Решение по дело №538/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 84, ал. 14 от Закона за културното наследство /ЗКН/.

Образувано е по жалбата на „Вояджър“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Е.К., депозирана чрез адв. Ф.-К., против отказ да се съгласува инвестиционен проект на обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда в УПИ *** с идентификатор *** по КККР на гр. Каварна/, ***по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич в част Архитектурна, Конструктивна, Геодезическа, фаза Технически проект, обективиран в становище изх. № ЗЗ-НН-625-21/01.07.22г. на Министъра на културата.

Жалбоподателят поддържа, че оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен при съществено процесуално нарушение, в противоречие с материалния закон и целта на Закона за културното наследство, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна. Конкретно се твърди, че с индивидуалния административен акт е съгласувана виза за проектиране за сградата с идентификатор ***, но е постановен отказ да бъдат съгласувани инвестиционните проекти за същата сграда, въпреки положително становище за съгласуване, внесено от НИНКН в Министерството на културата с изх. № 7000-1575/23.09.21г. Сочи се, че е нарушено изискването на чл. 84, ал. 13 от ЗКН за наличието на мотиви за отказа за съгласуване. В случая изложените мотивите не отговарят на обективната истината или противоречат изцяло на изложените от НИНКН мотиви в становище с изх. №7000- 1575/23.09.21г.

Оспорва и указанията съдържащи се в края на процесното становище за извършване на процедура по чл. 72 - чл. 74, които са били предмет на съдебното производство относно същият имот по адм. дело №1399/2020 по описа на Административен съд-Варна потвърдено от Върховен административен съд. С решенията съдът е приел, че провеждането на процедури по чл. 72-76 на ЗКН не е приложимо към настоящото административно производство, тъй като съгласно чл.77 от ЗКН процедурите по чл. 72-76 от ЗКН са приложими в случай, когато собственикът на недвижимата културно ценност системно не изпълнява задълженията си по чл. 71 от същия закон, какъвто не е настоящия случай. Въпреки, че това се отнася за съседната сграда, счита, че случая е идентичен и за настоящата сграда в имот с пл. № 3364. Намира за противоречащи на закона изводите, че не може да се съгласуват строителни книжа по реда на 84 ЗКН, докато не бъде проведена процедура по възстановяване и реконструкция на НКЦ след влизане в сила па заповедите по чл. 73, ал. 3 или 74 от ЗКН. Счита, че това противоречи на ЗКН, тъй като съгласно чл. 83 и чл.84 от ЗКН съгласуването на строителните книжа следва да предхожда каквито и да било действия по реконструкция и възстановяване на НКЦ. Заявява, че всички строителни книжа първо трябва да бъдат съгласувани и едва след това собственикът на НКЦ следва да пристъпи към реконструкцията и възстановяването на НКЦ.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане за установяване незаконосъобразността на административния акт в частта, с която се отказва съгласуването на проектите внесени пред Министерство на културата и бъдат дадени указания на административния орган, с оглед тяхното съгласуване. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Ответникът – Министърът на културата с писмен отговор и становище, чрез пълномощник оспорва жалбата. По съществото на спора счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което отправя искане да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Национален институт за недвижимо културно наследство гр.София – оспорват жалбата. Заявява, че процесната сграда има статут на декларирана единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, с предварителна категория „ансамблово значение“.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател се легитимира като собственик на имота с Нотариален акт за покупко-продажба от 23.11.2018г. По делото не е налице спор, че сграда с идентификатор *** в УПИ ***, кв. 337, гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, е декларирана със списък от 1971 г. на НИПК /л.131 и сл. от делото/ като: „Магазия, пристанището^” - архитектурно-строителен паметник на културата и е включена в писмо № 6606 от 11.08.1999 г. на НИПК като: „Ансамбъл от магазини на пристанището в гр.Каварна- единичен архитектурно-строителен паметник на културата, с предварителна категория „ансамблово значение“. Посоченият обект притежава статут на единична декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност (ЕНКЦ) с предварителна категория „ансамблово значение^” съгласно § 12, ал. 1 от ЗКН и е елемент на групов паметник на културата с категория „местно значение“ - „Ансамбъл от магазии на пристанището в гр. Каварна“, притежаващ статут на групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) с категория „местно значение“.

Режими за опазване на сградата са посочени в писма №№ 6606/11.08.1999 г. и 4726/12.08.1999 г. на НИПК с графична част към тях.

С Протокол № 1 от проведена комисия от 15.04.2014г., одобрен от кмета на Община Каварна, комисия извършила обследване на потенциално опасни сгради: „Сграда в гр. Каварна на *** с пл. № 3364 в кв. 337, част от старите складове, едноетажна, 84 кв.м., собственост на Ивайло Христов Отузбиров, П. И. Х. и Х. И. О., самосрутваща се, недвижим паметник на културата - отремонтиране“.

Със Становище с Изх. № ЗЗ-НН-625/10.07.2015г. на Министерство на културата е съгласувана Виза за проучване и проектиране на „Ремонт, реставрация и адаптация на съществуваща сграда“ в УПИ ***, гр. Каварна, област Добрич.

Със Становище с Изх. № 33-НН-625/27.11.2015г. на Министерство на културата е съгласуван Инвестиционен технически проект за обект: „Ремонт, реставрация и адаптация на съществуваща сграда“, УПИ ***, гр. Каварна, обл. Добрич“ (части: „Архитектурна“ и „Конструктивна“), с изисквания.

Със Становище с Изх. № 33-НН-625/18.03.2019г, на Министерство на културата е съгласувана Виза за проектиране на обект „Основен Ремонт и адаптация на съществуваща сграда, част от Ансамблов паметник на архитектурата, УПИ ***гр. Каварна, обл. Добрич; с изисквания.

Със Становище с Изх. № ЗЗ-НН-625/07.01.2021г. на Министерство на културата е издаден отказ за съгласуване на Инвестиционен проект за обект: „Основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда, част от групова недвижима културна ценност, с категория „местно значение“, УПИ ***по плана на гр. Каварна, обл. Добрич, части: Архитектурна, Конструктивна, Геодезическа, фаза: Технически проект.

С писма, изх. №№ ЗЗ-НН-625/16.03.2022г. и 33-НН-625/22.03.2022г. от Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата е изискана информация дали за горецитираната сграда е проведена комисия съгласно чл. 73, ал.1 от ЗКН.

С писма, изх. №№ 33-НН-625/17.03.2022г. и 33-НН-625/29.03.2022г. на Министерство на културата, от Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата информират, че за сграда с идентификатор ***, част от групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) с категория „местно значение“, УПИ IV- 3364, ***по плана на гр.Каварна, област Добрич, не е проведена комисия съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКН. Според ответната страна, внесената проектна документация подлежи на съгласуване по реда на чл. 83, aл. 1, т. 1, буква „а“ от ЗКН и съдържа: Виза за проектиране (съгласувана със Становище с изх. № 33- НН-625/18.03.2019 г. на Министерство на културата); Удостоверение за статут изх. № 7000- 1578/05.03.2019 г. на НИНКН; Удостоверение по чл. 165 от ЗКН за специалност „Архитектура“; Технически инвестиционен проект за „Основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда, част от групова недвижима културна ценност, с категория „местно значение“, УПИ ***по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич“, части: Архитектурна, Конструктивна и Геодезическа; снимков материал, количествена сметка.

Констатирано е, че недвижимата културна ценност е заплашена от самосрутване, посочено в Протокол № 1 на Община Каварна от проведена комисия от 15.04.2014 г.

Административният орган се позовава на разпоредбите на чл. 72, чл.73 и чл.74 от ЗКН. Твърди, че към проектната документация липсва Проучване и документиране в съответствие с Наредба №4/21.12.2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности.

На следващо място се сочи, че към проектната документация липсва проект по част Технология за КРР в съответствие с изискванията на чл. 21 от НАРЕДБА № 4 от 21 декември 2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности.

Жалбоподателят сочи, че с решение №11/06.01.2021г., постановено по адм.дело №1399 по описа на Административен съд - Варна за 2020г., е отменено по жалба на „Вояджър“ ООД, ЕИК ***, гр. Варна, представлявано от Е.Д.К., становище с изх.№ 33-НН-414/19 от 19.05.2020г. за отказ за съгласуване от Министерство на културата на виза за основен ремонт и адаптации на съществуваща идентична сграда, собственост на същия жалбоподател, находяща се в УПИ V-***, кв. 337, идентичен с имот с идентификатор ***.*** и ***.***.1, в гр.Каварна и преписката е върната на министъра на културата за произнасяне с оглед на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 /четиринадесет/ дни от влизане на решението в сила. Горепосоченото решение е потвърдено с Решение № 1884/28.02.2022 г. по адм. дело №3721/2021г. на Върховен административен съд.

С оглед оспорване от дружеството жалбоподател на констатациите и предписанията на ответната страна, дадени в оспореното становище, и с оглед разпределение на доказателствената тежест по чл.170 ал.2 от АПК по делото е допусната СТЕ. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено изготвено. Вещото лице сочи, че съгласно действащия застроителен план на Крайбрежна зона Община Каварна, одобрен със Заповед №322/13.10.1999г., обекта се намира в зона на Културни ценности от ансамблово значение. Процесният имот е бил част от имот с пл. № *** и с горепосочения КЗР се урегулира в УПИ IV.

В.л. заявява, че сградата с идентификатор *** по КККР на гр.Каварна, находяща се в УПИ ***, кв. 337, гр.Каварна, област Добрич не притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, а е част от групов паметник на културата. Имотът е бил част от имот с пл. № *** и с горепосочения КЗР се урегулира в УПИ IV.

Процесната сграда е съставен елемент на деклариран групов паметник на културата „Ансамбъл от магазини на пристанището в гр. Каварна“ съгласно чл.6, ал.3, т.2, б.”а” от Наредба № 5 от 1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата. Според в.л. , съгласно т.3 от актуализирания декларативен списък /л.104 към корицата на делото / съществуват ограничителни разпоредби за обектите - територия на охранителна зона, извън границите на груповия паметник на културата. Определен е начинът на застрояване - свободно и характер на застрояване - нискоетажно. Допуска се уплътняване на кварталите с ново строителство за комплексно обществено обслужване, като за удачното експониране на груповия паметник на културата се препоръчва част от територията на охранителната зона да бъде отредена за зелени площи. В.л. е констатирало, че жалбоподателят е предприел действия по опазване на сградата, като е подал Заявление с вх. №7000-1575/26.02.2019г./за съгласуване на виза за проектиране/, вх. №7000-1575/07.04.2021г./л.21 към корицата на делото/ и вх. №7000- 1575/19.07.2021г. /л.20 към корицата на делото/ по чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН, чрез Директора на НИНКН до Министъра на културата с приложени инвестиционни проекти за съгласуване в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗКН . Инвестиционен проект на обект: „Основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда, част от групова недвижима културна ценност, с категория „местно значение“, УПИ ***, ***по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич“, отговаря напълно на устройствената зона дефинирана от действащите градоустройствени разработки и визата за проектиране, според в.л.

СТЕ е категорична, че Инвестиционен проект във фаза Технически проект по части: „Архитектура“, „Конструкции“ и „Геодезия“, за обект: „Основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда, част от групова недвижима културна ценност, с категория „местно значение“, в УПИ ***, ***по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич“, е изработен в съответствие с:

-Разпоредбите на Закона за устройство на територията и Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;

-Изискванията на Закона за културното наследство, относно документацията подлежаща на съгласуване съгл. чл. 83, ал. 1, т. 2, по реда на чл.84 от ЗКН;

-Изискванията на Наредба № 4 от 21 май 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

Представените по делото строителни книжа отговарят на нормативните уредби за инвестиционен проект за сграда - съставен елемент на деклариран групов паметник на културата „Ансамбъл от магазини на пристанището в гр.Каварна“.

При така изложената фактическа обстановка съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.84 ал.2 от ЗКН съгласуването, предвидено в ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица. Оспореният акт е издаден от министъра на културата, на основание чл. 84, ал. 1, ал. 2, ал. 9 и ал. 13 ЗКН. Предвид изложеното същият е издаден от компетентен административен орган и не е налице отменително основание по чл.146 т.1 от АПК.

Становището, предмет на спора, е постановено в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Посочено е правното основание за упражненото от министъра правомощие по чл.84 ЗКН.

Независимо, че в случая изложеното в отказа е изцяло в противоречие с положително становище с изх. №7000- 1575/23.09.21 г. /л.16 от делото/ на НИНКН, за съгласуване на внесените от дружеството жалбоподател инвестиционни проекти и противно на доводите на пълномощника на жалбоподателят, настоящият съдебен състав намира, че несъобразяването на Министъра на културата с даденото от НИНКН становище не води до незаконосъобразност на постановения от него акт в процедура по съгласуване, предвидена в чл. 84 от ЗКН. Видно от наименованието на акта, с който следва да се произнесе НИНКН е, че това е „становище“, т. е. това е необвързващо мнение на помощен орган. Горното се подкрепя и от факта, че НИНКН „предлага” на МК да съгласува внесения проект. Ето защо, не може да се приеме, че Министърът на културата е задължително обвързан от материалното съдържание на становището на НИНКН. Той разполага с компетентността да извърши самостоятелна преценка и да изрази становище по внесения за съгласуване проект.

Съдът приема, че оспореният отказ е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради следното:

Съгласно чл.83 ал.1 т.1 б."а" и б."б" от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: 1. в единични културни ценности и в техните граници: а) визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство; б) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, а при наличие на археологически недвижими културни ценности - и проектите по част конструкции, както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията. Съгласно ал.2 в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго: а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията.

По смисъла на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ: "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите".

„Адаптация” по смисъла на §4 т.19 от ДР на ЗКН е опазване на недвижимите културни ценности чрез осигуряване на тяхното съвременно използване, съобразено с консервационната и реставрационната методика.

В §4 т.15 от ДР на ЗКН "Реконструкция по автентични данни на недвижима културна ценност" е пълно или частично преизграждане, на основание на графична, текстова, фотодокументация и други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките, местоположението и обстановката, духа и настроението/усещането и други вътрешни и външни фактори.

По делото не е спорно, че процесната сграда има статут на недвижима културна ценност и съгласно §12, ал. 1 от ЗКН притежава статут на единична декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория „ансамблово значение“. Обектът е елемент на групов паметник на културата с категория „местно значение“ – ансамбъл от магазини на пристанището в гр.Каварна“, декларирана с писмо №6606 от 11.08.1999г. на НИПК/сегашно наименование НИНКН/, който съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН и §12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност с категория „местно значение.“

Съгласно чл. 50, ал.1, от Закона за културното наследство, според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории: „световно значение, национално значение, местно значение, ансамблово значение и за сведение“. Сградата с идентификатор *** е декларирана с категория „ансамблово значение“. Категорията „ансамблово значение“ е определена като “поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат. “

В изложения смисъл вещото лице сочи, че внесения проект запазва научната ценност на опазвания обект, което е в пълно съответствие с опазване на ценностните характеристики на обекти с категория „ансамблово значение“. Експертът дава заключение, че не просто е практика на доизграждане на разрушени части от сгради - недвижими културни ценности със съвременни материали на принципа на контраста.

Съдът приема, че възстановяването на разрушените части от сградата е в съответствие със съвременната теоретична и методологична основа на този вид дейност отразени в поредица от международни документи Венецианска харта - 1964г., Парижка конвенция - 1972г., Документ на Нара за автентичността - 1994г., Харта на ИКОМОС от В. Ф.-2003г. и др. В т.3 от Протокола на НИПК (сега НИНКН) за определяне на граници и режими на опазване на Групов паметник на културата (сега Групова недвижима културна ценност) „Ансамбъл от магазини на пристанището в град Каварна“ е посочено, че: „За единичните декларирани архитектурно-строителни паметници на културата с предварителна категория „от ансамблово значение“ се допускат аргументирани промени в плановата композиция и предназначението на сградите. Допуска се надстрояване от един етаж на едноетажните сгради — паметници на културата при съобразяване на специфичния архитектурно-художествен облик на ансамбъла. Съхраняване на традиционния характер на покривите.“

Доколкото по делото се установи, че проекта предвижда запазване оригиналния обем на сградата, вътрешно преустройство и съхраняване формата на оригиналния покрив, то той е в съответствие с изискванията на предписанията за опазване на груповият паметник на културата „Ансамбъл от магазини на пристанището на град Каварна. Съгласно чл. 15 ал.2 от Наредба №4 от 21.12.2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно – реставрационни дейности на недвижими културни ценности проектът за консервация и реставрация на фасади освен документациите по чл. 4 съдържа следните графични материали:1. фасадни планове с нанесени предложения за консервация, реставрация или подмяна на елементи в мащаб 1:50; 2. фрагменти, детайли и шаблони от декоративна украса с описание на материалите и точни размери; 3. цветово решение на фасадите с приложени анализи на оригиналните материали и мостри на цветовете.

От изложеното, Вещото лице дава заключение, че проекта съдържа всички необходими документи за съгласуване.

Горните изводи на неоспорената по делото СТЕ опровергава изцяло мотивите изложени от ответната страна в процесното становище и противоречи на предписанията за опазване на груповия паметник на културата, които изискват съобразяване с чл.73 и 74 от ЗКН , а именно комисия, демонтиране, реконструкция по автентични данни, съгласуване на документацията по чл.74, ал.1 от ЗКН.

Следва да се посочи, че доказателствата по делото сочат на извод, че съответни на закона са изводите в даденото положително Становище с изх. № 7000-1575/23.09.2021г. на НИНКН за съгласуване на внесения проект. Правилно специализирания орган е приел, че при разработката на проекта са спазени предписанията за опазване на НКЦ. С предложеното съвременно решение не се нарушава специфичния архитектурно-художествен облик на ансамбъла. Представените инвестиционни намерения са допустими и са в интерес на опазването на недвижимата културна ценност, както по отношение на физическото й възстановяване, така и по отношение на социализирането й.

Съгласно чл. 21 ал.1 от Наредба № 4 от 21.12.2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно – реставрационни дейности на недвижими културни ценности проектните документации по част "Технологична" се изготвят при наличие на специфични консервационно-реставрационни проблеми за дадена недвижима културна ценност към частите по чл. 15, ал. 2 и чл. 16 и за недвижими културни ценности по чл. 18 и 20. Вещото лице дава заключение, че изработване на проект по част Технология за КРР е задължително единствено за проекти по части интериор, за археологически недвижими културни ценности и реставрация на художествени недвижими културни ценности, както и че инвестиционният проект на обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда“, УПИ ***, ***по плана на гр.Каварна, не попада в обхвата на нормите на чл. 16, 18 и 20 от Наредба № 4 от 21.12.2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно – реставрационни дейности на недвижими културни ценности, поради което съдът приема, че проект по Технология за КРР не е задължителен.

Заключението на експерта с категоричност опровергава изложените мотиви в отказа за необходимост от представяне на проект част Технология за КРР. Независимо от горното за основателен следва да бъде приет и доводът, изложен в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство в тази част. От фактическа страна, оспореният отказ е мотивиран с необходимост от изработване на проект по част Технология за КРР. В специалния закон-ЗКН и в частност в нормата на чл. 84, ал. 6 изрично е предвидено, че при установяване на нередовности и непълноти в документите заявителя се уведомява писмено, като му се предоставя срок 10 работни дни за отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че неотстраняването ще предизвика прекратяване на производството. В случая не са налице доказателства, Mинистърът на културата да е изискал от заявителя да представи проект по част Технология за КРР. Това нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено, доколкото същото е залегнало в мотивите на оспорения отказ.

По отношение на дадените с процесното становище в оспорената част указания към инвестиционния проект съдът след като констатира, че нормата на чл. 77 от ЗКН предвижда, че при системно неизпълнение на задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 1, установено по надлежния ред, се прилагат разпоредбите на чл.73 – 76, намира, предвидения по чл. 72-77 от ЗКН ред урежда процедурата относно правото и задължението на общината, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване и при бездействие от страна на нейния собственик, концесионер или ползвател, общината да извърши необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация. Съдът констатира, че в случая собственикът „Вояджър“ ООД желае да извърши реконструкция /възстановяване/ и адаптация на обекта, за което е издадена в полза на дружеството виза за проектиране, съгласувана с НИНКН и МК и не получава необходимото съгласуване на изготвения инвестиционен проект за обекта от МК, поради което е неотносима към конкретния случай процедурата регламентирана в нормите на чл.72, чл.73, 74 от ЗКН на които се позовава ответната страна в мотивите към оспорения акт.

Отделно от това, съдът приема за основателно възражението на дружеството жалбоподател за противоречащи на ЗКН изводите, че не може да се съгласуват строителни книжа по реда на 84 ЗКН, докато не бъде проведена процедура по възстановяване и реконструкция на НКЦ след влизане в сила на заповедите по чл. 73, ал. 3 или 74 от ЗКН, тъй като съгласно чл. 83 и чл.84 от ЗКН съгласуването на строителните книжа следва да предхожда по време дейностите по реконструкция и възстановяване на НКЦ.

В заключение съдът приема, че инвестиционен проект на обект: „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда“, УПИ ***, ***по плана на гр.Каварна, област Добрич; част: Архитектура, Конструкции, Геодезия, фаза: Технически проект отговаря напълно в обем и съдържание на ЗУТ, ЗКН и свързаните с тях нормативи. Инвестиционен проект част: Архитектура, Конструкции, Геодезия, фаза: Технически проект е изработен в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за ниско жилищно застрояване в населените места. Съответства на издадената скица - виза; Изискванията на ЗКН относно документацията подлежаща на съгласуване съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 и 2, по реда на чл. 84 от ЗКН; Изискванията на Предписанията за опазване на груповият паметник на културата „Ансамбъл от магазини на пристанището на град Каварна"; Задължителните обем и съдържание на проектната документация съгласно Наредба № 4 от 21 декември 2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно- реставрационни дейности на недвижими културни ценности.

Целта на ЗКН е да осигури опазването и закрилата на културното наследство. В случая административният орган немотивирано и в нарушение на закона е постановил процесния отказ и съдът след като съобрази отдалечеността във времето от датата на внасяне на проектната документация приема, че постановения отказ противоречи и на целта на закона.

Изложеното обоснова извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, което налага неговата отмяна. С оглед спецификата на дейността по съгласуване по чл. 84 от ЗКН, т.е. естеството на акта не позволява решаването на въпроса от съда по същество, следва на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. Съдът след като съобрази, че в хода на проведеното административно и съдебно производство са събрани всички необходими доказателства за произнасянето на административния орган, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 174 АПК, и се определи за произнасяне 14 дневен срок от влизане на решението в сила.

При този изход на спора се явява основателно искането на дружеството жалбоподател за присъждане на разноски съобразно приложен по делото списък в размер на 1830лева, от които 50 лева държавна такса, 780лева депозит за вещо лице и 1000лева адвокатско възнаграждение, на осн. чл.8, ал.3 от НМРАВ, предвид възражението за прекомерност на адв.хонорар, дадено в становище от 20.04.23г.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Варна

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Вояджър“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Е.К., отказ да се съгласува инвестиционен проект на обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда в УПИ ***.1 ***по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич в част Архитектурна, Конструктивна, Геодезическа, фаза Технически проект, обективиран в Становище изх. № ЗЗ-НН-625 21/01.07.22г. на Министъра на културата.

ВРЪЩА административната преписка на министъра на културата за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 /четиринадесет/ дни от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на „Вояджър“ ООД, ЕИК ***, гр. Варна, представлявано от Е.Д.К., сумата в размер на 1830 /хиляда осемстотин и тридесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

	Председател: