№ 26681
гр. //////, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110156610 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
278606/31.05.2024 г., подадена от Н. Н. Х., чрез адв. М., с която се иска съдът
да измени постановеното по делото решение от 29.05.2024 г. в частта за
разноските, с искане да не бъдат присъждани разноски на ответника, тъй като
счита, че не е налице договор за правна помощ с адв. Ц., а и не е определено
конкретно възнаграждение. Не е посочен и начина на плащане – в брой или
по банков път. Твърди и че няма доказателства за заплащане на
възнаграждението.
Ответната страна по молбата „ФИРМА, гр. //////, чрез адв. Ц., намира
молбата за неоснователна и счита, че съдът правилно е определил разноските
по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но
неоснователна.
С решение № 10112 от 29.05.2024 г., съдът е прогласил нищожността, по
иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
предявен от Н. Н. Х. против „ФИРМА, на клаузата на чл. 5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1256850 от 26.04.2023 г.,
предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение под формата на поръчителство от „ФИРМА в размер на 5050 лв.,
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, като
противоречаща на закона и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, но е отхвърлил иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане
на сума в размер на 231,04 лева, недължимо платена по недействителна
клауза. По отношение на разноските на ответника съдът е намерил, че с оглед
този изход на делото разноски се следват и на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете, представляващи
платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Този извод на съда не
се оборва и в хода на настоящото разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК
по следните съображения.
1
Съдът намира, че към отговора на исковата молба е приложено
пълномощно, с което представляващата ответното дружество „ФИРМА И.Д. е
упълномощила Адвокатско дружество „.....................“, както и адвокатите
Г.М. и Е. Ц. да представляват дружеството по делото. Представена е и
фактура № 296/02.05.2024 г., от която е видно, че за процесуалното
представителство по настоящото дело /гр.д. № 56610/2023 г. по описа на СРС/
на Адвокатско дружество „.....................“ е заплатено по банков път по сметка
в БАНКА АД адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Затова съдът
намира, че са налице доказателства за всички основни елементи на договора
за правна помощ, както и доказателства за плащане на адвокатското
възнаграждение. В тази насока следва да се има предвид, че независимо, че не
е представен писмен договор за правна помощ, съдът намира, че писмената
форма на този договор е само за доказване /така е и според мотивите по т. 1 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК/, а не е форма за действителност.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 278606/31.05.2024 г.,
подадена от ищеца Н. Н. Х., чрез адв. М., с която се иска съдът да измени
постановеното по делото решение № 10112 от 29.05.2024 г. в частта за
разноските, с искане да не бъдат присъждани разноски на ответника
„ФИРМА.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2