Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от съдия Анастасова гр. дело № 3625 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20267071
от 03.12.2020 г. по гр.д. № 40742/2019 г. по описа на СРС, 48 с-в, е осъден „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК*********, да заплати на основание чл. 411, ал. 1 КЗ на Д.З. АД, ЕИК*********, сумата от 9876,22 лева, представляваща
изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 16.12.2018 г. на АМ „Тракия“, 68 км., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска (16.07.2019 г.) до окончателното плащане на
вземането.
Решението
е обжалвано от ответника „З.Д.Ж.и З.“
АД с основни доводи, че е неправилно,
постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че неправилно съдът е приел,
че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на лекия автомобил Нисан
Примера- свидетелят С.М.. Заявява, че и другия водач на лекия автомобил Сузуки
Суифт – свидетелят Д.Ю.е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е нарушил
правилата за движение – чл.20, ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП. Последният не се е
движел със съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и с конкретните условия. Освен това същият не е спазил
необходимата дистанция от движещия се пред него лек автомобил Нисан Примера.
Неправилно при изясняване механизъм на ПТП съдът е кредитирал единствено
показанията на свидетеля Югов, а не и на свидетеля М.. Чрез последните се
установява именно нарушение на правилата за движение по пътищата и от другия
участник в ПТП.
Според
жалбоподателят, съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила, тъй като
не е допуснал исканата СгрЕ за установяване автора на положения в съставения
двустранен констативен протокол подпис за водача М.. Поддържа, че своевременно
с подаване на отговор на исковата молба е оспорил авторство на положения подпис
за този водач, но съдът в нарушение на процесуалните правила не е съобразил
това и не е допуснал исканата експертиза. Освен това в проведеното о.с.з. на
25.11.2020 г. свидетеля М. сам е заявил, че не си спомня да е подписвал този двустранен
констативен протокол, поради което не е настъпила преклузия за това искане за
събиране на доказателственото средство в производството. Поддържа, че текстът
«виновен съм за ПТП» в протокола не е изписан от свидетеля М., както и че
положения от негово име подпис в протокола не му принадлежи.
Моли
постановеното решение да бъде отменено като неправилно, а предявените искове-отхвърлени
като неоснователни. При условията на евентуалност моли за намаляване
присъжданото обезщетение за вреди при съобразяване съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на другия автомобил – свидетеля Ю.. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Д.З. АД подава отговор, в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба по изложени подробни доводи. Претендира разноски.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 48-ми състав, решение за валидно, допустимо
и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 411 КЗ.
Ищецът отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 9876.22 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя по имуществено застраховане по застраховка "Каско" срещу застрахователя по задължителна застраховка ГО за изплатено обезщетение за вреди, във връзка с настъпило застрахователно събитие - ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Поддържа, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Твърди, че спрямо ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка "Гражданската
отговорност", сключена за увреждащия автомобил, е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му.
Претендира от
ответника заплащането на сумата от 9876.22
лв.- обезщетение за вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 16.07.2019 г.
до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва механизъм на ПТП и вина на водача на автомобила Нисан
Примера за настъпване на ПТП, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на водача на лекия автомобил Сузуки Суифт, както и действителната стойност на вредите, настъпили в причинна
връзка с процесното ПТП. Претендира разноски.
Чрез представения пред
първата инстанция двустранен констативен протокол от 16.12.2018 г., показанията
на разпитаните пред СРС свидетели Д.Ю.и С.М., както и чрез констатациите на
изслушаната пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира по
реда на чл.202 ГПК се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: На
16.12.2018 г. около 21.00 часа водачът на „Нисан Примера“- свидетелят С.М. движейки
се в средната лента за движение на АМ Тракия с посока от гр.София за
гр.Пловдив, на км.68, е загубил контрол над управлявания от него автомобил
поради несъобразяване с конкретните пътни условия и е навлязъл в съседната лява
лента за движение /завъртайки се на 90 градуса/, където е настъпил удар с
движещия се в лявата лента за движение лек автомобил Сузуки Суифт, управляван
от свидетеля Д.Ю.. От удара лекия автомобил Сузуки Суифт се отклонява наляво и
се удря в мантинелата. Настъпват вреди.
С оглед така установения
механизъм на настъпване на пътното произшествие правилно и законосъобразно
съдът е приел, че водачът на лекия автомобил Нисан Примера е нарушил
разпоредбата на чл.20,ал.1 и 2 и чл.25,ал.1 ЗДвП и с това поведение е причинил
ПТП и вредоносния резултат.
Доводите на въззивника,
че вина за настъпване на ПТП и вредите от него принадлежи и на другия участник
в движението – водача Д.Ю.съдът намира за недоказани и съответно –
неоснователни. Установява се, че водачът М. е навлязъл в лявата лента за
движение непосредствено пред л.а. „Сузуки Суифт“, т.е. в опасната зона на
движение на автомобила, поради което и предприетата спасителна маневра от
водача Ю. не е могла да доведе до предотвратяване настъпване на процесното ПТП.
Освен това не се установява последният да е нарушил правилата за движение по
пътищата с поведението си. Както правилно е приел СРС водачът на лекия автомобил
„Сузуки Суифт“ се е движил със
съобразена с пътните условия скорост и в различна лента от водачът на лекия
автомобил Нисан Примера, съответно за него не е съществувало и задължението за
движение на дистанция по чл.23,ал.1 ЗдВП /същото е приложимо само при движение
на две превозни средства в една и съща лента/.
Доводите на въззивника,
че двустранния констативен протокол не е подписан от свидетеля М., съдът намира
за неоснователни. В с.з. на 25.11.2020 г. последният е заявил, че не си спомня
да е подписал представения му протокол, но си спомня че е подписал два
протокола като не може да каже дали е представения му в с.з. Това изявление не
сочи за оспорване положения в съставения двустранен констативен протокол подпис
от негово име като участник в движението и в настъпилото ПТП.
Доводите на
жалбоподателя за нарушение на съдопроизводствените правила, съдът намира за
недоказани и съответно- неоснователни. В подадения писмен отговор на исковата
молба ответникът е заявил, че оспорва съдържанието на двустранния констативен
протокол, т.е. отразените в него факти и обстоятелства за настъпване на ПТП, а
не и авторството на положените подписи. Такова изявление не е направено и в
проведеното пред първата инстанция първо с.з., а е направено едва пред
настоящата въззивна инстанция с подадената жалба. С оглед това съдът намира
соченото възражение за преклудирано с оглед правилата на чл.133 и чл.147 ГПК.
Именно и поради тази причина пред настоящата инстанция не е допуснато
изслушване на съдебно-графическа експертиза за установяване автора на положения
подпис за свидетеля М. в съставения протокол на основание чл.266, ал.1 ГПК.
От изложеното съдът
приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска
отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на
л.а.„Нисан Примера“ е извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка
с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена
застраховка автомобил, като ищецът е платил обезщетение в размер на процесната сума.
С оглед това, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платените суми за ремонт на увредения автомобил и
обичайните разходи за определяне на щетата.
Изводите на двете
инстанции съвпадат, поради което постановеното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото, съдът приема, че отговорността за разноски на въззиваемия следва
да се постави в тежест на въззивника. С оглед това на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 100.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20267071 от 03.12.2020 г. по гр.д.
№ 40742/2019 г. по описа на СРС, 48 с-в.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК*********, да заплати на Д.З. АД, ЕИК*********, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 100.00 лв.-разноски за производството
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.