РЕШЕНИЕ №179
№ 130
гр. С., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20211870101204 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. Г. Д. и Е. Г. И. , двамата с адрес в с. Д. П., С. Община, са предявили
срещу „А.“ ЕООД, гр. С., иск за установяване несъществуването на право на
строеж, учредено в полза на ответника „А.“ ЕООД с нотариален акт № 160, т.
VІа, рег. № 9505, д. № 1115/2008 г. на нотариус Б. М., с район на действие
съдебния район на РС – С., върху недвижим имот, находящ се в с. Б. И.,
Община С., представляващ поземлен имот с идентификатор 03441.2.725 по
действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, с площ 783
кв. м. – поради погасяването му по давност на 22.12.2013 г. с оглед
неупражняването му в петгодишен срок от учредяването му. Ищците са
поискали и обезсилване на горепосочения нотариален акт. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба.
В насроченото открито съдебно заседание ищците се представляват от
пълномощника им адв. Соня Григорова, която заявява, че поддържа иска и
1
моли същият да бъде уважен с неприсъствено решение.
Пред съда ответникът не се явява, не се представлява и не прави искане
за разглеждане на делото в отсъствието му.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 67, ал. 1
от ЗС.
Искът е на общо основание допустим.
По същество искът следва да бъде уважен с неприсъствено решение
поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяването му.
На търговското дружество – ответник е изпратено съобщение с препис от
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, ведно с
разпореждането на съда от 15.04.2022 г., в което са му указани възможността
да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от връчване
на съобщението с горепосочените съдебни книжа, изискванията към формата,
съдържанието и приложенията на отговора, последиците от неподаване на
отговор на исковата молба, както и предпоставките, при които е възможно да
бъде постановено неприсъствено решение по иска. Съобщението с
горепосочените съдебни книжа е върнато в цялост като невръчено с
отбелязване от връчителя, че при посещения на адреса (а това е вписаният в
Търговския регистър адрес на управление на дружеството по седалището му в
течение на цялото производство – от подаване на исковата молба до
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция) в
продължение на един месец в периода от 28.04.2022 г. до 28.05.2022 г. на
конкретни посочени от връчителя дати, чиито брой, интервали и съвпадение с
присъствени и неприсъствени дни отговарят на изискванията на чл. 47, ал. 1,
изр. трето от ГПК, е установено, че на адреса няма обособен офис, няма
служители и няма фирмени знаци на дружеството – адресат. По словесното си
съдържание удостоверяването от връчителя на обстоятелствата, поради които
книжата не са връчени на ответника покрива хипотезата на чл. 50, ал. 4 от
ГПК – връчителят не е намерил някой, който е съгласен да ги получи – поради
което с разпореждане на съда от 22.06.2022 г. е разпоредено съобщението до
ответника за връчване на преписи от исковата молба и приложенията й, както
и от разпореждането по чл. 131 от ГПК от 15.04.2022 г. да му се връчи чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на посочения в исковата
2
молба адрес, за който от служебно извършена справка се установява, че е
актуалният вписан негов адрес на управление по седалището му.
Уведомлението е залепено на 18.07.2022 г. на пощенската кутия на жилището,
чийто адрес гр. С., кв. „Л.“, ул. „М. Т.“ № , ет. , ап. , е вписан като адрес на
управление на дружеството, а и екземпляр от него е пуснат в тази пощенска
кутия на същата дата. В двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК от
залепването на уведомлението, т. е. до 01.08.2022 г. ответникът не е изпратил
в съда представител, за да получи предназначените за връчване съдебни
книжа. Затова с разпореждане от 15.08.2022 г. съдът е разпоредил
съобщението до ответника за връчване на препис от исковата молба и
приложенията й, да се приложи като редовно връчено на 02.08.2022 г. на
основание чл. 47, ал. 5, вр. чл. 50, ал. 4 от ГПК, както и че от 02.08.2022 г.
тече едномесечен срок за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. В
този срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Впоследствие ответникът е редовно призован за насроченото по делото
открито съдебно заседание. Призовката до същия е изпратена на същия адрес
на управление по седалището му, вписан в ТР и е върната в цялост с
отбелязване от връчителя, извършено на 28.10.2022 г., че фирмата не е на
адреса и че там няма служители и фирмени знаци. Казано иначе, отново
връчителят е удостоверил, че на този адрес не е намерил някой, който е
съгласен да получи призовката за ответника. Предвид разпоредбата на чл. 50,
ал. 4, изр. второ от ГПК, че второ уведомление не се залепва, призовката до
ответника следва да се счита редовно връчена на датата 28.10.2022 г., на която
връчителят е удостоверил обстоятелствата по чл. 50, ал. 4, изр. първо от ГПК,
поради които не е могъл да я връчи на ответника. От тази дата до провеждане
на насроченото открито съдебно заседание на 07.11.2022 г. е изминала повече
от една седмица, поради което в съответствие с чл. 56, ал. 3, изр. първо от
ГПК и по съображенията, изложени в това открито съдебно заседание по
даване ход на делото, ответникът е редовно призован.
Ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието
му.
Искът е вероятно основателен с оглед неоспорените от ответника
обстоятелства, посочени в исковата молба, както и с оглед представените
доказателства.
3
По всички изложени съображения искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
67, ал. 1 от ЗС следва да бъде уважен с неприсъствено решение.
Независимо от това акцесорното искане за „обезсилване“, а в
действителност съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК – за отмяна на нотариален акт
№ 160/2008 г. на нотариус Б. М., е неоснователно и не следва да бъде
уважено. На отмяна по чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативните
нотариални актове, тъй като само те със самото им съставяне и съществуване
могат да засягат права на трети лица, неучаствали в производството по
съставянето им. В случая ищците не са такива трети лица, а и актът не е
констативен, а е съставен като форма за валидност на договор за учредяване
на ограничено вещно право върху недвижим имот, по който ищците са
страна. Поради това отмяната на този нотариален акт би представлявала
недопустимо вмешателство на съда във волеизявленията на страните по
договора, още повече, че предмет на спора не е неговата валидност, а
несъществуването на учредено с него право на строеж поради настъпване на
последващи сключването му обстоятелства – погасяването на това право по
давност поради неупражняването му в срока по чл. 67, ал. 1 от ЗС.
Установяването, че това право не съществува поради погасяването му по
давност следва от самото съдебно решение, подлежащо на отбелязване в
Служба по вписванията – С., поради което нотариалният акт, обективиращ
волеизявленията на страните в договор за учредяването му, не следва да бъде
отменен по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Искането на ищците за такава
отмяна не е предмет на иска, а се претендира като законна последица от
уважаването му. При липсата на основания съдът да приеме, че актът следва
да се отмени като такава законна последица, това искане не подлежи на
изрично отхвърляне с диспозитива на решението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от ищците искане, ответникът
следва да бъде осъден да им заплати разноските по делото в общ размер 1560
лв., от които 50 лв. са за дължима и внесена държавна такса по иска, 10 лв. са
дължима и внесена държавна такса за вписване на исковата молба и 1500 лв.
са за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие. Отговорността за съдебни разноски не е
солидарна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
4
всеки от ищците поотделно по половината от тази сума, т. е. по 780 лв.
Воден от гореизложеното и без да се мотивира по същество, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
иска, предявен от Д. Г. Д. , ЕГН ********** и Е. Г. И. , ЕГН **********,
двамата с адрес с. Д. П., С. Община, ул. „З“ № , срещу „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Л.“, ул. „М. Т.“ №
, ет. , ап. , че не съществува в полза на ответника „А.“ ЕООД право на строеж,
учредено в негова полза с нотариален акт № 160, т. VІа, рег. № 9505, д. №
1115/2008 г. на нотариус Б. М., с район на действие съдебния район на РС –
С., върху недвижим имот, находящ се в с. Б. И., Община С., представляващ
понастоящем поземлен имот с идентификатор 03441.2.725 по действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, с площ 783 кв. м. –
поради погасяването му по давност на основание чл. 67, ал. 1 от Закона за
собствеността на 22.12.2013 г. с оглед неупражняването му в петгодишен срок
от учредяването му.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., кв. "Л.“, ул. „М. Т.“ № , ет. , ап. , да заплати поотделно на
Д. Г. Д., ЕГН ********** и на Е. Г. И., ЕГН **********, двамата с адрес с. Д.
П., С. Община, ул. „З“ № , по 780,00 лв. за разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед
разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5