал.4 и
ал.7 и на чл. 63а, ал.1 и ал.2, които са изцяло нови, предвид измененията на
ЗЗдр, считано от 14.05.2020 г.
При това положение АНО правилно е квалифицирал нарушението като
209а, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗЗдр. и при налагане на санкцията е съобразил
различните нормативни разпоредби от извършване на деянието и е наложил
такава, която е най – благоприятна за дееца.
Съдът не приема становището на жалбоподателя, че са налице
предпоставките по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за прекратяване на производството,
както и доводите в тази насока, изложени от процесуалния му представител,
по същество, в съдебно заседание.
Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите,
в които не следва да се образува административнонаказателно производство,
както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези
специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и
издаването на НП.
4
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за
изпълнение на наложените административни наказания.
В ЗАНН не е посочен срок в който следва да бъде връчено НП и след
изтичането на който административнонаказателното преследване да се
прекрати по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателни кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съгласно цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя,
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. (цитирано в съдебно
заседание като такова от 2013 г.) на ВАС, ОСНК на ВКС и ОС на Втора
колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, а именно
към чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се
налага извод, че в случая възможността нарушителят да бъде санкциониран
се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като
същият тече от извършване на деянието. Тъй като този срок не е изминал от
извършване на деянието, съдът счита, че административнонаказателната
отговорност на нарушителя не е погасена по давност.
Въпреки изложеното дотук, обаче, наказателното постановление следва
да бъде отменено по следните съображения:
В диспозитивната част на обжалваното НП словесно е посочено, че
същото се издава на родител, че е допуснал непълнолетният му син да
извърши посоченото нарушение. Въпреки, че в цифровото изражение не е
посочена нормата на чл. 26, ал.3, предл.2 – ро от ЗАНН, то безспорно се
установява, че жалбоподателят е санкциониран именно като родител на
непълнолетния си син, допускайки последният да извърши
административното нарушение. Съгласно постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС (т.5), родителят, попечителят или настойникът на
малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под
пълно запрещение са административнонаказателно отговорни ако
„съзнателно са допуснали“ извършването на нарушението от поставените под
техен контрол лица. Понятието „съзнателно допускане“ на извършване на
административно нарушение от страна на непълнолетния, ненавършил 16
години, както е в конкретния случай има предвид умишлена форма на вината,
която включва както прекия, така и евентуалния умисъл. За наличието на
умисъл в действията на родителя на непълнолетния, ненавършил 16 години по
чл. 26, ал.3 от ЗАНН следва да са налице безспорни доказателства от които да
5
се изведе категоричен извод, че лицето /допустител/ е знаел за действията на
нарушителя и по никакъв начин с поведението си не е препятствал тяхното
извършване. По конкретното производство доказателства за такова поведение
не са събрани, нещо повече, още при обясненията си на 30.03.2020 г., в
полицията жалбоподателят е категоричен, че синът му е излязъл без негово
знание и едва когато се прибрал, разбрал, че е задържан. Това обстоятелство
се потвърждава и от показанията св. Ч.А – съпруга на жалбоподателя и майка
на детето, извършило нарушението. Всичко това води до недоказаност на
субективната страна на описаното в НП административно нарушение и е
основание за отмяна на същото.
По разноските.
На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Доколкото, обаче, по делото не са
представени от страна на жалбоподателя доказателства за сторени разноски, а
и такива не се претендират, настоящият състав счита, че разноски не следва
да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) №
3/2020 от 20.05.2020 г. на Директор ОДМВР - Хасково, с което на И. Д. Ч. с
ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „А. № 26, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето /ЗЗДр/ е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 300 лв., за извършено нарушение по чл. 209а, във вр. с чл. 63, ал.1
от ЗЗдр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
6