№ 112
гр. Разград , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД
гр. София против Наказателно постановление № 86 от 09.12.2020 г., издадено от
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията – гр.София, с което на
обжалващото юридическо лице на основание чл.335, във връзка с чл.336 от Закона за
електронните съобщения, във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от Наредба №6 от 13.03.2008г. за
универсалната услуга по Закона за електронните съобщения е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание за жалбоподателят не се явява представител. В писмено становище
жалбата се поддържа.
Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.
За РРП не се явява представител.
Като подадена в срок против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 86 от 09.12.2020 г., издадено от
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията – гр.София на обжалващото
юридическо лице на основание чл.335, във връзка с чл.336 от Закона за електронните
съобщения, във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от Наредба №6 от 13.03.2008г. за универсалната
услуга по Закона за електронните съобщения е наложена имуществена санкция в размер на
1
5000 лева. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение В-093/09.10.2020г. съставен от гл. инспектор в
Главна Дирекция «Мониторинг и контрол на съобщенията» на КРС. В акта и НП се сочи от
фактическа страна, че в периода 16.02.2020 г. -19.04.2020г., „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ» ЕАД (БТК) гр. София не е осигурило на г-жа
С.А.В. - краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер
************, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и
осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и
негеографски номера, на адреса на ползване на услугата - гр. Разград, ул. ************.
Сочи се, че на основание § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения, във връзка с т.
2.5. от Решение М1317 от 2006 г. на КРС, БТК е задължено да продължи да изпълнява
предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Индивидуална лицензия № 100-
0001/28.01.2015 г., ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на
универсална далекосъобщителна услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 4, aл. 1, т. 1 от
Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения,
БТК е длъжно да осигурява на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в
седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни
повиквания от/към географски и негеографски номера. Като не е осигурило на своя абонат
г-жа С. В. 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и
осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и
негеографски номера, БТК е нарушило чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за
универсалната услуга по Закона за електронните съобщения.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителя З. К., главен инспектор към
наказващата администрация, който потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП.
Сочи, че в КРС постъпила жалба от гражданин и била ивършена проверка и се установило,
че жалбоподателката не е имала телефонна услуга почти два месеца - става дума за
домашен стационарен телефон. Към момента на проверката услугата вече била
възстановена, но жалбоподателката потвърдила, че в процесния период не е имало такава
услуга и от БТК предоставили информация, в която потвърдили, че не са успели да осигурят
тази услуга в процесния период, като посочили, че имало проблем с въздушен кабел, който
трябвало да възстановят. Приложен е констативния протокол, който отразява извършената
проверка и направените констатации. Действително, както сочи и актосъставителя, от
обжалващата страна предоставили справка /копие на л.25-26 от делото/, в която сочат, че са
сезирани за налична повреда на 13.02.2020г. Сочи се, че става дума за повреда /кабелна
повреда/, поради неизпълнено СМР от подизпълнител. Повредата била възстановена на
21.04.2020г., когато връзката на жалбоподателката била възстановена. Фактически тази
справка, издадена от обжалващата страна по делото, потвърждава, че действително с
процесния телефонен пост /единствен за ощетеното лице/ е съществувал този проблем в
процесния период. С оглед всичко изложено съдът приема, че обстоятелствата изложени в
акта и НП са доказани. В този смисъл неоснователни се явяват изложените в жалбата доводи
2
за недоказаност на обстоятелствата по акта и НП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в съответствие със
законовите изисквания. Дори и да се приеме, че от фактическа страна обстоятелствата не са
описани по-най прецизния начин, то все пак е ясно какво се визира, а именно неосигуряване
на дължимата услуга в процесния период и в това отношение няма неяснота. Съдът намира,
че наказаното юридическо лице /БТК/ е осъществило вмененото му нарушение. Според чл.
4, aл. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по Закона за
електронните съобщения, предприятията по чл.3а са длъжни да осигуряват на крайните
потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и
осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и
негеографски номера. С това задължение жалбоподателят е обвързан в качеството си на
предприятие по чл.3а от Наредбата. Не се споделя доводът, че позоваването на §7 от ПРЗ на
ЗЕС във връзка с т. 2.5. от Решение М1317 от 2006 г. на КРС и Индивидуалната лицензия
засягало правата на жалбоподателя, тъй като на "БТК" ЕАД е издадено Разрешение №
01577/ 2009г, в което няма задължения в насока предоставяне на универсална услуга. Няма
данни разрешението да налага на касатора различни специфични задължения по
предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга в сравнение с наложените
задължения с индивидуалната лицензия по отменения Закон за далекосъобщенията и това да
изключва задължението му за непрекъснато във времето предоставяне на телефонни услуги.
БТК ЕАД е бил задължен да продължи да изпълнява предвидените в Закона за
далекосъобщенията и Индивидуалната лиценция задължения, свързани с предоставяне на
универсална далекосъобщителна услуга. В тази връзка съдът намира, че материалният закон
е приложен правилно. С оглед установените по делото факти съдът намира, че
жалбоподателят е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната
услуга по Закона за електронните съобщения, тъй като по делото се установява, че в
процесния период дължимата услуга към процесния телефонен пост не е осъществявана.
Жалбоподателят е дължал осигуряване на тази услуга и в този смисъл дължи поддържане на
мрежата, а в случая е налице един продължителен период /около два месеца/, в който
съответният телефонен пост не е получавал тази услуга. Ето защо съдът приема, че съставът
на процесното нарушение е осъществен от жалбоподателя и същият е правилно
санкциониран на основание чл. чл.335, във връзка с чл.336 от Закона за електронните
съобщения. Именно разпоредбата на чл.336 определя отговорността на юридически лица с
имуществена санкция за нарушение на чл.335 от Закона. Наложената санкция е в
максимален размер, но съдът я намира за справедлива в случая. Жалбоподателят явно в
редица случаи вече е наказван за идентични нарушения, с влезли в сила НП /такива са
приложени по делото/, поради което продължаващите в този смисъл нарушения вече
изискват по-сериозен укор. От друга страна и конкретното нарушение сочи на един по –
продължителен период, в който дължимата услуга не е била осигурявана. В този смисъл
съдът намира, че наложената санкция е правилно определена от наказващия орган.
3
Поради изложеното наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено
Наказващия орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се
присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, намира, че обжалващата страна следва да бъде осъдена да заплати на
Комисията за регулиране на съобщенията – гр.София сумата от 80 лв за съдебни разноски –
полагащо се юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 86 от 09.12.2020 г., издадено от
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията – гр.София, с което на
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ» ЕАД гр. София на основание
чл.335, във връзка с чл.336 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл.4, ал.1, т.1
от Наредба №6 от 13.03.2008г. за универсалната услуга по Закона за електронните
съобщения е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД гр. София
ЕИК ************ да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията – гр.София
сумата от 80 лв за деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4