№ 11971
гр. София, 30.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110133694 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177 и чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД и инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 4 КТ.
Ищецът В. Н. П. твърди, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение за срок от 18 месеца, по силата на което от 06.04.2017г. е заемала
длъжността „младши член на кабинен екипаж“ при уговорена брутна заплата в размер
на 8765,19 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително
отработените месеци, като същата включва всички допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер, в т.ч. основна заплата, брутна фиксирана сума
за допълнителна работа, брутна фиксирана работа за часовете, в които служителят е в
режим на готовност или е бил извикан на работа по време на такъв режим, брутна
фиксирана сума за работа на следобедни или нощни смени, както и брутна фиксирана
сума за прослужено време. Сочи, че е налице уговорка и за секторно плащане от
работодателя за всеки приключен сектор, като сумите за първите 2 сектора за всеки
ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата и ответникът няма
да бъде длъжен да прави отделни плащания и за тях. Допълва, че между страните е
налице и уговорка за плащане на допълнителни командировъчни пари. Пояснява, че
сключеният между страните договор е изменян последователно с анекси от
20.03.2018г. и 09.08.2018г. Твърди, че на 14.12.2018г. страните са сключили нов трудов
договор със срок 18 месеца, изменян последователно на 01.01.2019г. и 13.06.2019г., по
силата на който е заемала длъжността „стюард/стюардеса“, като същият е прекратен на
16.06.2020г. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задължението си за плащане на
уговорените възнаграждения, поради което моли съда да осъди ответника да заплати
сумата от 15 601 лв., представляваща неплатени „секторни плащания“ за периода от
01.05.2018г. до 16.06.2020г., сумата от 3 122,72 лв., представляваща лихва за забава
върху „секторните плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до
10.06.2021г.; сумата от 10 975,43 лв. – неизплатени командировъчни пари за периода от
1
10.06.2018г. до 16.06.2020г., сумата от 7 685,78 лв., представляваща сбор от неплатени
възнаграждения по чл. 177 КТ, дължими за дните, през които ищецът е ползвал платен
годишен отпуск през посочени месеци в периода от месец 07.2018г. до месец
06.2020г.,сумата от 303,99лв., представляваща неплатено възнаграждение за работа на
официални празници в периода от 01.05.2018г. до 15.06.2020г.; сумата от 73,32 лв.,
представляваща лихва за забава плащането на възнаграждението за работа в дните на
официални празници за периода от падежа на съответното плащане до 10.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на
исковата молба – 14.06.2021г. до окончателното им изплащане.
С молба от 03.02.2022 г. ищецът е предявил и инцидентен установителен иск с
правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузи от
трудовите договори с ответника, както следва: 4б от трудов договор от 06.04.2017г. и
т.5б от трудов договор от 14.12.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ФИРМА, с който оспорва
допустимостта на исковете при твърдения, че същите са предявени срещу ненадлежна
страна. Твърди, че всички дължими суми към ищеца били изцяло заплатени. По
отношение на претендираните „секторните плащания“ твърди, че са налице
неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория сектор за деня, а
ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това тези плащания се
изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число, като било възможно
направените сектори за един месец да се платят през следващия. Оспорва и
претенцията за командировъчни плащания, като поддържа, че размерът, записан в
Приложение 3А от НСКСЧ, е приложим само за екипажите на въздухоплавателни
средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България,
каквито неговите не са. Оспорва и претенцията по чл. 177 КТ, както и тази за
заплащане на възнаграждение за работа през дните на официални празници. Оспорва
твърденията за недействителност на оспорените от ищеца клаузи от договорите. При
условията на евентуалност, твърди, че целият договор е нищожен. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че за периода от 06.04.2017г. до 17.06.2020г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „младши член на
кабинен екипаж“, а впоследствие „стюардеса“.
От предметното съдържание на представения трудов договор от 06.04.2017г., се
установява, че в чл.4а от същия за работодателя е уговорено задължение да заплаща на
служителя брутна годишна заплата в размер на 8765,19 лв., платима на 12 равни
месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци, която сума
включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер,
включително брутна фиксирана сума за допълнителна работа, извънреден труд и
работа по време на празници, брутна фиксирана сума за часовете, в които служителят е
бил в режим на готовност, брутна фиксирана сума за следобедни и нощни смени,
брутна фиксирана сума за прослужено време.
Страните са уговорили и че след всеки планиран и приключен сектор
работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в
2
размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде
длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно
секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден, в допълнение
към първите два сектора, ще бъде в размер на 20,54 лв. бруто, която сума, ще бъде
заплащана всеки месец от работодателя допълнително. Уговорено е също така, че
служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети
допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за
командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в
изрична заповед от работодателя. С анекс от 09.02.2018г. договорът е изменен, като
размерът на основната брутна заплата, включваща горепосочените компоненти, се
увеличава на 9714 лева, считано от 01.01.2018г. Към трудовия договор е сключен и
анекс от 20.03.2018г., с който считано от 21.03.2018г. ищецът е назначен на длъжност
„член на кабинен екипаж“ и размерът на секторното плащане е увеличен на 24,45 лв.
На 14.12.2018г. страните са сключили нов трудов договор без прекъсване на
трудовите правоотношения, по силата на който ищецът е заемал длъжността
„стюардеса“ при уговорено трудово възнаграждение размер 9714 лв., съставено от
същите компоненти в идентичен размер и при изрично посочен размер на секторни
плащания – 24,45 лв. С анекси от 01.01.2019г. и 13.06.2019г. последователно е
увеличен размерът на дължимото на служителя трудово възнаграждение на 12420 лв.,
като съответно са увеличени и размерите на компонентните, формиращи същото.
Видно от чл. 1 на анекс от 13.06.2019г. ищецът е назначен на длъжност „старши член
на кабинен екипаж“, считано от 14.06.2019г.
Със заповед от 08.05.2020г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ
За изясняване на спора по делото са изготвени и приети съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно - счетоводна експертиза. Установява се, че в процесния период
П. е прелетяла общо 517 сектора, като само за 33 от тях работодателят е заплатил
възнаграждение в общ размер на 1057,09 лв. посочените 33 сектора, за които е
заплатена сумата, представляват 3-ти, 4-ти и т.н. прелетян сектор, докато останалите
484 сектора, представляват прелетените 2 сектора дневно за всеки отработен ден, за
които е уговорено, че плащането ще бъде калкулирано към заплатата. Изяснява се, че в
периода 01.05.2018г. – 16.06.2020г. работодателят е заплатил на ищеца сумата от
15056,67 лв., като дължимите съгласно на НСКСЧ такива възлизат на 26032,10 лв.
Съгласно констатациите на вещото лице, ответникът е заплатил на ищеца обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 108 дни в размер на 5602,89 лв., като при
включване към основата за изчисляване на дължимото обезщетение на секторните
плащания и бонуси – при съобразяване увеличените размери на прелетените сектори,
същото възлиза на общо 13288,67 лв. Законната лихва, начислена върху последното, е
опредЕ. на сумата от 1007,05 лв. Вещото лице е изчислило и че дължимото
възнаграждение за работа на ищеца на официални празници в заявения период е общо
301,65 лв., а законната лихва върху същото – 72,49 лв. Изяснява се, че във фишовете за
заплата няма начислени допълнителни възнаграждения по чл. 264 КТ. Във връзка с
възраженията на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация по
отношение на унгарското дружество по делото се изяснява, че осигурителните вноски
и трудовото възнаграждение на ищеца са внасяни от ФИРМА, а за данък: за 2018г. е
внесен от ФИРМА, за 2020г. от ФИРМА. Изяснява се, че в ФИРМА има назначени на
трудов договор служители на длъжност „стюард“, „пилот“ и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
3
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Клонът на търговско дружество не е самостоятелен правен субект, а е част от
търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си –
търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна
самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект, той не е
самостоятелен носител на права и задължения, а страна по сключените чрез клона
сделки е търговецът. Поради това се приема, че клонът на търговско дружество,
независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна
в гражданския процес /Решение № 1217 от 19.06.1998г. на ВКС по гр. д. № 926/98г.,
Определение № 132 от 30.03.2022г. на ВКС по ч.т.д.№542/2022г. и др./. В хипотезата
на специалната работодателска правоспособност по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, клонът,
като организационно обособената структура на търговеца, може да участва като страна
в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо него решение обвързва
юридическото лице, в чиято организационна структура той е включен. Затова в този
случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно
обособената структура, поради призната от Кодекса на труда правоспособност по
трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е клонът и в чиято
правна сфера настъпват правните последици на решението В този смисъл са и
разясненията, дадени с решение №310/15.06.2012г., по гр. д. № 458/2010г. на ВКС, ГК,
IV ГО; решение №325/22.07.2011г. по гр. д. № 954/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО,
Определение №204 от 30.12.2008г. на ВКС по гр. д. №5022/2008г., II г. о. и др. По
делото действително се установява, че в процесното трудово правоотношение голяма
част от работодателските права и задължения са упражнявани от ФИРМА. В случая
обаче в трудовите договори на ищеца и последващите анекси към тях като работодател
е посочено ответното дружество, което е и страна по трудовото правоотношение. В
този смисъл възражението за ненадлежна легитимация на ответното дружество –
ФИРМА се явява неоснователно.
По исковете по чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на иска за заплащане на трудово възнаграждение в тежест на
ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и
полагането на труд за твърдения период, съответно настъпването на предпоставките за
начисляване на т. нар. „секторни плащания” и техния размер, както и падежа на това
задължение.
Безспорно между страните по делото е, че през процесния период са били
обвързани от трудово правоотношение, както и че за този период ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения. Тези обстоятелства се подкрепят и от приетите по делото
писмени доказателства.
Преюдициален за разглеждането на иска по същество се явява въпросът за
действителността на уговорката в трудовия договор, регламентираща начина за
заплащане на т.нар. „секторно възнаграждение“, във връзка с което е и предявеният
инцидентен установителен иск.
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените
трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място
или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда
и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.
4
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен
извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за
времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя
извън територията на предприятието и др.
В конкретния случай страните по трудовото правоотношение са се съгласили, че
при приключване на повече от два сектора на ден, работникът ще получава
допълнително възнаграждение за положения труд, като първите два сектора за деня се
включват в основната заплата, а следващите се заплащат допълнително. Уговорените
„секторни плащания“ за всеки полет всъщност представляват допълнително трудово
възнаграждение, част от което е включено в основното трудово възнаграждение, а
друга част се заплаща отделно в зависимост от изпълнените летателни часове, поради
което не може да става дума за противоречие със закона, тъй като клаузата касае
единствено размера на допълнителното трудово възнаграждение и начина и условията
за плащането му, което не е в противоречие с императивни правни норми. Освен това,
както трудовият договор, така и анексите към него са подписани от работника, което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. Не може да се възприеме и становище за
заобикаляне на закона посредством клаузата, тъй като с договорените изменения в
трудовия договор не се цели постигането на забранен от закона резултат, доколкото от
волята на страните по договора зависи дали ще се заплаща, при какви условия и в какъв
размер допълнително трудово възнаграждение.
Не са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ, защото
страните са уговорили допълнително трудово възнаграждение, а положеният от ищеца
труд съобразно изпълнението на определените трудови задачи се покрива от основната
заплата. И доколкото НСОРЗ изрично предвижда в чл.13 възможността за уговаряне
на допълнително възнаграждение и страните в съответствие с ал. 2 на същия член са
определили условията и размера на това възнаграждение, то не е налице противоречие
и с чл. 247 КТ.
Поради това, предявеният инцидентен установителен иск за недействителност на
клаузите на чл. 4б/респективно чл. 5б от сключените между страните трудови договори
от 06.04.2017г. и от 14.12.2018г. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед така възприетия извод и предвид заключенията на приетата по делото
ССчЕ, съдът намира, че ищецът е прелетял общо 517 сектора в процесния период, като
при съобразяване на уговореното в чл. 4б, респ. 5б от договорите, ответникът не дължи
заплащане на възнаграждение за 484 от тях, а именно за прелетените през всеки от
отработените дни 2 сектора, доколкото същото е калкулирано при изплащането на
командировъчните пари към основната заплата на служителя. Предвид констатациите
на вещото лице, дължимите „секторни плащания“ за останалите 33 прелетени сектора
възлизат на сумата от 1057,09 лв., която е начислена и заплатена от ответника, поради
което и няма останали неплатени суми за трудово възнаграждение, респективно искът
по чл. 128, т. 2 КТ, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху
възнаграждението следва да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 215, ал. 1 КТ.
За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни
е необходимо последният да е бил командирован от надлежен орган за изпълнение на
трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа. Съгласно чл. 215
КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен
5
брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени от Министерския съвет.
В случая между страните е уговорено, че ищецът има право да получава за времето
на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на
раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери,
допълнително установени в изрична заповед от работодателя.
Неотносимо по отношение дължимостта на посочените в наредбата
командировъчни пари е обстоятелството, дали самолетите на дружеството летят с
национални и регистрационни знаци на Република България, тъй като в индивидуалния
трудов договор страните изрично са уговорили, че служителят има право да получава
за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по
смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина, и
в този смисъл би било недопустимо лишаването на български екипажи на самолети от
основни трудови права и поставянето им в по-неблагоприятно положение спрямо
други, полагащи труд при идентични условия, само въз основа на регистрационните
знаци на въздухоплавателното средство.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата персоналът на въздухоплавателните
транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република
България, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение №
3а, а в ал. 6 на същия член е посочено, че ръководителите на предприятия могат да
определят размери на командировъчните пари, различни от определените в
приложенията, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и
организация на международните рейсове.
Размерът на дневните пари, съгласно приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от
наредбата за длъжността „стюард/стюардеса“ е до 55 евро на ден. Съгласно трайно
установената практика на ВКС (решения № 1083 от 26.09.2006 г. по гр. д. № 2903/
2003г. на ВКС, № 1088 от 23.06.2006г. по гр. д. № 2922/ 2003г. на ВКС, № 1046 от
04.07.2006г. по гр. д. № 2874/2003г. на ВКС, № 1047 от 23.06.2006г. по гр.д.№
2875/2003г. на ВКС) издадените на основание чл. 215 КТ наредби на Министерски
съвет могат да определят само минимален размер на обезщетенията при
командироване. Законодателят е делегирал на Министерски съвет правото да определя
минимални размери на командировъчните обезщетения, като е допустимо да се
определят и по- големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово
договаряне. Дадената в чл. 31, ал. 6 НСКСЧ възможност на работодателя да определя
размери на командировъчните пари, различни от определените в приложение № 3а в
зависимост от експлоатационните и технологични условия на работа и организация на
международните рейсове следва да се тълкува само и единствено като възможност за
определяне на по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в
приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв. (решение № 753 от 29.03.2011г.
по гр. д. №1283/2010г., ВКС, № 129 от 07.07.2016г. по гр. д. № 3736/2015г. ВКС).
По делото нито се твърди, нито се установява да е установен по-висок размер на
дължимите командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради което
при изчисляване размера на командировъчните средства следва да се приложат,
определените в НСКЧ минимални размери, въз основа на уредена в чл.215 КТ законова
делегация. Съгласно заключението на вещото лице, в периода от 01.06.2018г. до
16.06.2020г. работодателят е заплатил на ищеца общо 14567,67 лв. за командировъчни
6
пари (15056,67 лв. – 489 лв. за месец май 2018г.). Дължимите суми съгласно Наредбата
за същия период са 24 956,39 лв. (26032,10 лв. – 1075,71 лв. за месец май 2018г.),
поради което съдът намира, че за процесния период е останала дължима сумата от 10
154,04 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за
горницата до пълния предявен размер от 10 975,43 лв. – отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 177, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на
чл. 177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над
основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор
или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и
други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за
образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както
и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време.
В процесния трудов договор е уговорено, че работното време на служителя ще се
определя на базата на двумесечен период от време при 40 работни часа на седмица и
работа на непрекъснати смени, включително и в неделни дни. Касае се за „повременна“
система на заплащане на труда, зависеща единствено от уговореното работно време.
Уговореното в трудовия договор заплащане на т.нар. „секторни плащания“ не са част
от основното трудовото възнаграждение, а представляват допълнително
възнаграждение. За да може това допълнително възнаграждение да се вземе предвид и
да се включи при определянето на брутното трудово възнаграждение, въз основата на
което се определя дължимото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които
ищецът е ползвал платен годишен отпуск, същото следва да е с постоянен характер по
смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ.
По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с постоянен характер
има формирана съдебна практика /решение №540/07.07.2010г. по гр.д. № 895/2009г. на
ВКС, IV ГО, решение №847/14.01.2011г. по гр.д. №1558/2009г. на ВКС, IV ГО,
решение №167/24.07.2013г. по гр.д. №1372/2012г. на ВКС, III ГО и др./. Основният
извод, направен от ВКС съобразно цитираната практика е, че за основа за определянето
на възнаграждението по чл.177 КТ, се включват основното трудово възнаграждение и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и
сигурни и са определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за
работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.
В настоящия случай уговореното между страните секторно възнаграждение е
обусловено единствено от изпълнените летателни часове над утвърдения норматив за
деня, респективно от отработеното време на борда на самолета, през което
работникът/служителят изпълнява трудовите си функции. Така уговорените плащания
са дължими без изискване за постигане на определен резултат, независимо от
качеството на положения труд и волята на работодателя. Средствата са предварително
определени по размер в трудовия договор и са дължими от работодателя заедно с
основното възнаграждение – помесечно.
Предвид изложеното и доколкото изплащането на това възнаграждение е
7
обусловено единствено от отработеното време от служителя /изпълнените летателни
часове/ и при тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ, логически и
систематично заедно с разпоредбата на чл. 17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, както и съобразно
дадените в практиката разяснения, следва изводът, че предвидените месечни секторни
плащания имат характера на допълнително трудово възнаграждение с „постоянен
характер“ по смисъла на чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, вр. чл. 15, ал. 2 от същата Наредба и
следва да се вземат предвид при определяне на базата за възнаграждението за
използван платен годишен отпуск.
В този смисъл за процесния период дължимото на ищеца възнаграждение за платен
годишен отпуск с включване размера за допълнително прелетени сектори /извън
първите два планирани и приключени сектора за деня/ възлиза на 13288,67лв., от които
ответникът е заплатил 5602,89 лв., или дължима е останала сумата от 7685,78 лв.,
поради което искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
По исковете по чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо
дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща
според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение.
Съгласно приетите по делото работни графици и експертното заключение на ССчЕ
в периода от 01.05.2018г. до 16.06.2020 г. ищецът е полагал труд в 7 празнични дни,
като във фишовете за заплата няма начислени допълнителни възнаграждения по чл.
264 КТ. Вещото лице е изчислило, че за посочения период общият размер на дължими
суми за работа в празнични дни е 301,65 лв., а размерът на законната лихва върху
сумата възлиза на 72,49 лв., до които размери исковете са основателни и следва да
бъдат уважени, а за горницата до пълния предявен размер от 301,65 лв., съответно до
73,32 лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 162,21 лв., представляваща
действително заплатена сума за извършване на преводи на писмени доказателства.
Ищецът е представляван от адвокат А. К., който е осъществявал безплатна правна
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба №1/2004г. и при съобразяване на
уважената част от исковете, е в размер на 802,06 лв., което на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл.38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.2 ЗА следва да бъде присъдено на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. Същите са своевременно заявени и са представени
доказателства, че са действително заплатени от ответника на адвокат Р. А., съгласно
представените по делото платежни документи в размер на 8 800,24 лв. С оглед
направеното от ищеца възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че
същото за основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
8
определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. минималното възнаграждение в случая е 1 662,87 лв. Съдът намира, че
действително заплатеният адвокатски хонорар, съотнесен към действителната
фактическа и правна сложност на делото и при съобразяване на извършените
процесуални действия в настоящото производство, се явява прекомерен и следва да
бъде намален до сумата от 2 000 лв. При тези съображения, дължимите на ответника
разноски в исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете са в
размер на 1 242,40 лв. – адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице по
ССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 1 030,64 лв. държавна такса и разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА – чуждестранно АД, извършващо дейност в Република
България чрез ФИРМА, ЕИК .................., да заплати на В. Н. П., ЕГН **********,
сумите, както следва:
– на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата от 10 154,04 лв., представляваща
неизплатени командировъчни пари за полети в периода от 10.06.2018г. до 16.06.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.06.2021 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 10 975,43 лв.
– на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 7 685,78 лв., представляваща сбор от
неизплатени възнаграждения за дните, през които В. Н. П., ЕГН **********, е
ползвала платен годишен отпуск в периода от 01.07.2018г. до 16.06.2020г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 14.06.2021 г. до изплащане на
вземането;
– на основание чл. 264 КТ сумата от 301,65 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за положен труд през официални празници в периода от 01.05.2018г.
до 15.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.06.2021г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
303,99 лв.
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 72,49 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през официални празници
за периода от падежа на съответното плащане до 10.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 73,32 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. П., ЕГН **********, срещу ФИРМА –
9
чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез ФИРМА, ЕИК
.................., искове, както следва:
– иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузи
от трудовите договори, сключени между В. Н. П., ЕГН ********** и ФИРМА –
чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез ФИРМА, ЕИК
.................., както следва: т.4б от трудов договор от 06.04.2017г. и т.5б от трудов
договор от 14.12.2018г.;
– иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 15 601 лв., представляваща
сбор от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното /„секторни
плащания“/ в периода от 01.05.2018г. до 16.06.2020г.;
– иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 122,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху секторните плащания от
трудовите възнаграждения за периода от падежа на съответното плащане до
10.06.2021г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ФИРМА – чуждестранно АД,
извършващо дейност в Република България чрез ФИРМА, ЕИК .................., да заплати
на В. Н. П., ЕГН **********, сумата от 162,21 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1 ЗА
ФИРМА – чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез
ФИРМА, ЕИК .................., да заплати на адвокат А. К. от САК сумата 802,06 лв.
адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Н. П., ЕГН **********, да заплати на
ФИРМА – чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез
ФИРМА, ЕИК .................., сумата 1 242,40 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ФИРМА – чуждестранно АД,
извършващо дейност в Република България чрез ФИРМА, ЕИК .................., да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 1 030,64 лв. държавна такса и разноски
по уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10