Р Е
Ш Е Н
И Е №246
гр.
Р., 10.07.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нският
окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание
на 10 юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Светла Пеева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 841
описа за 2018 г., за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
Т.Б.Л. и М.Х.Л. твърдят, че са родители на Б. М.Л., пострадал при настъпило на
31.07.2015 г. ПТП на път І-2 /гр. Р. – гр. Р./, вследствие на сблъсък между
управлявания от Б.Л. л. а. „Т.“ с ДК ***и т. а. „В.**“ с ДК № В., с прикачено
ремарке с рег. № ****.
В
исковата молба се сочи, че ПТП е причинено от водача на товарния автомобил,
който заради нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал лекия
автомобил в лявата му част и го избутал от пътя. Описани са получените от сина
на ищците множество телесни увреждания на главата, гръдния кош, корема и
крайниците, както и че поради тежка съчетана травма - черепно-мозъчна,
травматичен шок и настъпили усложнения, на 08.01.2016г. Б.Л. е починал. При ПТП
е починало и детето на Б. – М. Б.Л.. Посочено е, че е образувано досъдебно
производство и към наказателна отговорност са привлечени водачът на товарния
автомобил В.С.В. и управителят на транспортната фирма-собственик на превозното
средство. Посочено е, че е постановена присъда по НОХД № 251 от 2016 г. по
описа на Окръжен съд – Р., с която водачът В.С.В. е признат за виновен за
престъпление по чл.343, ал. 4, вр. ал. 3 пр. 3 и 5, б. „б“ пр. 1 вр. ал. 1 б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че при управление на ППС от категория
„С+Е“ без да има съответната правоспособност, нарушил правилата за движение:
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно движение, на водача
на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза
и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне“; чл.21, ал. 1 от ЗДвП, забраняващ на водача на пътно превозно
средство от категория „C+E“ да превишава скоростта от 70 км/час извън населено
място, като се е движел със скорост 86 км/час; чл. 23, ал. 1 от ЗДвП – „водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко“, и по непредпазливост е
причинил смъртта на две лица – М. Б.М.и Б. М.Л.. Към момента на подаване на
исковата молба, присъдата не била влязла в сила. Ищците сочат, че за
управлявания от В. т. а. „В.**“ с ДК № В., собственост на „С.В.“ ЕООД, с
управител и ръководител С.В. В., е била налична
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „л., с полица
BG/22/115001739255, действаща и към момента на ПТП.
Двамата ищци предявяват претенции в качеството
на родители на загиналия при ПТП Б. М.Л., като претендират претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина им в размер на 200 000 лв. за всеки от
двамата ищци. Излагат обстоятелства относно житейския му път, работата му,
добрите отношения в семейството му, че живеели заедно и поддържали общо
домакинство заедно с неговото семейство, включващо съпругата му П. и дъщеря им М.,
съществували разбирателство и хармония между тях. Сочат, че са се гордели във
връзка с това, че синът им е поел по техния професионален път, реализирал се е
добре, а заради преждевременната му кончина не е могъл да реализира всичко,
което е имал като планове за житейския си път и кариера. Сочат, че след смъртта
на детето си са били съсипани от мъка. Преди да почине в болницата на
08.01.2016 г., от датата на ПТП до смъртта си Б. е бил в тежко състояние, през
цялото време е бил в болнично заведение, на легло, на поддържащо лечение. Те
били денонощно до леглото му, грижели са се за него, говорели му. След смъртта
му двамата ищци се затворили в себе си, отчуждили се от близки и приятели, не
общували с никого, станали докачливи и избухливи, трудно организирали
ежедневието си, изпаднали в апатия, влошило се физическото им състояние,
включително и здравословното такова. Сочат, че постоянно са на гробищата,
където търсят утеха, но не могат да преодолеят мъката си. Претендират се и
имуществени вреди в размер на 5575 лв. във връзка с лечението и погребението на
Б., които са направени от М.Х.Л.. Считат, че претенцията им е основателна и
доказана до претендирания размер: за имуществените вреди – с приложени фактури,
а за неимуществените вреди се позовават на съдебната практика относно
справедливостта при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
В отговора на ЗК „л. се оспорват исковите
претенции за неимуществени вреди по основание и размер. По същество се оспорва
механизмът на настъпване на ПТП, причината за възникването му, а именно, че
това е изключително поведението на водача на т.а. В.С.В.. Твърди се
съпричиняване от страна на пострадалия Б.Л., заради управление без поставен
обезопасителен колан, съответно оспорва се наличието на причинно - следствена
връзка между неимуществените вреди и механизма на настъпване на ПТП, както и
наличието на връзка между неимуществените вреди, които се претендират и описаните
заболявания на ищците. Оспорва се размерът на претенцията за неимуществени
вреди, като несъответстваща на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се
изцяло исковете за законната лихва, като неоснователни. Твърди се, че
изпадането в забава е след като бъде поканен кредиторът, а застрахователната
компания бъде уведомена за настъпилото застрахователно събитие, а не от датата
на ПТП.
В отговора на третото лице-помагач В.С.В. чрез
пълномощника адв. Б.Р., се изразява становище, че
исковете са допустими. Същите се оспорват по размер, като се счита, че е
завишен претендираният такъв, съответно частично основателни са акцесорните
искове за лихвите. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на Б.Л., по
причина, че при възникване на опасност на пътя е следвало да намали и да спре.
Тъй като не е сторил това, е налице съпричиняване. Счита се, че лихвата за
забава е частично недължима.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На
31.07.2015г. на път І-2 /гр. Р. – гр. Р./ при км. 67+216, синът на ищците – Б. М.Л.,
управлявал л. а. „Т.“ с ДК № ****, в който се пътували съжителката му П. **** и
дъщеря им М. М.. По същото време в насрещната лента В.С.В. управлявал т.а. „В.**“
с рег. № В., с прикачено към него самосвално ремарке с рег. № ****, за което
ППС същият нямал съответната правоспособност. Всички МПС от колоната, в която
се движел В., намалили скоростта си и поетапно спрели, тъй като движението било
затруднено от намиращ се най-отпред велосипедист. Тов.та
композиция на В.В. била твърде близо и тъй като не могъл
да спре своевременно, се отклонил в насрещната лента за движение и блъснал с
предната лява част на управлявания от
него т.а лекия автомобил „Т.“, избутал го извън пътя, в тревистата част, и след
едно завъртане лекият автомобил се установил в покой. Б.Л. получил множество
телесни увреждания – съчетана травма на глава, гръден кош, корем, крайници и
поради настъпилите вследствие на тези увреждания усложнения, на 08.01.2016 г.
починал. При същото ПТП починала и внучката на ищците М. М..
С
влязла в сила на 19.12.2019г., в хода на настоящото производство, присъда по
НОХД № 251/2016г. по описа на Р.ския окръжен съд В.С.В.
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с
ал. 3, предл. 3 и 5, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК - за това, че на 31.07.2015г., при управление на МПС – т.а. „В.**“
с рег. № В. и прикачено към него самосвално ремарке с рег. № ****, без да има
необходимата правоспособност да управлява превозно средство категория СЕ, по
път І-2 /гр. Р. – гр. Р./ при км. 67+216, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост
причинил смъртта на две лица – М. Б.М.и Б. М.Л., съответно му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от пет години. Със същата присъда С.В. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4
във връзка с ал. 3, предл. 3, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 2 от НК - за това,
че като собственик, управител и ръководител на транспортната дейност в „С.В.“
ЕООД нарушил правилата за транспорта, визирани в чл. 7а, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози и в условията на независимо извършителство
с В.С.В. допуснал причиняване смъртта на М. Б.М.и Б. М.Л., за което му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца и
лишаване от право да управлява МПС за срок от
пет години.
В
подкрепа на твърденията на ищците, по делото са разпитани свидетелите А.Б.С., М.М.Д.и Д.В.а
Ц., които изнасят данни за отношенията между ищците и техния син Б., и за това
как им се е отразил инцидентът.
От
показанията на св. А. С. /приятел на Б.Л. от детинство/ се установява, че преди
инцидента С. често посещавал дома на Л. ***, където последният живеел с родителите
си, с които бил много близък. Б. работел с баща си и тръгнал по неговия
професионален път. Бил и в много добри отношения с майка си, уважавал я. Преди произшествието
Л. живеел при родителите си на семейни начала с майката на дъщеря си М. – П., с
която били заедно от ученици. Б. се разделил временно с партньорката си, сключил
брак с друга жена, от която имал дъщеря, но след година и половина-две се развел
и отново се събрал с П.. През цялото това време П. живеела с детето им при
родителите на Б..
Свидетелят
твърди, че често се е возил в автомобил с Б.Л., също така заедно карали мотори
и го определя като „ възпитан шофьор „. Св. С. изнася данни, че Л. бил много
енергичен човек и добър приятел. След инцидента посещавал Б. в болницата, а след
смъртта му гостувал около 10 пъти на родителите му, за да разбере как са. Определя
състоянието им като неадекватно, били тъжни, избухвали в плач, сменяли темите
на разговор, защото загубвали мисълта си. Бащата на починалия продължил сам да
се занимава със семейния бизнес - отглеждане на овощни градини с череши, орехи
и арония, но разказвал, че му е трудно и не можел да се справя сам.
Св.
Д.– приятелка на ищците, изнася данни, че преди смъртта на Б. семейството му било
задружно и весело. Родителите възпитали добре Б., подсигурили му средства за
образование, научили го на труд, а той им помагал в земеделската дейност. В
периода от катастрофата до смъртта, докато Л. бил в болницата, страдали много,
но таяли надеждата, че синът им ще се възстанови. Успели да скрият от него дори
смъртта на дъщеря му М.. След като Б. починал, те рухнали, започнали да страдат
от здравословни проблеми със сърцето, нервите. Живеели сами в гр. В., затворили
се в мъката си и не излизали често. Нямали сили и желание да се справят със
земеделската дейност, която развивали.
От
показанията на св. Д.Ц. /близка позната на ищците/ се установява, че семейството
на Т. и М. В. било сплотено, младите им помагали в работата, а те гледали
внучката си. Преди инцидента Б. живеел в гр. В. при родителите си, бил
усмихнат, поздравявал, имал много приятели, издигал се в йерархията и след като
завършил инженерна специалност, станал сменен ръководител в предприятието, в
което работел. В период за около една-две години живеел в гр. в., но всяка
седмица пътувал до В., за да помага в земеделската работа на родителите си. След
смъртта на Б. свидетелката рядко ги посещавала. Информирала се за състоянието
им по телефона, тъй като след катастрофата Т. и М. се били сринали емоционално
и физически. При Т.Л. започнали да се проявяват различни заболявания –
хипертония, страдания, свързани с главата, постави ли ѝ пейсмейкър на
сърцето. В началото избягвали разговори за сина им. Последните един-два пъти
вече говорели за него, но М.Л. се разплаквал.
Съдът
кредитира показанията и на тримата свидетели, тъй като отразяват
непосредствените им впечатления за съществувалите отношения между родители и
син и за негативното отражение на смъртта на пострадалия в живота на ищците,
взаимно си кореспондират и се допълват, безпротиворечиви са и съответстват на
останалите доказателства по делото.
От
приетата по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се
установява механизмът
на настъпване на ПТП, а именно – на процесната дата (31.07.2015 г.) около 18.50
часа, при нормална при дневни условия видимост, съставът от „В.**“ с рег. № В.
и ремарке „К.с рег. № ****, управляван от В.В.,
превозвайки около 24 тона пшеница, се движел със скорост около 86 км/ч (при
максимално допустима скорост за такъв състав в конкретните условия – 70 км/ч).
Пред него се движел микробус „Мерцедес Спринтер“, а пред него – „Ситроен
Джъмпер“ с прикачено ремарке. Най-отпред се движел автомобил „КИА Спийд“, управляван от Ц.М.със скорост около 70 км/ч.
Колоната застигнала велосипедист и М.
предприел спиране на управлявания от него автомобил, тъй като не можел да
изпревари велосипедиста, поради наличието на насрещно движещи се превозни
средства. Движещите се след него водачи също започнали да спират. В. намалил
скоростта и в същото време навлязъл в лявата лента. Възприел движещия се срещу
него л.а. „Т.“. Успял да намали скоростта до около 36 км/ч и продължил да се
движи наляво и излязъл от платното за движение. Водачът на л.а„Т.“ го насочил надясно
към банкета. Последвал сблъсък, като за т.а„В.**“ ударът бил в предната му лява
част, продължаващ по левия калник, степенката и предното ляво колело, а за л.а.
„Т.“ ударът бил предно-ляво страничен – броня, калник, леви врати и заден ляв
калник. След сблъсъка т.а. „В.**“ продължил движението си наляво до
отклонението от пътя, където спрял, докато автомобил „Т.“ се завъртял надясно и
навлязъл в крайпътния терен и също спрял. Установени били следните щети по
автомобилите: при т.а. „В.**“ – силни разрушения в предния ляв ъгъл на
кабината, разрушено окачване на предно ляво колело; при л.а. „Т.“ – задиране
върху цялата дължина на лявата страна на автомобила. Експертизата установява
още, че общото разстояние между двата автомобила, когато т.а.„В.**“ започнал да
навлиза в лентата за насрещно движение било около 67.4 метра. Големината на
опасната зона била: автомобил „Т.“ - 62.90 метра, състав „В.**“ с ремарке: за
скорост 23.8 м/сек – 105.40 метра, а за скорост 19.44 м/сек – 77.50 метра.
Вещото лице съдебен медик дава заключение, че Б.Л.
е получил следните увреждания: съчетана травма – травматичен шок: тежка
черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузни рани в лява слепоочна област и в
лява слепоочно-тилна област, счупване на базата на черепа вляво, счупване на
лява ябълчна кост, счупване на горночелюстен синус, субарахноидален кръвоизлив
в лява теменна област, мозъчни кръвоизливи и в двете голямомозъчни полукълба и
в мозъчния ствол, наличие на кръв във вентрикулярната система, кома; в областта
на гърдите: подкожен емфизем в лява гръдна половина, счупване на ребро VIII вляво, разкъсно-контузни и прорезни
рани на гръдния кош, по корема и горните крайници; посттравматична комуницираща
хидроцефалия, сепсис, интоксикационен синдром, менингоенцефалит, вентрикулит,
двустранна гнойна бронхопневмония, белодробен оток, мозъчен от…………………………………………………………………………………….ок.
Според вещото лице по делото няма данни, които да потвърдят или отхвърлят дали Л.
е бил с поставен предпазен колан. Механизмът на образуване на уврежданията при
травма в автомобила се изразява в удар на тялото в части от купето и притискане
на тялото от разместени части на купето. Този механизъм обуславя локализацията
на получените увреждания, като най-чести са уврежданията на главата и
изпъкналите части на лицето (каквито са уврежданията получени от Л.) както и
увреждания на крайниците. По-голямата част от уврежданията на Б.Л. засягат
лявата половина на тялото. При наличие на тежки деформации на предно-лява част,
каквито деформации са налице при л.а. „Т.“, според експерта се наблюдава
преместване на части от арматурното табло и приборите за управление на
автомобила и елементи на купето към пространството навътре към самото купе. Ефективността
на поставения предпазен колан намалява до липсваща с вгъването на двигателния
отсек и/или елементите на купето към седалките – предотвратява удари на тялото
в частите на купето, но не би могъл да предпази фиксираното към седалката тяло
от въздействието на деформираните части. В открито заседание вещото лице д-р М.
допълва, че в конкретния случай със или без предпазен колан такива увреждания са
щели да настъпят. Налице били данни за деформация, която сочи, че има фиксация
на тялото заради предпазния колан, но в този случай коланът не изпълнява предпазната си функция.
Съдът
намира, че следва да се кредитира заключението на вещите лица по назначената и
изготвена комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза като
компетентни и обективни.
Анализът
на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Постановената
присъда по НОХД № 251/2016г. по описа на Р.ския
окръжен съд на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд по
въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. На основание чл. 413, ал. 1 от НПК тя се явява задължително и за
застрахователя – страна по сключената задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съгласно
легалната дефиниция на договора за застраховка "Гражданска
отговорност", установена в разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.),
със сключването на същата застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. В процесния случай, за да бъде уважен прекият иск срещу
застрахователя, в тежест на ищците е да докажат
кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.), както следва: наличието на валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата,
че управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност",
както и валидността ѝ
към датата на произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. По
делото са установени по категоричен и безспорен начин и фактите относно настъпилото
на 31.07.2015г. застрахователно събитие.
Съдът
приема, че безспорната родствена връзка между ищците и починалото лице дава
основание да се компенсират претърпените от тях страдания, произтичащи от
преждевременната смърт на близък човек – пряк низходящ и от загубата на морална
опора и подкрепа в тесен родствен кръг. С Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, възходящите
са посочени като понасящи вреди от неимуществен характер винаги, когато смъртта
е резултат от деликт.
Събраните по делото доказателства установяват изключително
близките отношения между ищците и техния син, които живеели в общо домакинство,
в пълна хармония, взаимна обич и разбирателство. Като родители те преживели
най-тежката загуба - смъртта на детето им при трагични обстоятелства не само с
оглед на фаталния край, настъпил бавно и мъчително, но и с оглед на всички
обстоятелства около инцидента. Б. бил едва на 35 години, бил възпитан, енергичен,
работлив, целеустремен и организиран, изградена личност, ползващ се с
уважението на близки и приятели. Постепенно бил поел по-тежката работа в къщата
и в стопанството. Семейството било задружно, споделяли общи ценности и планове
за развитието и реализацията на сина им, пред когото предстояли широк житейски
път и кариера в професията, която бил избрал. Родителите му се гордеели с него,
а той бил щастлив, че можел да ги зарадва. Новината за катастрофата, за смъртта
на внучката им и тежкото състояние на Б., преобърнала целия им живот. В
продължение на повече от пет месеца гледали как детето им бавно си отива без
изгледи състоянието му да се подобри, почти денонощно се грижели за него.
Въпреки това родителите се надявали, че ще може да преодолее тежките травми.
Смъртта му сложила край на всичките им очаквания, а болката и скръбта за него
не могат да бъдат преодолени. Ищците рухнали емоционално и физически - затворили
се в себе си, плачели, нямали желание да общуват с близки и приятели, отключили
се различни заболявания.
При
така констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства,
предявеният иск за неимуществени вреди, се явява доказан по основанието си.
Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи на
уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа
на чл. 52 от ЗЗД. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили. При определяне размера на причинените
неимуществени вреди, съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за загуба на
най – близкия и любим човек – детето на ищците. До момента на настъпване на
смъртта на Б.Л., той заедно с партньорката и дъщеря си са живеели в един дом със
своите родители, като си помагали взаимно, били сплотени и разчитали един на друг.
Т. и М. В. и до настоящия момент не могат да преживят нелепата загуба на сина
си и да превъзмогнат мъката си по него.
При
констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи
причинените на ищците имуществени и неимуществени вреди, предявените искове се
явяват доказани по основанието си.
При
това положение следва да се приеме, че претърпените от ищците неимуществени
вреди следва да се репарират със сумата от по 100 000 лева за всеки от тях,
който размер, според съда, съответства най-пълно на критерия за справедливо
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Над тази
сума, и по отношение на двамата ищци, претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди се явява неоснователна.
Искът
на М.Л. за репариране на причинените от ПТП имуществени вреди на стойност 5 575
лева се явява доказан в пълния си размер и следва да се уважи изцяло, тъй като
представените по делото фактури доказват разходи по лечението и погребението на
починалия син, които са в пряка причинна връзка с деликта.
При
този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване от страна на Б.Л., изразяващо се в шофиране без обезопасителен
колан. От заключението на приетата от съда комплексна експертиза се установява,
че няма категорични данни, които да потвърдят или отхвърлят дали Л. е бил с
поставен предпазен колан. По данни от жената, пътувала на предна дясна седалка,
пострадалият е бил с предпазен колан. В конкретния случай, според вещото лице,
със или без колан са щели да настъпят такива увреждания. С оглед изложените
съображения, съдът намира, че не са налице основания за намаляване на така
определения от съда размер на дължимото застрахователно обезщетение, поради
съпричиняване.
Съдът
намира за неоснователно възражението на третото лице за съпричиняване на
претърпените вреди от страна на Б.Л. по причина, че при възникване на опасност
на пътя е следвало да намали и да спре.
Неоснователни
са и сходните възраженията на ответника, че причина за настъпване на
произшествието е и поведението на Б.Л.. В хода на производството се събраха достатъчно
доказателства относно механизма и обстоятелствата, при които се е осъществило
произшествието. От
кредитираното от съда заключение по изготвената експертиза се установява, че Л. не е имал
техническа възможност да предотврати удара. Следователно, единствената причина
за ПТП е навлизането на товарния автомобил „В.**“ в лентата от пътното платно,
по която се е движел автомобилът на пострадалия.
Поради
настъпилата преклузия, съдът не дължи произнасяне по възраженията на ответника
и третото лице, въведени с писмените им защити, относно съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Б.Л., изразяващо се в шофиране при липса на
правоспособност, тъй като срокът на свидетелството му за управление на
правоуправление на МПС бил изтекъл. Правото да се направи подобно възражение се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1
от ГПК.
Възражението
на ответника, че лихвата за забава тече от поканването на кредитора – от датата
на уведомлението за настъпило застрахователно събитие, е неоснователно. Действително,
част от лихвите са погасени, съобразно чл. 111 б.“в“ от ЗЗД / с 3 - годишен давностен срок /, но считано от
деня на депозиране на исковата молба пред съда – 10.12.2018г., т.е. за периода от
31.07.2017г. / датата на настъпилото увреждане/ до 09.12.2015г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния
представител на ищците адв. С.М. *** следва да бъде присъдена сумата от 4 838
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от него на ищците
безплатна правна помощ, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото,
съгласно представения списък от чл. 80 от ГПК, деловодни разноски –общо
3 266 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете,т.е. сумата от 1 658
лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Р.нския окръжен съд дължимата държавна
такса в размер на 8 223 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания л., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. с.,
район „*****, представлявано от М. М.-Г. и П. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.Л., ЕГН **********
и М.Х.Л., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***0 - адв. С.М. ***, сумите от по 100 000 / сто хиляди /
лева за всеки - обезщетение по чл. 226 ал. 1 от КЗ/отм./ за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина им Б. М.Л., починал вследствие на ПТП на
31.07.2015г., причинено от В.С.В., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 10.12.2015г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди над
сумите от по 100 000 лева до претендираните размери от по 200 000
лева- за всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва върху тях, както и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за лихва за забава за периода 01.08.2015г. - 09.12.2015г., като
погасена по давност.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания л., ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. с., район „Л.***** тавлявано
от М. М.-Г. и П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Л., ЕГН **********,***0 - адв. С.М. ***, сумата от 5 575 лева - обезщетение по чл.
226 ал. 1 от КЗ/отм./ за претърпени имуществени вреди от смъртта на сина му Б. М.Л.,
починал вследствие на ПТП на 31.07.2015г., причинено от В.С.В., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2015г.
ОСЪЖДА
Т.Б.Л., ЕГН ********** и М.Х.Л., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***0
- адв. С.М. *** , ДА ЗАПЛАТЯТ на „Застрахователна
компания л., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. с., район „Л.,
представлявано от М. М.-Г. и П. Д., сумата от
1 6 58 лева, представляваща деловодни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания л., ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. с., район „*****, представлявано от М. М.-Г. и П. Д., ДА ЗАПЛАТИ
на адв. С.М. ***, сумата от 4 838 лева - адвокатско възнаграждение за
предоставената от него на ищците Т.Б.Л., ЕГН ********** и М.Х.Л., ЕГН **********,
безплатна правна помощ по гр. д. 841/2018 г. на РОС, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания л., ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. с., район „Л. представлявано от М. М. М.-Г.
и П. Д, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Р.нския окръжен съд сумата от
8 223 лева – държавна такса.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ответната страна „Застрахователна
компания л., ЕИК ***** – В.С.В., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: