Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 15.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 26
септември, Две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Ивелина Витанова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 103/2018 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
“А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.Г.А., в качеството му на управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С., гр.С., с
която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Т.Б.Г., с ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес:***,
за сумата от 290,39 лв. главница, дължима на основание сключен договор
за кредит „Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г.,
договорна лихва в размер на 55,98 лв.
за периода от 16.11.2015г. до 07.03.2017г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 65,20 лв. за
периода от 06.12.2015г. до 07.03.2017г., законна лихва за забава в размер на 17,00 лв., за периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г., такса разходи за
извънсъдебно събиране в размер на 195,00
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
И.м. е била оставена без
движение от 22.01.2018г. и в изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество
с писмена молба вх.№ 1255/16.02.2018г.(л.38 от делото) на основание чл.232 от ГПК е направил
оттегляне иска в частта за мораторната лихва в претендираният размер 17.00 лв. за периода от 08.03.2017г. до
31.10.2017г., поради което не е внесъл съответната държавна такса.
Съдът с определение постановено в з.з. на 23.05.2018г.
по реда на чл.140 от ГПК е прекратил производството по гр. д. № 103/2018 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по
искова молба от“А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Г.А., в качеството му на управител,
чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С.,
гр.С., с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от
ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу
ответника Т.Б.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.00 лв.
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г. начислена върху
главницата, поради надлежно заявено оттегляне на иска от ищеца при
условията и по реда на чл.232 ГПК.
Обезсилил Заповед
№ 1112/16.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 1710/2017 г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за
сумата 17.00 лв. представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г. начислена
върху главницата по сключен по договор за кредит „Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г.
Съдът с определението по чл.140 от ГПК постановено в
з.з. на 23.05.2018г. на основание
чл.214,ал.1 от ГПК е допуснал поправка в и.м. относно ЕГН-то на ответницата Т.Б.Г., като вместо грешно изписаното ЕГН **********
да се чете и пише вярното й ЕГН **********, така както е отразено в
справката от ЕСГРАОН и в договор за кредит „Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В хода на размяна на
книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че
ответника Т.Б.Г. с постоянен и настоящ адрес:*** не е намерена на посоченият
адрес и е в чужбина по сведение на дъщерята Гергана Г..
От приложена в
заповедното производство служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ
адрес на ответника от която е видно, че Т.Б.Г., с ЕГН ********** е с постоянен
и настоящ адрес: ***, регистрирана на 18.02.2011г.
Съдът е процедирал със
залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес, който
съвпада с адреса посочен в исковата молба, което уведомление е залепено на 28.02.2018г. на входна вратата на посоченият адрес, като
съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на РС-Б.С. не са потърсени от лицето Т.Б.Г., в
законоустановеният срок.
С разпореждане от
11.04.2018г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Т.Б.Г., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** призована по реда на чл.47 от ГПК, който да
бъде назначен да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 103/2018г. по описа
на РС гр.Б.С., при внесен от ищец депозит по сметка на БСлРС в размер на 300.00
лв.
Изпратено е писмено
искане до АК-В. за определяне адвокат на ответника Т.Б.Г..
С уведомително писмо
изх.№ 590/18.04.2018г. АК-В. входирано в РС-Б.С. с вх.№ 2829/23.04.2018г. е
определила за особен представител на ответницата Т.Г. адв.Н.И. ***.
С определение от
24.04.2018г. съдът е назначил адв. Н.И.И. от ВрАК, за особен представител на
ответника Т.Б.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, призована
по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№
103/2018г. по описа на РС-Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лв. внесени от ищеца.
Препис от исковата
молба и доказателствата към нея са изпратени на адв. Н.И. от ВрАК за сведение, която в законоустановеният срок
по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените срещу
ответницата искове и моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Счита, че взаимоотношенията между страните по делото са уредени извънсъдебно и
своевременно. Освен това ищеца не е представил писмени доказателства за
получени от ответницата суми предмет на настоящето дело.
По делото са
събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1710/2017г. по описа на
РС-Б.С.. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието заключение на вещото лице не е оспорено от
страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1710/2017г. по
описа на РС-Б.С. срещу длъжника Т.Б.Г., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК № 1112/16.11.2017г. в полза н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, *** за сумата от 290,39
лв. главница, дължима на
основание сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г.,
договорна лихва в размер на 55,98 лв.
за периода от 16.11.2015г. до 07.03.2017г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 65,20 лв. за
периода от 06.12.2015г. до 07.03.2017г., законна лихва за забава в размер на 17,00 лв., за периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г., такса разходи за
извънсъдебно събиране в размер на 195,00
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.11.2017г. до окончателното изплащане и направените
съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена
държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК длъжникът Т.Г. е депозирала писмено възражение срещу заповедта
за изпълнение, в което е посочила, че не дължи сумите по заповедта и няма
отношения със заявителя, въз основа на което кредиторът „АКПЗ” гр.С., е
предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането
по процесният договор.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 11.11.2015 г. между „Аксес Файнанс" ООД, като „Кредитор“
и Т.Г. като „Кредитополучател“ е сключен договор за кредит „Бяла карта" с
№ 441983, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Твърди, че съгласно
сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 600,00 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finanee/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължава да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Т.Г. е усвоила
сума в общ размер от 300.00 лв., като дължимата към настоящият момент главница
е 290.39 лв.
Съгласно
договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции,
които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с
подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на
Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта, издадена от „Интеркарт
Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния
размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение №
2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта
Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.
Съгласно чл.3, ал.3 от
Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя към всяко
последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена
главница между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и
непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на уговорения по
договора лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи
за събиране, в случай, че такива са начислени.
Така за периода от
16.11.2015 г.(датата на първата транзакция по картата) до 07.03.2017 г.(датата
на настъпване на предсрочната изискуемост) на длъжника е начислена договорна
лихва в размер на 55.98 лв.
В чл.12, ал.1 от Раздел
ІІІ.”Погасяване” е постигната договореност,че при непогасяване на текущото си
задължение на падежа, Кредитополучателят дължи да представи в 3-дневен срок
след падежа допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на конкретно
посочени условия, като в същия срок да
заплати и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му. В чл. 16, ал. 4 е
предвидено, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на
допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане
на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл. 21 от договора, в
случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен
срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението.
На ответницата Г. е
начислена неустойка в размер на 65.20 лв.
за периода от 06.12.2015г. до 07.03.2017г.
Уговорено в чл. 22, ал.
1 от договора е, че в случай на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен
лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат
внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по
договора става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили
кредиторът да не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство.
При настъпила предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява – чл. 22,
ал. 2, но кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на
120.00 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
/чл. 22, ал. 5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за
забава /чл. 22, ал. 3/. Наред с това в ал. 4 на чл. 22 е предвиден задължение
на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото
задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението
за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати
до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит.
В настоящия случай, на
Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране на вземането в общ в
размер от 195.00 лв.
Съгласно клаузите на
сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минималната
погасителна вноска с повече от 10(десет) дни, цялото му задължение става
автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че
предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия
и Кредиторът не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство.
В случая предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично на 07.03.2017 г., като считано от тази дата Кредитополучателят
дължи заплащането на законна лихва за забава,която е в размер на 17.00 лв. за
периода от 08.03.2017г. до 31.10.2017г. От настъпването на предсрочната
изискуемост от 08.03.2017г. до датата на подаване на заявлението-31.10.2017г.
сроковете на всички задължения отдавна са изтекли, като Г. продължава виновно
да не изпълнява задълженията си по договора.
Впоследствие на 12.09.2017
г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс"
ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор
за кредит „Бяла карта“ №
441983/11.11.2015г. подписан от Т.Б.Г. е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Договора за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„По силата на писмено
пълномощно/ л.29/ „Аксес Файнанс” ООД,
чрез законния си представител Цветан Петков Кръстев е овластил „А.з.к.н.п.з.“ ООД
с правата да уведоми от името на „Аксес
Файнанс”ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по
силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен
на 11.11.2016г. между „ Аксес Файнанс”ООД
и „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
С искова молба е
приложено уведомление, с което е поискано от ищеца заедно с преписа на исковата
молба да бъде вречено на ответницата Г. за извършената цесия от страна на АКПЗ,
което е връчено на ответницата заедно с и.м. и приложенията към нея, чрез
назначеният й особен представител адв.Н.И. от ВрАК.
В петитумната част
ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата Т.Г., че същата дължи на АКПЗ, всички
искови претенции, ведно със законните последици и направените в заповедното и
исковото производство деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Н.И. от ВрАК, която е назначен особен представител на ответницата Т.Г. е
депозирала писмен отговор, с който
оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен като такъв, като е изложила
подробни съображения.
Не се оспорва фактът,
че ответницата „Т.Б.Г. е сключила договор за кредит„Бяла карта“ №
441983/11.11.2015г. Не се оспорва, че е образувано ч.гр.дело 1710/2017 г. по
описа на Районен съд – Б.С..
Оспорва се, че Т.Б. е
получила процесната сума на основание договор за кредит „Бяла карта“.
Предвид оспорването на
исковете от особеният представител на ответницата в писменият отговор и на
основание т.10 на ТР № 1/2001г. по т.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС и на чл.195,
ал.1 от ГПК съдът служебно назначил съдебно-счетоводна експертиза, поради
необходимостта от специални знания за изясняване фактите по делото, като
определил вещото лице и задачите му. Заключението на вещото лице П.П. не е
оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
В с.з. вещото лице
заяви, че поддържа изготвеното от него заключение и е отговорило на поставените
му въпроси. При проверката експерта установил, че на ответницата по делото е
отпусната по процесния договор за кредит сума в размер на 300.00 лева. От
представените от счетоводството на ищеца счетоводни данни е видно, че ответницата
е получила именно тази сума, която е усвоена на 16.11.2015г. и е получена чрез
платежен инструмент – кредитна карта № 441983, издаден от „Интеркарт файнанс“
АД (международна платежна карта) в качеството му на картоиздадел.
По процесния договор за
кредит е извършено плащане на 15 броя вноски, чиято обща стойност възлиза на
960,00 лева, което е отразено в Приложение № 1,
неразделна част от заключението.
Остатъчна стойност по
главницата по процесния договор е в размер на
290,39 лева., която сума ответницата дължи на ищеца.
Размерът на
претендираната от ищеца договорна лихва възлиза на 55,94 лева.
Размерът на
претендираната от ищеца неустойка възлиза на 65,20 лева, които суми ищцата евентуално
дължи на ищеца по договора.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. ОТНОСНО иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Предявената
искова претенция е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на парично
задължение в размер на 290,39 лв. главница, дължима на основание сключен договор
за кредит „Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение № 1112/16.11.2017 г. по ч.гр.дело №
1710/2017 г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
Приетият за разглеждане
иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като предявен в
предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за
постъпилото възражение, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото
възражение срещу дължимостта на суми по издадената заповед.
Разгледан по същество,
същият се явява основателен, по
следните съображения:
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК е необходимо ищецът да е доказал
съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова полза срещу ответника. В
процесния случай на първо място ищецът успя да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между „Аксес
Файнанс”ООД
и ответницата Т.Г., което да съставлява източник на претендираното задължение
на ответницата. То е възникнало въз основа на сключен между тях Договор за кредит„Бяла карта“ № 441983/11.11.2015г.
Впоследствие с подписването на.
Приложение № 1/12.09.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД е прехвърлено
вземането на Т. Георгива по горецитираният договор за кредит с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности от „Аксес
Файнанс”ООД на „АКПЗ“ ООД.(виж т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК).
Съдът намира, че приложения рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 11.11.2016 г. е валидно сключен между Кредитодателя по
процесния договор за заем – „Аксес Файнанс”ООД, в качеството му н.продавач/цедент/
и „А.з.к.на п.з.” ЕАД, в качеството му на купувач/цесионер/. По
делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че
процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на
вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му.
Към исковата молба е представено извлечение от Приложение № 1/12.09.2017г. към
Договора за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.11.2016г.(л.30 от
делото) в който е индивидуализирано задължението на ответницата по договора.
Неоснователно е
възражението на ответницата посочено по чл.414 от ГПК, че тя няма нищо общо с
„АКПЗ“ ООД.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на
едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с
постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента
върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент,
заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията
засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на
длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие,
съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без
да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с
оглед на третите лица–цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента),
напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). При
договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това
положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането
преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на
договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на
съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за
цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера.
Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния
кредитор. Затова съобщение от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/
и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по
силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС
обективирана в Решение № 137 от 2.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009 г., второ Т.О., ТК, Решение №
3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК, Решение от
08.03.2017г. по в.гр.д.№ 37/2017г. по описа на ВрОС, Решение от 29.11.2016г. по
в.гр.д.№ 513/2016г. по описа н.ВрОС.
В случая е налице такова
упълномощаване, извършено от Аксес Файнанс“ ООД в полза н.
"А.з.к.на п.з." ООД(л.29 от делото).
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство не може да бъде
игнорирано. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съществува вземане на ищеца
„АКПЗ“ ООД, произтичащо от сключен между ответницата Т.Г. и „Аксес Файнанс“ ООД от
11.11.2015г.,
което вземане към момента на предявяване
на иска е прехвърлено н.трето лице - "А.з.к.на п.з." ООД и същото се
явява носител на спорното право.
Съдът счита за
неоснователни твърденията на особеният представител на ответницата в писменият му
отговор, че липсват доказателства за получаване на процесната сума по договор
за „Бяла карта“ от 11.11.2015г.
След анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на
Договор за кредит „Бяла карта” от 11.11.2015 г. между „Аксес Файнанс”ООД и ответницата Т.Г. са възникнали
облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Съдът приема за
доказан факта, че Кредитодателят
е изпълнил задължението си по договора, да предостави на Кредитополучателя
кредит в максимален размер на 600.00 лева под формата на разрешен кредитен
лимит. От заключението на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата Г. е усвоила
сумата от 300.00 лв. по кредита, поради което за същата е възникнало задължение
да го погаси до 2-ро число на месеца текущото си задължение, формирано от
усвоената в периода по чл.3, ал.3 от договора сума и начислената и непогасена
договорна лихва върху горните суми в размер съгласно чл.4, ал.1, т.2 от
договора. Същата е погасявала частично кредита на малки вноски в общ размер от
960,00 лева., в която сума са включени
всички компоненти по погашенията на дълга, като с това тя признава плащане по
процесният договор.
От страна на ищеца са
наведени твърдения, че поради забава в плащанията, при условията на чл.22, ал.1
от Договора/Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си
кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец
да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит/, цялото
задължение по договора е станало автоматично предсрочно изискуемо.
Правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на
кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се в исковата
молба, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 07.03.2017г., но въпреки това до
предявяване на заявлението-16.11.2017г.
ответницата Г. не е заплатила дължимите остатъчни суми по договора.
От събраните по делото
доказателства, се установи, че ответницата Т.Г. е получила сумата от 300.00
лв., която била усвоена от нея на
16.11.2015г. чрез платежен инструмент – кредитна карта № 441983, издаден от
„Интеркарт файнанс“ АД (международна платежна карта) в качеството му на
картоиздадел. Това обстоятелство се
доказа от заключението на вещото лице по
ССчЕ, което не е оспорено от страните по делото.
След като
сумата от 300.00лв. по договора за кредит № 441983 е получена от
ответницата, то за нея е възникнало задължението да я върне в уговорения срок.
Остатъчната главница по процесният договор съгласно заключението на вещото лице
е 290.39 лв. Ето защо съдът намира, че искът за главница в размер на
290.39, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК –16.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
II.
ОТНОСНО иска за договорна лихва-чл.86 ЗЗД.
По отношение
на претендираната договорна лихва в размер на 55.98 лв. за периода от 16.11.2015г. до 07.03.2017г., съдът намира,
че такава се дължи частично.
Съгласно чл.3, ал.3 от
Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя към всяко последно
число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между
01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то
и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва
върху горните две суми на основата на уговорения по договора лихвен процент,
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че
такива са начислени.
В случая за периода от
16.11.2015 г.(датата на първата транзакция по картата) до 07.03.2017 г.(датата
на настъпване на предсрочната изискуемост) на Г. е начислена договорна лихва в
размер на 55.98 лв.
Съдът намира, че
ответницата дължи на ищеца лихвата от 55.94 лв., тъй като това е лихвата
уговорена между страните съгласно чл.20 от ЗЗД, но изчислена съгласно
заключението на вещото лице. За разликата над сумата от 55.94 лв. до пълният
предявен размер от 55.98 лв. иска следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
III. ОТНОСНО иска за
неустойката-чл.92 от ЗЗД.
Исковата претенция на ищеца е в размер на 65.20 лв. дължима неустойка за периода от 06.12.2015г. до 07.03.2017г.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в чл.21 от
договора неустойка е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави. Според
чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според чл.21 от
договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя,
чрез осигуряване на поръчител/чл.16 от договора/. В конкретния случай, видно от
приложения по делото договор замополучателят е поел задължение и за двете
обезпечения, макар тяхното кумулиране на да не е предвидено в договора / те са
определени алтернативно/. От начина по който е уредено в чл.3 т. 3 задължението
на кредитополучателя - особено това
отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна това задължение не определено от кредитора, като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната
практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част
от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация.
Такива са например изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и
данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би
могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни
услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам
проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води
до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да
я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката предвидена в чл.21. Съдът намира, че поради тези особености на
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение
№1/2009г. ОСТК/.
Предвид на това тази
уговорка няма действие между страните, но по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД нейната недействителност не влече нищожност
на целия договор /Решение № 1270/09.01.2009г. по гр.д. № 5093/2007г. на II
г.о./.
По аргумент от чл. 99,
ал. 2 ЗЗД нищожността на клаузата може да се противопостави и на цесионера,
придобил вземания по конкретната сделка, независимо, че не е договарял по нея,
тъй като длъжника запазва всички свои лични възражения, които има спрямо
първоначалния кредитор
С оглед изложеното
съдът намира, че начислената по договора неустойка от 65.20 лв. за периода от
06.12.2015г. до 07.03.2017г. не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора, която е урежда.
IV.ОТНОСНО
такса разходи за събиране на задължението в размер на
195.00 лв.
Претенцията на ищеца за сумата от 195.00 лева - дължима такса за разходи за събиране на задължението по чл.22 ал.4 и ал.5 от процесният договор „Бяла карта“ се явява неоснователна и недоказана и
като такава не следва да бъде уважена.
Действително, в договора за кредит
страните
са уговорили право на ищеца да предприеме законови действия за събиране на
вземането си против ответника, като разходите за събирането им са за сметка на
последния. Същият следва еднократно да
заплати такса в размер на 120.00 лева, при забава за плащане на текущото
задължение, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
/чл. 22, ал. 5/, както и задължение да заплаща
такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50
лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от
максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи
отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец
15% от максималния кредит лимит.
В исковата
молба липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, чрез
посочване на източника му - какво включва и в какво се изразява извънсъдебното
събиране на просрочените задължения и как е формирана претендираната сума, т.е.
вземането следва да бъде индивидуализирано така, че да може да гарантира
упражняването на правото на възражение на ответника.
След като по
делото липсват данни за горепосочените обстоятелства, то съдът намира,че
претендираната сума в размер на 195.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение е неоснователна и не следва да се присъжда.
V.РАЗНОСКИ:
Ищецът
претендира разноски в заповедното производство в размер от 25.00 лева внесена
държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски в исковото
производство:175.00 лв. внесена държавна такса, 350.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 200.00 лв. внесен
депозит за вещо лице по ССчЕ и 300.00 лв. внесен депозит за особен представител
на ответницата, съгласно приложените платежни документи и списъка по чл.80 от ГПК.
Особеният
представител на ответницата в ход на устните състезания е направил възражение по
чл.78,ал.5 т ГПК за редуциране на юрисконсултското възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав намира, същото за основателно.
Съгласно разпоредбата
на чл.78,ал.8 от ГПК(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) е разпоредено, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
В случая ищеца основа
претенцията си на НЗПП и на разпоредбите на чл.13, т.2 и чл.25 от нея. Според
чл.13, ал.2 възнаграждението за подготовка на документи за завеждане на дело е
от 15 до 50 лв., а според чл.25 - за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв.
Съдът намира, че следва
да определи юрисконултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., оглед вида и правната сложност на делото, от които:
50.00 лв. представляващи възнаграждение за подготовка на документи за завеждане
на дело и 100.00 лв. за процесуално представителство, тъй като в настоящето
производство юрисконсулта не е присъствал лично в с.з., а единствено е
депозирал исковата молба и писмени молби за внесени държавни такси и депозити
за ССчЕ и особен представител на ответницата, както и по хода на делото относно
неговото отсъствие.
Следователно
юрисконсултското възнаграждение на ищцовата страна от 350.00 лв. следва да бъде
намален на 150.00 лв., която сума ответницата Г. следва да заплати на ищеца.
В настоящия случай ответницата Т.Г. следва да
заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца „АКПЗ“ ООД,гр.С. направените по
гр.д. № 103/2018г. по описа на БСлРС разноски в общ размер от 375,00 лв.(675.00
лв. /включващи 175.00 лв. държавна такса, 200.00 лв. ССчЕ и 300.00 лв. за
особен представител/ х 346,33/623,57 =375.00 лв.) съразмерно с уважената част
от исковете.
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай ответницата Т.Г. следва да
заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца „АКПЗ“ ООД,гр.С. направените по
ч.гр.д. № 1710/2017г. по описа на БСлРС разноски в размер на 69,42лв.(125.00
лв. х 346,33/623,57 =69,42 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от
гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Т.Б.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Г.А.,
в качеството му на управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.А.С., гр.С., сумата от 290,39 лв.(Двеста и деветдесет лева и 39 стотинки)- главница, дължима на основание сключен договор за кредит „Бяла карта“ №
441983/11.11.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.11.2017г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 55.94 лв. (Петдесет
и пет лева и 94 стотинки)-договорна
лихва за периода от 16.11.2015г. до 07.03.2017г., като за разликата над
сумата от 55.94 лв. до пълният предявен размер от 55.98 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен и недоказан, за които
суми е издаден.заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 1112/16.11.2017 г. по ч.гр.дело № 1710/2017 г. по
описа на Районен съд гр. Б.С..
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „А.з.к.на п.з.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Г.А.,
в качеството му на управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.А.С., гр.С., против Т.Б.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, иск за сумата в размер на 65.20 лв./Шестдесет и пет лева и 20
стотинки/ представляваща неустойка за неизпълнение н.договор за кредит „Бяла
карта“ № 441983/11.11.2015г. за периода
от 06.12.2015г. до 07.03.2017г., поради нищожност
на тази клауза в договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД -противоречие с
добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „А.з.к.на п.з.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Г.А.,
в качеството му на управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.А.С., гр.С., против Т.Б.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, иск за сумата в размер на 195.00
лв./Сто деветдесет и пет лева/ представляваща такса разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
НАМАЛЯВА н.основание
чл.78, ал.5 ГПК размера на юрисконсултското възнаграждение на юрисконсулт Н.С.-пълномощник
н. „А.з.к.на п.з.” ООД по гр.д.№ 103/2018
г. по описа н.РС-Б.С., от 350.00 лв. (триста и петдесет лева) на 150.00 лв. (Сто и петдесет лева).
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Б.Г., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати н. „А.з.к.на
п.з.” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.Г.А., в качеството му на управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С., гр.С., направените разноски по настоящото исково
производство по гр.д.№ 103/2018г. по описа на БСлРС в общ размер от 525.00 лв./Петстотин двадесет и пет
лева/ съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените от ищеца
разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1710/2017г. по описа на БСлРС
в размер на 69,42 лв./Шестдесет и
девет лева и 42 стотинки/ съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1710/2017г.по
описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: