РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ДИАНА КИРОВА сложи за разглеждане гр. дело №533 по описа за 2021г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София-1335, бул. „Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от изп. директор Д.Б., чрез упълномощения юрисконсулт К.М. срещу П.М.М., ЕГН **********,***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи присъдените парични суми със Заповед №260589 от 01.12.2020г., издадена по ч. гр. д. №3463/2020г. по описа на ДРС, а именно: 542,14 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 338481 от 10.07.2019 г., сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД, като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора по силата на приложение № 1 от 12.03.2020 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2020 г. до окончателното плащане; 66,30 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2019 г. до 10.03.2020 г.; 126,75 лева - обезщетение за забава от 11.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението – 26.11.2020 г.; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство.
В ИМ ищецът твърди, че процесните вземания
произтичат от договор за паричен заем № 338481 от 10.07.2019 г., сключен между П.М.
и „Креди Йес“ ООД, за предоставена сума в размер на 700 лв. Общата стойност на
плащанията по кредита е в размер на 811.26 лв., при договорна лихва в размер на
111.26 лв., като е уговорено заемът да бъде върнат на 8 равни месечни вноски,
всяка в размер на 101.41 лв., с първа погасителна вноска на 10.08.2019г. и краен
срок на договора– 10.03.2020г., /който е настъпил/, но кредитополучателят не е
погасил всички вноски по него.
На 28.03.2019г. е било извършено прехвърляне на вземанията на осн. чл.99 от ЗЗД между „Креди Йес” ООД ЕАД и ищеца, вкл. и на задълженията на длъжника П. Митева по горецитирания договор за заем. Заемателят П.М. е била уведомена за цесията с изпратено на 16.03.2020г. с известие за доставяне писмо-уведомление, получено лично от ответницата на 03.04.2020г.
Предвид възникналото вземане по договора за заем от 10.07.2019г. и извършената цесия, ищцовото дружество е подало заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу П.М. за възникналите задължения. Заповедният съд по образуваното ч. гр. д. №3463/2020г. е издал заповед срещу длъжника и е постановил да заплати следните суми:
Заповедта е връчена на лично длъжника на 05.01.2021г. На 06.01.2021г. Митева е депозирала възражение в законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК, поради това, с разпореждане от 08.01.2021г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението, връчено на 21.01.2021г.. В дадения срок ищцовото дружество е подало настоящата искова молба на 17.02.201г.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.
С разпореждане от 12.04.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено лично от П.М. на 19.04.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебно заседание по делото, проведено на 07.10.2021г., с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяване на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липса на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и наличие на указвание на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно направено с исковата молба искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна с исковата молба от 18.02.2021г. /л.3 по делото/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните парични задължения, присъдени със Заповед №260589 от 01.12.2020г., издадена по ч. гр. д. №3463/2020г. по описа на ДРС, а именно: 542,14 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 338481 от 10.07.2019 г., сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД, като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора по силата на приложение № 1 от 12.03.2020 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2020 г. до окончателното плащане; 66,30 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2019 г. до 10.03.2020 г.; 126,75 лева - обезщетение за забава от 11.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението – 26.11.2020 г.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително и в заповедно производство и е представил списък с такива /л.46/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 125.00 лева /л.30/, /ищецът е внесъл 1250.00 лв., вместо 125.00 лв., като недължимо платени остават 1125 лв./, юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв. /пълномощно от 02.01.2020г., приложено на л.23 по делото/, или общо сумата от 225.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №3463/2020г. по описа на ДРС, а именно: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 75.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П.М.М., ЕГН **********,*** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София-1335, бул. „Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от изп. директор Д.Б. присъдените парични суми със Заповед №260589 от 01.12.2020г., издадена по ч. гр. д. №3463/2020г. по описа на ДРС, а именно: 542,14 лева /петстотин четиридесет и два лева и четиринадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем № 338481 от 10.07.2019 г., сключен между длъжникаПенка М.М. и „Креди Йес“ ООД, като впоследствие, вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора по силата на приложение №1 от 12.03.2020 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2020 г. до окончателното плащане; 66,30 лева /шестдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2019 г. до 10.03.2020 г. и 126,75 лева /сто двадесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, считано от 11.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението – 26.11.2020 г.
ОСЪЖДА П.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София-1335, бул. „Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от изп. директор Д.Б. сторените съдебни разноски в настоящото установително производство размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, от които: 125.00 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №3463/2020г. по описа на ДРС в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: