№ 3237
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110120407 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г. А. М. срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС
с административен адрес: [адрес], представлявани от [фирма] (след частично прекратяване
на делото относно предявената искова претенция и срещу [фирма] с определение от
15.08.2023 г., влязло в законна сила) иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС с искане за
отмяна на решенията на Общото събрание на ЕС, взети на 16.02.2023 г. - поради
незаконосъобразно свикване и провеждане на общото събрание.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща
се на адрес: [адрес], а именно на апартамент 25. Посочва, че на 16.02.2023 г. било проведено
Общо събрание на ЕС, за което същият получил съобщение по електронната поща за
изготвен протокол от състоялото се ОС. Излага, че не е присъствал на общото събрание
поради неуведомяването му за последното. Посочва, че не живее на адреса в процесната
жилищна сграда, за което и на основание чл. 13, ал. 2 ЗУЕС писмено е уведомил управителя
на ЕС и е посочил електронен адрес за уведомление. Ищецът Г. М. поддържа, че с протокола
от проведеното ОС и с процесните оспорени решения се е запознал на 30.03.2023 г., след
предоставянето му в незаверен вид от професионалния домоуправител на ЕС – [фирма].
Оспорва всички решения, взети от ОС на ЕС на 16.02.2023 г. с довод за ненадлежното му
свикване, при неспазване на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС. Твърди, че поканата за това не е била
поставена на видно място преди 10.02.2023 г., събранието е открито без наличието на
изискуемия кворум, протоколчикът не е избран, а е назначен еднолично. Поддържа, че с
решението по т. 1 е направена незаконна промяна на съществуващите идеални части в %,
отразени в документите за собственост, като за притежавания от ищеца апартамент 25 е
прието да притежава 6,0605 % вместо следващите от документа за собственост 1,241 %.,
което е в нарушение на чл. 17 ЗУЕС. Посочва се, че с решението по т. 3 недопустимо е
потвърден изборът на [фирма] като професионален домоуправител на процесната ЕС,
предвид изтичане на законовия срок за заемане на тази длъжност. Наред с това, неправилно е
отразено, че това решение е прието със 100 % ид. части, вместо с 2/3. Оспорва
1
законосъобразността на приетото решение по т. 3 относно размера на определения хонорар
на професионалния домоуправител в размер от 7,20 лева на апартамент, като прекомерен
такъв, както и с оглед приетата дължимост на този разход и от необитаемите апартаменти.
Намира за неясно определена и допълнителната такса от 10 лева, което е в противоречие с
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Ищецът твърди, че по т. 3 – отчет на предходен касиер няма име на
касиера, нито отразено негово изявление. С исковата молба Г. М. оспорва всички решения,
взети на процесното ОС с искане за отмяната им поради допуснатите нарушения на ЗУЕС, в
частност поради липсата на редовно проведена процедура по уведомяване на ищеца за
предстоящото ОС, въпреки изпълненото от него задължение по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна -
останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес],
представлявани от управителя [фирма], чрез пълномощника си адв. К., с който предявената
искова претенция е оспорена като процесуално недопустима, предвид предявяването й чрез
ненадлежно упълномощен представител, както и извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Посочва
се, че исковата молба е подадена след изтичане на 30-дневния срок от получаване на
решението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, което прави искът недопустим и обуславя прекратяване на
делото. Намира исковата претенция за недопустима и в частта относно оспорването на
решенията по т. 2 и т. 3 от протокола, с които се потвърждават вече взети решения и не се
засяга правната сфера на собственика, оспорващ решенията, като не се създават правни
последици занапред и не се променя съществуващото състояние. Излага се довод, че по
същество оспорените от ищеца решения са законосъобразни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата
разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
По своята правна същност исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой
предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на
етажни собственици.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната
собственост е общото събрание, при която органи на управление са Общото събрание и
управителния съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на
законовите си правомощия Общото събрание, в която участват собствениците/ползватели на
самостоятелни обекти, приема решения.
Решенията на Общото събрание на сграда в режим на етажна са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на
една обща цел. Последните се вземат по специално законовоустановена процедура,
регламентираща начина на свикване на ОС, състав, представителна власт, гласуване,
предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността
на решението – в т. см. Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. дело № 657/2012 г., I г. о., ГК на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения ред за проверка
на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се
инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на
обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по
характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението,
2
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в
производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно
посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с
решението си не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици.
Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения,
допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда
искова молба.
Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата
на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената
защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва
именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална
законосъобразност на взетите решения.
В настоящия случай по делото не се спори, че в процесната жилищна сграда с
административен адрес: [адрес] самостоятелните обекти, принадлежащи на повече от един
собственик, са повече от три, поради което същата е в режим на етажна собственост и по
отношение на обществените отношения, свързани с управлението на общите части, както и
правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти се уреждат именно от правилата на ЗУЕС.
Не спори, а и от представените и приети по делото заверени копия от Нотариален акт
за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 9, том XIX, дело № 3609/1969
г. от 03.07.1969 г. по описа на I-ви нотариус при Софийски народен съд и Удостоверение за
наследници от 0.04.2019 г., издадено от [адрес], се установява, че ищецът Г. А. М. е
придобил собствеността върху недвижим имот – ап. 25, в блок 245, ет. 5 в [адрес] с площ от
75,31 кв.м., заедно с 1,241 % идеални части от общите части на сградата, по наследяване от
лицето Д.А.Н., след смъртта й през м. септември 1987 г. По делото не се спори, че този имот
е идентичен на ап. 25, находящ се на адрес: [адрес]. Следователно, като собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост по см. на § 1, т. 1 от ДР на
ЗУЕС, ищецът се явява и активно процесуалноправно легитимиран да предяви процесната
искова претенция. Същевременно, с определението от 29.07.2024 г- съдът се е произнесъл по
направеното възражение в отговора на исковата молба, приемайки, че процесната искова
претенция е предявена от ищеца, надлежно представляван от лице, попадащо в хипотезата
на чл. 32, т. 2, предл. 1 ГПК – родител на страна, с представено пълномощно за учредена
представителна власт.
Между страните не се спори, а и от представения и приет по делото заверен препис от
протокол от ОС на собствениците на ЕС в сграда на адрес: [адрес] от 16.02.2023 г. се
установява, че на процесната дата е проведено Общо събрание на ЕС при следния дневен
ред: т. 1 потвърждаване на самостоятелното управление на вход Б, определяне на идеални
части по см. на чл. 17 ЗУЕС; т. 2 потвърждаване избора на управителни органи; т. 3.
определяне на бюджет на ЕС, вноски по поддръжка и управление и ФРО, отчет на преходен
касиер; т. 4. други. Изяснява се, че от ОС са взети следните решения: по т. 1 от дневния ред –
1. приемане на решение вход Б да се управлява самостоятелно от всички други входове в
сградата и 2. приемане на предложено разпределение на идеалните части – по отделни
апартаменти съгласно обективирана в протокола таблица. В мотивите преди вземане на
решението и като съображения за това е констатирано, че всички входове на сградата са с
общи идеални части, което затруднява вземането на решения, доколкото входовете от години
се управляват самостоятелно, поддържат различни бюджети. Посочено е, че
самостоятелното управление изисква да се направи преразпределение на идеалните части по
реда на чл. 17 ЗУЕС, при съобразяване броя на самостоятелните обекти във входа, тяхната
3
площ и съотношението между същата и общата площ на апартаменти и складови
помещения. Взето е решение по т. 2 от дневния ред за потвърждаване избора на [фирма] за
професионален домоуправител, който да осъществява дейността си по см. на ЗУЕС с всички
произтичащи права и задължения. В мотивите към това решение е отразено предложение да
се потвърди избора на домоуправителя, направен на предходното ОС. Съгласно отразеното в
протокола от ОС на ЕС е взето решение по т. 3 от дневния ред, с което се потвърждава
определената на предходното Общо събрание вноска във Фонд „Ремонт и обновление“ в
размер на 7 лева на апартамент, която сума да се заплаща без значение от обитаемостта на
последния, потвърждава се възнаграждението за домоуправител в размер от 7,20 лева на
апартамент, а за пенсионери и хора в неравностойно положение в размер от 4,80 лева, която
да се заплаща без значение от обитаемостта на апартамента; взето е решение допълнително
да се събира ежемесечно сумата от по 10 лева на обитател – от ап. 19 и следващите, а за
апартаменти от 13 до 18 по 4 лева на обитател, които такси се дължат от собствениците на
самостоятелни обекти, солидарно отговорни с наемателите, членовете на техните
домакинства и ползвателите на обектите. Прието е вноските да са ежемесечни и да се
заплащат най-късно до 30-то число на текущия месец. Съгласно отразеното в протокола,
събранието е проведено в присъствието на представители на следните самостоятелни
обекти, формиращи 77,2695 % ид. части – ап. 30, 22, 23, 14, 28, 24, 27, 17, 18, 19, 16, 15, 20 и
26. В протокола е удостоверено, че ОС е проведено във фоайето на сградата с председател на
събранието Б.К. – представител на домоуправителя [фирма] и протоколчик М.Г..
Не се спори, а и от приложение № 1 към протокола, представляващо присъствен
списък, следва, че ищецът Г. М., като собственик на ап. 25 в процесния вход на жилищната
сграда, не е присъствал на ОС лично или чрез представител.
На първо място спорен по делото е въпросът относно своевременното обжалване на
процесните решения от страна на същия с депозиране на процесната искова молба на
19.04.2023 г.
За съблюдаване на този срок съдът следи служебно, доколкото последният обуславя
допустимостта на предявения иск, като в случая е налице и изрично възражение на
ответната страна за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС извън законоустановения 30-дневен
срок, респ. оспорване от ищеца относно неспазване на процедурата по надлежното му
връчване на препис от протокола.
Изясни се, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда преклузивен срок за
оспорване законосъобразността му по съдебен ред – 30-дневен, който започва да тече от
получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съгласно посочената разпоредба
председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За
поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет
(управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочват датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. Съгласно законовата разпоредба копие от протокола
от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „вярно с оригинала“ и приложенията
към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по
чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в
случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на
които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на
съобщението.
Съдът, при анализ на посочената законова разпоредба в приложимата за спора
редакция, достига до извод, че изискването в същата е за „предоставяне“ на етажните
собственици на копие от протокола и приложенията към него, чрез реалното получаване на
препис от протокола, с оглед запознаване с неговото съдържание, като в подкрепа на този
извод е сравнението с предходната редакция на текста чл. 16, ал. 7 ЗУЕС (изм. и доп. - ДВ,
4
бр. 57 от 2011 г.), съгласно която копие от протокола се предоставя на собствениците,
ползвателите или обитателите, но при поискване.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственик или ползвател,
който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява
писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща
и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание,
както и телефонен номер.
От изложеното следва, че началото на срока за оспорване на решенията на ОС на ЕС е
в зависимост от условията по чл. 16, ал. 7, вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС: за лицата, живеещи в
сградата – от връчване на препис от протокола, за лицата, които не живеят в сградата или
отсъстват повече от месец, но са посочили адрес, електронен адрес или телефон – от
момента на получаване на преписа, респ. уведомяване по телефона /арг. чл. 13, ал. 3, предл.
1 ЗУЕС/, а за лицата, които не живеят в сградата, но не са посочи адрес за връчване - от
поставяне на съобщението по чл. 16, ал. 7, изр. 1 ЗУЕС за изготвяне на протокола.
В настоящия случай, изложените от ищеца твърдения относно необитаване от същия
на собствения му ап. 25 в процесната жилищна сграда не са оспорени изрично от ответната
страна. Същевременно, за установяване надлежното уведомяване на представляващия ЕС
относно наличието на обстоятелство по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, от ищеца са представени и
приети като част от доказателствената съвкупност: писмено искане от 30.01.2023 г. от А. Г.
М. - за ап. 25, адресирано до [фирма] с отразени данни за получаването му на 30.01.2023 г. от
[фирма] и писмен отговор от [фирма] във връзка с това искане. Данните от тези писмени
материали сочат, че в искането от 30.01.2023 г. лицето А. М. – пълномощника на ищеца по
делото, е посочило, че не живее на адреса – ап. 25 в бл. 245, [адрес], поради което отправя
искане всякаква информация да бъде изпращана на конкретно посочен адрес, с вписани
телефонен номер и електронен адрес. В отговор, последният е уведомен от [фирма], че
занапред всички необходими книжа, свързани с етажната собственост, ще бъдат изпращани
на посочените адреси.
Приета по делото е и извадка от електронна кореспонденция, по същество останала
неоспорена от ответната страна, от която се установява, че с електронно съобщение от
21.03.2023 г. [фирма] уведомява А. Г., че протоколът от ОС, провело се на 16.02.2023 г., е
изготвен, на което е изпратен отговор, че за провеждането на това ОС лицето не е
уведомено, с искане за изпращане на препис от протокола. При проследяване на
електронната кореспонденция се установява, че с последователни съобщения до лицето от
21.03.2023 г. [фирма] посочва, че събранието е разгласено с покана, поставена на видно и
общодостъпно място в края на месец февруари, а с това и много преди дружеството да е
уведомено, че апартаментът е необитаем, а с последващо съобщение, че разгласяването е
било в края на месец януари, с покана до А. Г. за получаване на преписи от протоколи от ОС
на ЕС.
Съдът, при анализ на така събраните писмени доказателства, при липсата на изрично
проведено оспорване от ответната страна, намира за установено по делото, че спрямо ищеца
са били налице предпоставките по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, изискващи връчване на препис от
протокола от проведеното ОС на ЕС от 16.02.2023 г. на посочения в искането от 30.01.2023 г.
адрес за кореспонденция, респ. електронен адрес.
По делото, от ответната страна не се установи, въпреки своевременното уведомяване
от ищеца, чрез неговия баща и пълномощник, с писмено искане от 30.01.2023 г., препис от
протокола от проведеното Общо събрание да е изпратено на последния на някой от
посочените адреси. Няма такъв характер изпратеното електронно съобщение от 21.03.2023
г., доколкото с последното ищцовата страна се уведомява единствено за изготвяне на
протокола от 16.02.2023 г. без данни за изпращането му на страната на този електронен
адрес, за което свидетелства и последващата кореспонденция, съдържаща покана до
5
представителя на ап. 25 за лично явяване в офиса на [фирма] за получаването му.
Ето защо, съдът приема за недоказано изпълнението от ответната страна на
процедурата по връчване на препис от протокола от ОС по реда на чл. 16, ал. 7, вр. чл. 13,
ал. 2 ЗУЕС спрямо ищеца Г. М., като собственик, който не ползва собствения си
самостоятелен обект в процесната жилищна сграда.
Предвид това и при липсата на данни относно връчване в момент, предхождащ сочения
от ищеца в уточнителната молба от 23.05.2023 г., а именно 30.03.2023 г., съдът приема, че
считано от този момент и на основание чл. 16, ал. 7, вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС за ищеца е
започнал да тече 30-дневният срок за оспорване на процесните решения, който поначало
изтича на 01.05.2023 г. Процесната искова молба е с вх. № от 19.04.2023 г., поради което
исковата претенция се явява предявена в преклузивния за това срок.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна възразява срещу
допустимостта на иска в частта, в която се оспорват решенията по т. 2 и т. 3 от протокола от
процесното ОС с довод, че се касае за решения, с които се потвърждават вече взети решения
и не се създават правни последици занапред.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание. Незаконосъобразни са решенията на
Общото събрание на ЕС, които противоречат на императивни правни норми или на
разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; които са взети в
нарушение на предвидените в закона или в Правилника процедури и правила за вземане на
решение; при нарушен ред за свикването на общото събрание; по въпрос, който е извън
компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС.
От изложеното следва, че не всички решения на ОС на ЕС подлежат на оспорване, а
единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние. Решенията на общото
събрание, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва
да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не
подлежат на обжалване, респ. на отмяна. Обект на оспорване могат да бъдат само решения,
които пораждат правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици
и подлежат на изпълнение, т. е., решения, рефлектиращи в правната им сфера (в този смисъл
Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 28 от
6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2016 г., II г. о., ГК; Определение № 308 от 30.06.2011 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 21/2011 г., I г. о., ГК).
В настоящия случай, по делото се установи, че с решението по т. 2 ОС на ЕС е
потвърдило избора на [фирма] като професионален домоуправител, направен в предходното
ОС, който да осъществява дейността си по ЗУЕС с всички произтичащи от това права и
задължения.
По делото, като писмено доказателство е представен и приет протокол № 6/2022 г. от
ОС на ЕС относно проведено Общо събрание на собствениците от процесната етажна
собственост в сграда с административен адрес: [адрес] на 25.10.2022 г. От съдържанието му
се установява, че на това Общо събрание е взето решение, с което е избран професионален
домоуправител на ЕС, а именно дружеството [фирма]. В протокола в решението за избора на
дружеството е удостоверен размер на такса от 7,20 лева на апартамент, а за пенсионери –
4,80 лева. Представен е и договор за поддръжка на общи части и управление на ЕС от
01.12.2022 г. сключен между етажните собственици на жилища сграда в режим на ЕС с
адрес: град София, [адрес] блок 245, вх. Б, представлявани от М.Г.., като възложител от една
страна и [фирма], като изпълнител, от друга страна, за извършване срещу заплащане на
възнаграждение на дейността по управление на етажната собственост с всички задължения
и правомощия на изпълнителя по чл. 23 ЗУЕС и чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, с право да представлява
ЕС пред администрации, съдилища и други във връзка с привеждане в изпълнение на
решенията на ОС, и техническа поддръжка на общите части на сградата. Съгласно клаузата
6
на чл. 6 от договора същият се сключва за срок от две години, считано от деня на
подписването му. В договора е отразено, че сключването му е на основание решение на ОС
от заседание, проведено на 25.10.2022 г. за делегиране на дейности по управление на ЕС и
поддръжка на общите части, като протоколът от това ОС представлява неразделна част от
договора.
Съдът, като съобрази характера на взетото решение от ОС на ЕС на 25.10.2022 г., а
именно за приемане на предложение за избор на [фирма] за професионален домоуправител и
на решението по т. 2 от процесното ОС на ЕС от 16.02.2023 г., с което се потвърждава избора
на вече избран професионален домоуправител, без данни и твърдения предходният избор да
е бил отменен, предвид и сключеният договор от м. декември 2022 г. именно въз основа на
решението от 25.10.2022 г., респ. да се касае за избор за друг времеви период, счита, че по
същество решението по т. 2 от 16.02.2023 г. не внася правна промяна, доколкото с него не се
избира нов управител, а се потвърждава вече направен избор. Следователно, правната
промяна е настъпила по силата на предходното решение, с което това лице е избрано за
управител на ЕС. След като с решението по т. 2 от протокола от 16.02.2023 г. не настъпва
промяна, то за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск за отмяната му,
което обуславя недопустимостта на претенцията в тази част и частично прекратяване на
производството по делото.
По отношение на решението по т. 3 обаче съдът съобрази, че макар същото да съдържа
потвърждаване на размера на вноската, дължима като възнаграждение за избрания
професионален домоуправител, определен на предното ОС от 25.10.2022 г., то последното
съдържа конкретизация относно лицата, които дължат такса от 4,80 лева, уточнение относно
периодичността на дължимост на таксата, приета е дължимост на таксата независимо дали
жилището е обитаемо, като е взето решение и по отношение на вноски за ФРО и
допълнителна вноска. Ето защо, съдът намира, че по същество с решението по т. 3 се
приемат конкретни решения с правни последици занапред, а не се касае за потвърждаване на
вече взето решение на предходно събрание. В подкрепа на този извод са и отразените в
протокола мотиви при гласуване на това решение, в които е отразено, че определените на
предходното събрание вноски не могат да обезпечат нормалното функциониране на входа.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция в частта, в която се
оспорват решенията, извън това по т. 2, се явява процесуално допустима, като предявена от
процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и при наличие на правен
интерес от оспорването, което обуславя разглеждането й в тази част по същество.
Изясни се, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да
иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, която
незаконосъобразност може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на
решението като юридически факт, т. нар. процедурни нарушения и в несъобразяване със
закона на съдържанието на решението, т. нар. материална незаконосъобразност. Следва да се
посочи също, че основание на иска по чл. 40 ЗУЕС са само посочените в исковата молба,
като е недопустимо решение на Общото събрание да бъде отменено въз основа на пороци,
които не са въведени в исковата молба или по-късно по реда за отстраняване нередовностите
на исковата молба, или чрез изменение на иска.
Следователно, уважаването на процесния конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е
обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че
притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес: [адрес], провеждането на Общото
събрание, взетите решения на събранието, които претендира да бъдат отменени.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответната страна е да докаже
спазване на законоустановените предпоставки за провеждане на събранието (че решенията са
взети при надлежно свикано и проведено общо събрание), както и, че взетите решения не
7
противоречат на императивни материалноправни норми.
С исковата молба ищецът оспорва законосъобразността на решенията, взети на
процесното ОС на ЕС с довод за ненадлежното му свикване и за ненадлежно уведомяване на
ищеца по реда на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС, въпреки изпълнение от негова страна на
задължителните изисквания на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС.
Редът за свикване на общото събрание на собствениците е правнорегламентиран в
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС (в приложимата редакция към момента на провеждане на
ОС), съгласно която Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които го
свикват, поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7
дни преди датата на събранието, чрез задължително отбелязване на датата и часа на
поставянето й върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Съгласно ал. 7 на същата разпоредба поканата съдържа дневния ред на общото
събрание – въпросите, предложени за обсъждане, конкретни проекторешения в случай на
неприсъствено гласуване, датата, часа и мястото на провеждането му, срока за провеждане
на неприсъствено гласуване и електронен адрес на управителния съвет (управителя). Наред с
това, в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС (в приложимата редакция) е предвидено
изпращане на поканата за свикване на ОС или уведомяване за съдържанието на поканата,
удостоверено писмено от свикващите събранието лица, по отношение на
собственик/ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от
месец и който писмено е уведомил управителя за това, чрез посочване на електронна поща и
адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на ОС, както и на
телефонен номер.
В настоящия случай по делото се установи уведомяване от А. М. – баща и
пълномощник на ищеца по делото, като представител за ап. 25 в жилищната сграда на ЕС,
чрез избрания професионален домоуправител [фирма], с писмено искане от 30.01.2023 г., че
не живее на адреса на имота, посочвайки и адреси, в частност електронен и телефонен
номер за получаване на информация.
По делото не се твърди и не се установява до ищеца да е изпратена покана за свикване
на процесното ОС от 16.02.2023 г. на някой от посочените в искането адреси, респ. за
уведомяването му за предстоящото ОС на ЕС на посочения телефонен номер, което е в
противоречие с изискването на чл. 13 ал. 3, вр. ал. 2 ЗУЕС.
Същевременно, съдът намира за недоказано по делото изготвянето на покана за
свикване на ОС с изискуемото съдържание по чл. 13 ЗУЕС.
От събраните по делото доказателства се установява само, че с протокол за залепена
покана от 02.02.2023 г. (л. 83 от делото) лицата Б.К. и М.Г. са удостоверили с подписа си
поставянето на 02.02.2023 г. в 18:55 часа на видно и общодостъпно място в сграда на адрес:
[адрес] на покана за свиване на ОС на етажната собственост, което ще се проведе на
16.02.2023 г. от 19:00 часа при следния дневен ред: 1. потвърждаване на самостоятелното
управление на вход Б, определяне на идеални части по см. на чл. 17 ЗУЕС; т. 2
потвърждаване избора на управителни органи; т. 3. определяне на бюджет към ЕС, вноски
по поддръжка и управление и ФРО, отчет на преходен касиер; т. 4. други.
По делото обаче, от ответната страна не е представена покана за свикване на ОС на ЕС
от 16.02.2023 г., в който смисъл е и проведеното оспорване от ищеца съгласно уточнителната
молба от 23.05.2023 г. относно липсата на поставена покана на видно място преди 10.02.2023
г.
Изясни се, че с разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС изрично е предвидено свикването на ОС
на ЕС чрез писмена покана, подписана от лицата, които го свикват, поставена на видно и
общодостъпно място на входа на сградата в определен срок преди датата на събранието,
чрез задължително отбелязване на датата и часа на поставянето й върху поканата и със
8
задължително съдържание. Изготвянето на протокол за поставяне на покана не е достатъчно,
за да установи, че такава покана е била изготвена, че същата е подписана от лицата,
свикващи събранието, че е поставена на видно място и в законоустановения срок, както и, че
същата има изискуемото по закон съдържание.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не се доказва съставянето на покана
за свикване на ОС в предвидената форма и съдържание по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Налице е
допуснато нарушение на уредената с императивни норми процедура по свикване на
събранието, представляващо достатъчно основание за отмяна на оспорените решения,
предмет на делото, без съдът да дължи произнасяне по останалите твърдени от ищеца
нарушения при провеждането му и при вземане на решенията. Ненадлежното свикване на
общото събрание опорочава взетите от ОС решения и само на това основание тези решения
подлежат на отмяна - в този смисъл Решение № 285 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1694/2013 г., I г. о., ГК. Когато решението е засегнато от порок при свикване на Общото
събрание и формиране на волята, то решението се отменя изцяло. Когато порокът е в
съдържанието на решението и касае само отделна част от него, на отмяна подлежи само тази
част. Следователно, при извод за нарушения на реда за свикване и провеждане на Общото
събрание, на отмяна подлежат всички атакувани решения, взети на това Общо събрание.
Безпредметно е в такава хипотеза да се разглеждат съображенията за материална
незаконосъобразност на всяко едно от отделните решения - в този смисъл Решение № 28 от
6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2016 г., II г. о., ГК.
Предвид изложеното, предявеният конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС с искане за
отмяна като незаконосъобразни на решенията по т. 1 и т. 3, взети на процесното ОС на ЕС,
се явява основателен и в тази част следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски, съразмерно на уважената, респ.
прекратената (предвид основанието за прекратяване, изразяващо се в частична
недопустимост на иска) част имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 53,33 лева, представляваща разноски за държавна
такса (2/3 части от общо заплатената, според решенията, предмет на уважената част от иска
спрямо общо оспорените). По отношение на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение съдът намира, че по делото не се установява реалното
извършване на разхода именно от ищеца. В представения договор за правно обслужване от
22.08.2024 г. (л. 118 от делото) е отразено заплащане в брой на уговореното възнаграждение
в размер на сумата от 700 лева, но от възложителя – А. М.. Предвид това и при липсата на
други доказателства, съдът намира за недоказано сумата да е излязла от патримониума на
ищеца Г. М., поради което не следва да се присъжда в полза на същия като сторен от него
разход. В тази връзка съдът взе предвид, че съгласно разясненията, дадени в мотивите на т. 1
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС по
правилата на чл. 78 ГПК подлежат на присъждане само тези разноски, за които е доказано,
че са реално сторени, заплатени от страната. В конкретната хипотеза в договора е отразено,
че уговореното възнаграждение е заплатено, но от възложителя. Ето защо, на ищеца не
следва да се присъждат разноски по делото за адвокатско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 4 ГПК, съразмерно с прекратената част, в полза на ответната страна следва да бъде
присъдена сумата от 333,33 лева, представляващи сторени разноски за адвокатско
възнаграждение (равняваща се на 1/3 част от общо претендираното, според решението,
предмет на прекратената претенция при общо оспорени три решения). Реалното извършване
на разхода за последното съдът прие за доказано въз основа на отразеното в чл. 6 от
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 120 от делото) заплащане
на уговореното адвокатско възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на
разписка, удостоверяваща получаването му – арг. т. 1 от Тълкувателно решение №
9
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същевременно от ищцовата страна
не е въведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на общо претендирания размер,
поради което на присъждане подлежи 1/3 част (според прекратената част) от същия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Г. А. М., с ЕГН:
********** и адрес: [адрес] срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС
с административен адрес: [адрес], представлявани от [фирма] иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС в частта, в която се отправя искане за отмяна на решението по т. 2 на Общото
събрание на ЕС, взето на 16.02.2023 г.
ОТМЕНЯ по предявения от Г. А. М., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] срещу
останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес],
представлявани от [фирма] иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решенията по т. 1 и т.
3 на Общото събрание на ЕС, взети на 16.02.2023 г.
ОСЪЖДА останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес от сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес],
представлявани от [фирма], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Г. А. М., с ЕГН:
********** и адрес: [адрес] сумата от 53,33 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
ОСЪЖДА Г. А. М., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, да заплати на останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес от сграда в режим на ЕС с административен адрес:
[адрес], представлявани от [фирма] сумата от 333,33 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а в
останалата му част подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10