Р Е Ш Е Н И Е № 260007
гр. Шумен, 30.03.2022 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 118 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дякон Игнатий“, № 1, представлявано от пълномощника на изпълнителните директори – старши юрисконсулт Х.А.против Държавно предприятие „Кабиюк“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. Макак, представлявано от изп. директор П.П.. В исковата си молба ищецът твърди, че между третото лице Нитроферт“ ЕООД, ЕИК ********* и ответника са съществували търговски отношения, породени от сключени между тях два договора за доставка на минерални торове сключени съответно на 18.02.2019 г. и 14.02.2020 г. За всяка конкретна доставка по двата договора е съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол и ищецът е издавал съответната фактура. Ответникът е заплатил само част от дължимите за доставените му стоки суми. На 21.08.2020 г. между Нитроферт“ ЕООД и „Българ- ска банка за развитие“ АД е подписан договор за продажба на вземане, с който третото лице, в качеството на цедент, е прехвърлило на ищеца, в качеството му на цесионер, вземанията си по двата договора, ведно с мораторните лихви върху тях към 21.08.2020 г. За извършеното прехвърляне на вземанията ответникът е уведо- мен съгл. чл.99 от ЗЗД. Издадено е и потвърждение и от третото лице за сключе- ната цесия. С нотариална покана ищецът е поканил ответника за изплати добровол- но задълженията си в срок от 30 календарни дни. На 02.10.2020 г., нотариалната покана е връчена на ответника, но въпреки това същият не е изпълнил задължение- то си. Към датата на предяваване на исковата молба неизплатената част от задълже- нието на ответника по двата договора е в размер на 198 332.65 лв. Дължимите от ответника мораторни лихви върху неплатените суми за доставените стоки, считано от датата на падежа на съответната фактура до деня на частичното или окончателно заплащане на конкретната доставка, а за неплатените суми до дена на предявяване на исковата молба е в общ размер на 18 039.42 лв.
С договорът от 14.02.2020 г., третото лице е било задължено и е внесло га- ранция за изпълнение. След изтичане действието на съответния договор ответникът е бил длъжен да върне внесената гаранция, ако не е имал възражение по изпълне- нието на договора от страна на ищеца. Независимо, че в предвидения от договора срок не са направени възражения, ответникът не е върнал внесената от ищеца га- ранция в размер на 10 211.25 лв. Дължимата мораторна лихва за периода от 11.02.2021 г до 10.03.2021 г. е в размер на 79.43 лв.
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 226 662.75 лв., от които главница 208 543.90 лв. и мораторна лихва в общ размер на 18 118.85 лв. Главницата включва сумата от 198 332.65 лв., представля- ваща дължима цена на доставени но незаплатени от ответника стоки по сключени между него и „Нитроферт“ ЕООД, ЕИК ********* договори за доставка и сумата от 10 211.25 лв., представляваща невъзстановена гаранция за добро изпълнение на договор № 120 от 14.02.2020 г. Претенцията за лихва включва сумата от 18 039.42 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките счи- тано от падежа по всяка една фактура от датата на плащането до датата на завеждане на делото и 79.43 лв. – мораторна лихва от 11.02.2021 г до 10.03.2021 г. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В своевременно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените срещу него искове. Признава наличието на облигационни отношения между страните, възникнали въз основа на сключените между тях договори, посо- чени в исковата молба на ответника. Счита, че не дължи законни лихви за забава, тъй като те не са уговорени в договорите.
От
събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в съвкупно- ст съдът приема за установено следното:
Между ДП „Кабиюк“ в качеството му на възложител и третото лице „Нитро- ферт“ ЕООД, ЕИК ********* въз основа на открита процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП са сключени два договора за доставка на минерални торове за нуждите на държавното предприятие. С договор № 66/18.02.2019 г. трето- то лице е продало на ответника общо 275 т. амониев нитрат на обща стойност 141 570 лв., като уговореният срок за плащане е 60 работни дни от подписване на приемо-предавателния протокол и издаване на данъчна фактура. За извършените доставки са съставени, предвидените в договора приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете страни и фактури № **********/02.05.2019 г. и № **********/12.11.2019 г. Задължението по първата фактура е частично погасе- но чрез плащане в размер на 71 570 лв. с преводно нареждане от 18.12.2019 г., като оставащото задължение е в размер на 44 260 лв.
С договор № 120/14.02.2020 г. третото лице е продало на ответника общо 274.92 т. амониев нитрат на обща стойност 128 332.65 лв., като уговореният срок за плащане е 60 работни дни от подписване на приемо-предавателния протокол и из- даване на данъчна фактура. За извършените доставки са съставени, предвидените в договора приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете страни и фактури № **********/18.02.2020 г. и № **********/29.04.2020 г. Съг- ласно чл.24 от договора третото лице е било задължено и при подписване на договора, с преводно нареждане от 13.02.2020 г. е внесло гаранция за добро изпъл- нение в размер на 10 211.25 лв. Ответникът е бил длъжен при липса на възражения по изпълнението на договора да освободи гаранцията в срок от 20 работни дни след приключване на изпълнението. По делото не са представени доказателства за направени възражения от отнетника по изпълнението на договора от страна на тре- тото лице и за връщане на гаранцията.
На 21.08.2020 г. между „Нитроферт“ ЕООД и „Българска банка за развитие“ АД е сключен договор за продажба на вземане, с който третото лице в качеството си на цедент е прехвърлило на ищеца, в качеството му на цесионер вземанията си, включително и дължимите лихви за забава, от ответника по двата договора. С писмо изх. № 5519 от 24.08.2020 г. ищецът е уведомил ответника за извършената цесия и го е поканил да приведе дължимите суми по банковата му сметка. Писмото е получено от ответника на 26.08.2020 г. (вх. № 401). Към писмото е приложено потвърждение от „Нитроферт“ ЕООД за сключения цесионен договор.
С нотариална покана рег. № 4765, акт 127, том 1 от 30.09.2020 г. по описа на нотариус Г.В.Ц., рег. № 702 на НК, район РС-Шумен, ищецът отново е поканил ответника да заплати дължимите суми. Поканата е получена на 02.10.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на стра- ните и записванията в тях досежно процесните фактури са водени редовно и съоб- разно ЗСч. Фактурите са осчетоводени и отразени в счетоводството на третото лице, и са включени в дневниците за продажби и справките декларации по ДДС за периода, през който са издадени. И в счетоводството на ДП „Кабиюк“ фактурите също са отразени, включени са в дневниците за покупки и справките декларации по ДДС за съответните периода. На 18.12.2020 г. е извършено плащане в размер на 71 570.00 лв. След извършеното плащане общия размер на задължението по четирите фактури е в размер на 198 332.65 лв. Общият размер на дължимата мораторна лихва от ответника върху дължимите суми от датата на падежа на съответната фактура до деня на частичното плащане и съответно върху неплатена- та част до датата на подаване на исковата молба - 03.11.2020 г. е 18 111.38 лв.
Заплатената гаранция е осчетоводена и отразена по счетоводните регистри на ответника, като няма данни за възстановяването й до 10.02.2021 г. Дължимата мораторна лихва върху невъзстановената сума за гаранция на изпълнението за периода от 11.02.2021 г. до 03.11. 2021 г. е в размер на 79.43 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плаща- не на цената, за закупената от него стока по сключени договори за търговски про- дажби и изпълнение на други негови парични задължения, произтичащи от тях. Налице е и акцесорна претенция за мораторната лихва за периода от падежа на вся- ко едно от паричните задължения до частичното или пълно заплащане, респектив- но до датата на депозиране на исковата молба и за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 09.06.2021 г. Разгледани по същество исковите претенции са основа- телни, поради следните съображения:
Налице са валидно сключени между третото лице и ответника договори за търговска продажба на родово определени вещи, по силата които третото лице-про- давач е прехвърлило собствеността, като е предало на ответника–купувач, уговоре- ните по количество и качество стоки. В изпълнение на вменените му от договора и от чл.321 от ТЗ, задължения продавачът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки приемо-предавателни протоколи и фактури. В протоколите из- рично е отразено, че стоката е предадена от представител на продавача и съответно получена от представител на ответника, който е подписал протоколите за получа- тел. Приложените към исковата молба фактури са отразени в счетоводните регистри на ответника за целите на ЗДДС и начисления ДДС по тях е посочен с право на данъчен кредит в месечните справки - декларации за съответните месеци. Т.е. ответникът е получил и приел доставените му от продавача стоки. С приемане- то на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да заплати це- ната на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ.
Със сключеният на 21.08.2020 г. договор за цесия, третото лице – продавач е прехвърлило на ищеца вземанията си, произтичащи от двата договора за доставка на минерални торове, заедно с тях върху ищеца преминават и всички акцесорни права. Ищецът е станал титуляр не само на вземанията, но и на изтеклите вече лихви (чл.1, ал.1 от договора), а също придобива и всички впоследствие начислени лихви за забава – чл.99, ал.2 от ЗЗД.
Извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице пре- гледа не само приложените към делото документи, но и тези намиращи се в счето- водствата на страните, безспорно установи, че ответникът е заплатил само част от доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счето- водната документация, неиздължените суми по сключените сделки е в общ размер на 208 543.90 лв., от които 198 332.65 лв., представляваща дължима цена на доста- вени но незаплатени от ответника стоки по сключени между страните договори и сумата от 10 211.25 лв., представляваща подлежаща на връщане гаранция за изпъл- нение на договор № 120/14.02.2020 г. ДП „Кабиюк” не е ангажирало доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило ос- татъка от паричните си задължения. С оглед на това съдът, счита, че предявените на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.327, ал.1 от ТЗ искове са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло, така както са предявени.
Предвид основателността на главните претенции, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в раз- мер на законната лихва върху неиздължените суми по сключените сделки. Съглас- но разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при пре- даване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай са налице изрични уговорки относно сро- ковете за плащане на продадените стоки и за връщане на предоставената от ищеца парична гаранция. С оглед на това към тези дати съответните задължения са били изискуеми и ответникът е изпаднал в забава. Следователно същия дължи не само стойността на получената, но неизплатената от него стока и невърната получена парична гаранция, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД. От направената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общия размер на дължимата мораторна лихва от датата на която са възникнали съответни- те парични задължения по отделните договори до датата на депозирането на иско- вата молба – 03.11.2020 г. е в общ размер на 18 190.81 лв., от които 18 111.38 лв. представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките, счита- но от падежа по всяка една фактура до частичното заплащане, респективно до дата- та на завеждане на делото и 79.43 лв. – мораторна лихва за периода от 11.02.2021 г. до 10.03.2021 г. Следователно претенцията за мораторна лихва в размер на 18 118.85 лв. е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло, така както е предявена от ищеца .
Основателна е и претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 03.11.2020 г. до окончателното й
заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парични задължения от ответника, по
договорите между страните.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца следва да се заплатят разноските, направени по настоящото
дело в общ размер на 9 766.21 лв., от които държавна такса
9 116.21 лв., депозит за вещо лице 200.00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 450.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Държавно предприятие „Кабиюк”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен 9700, ж. к. Макак, представлявано от управителя П.М.П.да заплати на „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК 121 856059 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дякон Игнатий“, № 1 сумата от 226 662.75 лв., от които главница 208 543.90 лв., включваща сумата от 198 332.65 лв., представляваща дължима цена на доставени но незаплатени от от- ветника стоки по договори за доставка № 66/18.02.2019 г. и № 120/14.02.2020 г., сключени между него и „Нитроферт“ ЕООД и сумата от 10 211.25 лв., представляваща подлежаща на връщане гаранция за изпълнение на договор № 120/14.02.2020 г., и мораторна лихва в общ размер на 18 118.85 лв., включваща 18 039.42 лв. пред- ставляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките считано от падежа по всяка една фактура до частичното или пълно заплащане, респективно до датата на завеждане на делото и 79.43 лв. – мораторна лихва върху гаранцията за добро изпълнение за периода от 11.02.2021 г. до 10.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2020 г. до датата на нейното окончателно плащане, както и да заплати сумата от 9 766.21 лв., представляващи направените от ищеца деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: