Р Е Ш Е Н И Е № 76
гр. Сливен, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на шести април, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Галя Георгиева и на прокурора Руси Русев, като
разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно административнонаказателно
дело № 66 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Г.Ч.С. ***, подадена против Решение № 358 от 21.12.2021
г.,
постановено по АНД № 872/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0804-004047 от 14.01.2021 г.,
издадено от Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на Г.С.,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно. Счита, че от въззивния съд не са обсъдени
всички негови възражения за нарушение на процедурата при констатиране на
нарушението, при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Сочи, че е изтекъл давностния срок по чл.3 ал.2 и чл.82 ал.1 и ал.3 от ЗАНН по отношение наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“. Счита, че неправилно е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се явява
лично и поддържа жалбата, като моли да бъде уважена. Излага подробни
съображения в подкрепа на твърденията си. В писмено становище и писмени бележки
излага и допълнителни съображения.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР– Сливен,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено
писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата
като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение,
моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за
законосъобразност на решението на Районния съд.Предлага да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след
като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за
установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в НП административно
нарушение; направил е извод, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП
не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон; счел е, че
наложените наказания са определени правилно.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от
Районния съд факти изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства,
като са изпълнени дадените при предходното разглеждане на делото от
касационната инстанция указания. Изводите на Районния съд са съобразени с
установените по делото факти и с приложимото право. Всички възражения и доводи на
касационния жалбоподател срещу първоинстанционното
решение са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 25.10.2020
г. в 14 часа, 24 минути и 41 секунди по път І-6, в с. Трапоклово, община
Сливен, в посока гр. Бургас, до бистро "Женика",
Г.С., при разрешена максимална скорост в населено място 50 км/ч, е управлявал
лек автомобил с рег.№ ……….. с измерена скорост 112 км/ч и наказуема такава –
108 км/ч, установена с автоматизирано техническо средство тип „тринога“ ARH CAM
S1 №11743cc. и съгласно приложена разпечатка снимка № 11743сс/0137580 от
25.10.2020г., и декларация по чл. 188 от ЗДвП. За констатираното нарушение - превишаване на допустимата
скорост от 50 км/ч в населено място, на жалбоподателя С. е съставен АУАН
№ 341892 от 26.12.2020 г., който му е връчен на 07.01.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН, на 14.01.2021 г. е издадено процесното НП.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената максимална скорост
на движение в населено място за управляваното от жалбоподателя пътно превозно
средство е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената максимална
скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6, която в разглеждания случай е приложена
правилно от наказващия орган, както обосновано е приел и Районният съд.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за
установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Твърденията на жалбоподателя, че при съставяне
на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, са изцяло неоснователни.
Съставеният АУАН съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, като по делото са представени доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за редовно връчена на нарушителя
покана за съставяне на АУАН, в която покана изрично му е указано, че при
неявяване ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие. Констатациите в
съставения на 26.12.2020 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на
съдебното производство. Събраните в първоинстанционното
производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН.
Следователно, процесният АУАН се ползва с
предписаната му от закона доказателствена сила.
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В разглеждания случай, за установеното нарушение е предвидено, освен
наказание глоба, и лишаване от право да се управлява МПС, поради което
законосъобразно за административното нарушение е съставен АУАН и въз основа на
него е издадено НП. Изпълнени са и изискванията на чл. 188 от ЗДвП, като е ангажирана отговорността
на лицето, на което, съобразно приложената в преписката декларация.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, свързани с доказателствената стойност на Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система – съставен по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. /. В протокола са отразени: местонахождението на мястото за
контрол – в населено място; общото ограничение на скоростта – 50 км/ч; липсата
на пътен знак за ограничение на скоростта, която да е различна от разрешената
скорост за населено място; режима на измерване – стационарен; име, фамилия и
подпис на служителя; начало и край на работа на техническото средство. От
изложеното следва, че протоколът е попълнен съгласно приложението, посочено в чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. Нарушението се установява и от изготвената с
техническото средство снимка № 11743СС/0137580 /л.36 от дело на РС Сливен/,
имаща качеството на веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес, съгласно
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В производството пред РС Сливен
са събрани надлежни доказателства относно длъжността на актосъставителя,
както и за компетеността му да осъществява контрол, да
въвежда данни и да работи със стационарно преносими уреди за осъществяване на
контрол на пътното движение.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че
при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т. е. регламентира правото на ползване от страна на съответните
органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично се
посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност
в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или
системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин
могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или
да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за
измерване, е видно, че на посочените в НП дата, място и час, касаторът е осъществил посоченото от АНО нарушение.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение
на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства
относно относимите факти, процесуално недопустимо е
при проверка на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са
изводите на въззивния съд за съставомерност
на деянието на касатора по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Нарушението е безспорно
установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като
всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.
С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на
материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Не се споделя и доводът на касационния жалбоподател за изтекли давностни срокове по отношение налженото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. В ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската
давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по
чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). като регулираната от тази норма
изпълнителска давност започва да тече едва след влизане в сила и стабилизиране
на съответното изпълнително основание, а настоящия случай не е такъв, тъй като
до постановяване на настоящия окончателен съдебен акт, НП не е влязло в сила.
Изцяло неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за неправилност
на решението в частта за присъдените разноски. Съгласно препращащата разпоредба
на чл.63, ал.5 от ЗАНН в относимата към датата на
постановяване на обжалваното решение редакция (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая тази
нормативна уредба е съобразена от РС Сливен, който е определил справедлив
размер на юрисконсултското възнаграждение,
съобразявайки и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 358 от 21.12.2021 г., постановено по АНД № 872/2021
г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Г.Ч.С. *** ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: