Решение по дело №384/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 10
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20215210200384
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. гр.Велинград, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите /ред. преди изм. ДВ
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./
Образувано е по жалба на ИВ. АНГ. Д. против Наказателно
постановление № 21-0367-000894/23.08.2021г. Началника РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик, с което на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР
се отнемат 12 точки.
Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното
наказателно постановление не се съдържало пълно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушено било
правото му узнае в какво е обвинен и да организира защитата си. Оспорва се
изцяло фактическите констатации, посочени като основание за издаване на
акта, като се твърди, че той не е управлявал МПС.
В съдебно заседание, чрез адв. А.-АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, в писмено становище, счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /ред. ДВ преди изм.
ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./-препис от обжалваното
наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 06.10.2021г., а
жалбата е подадена същата дата, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 07.06.2021г./08.06.2021г. служителите на РУ Велинград-
1
актосъставителят мл. автоконтрольор ХР. Г. Г. и мл. инспектор И.И.
изпълнявали задълженията си по контрол за спазване на правилата за
движение на пътищата и обществения, на територията на Община Велинград,
за времето от 19,00 часа до 07,00 часа.
Около 23,50 часа получили сигнал от ОДЧ за лек автомобил БМВ,
който върти гуми в центъра на с. Драгиново и е щял да удари няколко коли, а
водачът бил във видимо нетрезво състояние. Сигналът бил подаден от Р. ИВ.
М. на ЕЕНСП 112. Съобщил за водач на лек автомобил БМВ, който засякъл
автомобила на снаха му в центъра на Драгиново, а след това избягал на горе
по улицата. Бил видимо пиян.
Пристигнали на място и установили, че на ул. „Поленска“, близо да
кръстовището с ул. „Врани камък“, автомобил БМВ 530 Д, с рег. № ****** е
самокатастрофирал, като се е качил на тротоара. Там имало много лица, сред
които жалбоподателят И.Д. и свидетелите Д.М.П., Р. ИВ. М., ПЛ. Р. М., В.
АТ. Г. и Ю.М.П..
Били снети обяснения от свидетелите В.Г. и Д.П.. Пред актосъставителя
свидетелката В.Г. дала обяснения, че на спирката на с. Драгиново, водач на
БМВ с рег. № ******, е вътрял гуми, заради което тя е спряла с автомобила,
за да не се удари в колите. Искала да сигнализира за нарушението, като е
видяла шофьора и номера на автомобила. Посочила като водач на БМВ-то
жалбоподателя Д..
Пред актосъставителя Д.М.П. посочил той е управлявал БМВ, с рег. №
№ ******, което е собственост майката на приятеля му И.Д. и че той е бил с
него в колата. Обяснил, че при подаването на газ се появил техническа
проблем с газта и затова се е завъртял и е засякъл друг автомобил.
Актосъставителят Г., поискал да извърши проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта-Алкотест дрегер
7510 ARNA 0197 на И.Д., който му се сторил видимо пиян-лъхал на алкохол.
Д. обаче категорично отказал, като заявил, че не той е управлявал автомобила.
Съставен му бил АУАН GA № 346345/07.06.2021г., за това че на 07.06.2021г.,
в 23,50 часа, в с. Драгиново на ул. „Поленска“, като водач на БМВ 530 Д, с
рег. № РА7222КН управлява лекия автомобил след употреба на алкохол-
същият е в нетрезво състояние, мирис на алкохол, несигурна походка и говор
и при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 АRNA 0197, водачът категорично отказва да бъде
изпробван.
Жалбоподателят отказал да подпише и да получи акта, надлежно
удостоверено с подписа на един свидетел. Издаден му бил талон за
медицинско изследване с № 0060711 от 08.06.2021г., съгласно Приложение №
1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техните аналози на Министъра на здравеопазването и Министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието. В него контролните органи
отразили отказ на водача за изследване с техническо средство и с
доказателствен анализатор и че следва да се яви в след 45 мин. в ФСМП
Велинград. Водачът отказал да подпише и получи екземпляр от талона за
медицинско изследване, удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Наложени били ПАМ със Заповед № 21-0367-000098 от 08.06.2021 г.
на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на осн. чл. 171,т. 1,
б. „Б“ ЗДвП, потвърдена с Решение № 865/22.11.2021г. по административно
адм. дело № 800 от 2021 г. на Административен съд Пазарджик.
В производството по делото са разпитани актосъставителят Х.Г. и
свидетелите Р. ИВ. М., ПЛ. Р. М., Д.М.П., Ю.М.П. и В. АТ. Г.. Приобщени са
2
като писмени доказателства Докладна записка рег. № 367р-
10388/08.06.2021г., талон за изследване № 0060711/08.06.2021г., АУАН №
346345/08.06.2021г., справка за нарушител водач, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на правосъдието.
Приобщен е компакт диск с аудиозапис на обаждане на ЕЕНСП 112 от
07.06.2021г. от тел. номер ********** от Р.М..
За обстоятелства, че на посочената дата ИВ. АНГ. Д. е управлявал
моторно превозно средство и е отказал да бъде тестван с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта съдът кредитира показанията
на актосъставителя Х.Г. и на свидетелите В.Г., Р.М. и П.М., които са
последователни, логични и непротиворечиви. Същите кореспондират с
представената по делото докладна записка рег. № 367р-10388/08.06.2021г..
Свидетелката Г. е възприела лично и непосредствено обстоятелството, че
И.Д. е управлявал лекия автомобил в центъра на с. Драгиново, където при
завой на дясно с висока скорост е щял да се удари в нея. Същата го е
последвала по улицата, където се е отправил и го е видяла да слиза от
страната на водача. Показанията на свидетелката съвпадат с дадените от нея
обяснения пред актосъставителя на 08.06.2021г. и с представената по делото
докладна записка. Пред нея Д. е заявил „Нищо не можеш да направиш и нищо
не можеш да докажеш“. Не се установиха обстоятелства по делото, че
свидетелката и жалбоподателят се намират в отношения, които да налага
извод, че е заинтересована да го уличи в извършване на процесното
нарушение. Дори да се приеме, че между приятеля на свидетелката и
жалбоподателя в предходен момент е възникнал инцидент при управление на
МПС, това не е причина да се счита, че подаването на сигнал до РУ
Велинград е проява на отмъщение от нейна страна. Право, а и задължение на
всеки гражданин е да подаде сигнал до компетентните органи, когато счита,
че с поведението си участник в движението нарушава привилата по ЗДвП.
Данни, затова че водач на превозното средство е жалбоподателят Д. се
съдържат и в показанията на свидетелите Р.М. и П.М., пред които
жалбоподателят също е заявил, че ще прави каквото иска и че нищо не могат
да докажат, когато са пристигнали на място.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, че водач на
автомобила е свидетелят Д.П., които намира за израз на защитната му теза.
Същата остана недоказана. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите
Д.П. и Ю.П.. Въпреки снетите обяснения на Д.П. от актосъставителя,
преповторени пред съда, съдът не ги цени, тъй като те не кореспондират с
посоченото в сведението на другия участник в пътно-транспортното
произшествие – В.Г. и свидетеля по акта Ради Перченков. Налице е и редовно
съставен АУАН № G А346345/07.06.2021г., установяващ отказ на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка за алкохол, който съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение №
346345/08.06.2021г. и Наказателно постановление № 21-0367-00894 от
23.08.2021 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 1.3. и т. 2.8. Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ
и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни
основания за отмяна на обжалвания акт. Налице е описание по идентичен
начин в АУАН и в обжалваното наказателно постановление на обективните
обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на
3
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.
Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната
законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за
установяване на нарушението, в хипотезата на отказ по чл. 43 ЗАНН,
удостоверено с подписа на свидетеля П.М.. На жалбоподателя е разяснено
неговото съдържание.
И в двата акта се съдържа подробно словесно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено. По достатъчно разбираем начин са
описани фактическите обстоятелства- водачът е в явно нетрезво състояние-
лъха на алкохол, но отказва да бъде изпробван с техническо средство. Прието
е, че с това е нарушил нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като отказва да му бъде
извършена проверка техническо средство алокотест дрегер, марка и номер.
По делото е безспорно установено, че ИВ. АНГ. Д. е отказал проверка с
техническо средство, както и да даде кръв за медицинско изследване. Това не
се оспорва от лицето и се потвърждава от АУАН, където няма вписани дори
възражения именно в насока, че не е бил водач на МПС.
Неоснователни са възраженията, че не е спазена процедурата по
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества или техните
аналози при издаване на талона за медицинско изследване.
Доколкото е налице отказ на жалбоподателя да бъде изследван за
съдържание на алкохол в кръвта с техническо средство, талон за медицинско
изследване не е следвало да му бъде издаван, тъй като по арг. на чл. 6, ал. 1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., такъв се издава при установяване на
концентрация на алкохол в кръвта над 0,50 на хиляда. Ето защо, макар да му е
издаден талон, който да не е попълнен съгласно изискванията на наредбата, Д.
не може да се позовава на нарушенията при попълването му.
Освен това, макар талон за медицинско изследване да му е бил издаден,
жалбоподателят е отказал да го получи, а оттам и да се яви във ФСМП
Велинград в посочения в него час.
По същество на спора съдът счита, че в случая от обективна и
субективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на наказание водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Безспорно се установи, че
жалбоподателят притежава качеството водач на моторно превозно средство.
Същият е управлявал пътно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ
530Д“ с рег. № ******. Отказът на лицето да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Редът и начинът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, чрез използване съответно
на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания, се определя с Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Не са налице обективни
обстоятелства, представляващи предвидените в чл. 2, ал.1 от Наредбата
основания за отказ за проверка с техническо средство-такива, които налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
4
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или
здраве. От показанията на всичките разпитани свидетели, а и от обясненията
на жалбоподателя се установи, че е Д. е отказал да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 АRNA 0197.
Отказът за изследване с техническо средство представлява
самостоятелно извършено административно нарушение, като е ирелевантен
въпросът дали след него водачът ще даде или не кръвна проба или ще бъде
изпробван с доказателствен анализатор. Това следва от нарушената
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Първото предложение, което в случая се
явява нарушено е отделено от останалите със "или". Това означава, че е
напълно достатъчно осъществяване на диспозицията, предвиждаща отказ на
водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство, за да е
налице административно нарушение. Затова е напълно ирелевантно дали на
нарушителят е издаден талон за медицинско изследване, доколкото същият
няма право да избира начина, по който да бъде изпробван за употреба на
алкохол. Макар и в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да се предвижда, че
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест,
смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от
осъществения от водача отказ за проверка с техническо средство, отново да
му се предложи установяване концентрацията на алкохол в кръвта му,
посредством издаване на талон за медицинско изследване. Това обаче не
означава, че нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде
оневиняван за отказа си да бъде изпробван с техническо средство, ако се
съгласи да даде кръвна проба или ако талон не бъде издаден. Тълкуване в
подобен смисъл е в противоречие със закона и би означавало, неприложимост
на състава, предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на
установения отказ за проверка с техническо средство. Но дори и в при едно
такова тълкуване, в настоящия случай, макар на водача да е бил издаден
талон за медицинско изследване, не се твърди, а дори напротив от
показанията на свидетелите Г., Г. и П.М., Юлиян Перчинков и от обясненията
на самия жалбоподател се установява, че е отказал да получи талона за
медицинско изследване. Д. не оспорва, че не се е явил в медицинското
заведение за вземане на кръвна проба. За неявяването му не са съществували
обективни причини. Жалбоподателят не е бил принудително задържан по
реда на чл. 72 от ЗМВР, което би представлявало пречка за явяването му.
Дори не се твърди от него, че е правил опити да се придвижи до там, поради
което обясненията му, че не е имало с какво да отиде звучат
неправдоподобно. Ето защо, с неявяването си последствие да даде кръв за
изследване, жалбоподателят се поставил в положение да наруши кумулативно
и двете хипотези на посочената разпоредба. Следователно в случая освен, че
е доказано нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, то
безспорно е налице нарушение по второто предложение. След като е
установено, че водачът е отказал да получи предоставения му талон за
медицинско изследване, респективно да изпълни предписанието за
медицинско изследване на кръвта за наличие на алкохол, които факти са
изрично посочени в НП, то неговото поведение осъществява състава на
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е извършено при форма
на вината пряк умисъл и представлява основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата законова
разпоредба.
Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Процесното
5
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от
същия вид. Наказващият орган е извършил правилна квалификация на
деянието и е наложил съответните за извършеното нарушение наказания,
които са определени от закона в абсолютен размер.
Предвид гореизложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а
Наказателното постановление за законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0367-000894 от
23.08.2021г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което
на ИВ. АНГ. Д., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. **** № 7, на осн. чл.
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в
размер на 2 000 лв. /две хиляди лв./и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР се отнемат 12 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните, пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6