Решение по дело №928/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ю. Е. С. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000227 от 10.04.2025 г. на началник група към ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“, с която на Ю. Е. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], ****, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради липса на фактически и правни основания за нейното издаване, тъй като наказателните постановления не са му надлежно връчени, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на направените разноски.

Ответникът в писменото си становище от 05.05.2025 г. оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна, защото с влезлите в сила на наказателни постановления на жалбоподателя са отнети 52 контролни точки при максимален брой, с който разполагат водачите, от 39, няма данни тези наказателни постановления да са били обжалвани, както и не са налице условията за служебно възстановяване на контролните точки на водача. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от заповедта, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 10.04.2025 г., и срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена за това, че в периода 2018 г. – 2023 г. жалбоподателят е извършил множество нарушения по ЗДвП, за което са били издадени шест наказателни постановления, с които са му отнети общо 52 контролни точки, както следва: с НП № 18-3389-000004 от 02.02.2018 г., влязло в сила на 15.02.2018 г., са отнети 6 контролни точки; с НП № 18-3389-000004 от 04.02.2018 г., влязло в сила на 22.02.2018 г., са отнети 6 контролни точки; с НП № 20-1030-002853 от 23.03.2020 г., влязло в сила на 29.04.2020 г., са отнети 14 контролни точки; с НП № 21-1030-007614 от 09.08.2021 г., влязло в сила на 26.08.2021 г., са отнети 6 контролни точки; с НП № 23-3389-000197 от 02.08.2023 г., влязло в сила на 18.08.2023 г., са отнети 10 контролни точки; с НП № 23-5697-0001363 от 22.01.2024 г., влязло в сила на 02.04.2024 г., са отнети 10 контролни точки.

Съобразявайки нормата на чл.157, ал.4 ЗДвП, съгласно която водачът губи придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР, която го е издала, административният орган е преценил, че са налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП и е издал оспорената заповед № 25-1030-000227 от 10.04.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Макар влизането в сила на наказателните постановления и отнемането на контролните точки да се оспорва от жалбоподателя, не се събраха доказателства, които да оборват този факт при негова доказателствена тежест. Същевременно в автоматизираната система на МВР (АИС АНД), извадки от която са представени по делото, е видно, че всичките шест наказателни постановления са връчени и влезли в сила, както е посочено това в оспорената заповед, както и че наложените глоби са заплатени. С оглед доброволното изпълнение от страна на жалбоподателя неоснователна и недоказана се явява защитната му теза, че наказателните постановления не са му връчени.

От друга страна, тъй като липсват данни за обжалване на процесните наказателни постановления, обоснован и правилен е изводът на административния орган, че същите са влезли в сила и са произвели своето правно действие във връзка с отнемането на контролните точки на жалбоподателя като последица от наложените наказания.

Неоснователно е също възражението на жалбоподателя за наличие на основания за прилагане на чл.158, ал.2 ЗДвП и служебно възстановяване на контролни точки, защото преди изтичането на двугодишния срок от влизането в сила на НП № 21-1030-007614 от 09.08.2021 г., а именно 26.08.2023 г., на 03.08.2023 г. на жалбоподателя е било връчено НП № 23-3389-000197 от 02.08.2023 г., влязло в сила на 18.08.2023 г. Т.е., безспорно доказано е отнемането на всички 39 контролни точки на жалбоподателя към 02.04.2024 г., когато е влязло в сила НП № 23-5697-0001363 от 22.01.2024 г.

Освен това, от справката за нарушител/водач може да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателят демонстрира перманентно незачитане на установения правов ред и неспазване на правилата за движение по пътищата, т.е., административното наказване не довело до поправяне на жалбоподателя и не е постигнало целите си.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл.171, т.4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4.

Фактът, че всички контролни точки на жалбоподателя са отнети с влезлите в сила и цитирани по-горе наказателни постановления, е безспорно доказан от самите наказателни постановления и справката за нарушител/водач, представена от ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“. Липсват данни по делото, а такъв факт не се и твърди от страна на жалбоподателя, той да е положил успешно нов изпит и да е възстановил правата си на водач. От друга страна, отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателните постановления без да е необходимо да настъпят някакви други факти или обстоятелства.

Следователно, в настоящия случай са били налице кумулативно двата елемента от фактическия състав на чл.171, т.4 ЗДвП – загубване на придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Тъй като административният орган действа в условията на обвързана компетентност, той няма право на преценка относно дължимите от неговата страна правни актове и действия, които следва да извърши, а задължително трябва да издаде заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП.

В оспорената заповед в достатъчна степен ясно и конкретно са посочени всички фактически основания, въз основа на които е издадена оспорената заповед – наказателните постановления, броя на отнетите контролните точки и влизането в сила на наказателните постановления. Мотивите могат да се извлекат също от приложените писмени доказателства (справка за нарушител/водач и наказателни постановления), представляващи част от административната преписка по издаване на оспорената заповед. Според правната теория и съдебната практика мотивите на административния акт може да се съдържат в такива документи и това не съставлява пречка, за да бъде извършена съдебната проверка за законосъобразност на оспорената заповед.

В случая не може да намери приложение нормата на чл.158, ал.1, т.2 ЗДвП, както се каза по-горе, тъй като преди изтичане на двугодишния срок от издаденото и влязло в сила през 2021 г. наказателно постановление е издадено наказателно постановление на 02.08.2024 г., влязло в сила на 18.08.2024 г., а двугодишният срок е изтекъл на 26.08.2023 г., както е посочено това и в жалбата до съда, т.е., неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон.

Процесната принудителна административна мярка цели чрез неблагоприятните последици за адресата да постигане правно определен резултат – запазване живота и здравето на хората, подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти, причинени от неправоспособни водачи, какъвто е и жалбоподателят. Това въздействие върху дееца е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл.171, т.4 ЗДвП е временно отнемане на възможността загубилият правоспособността си водач да управлява МПС и на възможността да извърши ново нарушение на правилата за движение, като по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.

Спазен е принципът на съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.5 АПК, защото осъществяването на преследваната от закона цел не надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга страна – прилагането на ограничителната мярка се основава изключително на личното поведение на жалбоподателя, който демонстрира явно неуважение към установения правов ред и перманентно неспазване на правилата за движение по пътищата.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд [област], І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Е. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], ****, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000227 от 10.04.2025 г. на началник група към ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“.

Решението е окончателно.