РЕШЕНИЕ
№ 2610
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110207241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. Г. Д. от гр. ************** чрез
пълномощника му –адв.Р.-САК против Наказателно постановление № 21-
4332–028101/14.02.2022 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция”, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание: „глоба” в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал.2
вр.ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за нарушение по чл.44, ал.2 от ЗДвП и наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
На първо място, в жалбата се излагат съображения, че издаденото
наказателно постановление не е било връчено на жалбоподателя, като
неправилно било отбелязано в същото, че е връчено по реда на чл.58, ал.2 от
ЗАНН и влязло в сила на 20.04.2022 г.
На следващо място, в жалбата се твърди, че АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, за който не било посочено дали е очевидец на
извършването или установяването на твърдяното нарушение. Освен това не
били посочени индивидуализиращите данни на свидетеля по смисъла на
чл.42, т.7 от ЗАНН. По –нататък се излагат съображения за допуснати
1
процесуални нарушения по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. Твърди се още, че на
инкриминираната дата жалбоподателят е бил правоспособен водач на МПС,
тъй като разполагал със СУМПС, издадено в Ню Йорк, САЩ и валидно до
26.08.2029 г. Към момента на извършване на проверката от полицейските
служители жалбоподателят притежавал СУМПС, ведно с легализиран превод
на български език в електронен вариант на мобилния си телефон, който
показал на контролните органи, но въпреки това му бил съставен процесния
АУАН и били иззети регистрационните табели на собствения му лек
автомобил. Ето защо, още на следващия ден жалбоподателят подал
възражение срещу съставения му АУАН, към което представил копие на
издаденото му СУМПС, ведно с легализирания му превод на български език
на хартиен носител, вследствие на което му били върнати регистрационните
табели на лекия автомобил.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и
незаконособразно.
В условията на евентуалност се отправя искане към съда за определяне
на нарушенията като маловажен случай.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв.Р., който в дадения ход
по същество на делото пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление по подробно изложените в жалбата аргументи. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
за които представя списък, както и договор за правна защита и съдействие.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не взема отношение по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2021 г. около 20:20 часа жалбоподателят АЛ. Г. Д. управлявал
собствения си лек автомобил, марка и модел "Фолксваген Голф", с рег. № РВ
58 33 НМ в гр. София по ул. "Георги Минчев", с посока на движение от ул.
2
"Стоил войвода" към ул. "Иларион Драгостинов" и пред № 7, при наличие на
паркирано МПС в лентата му за движение, навлязъл в насрещната пътна
лента, като не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил, марка и модел "Шевролет", рег. № СВ 17 71 ВХ.
На място, след подаден сигнал пристигнали служителите на ОПП-СДВР –
Р. и Михаил Йорданов Кънев. Същите установили самоличността на водачите
–участници в ПТП, които собственоръчно попълнили декларации.
При извършената полицейска проверка било установено, че
жалбоподателят А.Д. не притежава СУМПС, издадено в РБългария. Същият
представил на контролните органи СУМПС издадено в САЩ, без легализиран
превод на български език.
На двамата водачи била извършена проверка за наличието на алкохол в
кръвта с техническо средство.
За настъпилото ПТП от мл.автоконтрольор Михаил Кънев бил съставен
протокол за ПТП № 1817451/16.12.2021., ведно със скица към него.
За констатираните нарушения срещу жалбоподателя АЛ. Г. Д. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№
664498/16.12.2021 г. от св.Росен Божилов - "младши автоконтрольор" в отдел
"Пътна полиция", Столична дирекция на вътрешните работи.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.44, ал.2 от ЗдвП и по
чл.150 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя Д. и на
Михаил Йорданов Кънев –свидетел при установяване на нарушението. АУАН
бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу така съставения Акт за установяване на административно нарушение с
вх. № 433200-131952/17.12.2021 г.
Въз основа на АУАН и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно било издадено и атакувано в настоящото съдебно
производство Наказателно постановление, с което при идентичност на
описанието на нарушенията и правната им квалификация на жалбоподателя
Д. са наложени административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за нарушението
3
по чл.44, ал.2 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушението по чл.150 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН –АУАН бл.№ 664498/16.12.2021 г., възражение с вх.
№ 433200-131952/17.12.2021 г., докладна записка, протокол за ПТП №
1817451/16.12.2021., ведно със скица към него, 2 броя декларации от водачите
участници в ПТП, копие от СУМПС на А.Д., издадено в САЩ, Ню Йорк,
Комисия по моторни превозни средства в превод от английски език, копие от
СМУПС на Ал.Д. –оригинал, справка картон на водач/нарущител, Заповед №
8121К-13318/28.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър
на вътрешните работи, както и от гласните доказателствени средства –
показанията на разпитаните по делото свидетели – Росен Божилов, Боян
Боянов и Ива Минчева.
Съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля-актосъставител
Божилов при разпита му пред настоящия съдебен състав. Свидетелят
поддържаше фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно
обясни начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направил извод за извършените нарушения, установени след
пристигането на полицейския екип на местопроизшествието. Изложеното от
св.Божилов намира подкрепа в приложените по делото писмени
доказателства –протокол за ПТП и скица. Свидетелят беше категоричен пред
съда, че нарушителят Д. не е представил в хода на проверката легализиран
превод на български език на СУМПС нито в електронен вариант, нито на
хартиен носител, като дори споделил с контролните органи, че не знае за това
законово изискване.
Съдът въприема като достоверни и показанията на св. Боян Боянов –
водач на лекия таксиметров автомобил "Шевролет", рег. № СВ 17 71 ВХ. От
същите се установява мястото на извършване на нарушението и механизма на
настъпилото ПТП между двата леки автомобила, както и причинените им
имуществени щети.
Като опит за изграждане на защитна теза на жалбоподателя съдът
възприема показанията на св.Ива Минчева – приятелка на жалбоподателя,
4
която на инкриминираната дата е дошла с него в гр. София. Същата заяви
пред съда, че А.Д. й споделил, че е имал на електронен носител легализиран
превод на български език на американското си СУМПС, но не получил
съдействие от органите на КАТ.
От приложените към материалите писмени доказателства – СУМПС и
легализирания му превод на български език се установява, че АЛ. Г. Д. към
инкриминираната дата е правоспособен водач, който притежава СУМПС №
HAGKLVDQ08, издадено на 11.01.2021 г. от Комисия по моторни превозни
средства, Ню Йорк, САЩ и валидно до 26.08.2029 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице и е срещу
административно –наказателен акт, който подлежи на въццивен съдебен
контрол.
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления- чл.58
от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН,
като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК,
доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и
за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда
начина на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу
подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира
правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена
възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за
незаконосъобразно. Освен срещу подпис, в разпоредбата на чл.58, ал.2 от
ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на
НП- ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно
чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и книжата се
връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са
предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв- на
5
домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение
да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването.Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки,
поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен,
и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58,
ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на
посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава
на този адрес.
В процесния случай, към материалите на делото е приложена докладна
записка ( л.11) относно връчването на процесното НП. От текста на същата се
установява, че 05.04.2022 г. А.Д. не е бил открит на адреса си в гр. Пловдив.
При разговор със съседи се установило, че повече от година лицето на живее
на адреса. При направена справка се установило, че лицето няма друг
актуален адрес, на който да бъде открито.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен намира, че не е налице
редовно връчване на НП по смисъла на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, доколкото
нарушителят е търсен еднократно на известния по делото адрес, а в
докладната записка не е посочено по данни на кои съседи (три имена, ЕГН,
адрес) е прието, че лицето не живее на постоянния си адрес, като не е
приложена и актуална справка по Наредба № 14/2009 г. за постоянен и
настоящ адрес, от която да е видно, кой е актуалният постоянен и/или
настоящ адрес на нарушителя.
С оглед на всичко изложено, следва да се приеме, че обжалваното НП не
е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя, поради което и
процесната жалба следва да се приеме за подадена в законоустановения 14-
дневен срок, и като такава се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
6
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Съдът намира, че съставения АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189, ал.1
и ал.12 ЗДвП във връзка с приложените към материалите на делото Заповед
№ 8121К-13318/28.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадени
от Министъра на вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона
писмена форма и задължителни реквизити, както и сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Спазени са и изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, поради което съдът намира възражението в
жалбата в тази насока за неоснователно.
Според настоящия съдебен състав в атакуваното наказателно
постановление ясно и изчерпателно са описани всички факти и обстоятелства,
които обуславят съставомерността на вменените на санкционираното лице
административни нарушения, като са посочени дата и място на извършването
им, начинът на настъпване на ПТП и направената от АНО констатация, че
жалбоподателят не е правоспособен водач на МПС.
Ето защо, съдът приема, че в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен
акт.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
Нормата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП регламентира задължение, съгласно което
7
при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни
средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства. Ал. 2 от същата разпоредба, която според АНО е
нарушена, предвижда, че ако разминаването не може да се извърши
безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта
или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства.
От протокола за ПТП, скицата към него и декларацията, попълнена от
другия водач на МПС –св.Боянов, както и от показанията на същия безспорно
се доказва фактът на осъщественото ПТП, неговия механизъм и получените
щети на двата леки автомобила.
При анализ на доказателствения материал, настоящият състав намира, че
с поведението си, като водач на МПС на инкриминираната дата и място,
жалбоподателят е причинил ПТП. Съдът приема, че настъпването на
установеното от контролните органи ПТП е станало при нарушаване на
правилата за движение по чл. 44, ал. 2 ЗДвП.
Нарушителят, като участник в движението по пътищата, не е трябвало да
създава и поставя в опасност живота и здравето на хората и причинява
имуществени вреди, при условие, че разминаването не може да се извърши
безопасно поради наличието на препятствие на платното му за движение-
паркирал лек автомобил. Същият като движещ се по заета пътна лента, е бил
длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещия
се лек автомобил „Шевролет“. При конкретните пътни условия
жалбоподателят Д. е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието, единствено при спазване на правилата за движение по ЗДвП.
Нарушението е извършено по непредпазливост като форма на вината –
нарушителят Д. не е предвиждал и не е целял настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съгласно санкционната норма на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл.5
ЗДвП за извършеното нарушение, в резултат на което е настъпило ПТП, се
предвижда налагане на административно наказание "глоба" в размер на 200
лева. Доколкото предвидената глоба е в абсолютно определен размер и с
оглед невъзможността за определяне на по-ниско наказание, излагането на
8
мотиви относно нейната индивидуализация не е необходимо.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление в
тази си част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от
съда. Същото е издадено в съответствие с изискванията на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила.
Във връзка с направеното искане за определяне на нарушението като
маловажен случай следва да се отбележи от една страна, че същото не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи на нарушения от същия вид, а от друга страна е налице законовата
забрана по чл. 189з ЗДвП, според която - за нарушенията по този закон не се
прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
Във връзка с нарушението по чл.150 от ЗДвП съдът намира следното:
Според сочената за нарушена правна нома - Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
От доказателствената съвкупност по делото, коментирана по –горе
безспорно се установява, че към инкриминираната дата жалбоподателят Д. е
бил правоспособен водач на МПС. Същият притежавал СУМПС, издадено на
11.01.2021 г. от Комисия по моторни превозни средства, Ню Йорк, САЩ и
валидно до 26.08.2029 г.
При управление на МПС на 16.12.2021 г. в гр. София и към момента на
настъпилото ПТП Д. не е носел със себе си легализиран превод на СУМПС и
не е показал същото на контролните органи, с което е осъществил състава на
нарушение по чл.161, т.3 от ЗДвП. В случая актосъставителят и АНО са дали
грешна правна квалификация на нарушението, поради което наказателното
постановление в тази му част следва да бъде отменено, поради неправилно
приложение на материалния закон.
9
При този изход на правния спор, на основание чл.63д от ЗАНН разноски
се дължат и на двете страни, за първото нарушение –на АНО, а за второто –на
жалбоподателя. Тъй като до приключване на съдебните прения от страна на
АНО не е поискано присъждане на разноски, съдът не дължи произносяне в
тази насока. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя
своевременно беше направено искане за присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно
приложения към материалите на делото списък – л.41 от делото. Тъй като
претендираните от жалбоподателя разноските са определени в общ размер за
цялото производство, съдът намира, че в полза на жалбоподателя на
основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл.63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН
Наказателно постановление № 21-4332–028101/14.02.2022 г., издадено от
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, в частта му, с която на АЛ.
Г. Д. е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 200
(двеста) лева на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за
нарушение по чл.44, ал.2 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗАНН
Наказателно постановление № 21-4332–028101/14.02.2022 г., издадено от
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, в частта му, с която на АЛ.
Г. Д. е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150
от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР, отдел „Пътна полиция” да заплати на АЛ. Г. Д., ЕГН
********** разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер
10
на 300 (триста) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11