№ 17
гр. гр.Велинград, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200380 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. В., против електронен фиш серия К №
4244296/26.04.2020г. на ОДМВР Пазарджик, с който за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или
система, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лв., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДВП
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради
допуснати при съставянето му съществени нарушения на материалния закон и
на административнопроизводствените правила-нарушението не било заснето
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено с
пътен знак Е24 и функционира в отсъствието на контролен орган, в
нарушение на чл. 189, ал. 4 ЗДвП; разположението му не било документирано
със снимка и не било оповестено чрез средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на МВР; не бил посочен издателят на електронния
фиш. Не следвало да се издава електронен фиш, а АУАН и НП, тъй като
установяването на нарушението с мобилна система за видеоконтрол
предполагало присъствието на полицейски служители, които да осъществяват
контрол над нея, т.е. нарушението не било заснето в отсъствието на
контролен орган и на нарушител.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени електронния
фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Органът, издал обжалвания електронен фиш, счита че е издаден в
1
съответствие със закона и следва да се потвърди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, във вр. чл. 59, ал. 2
ЗАНН /екземпляр от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 10.12.2020
г., а жалбата е подадена на 15.12.2020 г./, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2020 г., в 11,27 часа, в гр. Велинград на ул. „Юндола“, до ГКП
„Лъджене“, при разрешена скорост за населено място от 50/км. ч. и отчетен
толеранс -3 км./ч, с мобилна радарна система № TFR1-M 564, бил заснет лек
автомобил „Мерцедес Е 200“, с рег. номер *******, който се движил със
скорост 87 км. ч.. Въз основа на тези данни и проверка за собствеността на
заснетото МПС, било установено, че управляваното МПС е регистрирано на
юридическо лице – Диве 09 ЕООД, ЕИК: *********, поради което и на осн.
чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.2 от ЗДвП, на неговия законен представител Д. Г.
В. бил издаден Електронен фиш серия К № 4244296 за налагане на „глоба“ за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. С него за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, във вр. чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП на В. е наложено административно наказание „глоба“, в
размер на 400 лв. Електронният фиш е връчен на лицето на 10.12.2020 год.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства:
представените по делото Протокол № 3-26-20 от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M, Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 26.04.2020 г.,
снимков материал от клип № 2676 от техническо средство TFR1-M №
564/26.04.2020 г., с което е заснето движението на лек автомобил „Мерцедес
Е 200 с рег. № *******.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл. 189, ал. 5, във вр. ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на
съдържанието му. В него са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Пазарджик; мястото-гр. Велинград, ул. „Юндола“ до
КГП Лъджене, датата – 26.04.2020 г.; точният час на извършване на
нарушението – 11,27 ч.; регистрационният номер на МПС – ******; описание
на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост 37 км/ч
при максимално разрешена 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната
банкова сметка.
Изискванията за съдържанието на електронния фиш са посочени в чл.
189, ал. 4 ЗДвП. Тези задължителни реквизити са изчерпателно изброени.
2
Посочените в жалбата обстоятелства – издател (имена и длъжност), не
попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които не са част от
нормативно установено задължително съдържание на електронния фиш, не
представлява процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
обжалвания акт. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и изключва тяхното приложение в
производството по издаване на електронен фиш. Липсата на данни за издателя
на електронния фиш-имена и длъжност, не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като електронният фиш не носи подпис на
издателя си и поради това въпросът за компетентността на определено лице
не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което е сторено. В случая в
електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което
попада на територията на област Пазарджик, посочено е и че фишът е издаден
от ОДМВР Пазарджик, поради което е доказано, че същият е издаден от
компетентната териториална структура на МВР.
Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не могат
да се извлекат и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, която приравнява
влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление
само относно правните последици, но не и досежно процедурата по
издаването на двата акта. При наличието на изрична правна уредба за
реквизитите на съдържанието както на електронните фишове, така и на
наказателните постановления не може по тълкувателен път да се извеждат и
други, непредвидени от законодателя реквизити за електронните фишове.
Действащата подробна и ясна правна регламентация за издаването на
електронните фишове прави неприложима процедурата съставяне на АУАН и
наказателно постановление. В случая не намира приложение правилото на чл.
46, ал. 2 от ЗНА, тъй като Законът за движението по пътищата не е непълен
нормативен акт досежно правната уредба на съдържанието на електронните
фишове. Напротив, има нарочна и изрична правна регламентация на тази
материя. Затова съдът приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на
електронния фиш.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо– прикрепено към превозно средство за видеоконтрол.
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
TFR-1M 564 № 4835, представляващо мобилна система за видеоконтрол,
което е от одобрен тип, вписано в регистъра на Българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване. Макар в издаденото и приложено по
делото удостоверение да се сочи, че е със срок на валидност до 24.02.2020г.,
съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
3
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка
№ 3-26-20/03.12.2020г. и от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., където е посочено, че е годно за експлоатация до 12.2020г.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика,
представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ мястото,
времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Представеният протокол съдържа всички изискуеми реквизити,
съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.- вписани са видът и номерът на автоматизираното
техническо средство, мястото на контрол, посоката на движение, че не е
въведено ограничение на скоростта с пътен знак, режимът на измерване-
стационарен, номерът на служебния автомобил, в което е поставено
мобилното АТСС, начало и край на работа. В тази връзка следва не са налице
пропуски, свързани със самия протокол.
Неоснователно е възражението, че местоположението на мобилната
радарна система не е обозначено със знак Е24. С отмяната на чл.165 ал.2 т.8
ЗДв.П /ДВ, бр. 54 от 2017г./ и на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
/ДВ, бр.6 от 2018г. в сила от 16.01.2018г./, мястото за контрол с АТСС не
следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не
се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет
страницата на МВР. Установяването на обективните признаци на
нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез
съответното доказателствено средство - снимков материал, на който е
придадена доказателствена стойност по арг. от чл.189 ал.15 ЗДвП.
Неоснователни са възраженията за липсата на приложена снимка на
разположение на АТСС. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, снимка на разположението на АТСС се изисква
единствено, когато то е разположено временно на участък от пътя. В случая,
видно от надлежно попълнения протокол по чл. 10 от Наредбата,
техническото средство е било разположено в патрулен автомобил, а не на
пътя, каквато възможност е предвидена в чл. 9, ал. 1 от Наредбата. В този
случай не е налице задължение за изготвяне снимка на АТСС, когато същото
е в патрулен автомобил.
Неоснователно е възражението, че заснетото с мобилна радарна
система, намираща се в полицейския автомобил, предполага участието на
контролен орган, следователно не са налице предпоставките за издаване на
електронен фиш. В процесният случай нарушението е констатирано с
4
мобилна АТСС, прикрепена към превозно средство. То се характеризира с
винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т. е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от
общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно изявление, записано върху
съответния носител, за законосъобразността на което е достатъчно да е
изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически
средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, на който ясно се
вижда моторното превозно средство и неговия регистрационен номер, като
същите са годни веществени доказателствени средства. Съдът намира, че
установяването на нарушението е извършено в съответствие с нормативно
разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и
приложения към него снимков материал.
От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е
заснето с мобилно техническото средство от съответния одобрен тип, което е
позиционирано в гр. Велинград, т.е. в населено място по смисъла на § 6, т. 49
от ДР на ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Техническото средство отговаря на
одобрения тип, което се установява от извършеното в протокола по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05. 2015г. вписване, че е годно за
експлоатация до 12.2020г., удостоверено с подписа на служителя, който го е
съставил.
Мястото на нарушението е установено чрез използваната мобилна
система за контрол, притежаваща техническа възможност чрез външна антена
да определя автоматично разположението на уреда посредством GPS
координати, които се отразяват на всяка една изготвена снимка при работа на
системата. Видно е от приложената по делото снимка към ЕФ, че са посочени
тези GPS координати, които, ведно с изготвения протокол за използване на
АТСС сочат къде точно е било позиционирано мобилното АТСС и къде е
извършено нарушението, а именно в гр. Велинград, в посока село „Юндола“,
т. е. в рамките на населеното място, където е въведено ограничение на
скоростта от 50 км/ч..
По правилността на обжалвания настоящият съдебен състав приема, че
от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа,
5
че В. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което му е
наложено наказание с обжалвания санкционен акт.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на водачите на пътни превози средства,
при избиране на скоростта на движение, е забранено да я превишават над 50
км./ч. в населено място. В представения по делото Протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е вписано, че не е поставен пътен знак за
ограничаване на скоростта и следователно важимо е въведеното законово
ограничение с чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 50,00 км.
Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с
глоба 400 лв. за превишаване от 31 до 40 км/ч. В случая е констатирано
превишение от 37 км./ч. над максимално допустимата в населено място, след
приспаднат толеранс – 3 км., следователно определената санкция е в
законоустановения размер от 400 лв.
Видно от доказателствата по делото, автомобилът е регистриран на
името на юридическо лице. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Представляващ дружеството Диве 09 ЕООД, ЕИК: *********, което е
собственик на автомобила е Д. Г. В., поради което законосъобразно глоба е
била наложена на него, предвид това, че не са ангажирани доказателства
автомобилът да е бил управляван от друго лице.
По тези съображения съдът намира, че подадената жалба срещу
Електронен фиш К 4244296 е неоснователна, а обжалвания акт, като правилен
и законосъобразен следва да се потвърди.
При този изход на спора на ответника се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в
размер на минималния предвиден с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4244296/26.04.2020г. на
ОДМВР Пазарджик, с който на Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. Велинград,
бул. ****** № 292, е наложено административно наказание глоба в размер
400 лв. /четиристотин лева/, на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДвП.
6
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Д. Г. В., ЕГН ********** от гр.
Велинград, бул. ****** № 292, да заплати на ОДМВР Пазарджик разноски по
а. н. дело 380/2022г. на Районен съд Велинград, в размер на 80,00 лв.
/осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен рок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7