ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
26.01.2017 г. гр. Несебър
Несебърският районен съд
граждански състав на двадесет и шести януари през две хиляди и
седемнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 49 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на Й.Ж.Л., ЕГН **********, и Анна Димитрова
Василева, ЕГН **********, против П.И.П., ЕГН **********, с която, след
направеното уточнение и изменение на претенциите, се моли да бъде осъден
ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 24300 лв., представляваща
неустойка за забавено изпълнение на задълженията на последния по т.3 и т. 5 от
сключения между страните предварителен договор за покупко-
продажба на право на строеж и строителство, за периода от 23.04.2015 г. до
12.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, начиная
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищците
твърдят, че по силата на сочения договор ответникът се бил задължил да им
продаде правото на строеж, да построи и да предаде владението на степен на
завършеност на груб строеж с акт № 14 на недвижими имоти, находящи се в гр.
Несебър, ж.к. „Черно море”. Това е следвало да бъде сторено до 02.04.2014 г. Същевременно
ищците били изпълнили задължението си и били изплатили на П. продажната цена в
размер на 120 000 лв. На 13.07.2015 г. било сключено допълнително споразумение,
по силата на което били конкретизирани и изменени недвижимите имоти,
констатирано било изпадане на П. в забава от 466 дни за изпълнение на
задължението си да прехвърли собствеността, декларирано било, че ответника бил
получил цялата дължима сума. На същата дата бил сключен и окончателния договор,
оформен с нотариален акт. Твърди, че ответникът бил изпаднал в забава 466 дни,
поради което, на основание чл.8 от предварителния договор, същия дължал
неустойка в размер на 0,5% за всеки ден забава върху стойността на продажната
цена по т.2. В тази връзка се претендират сочените по- горе суми, ведно със
законната лихва.
В срокът по чл.131
от ГПК от страна на ответникът е постъпил писмен отговор, с който същия оспорва
предявените претенции. Твърди, че не е изпадал в забава тъй като бил поел
задължения по договора да предаде владението след придобиване на
административен акт № 14 в срок до една година от подписване на договора, при
положение че купувачите били изплатили на продавача дължимата сума. Последното
плащане от страна на последните било на 19.04.2014 г., което означавало, че
ищците били в голяма забава по отношение изпълнението на задължението си за
плащане на продажната цена, което водело до неоснователност на претенциите.
Твърди, че съгласно чл.10 от договора е издавал записи на заповед за всяко
плащане и така можело да се определи на коя дата били извършвани плащанията ако
са били правени такива. Наред с това твърди, че в правния мир под
наименованието акт образец № 14 съществували множество документи, без в
договора да било конкретизирано точно за какъв акт става въпрос. Ответникът
твърди, че не е получил цялата продажна цена, както и че договореностите между
страните били други. Наред с това прави възражение за нищожност на клаузата на
неустойка.
По делото е
постъпила молба от страна на ответника, с която освен други искания, моли да
бъде спряно производството по настоящото дело поради наличието на висящ спор,
чието решаване ще има значение за изхода на настоящото дело. Ищецът намира
искането за неоснователно.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от
приложеното по делото решение № 370/23.08.2016 г., пред Окръжен съд- Бургас е
висящо гр.д. № 1772/2015 г., образувано между същите страни, в същото им
процесуално качество, за осъждане на ответника за заплащане на сумата от общо
150 000 лв. неустойка по същия договор и на същото основание, но за друг
период. На първо място следва да се отбележи, че в мотивната
част на решението са посочени два периода- на страница първа, абзац първи, е
посочено, че претенцията е за периода от 16.08.2014 г. до 22.04.2015 г. На
страница четвърта обаче, на предпоследния ред, е изписано, че претенцията касае
период на забава от 02.04.2014 г. до 13.07.2015 г., в който период /ако се
приеме, че правилно е посочен/ влиза и периода на забавата по настоящото
производство. В този смисъл, ако такава е била волята на ищеца, то настоящото
производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Дори обаче да се
приеме, че производството по гр.д. № 1772/2015 г. касае период, несъвпадащ с
настоящия, то в него са наведени същите твърдения, факти, възражения, каквито
са заложени в исковата молба, предмет на настоящото производство, и в отговора,
подаден от ответника. Първоначално настоящото дело е било образувано пред БОС
под номер 1528/2015 г. Макар образувано преди гр.д. № 1772/2015 г., последното
е в по- напреднала фаза и с вече постановено съдебен акт на първа инстанция.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че за настоящото производство висящото гр.д. №
1772/2015 г. на ОС- Бургас е преюдициално. Макар и касаещо друг период /ако е
така с оглед гореизложеното/, то с влизане в сила на крайния съдебен акт по
него ще се разрешат със сила на пресъдено нещо
въпросите за основателността или не на твърденията на страните, включително и
възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка. Противното би
означавало да се развиват паралелно две производства, по които е възможно да се
постановят две противоположни решения, което е недопустимо. Ето защо настоящото
дело следва да бъде спряно.
Мотивиран
от горното и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, Несебърски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството
по гр.д. № 49/2017 г. по описа на Районен съд- Несебър до приключване на
производството по гр.д. № 1772/2015 г. по описа на Окръжен съд- Бургас с влязъл
в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: