№ 377
гр. Перник, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720100051 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба с вх. № 267/06.01.2023 г. на Р. Р. Г., с ЕГН:
********** и адрес: **** – лично в качеството й на пострадало лице, против
Г. И. Г., с ЕГН: ********** /съпруг на молителката като страните имат едно
дете/ и адрес: ****.
В обстоятелствената част на молбата и представената към нея
декларация по чл. 9 от ЗЗДН се изтъкват доводи за упражнено физическо,
психическо и емоционално насилие от страна на Г. И. Г., с ЕГН: **********
върху пострадалата – на дати 24.12.2022 г., 31.12.2022 г., 05.01.2023 г. и
06.01.2023 г. привечер и през нощта.
Относно датите се твърди, че ответникът употребил голямо количество
алкохол като в нетрезво състояние посетил близко до дома на семейството
казино. Там ответникът проиграл на хазарт значителна сума пари, поради
което и след свършване на парите се прибрал у дома. В жилището била
молителката заедно с непълнолетния син на страните. В тази връзка се
твърди, че ответникът искал пари от молителката, за да продължи да играе
хазарт, но последната му отказала. Това провокирало агресията на ответника,
който започнал да я заплашва с думите „Ще те убия, ще те докарам до
просешка тояга, ще ти взема апартамента“. В изблик на агресия освен това
ответникът удрял в стената и чупел предмети от обзавеждането на дома.
Поради това се наложило синът на страните да се намесва, за да успокои
баща си. Относно датата 05.01.2023 г. ответникът дори взел запалка, която
щракнал и поднесъл пламъка към леглото на молителката, с думите „ще те
1
запаля“.
Поведението на ответника според молителката се дължало на
употребения алкохол и хазартна зависимост, проявата на които пороци се
усилила в последния около месец преди подаване на молбата за защита от
домашно насилие, като предвид честите скандали молителката няколкократно
викала полиция.
Всичко случило се предизвикало у молителката страх от поведението на
ответника. По тези съображения се моли страните да бъдат призовани на съд
и след като съдът се убеди в основателността на молбата да се издаде заповед
за защита за пострадалото лице.
Към подадената молба е представена като доказателство декларация по
чл. 9 от ЗЗДН, постановление за прекратяване на наказателно производство,
копие на удостоверение за сключен граждански брак, копие от удостоверение
за раждане, заповед № * г. за незабавна защита по гр.д. № *. на РС Перник.
Ответникът Г. И. Г. редовно призован, не се възползва от правото си да
изрази становище по подадената молба за защита от домашно насилие.
В съдебно заседание, проведено на 23.03.2023 г., молителката Р. Р. Г. се
явява лично, като поддържа депозираната молба.
Изслушана лично в съдебно заседание молителката Р. Р. Г. посочва, че
от няколко месеца съпругът й често употребява алкохол, а като е в нетрезво
състояние отива да играе хазарт в близко казино. Тъй като губи пари това го
прави силно раздразнителен, поради което след свършване на парите се
прибира у дома и иска повече пари от съпругата си, за да се върне да си
доиграе. Молителката посочва, че отказва да му дава повече пари и това
отключва у него агресия спрямо нея. Тази агресия на процесните дати, но и в
други случаи, се проявявала в обиди и заплахи в това число за физическа
саморазправа срещу молителката. В тази връзка ответникът наричал
молителката „мърша, боклук, нищо не става от теб, ще те унищожа, ще те
съсипя“ и т.н. На една от процесните дати ответникът посегнал и ударил
стената с юмрук, а често чупел и вещи, което налагало намесата на сина на
молителите, които се опитвал да успокои баща си, но без успех.
Молителката разяснява, че назад в годините ответникът и преди имал
проблеми с алкохол и хазарт, като за последно това било през 2018 г. След
това и до настоящите случаи ответникът се чувствал по–добре, но около
месец преди подаване на молбата за защита пороците му отново се проявили.
Молителката уточнява, че когато ответникът не е употребил алкохол същият
имал нормално поведение, не я заплашвал или застрашавал с нищо, дори
търсел прошка за постъпките си. Допълва, че ответникът работел и се грижел
за семейството си, но отидел ли в казиното проигравал всичките си пари.
Именно зависимостта от алкохол и хазарт били източникът на семейни
скандали, като ответникът отказвал да търси специализирана помощ,
доколкото отричал проблемите си.
На последно място молителката разказва, че след издаване на заповедта
за незабавна защита се наложило отново да прибере ответника в семейното
жилище, доколкото последният се разболял и нямал другаде, където да се
2
приюти. Молителката обаче поставила искане към съпруга си да си потърси
квартира.
Ответникът Г. И. Г. редовно призован, не се явява в насроченото по
делото съдебно заседание на 23.03.2023 г. и не изразява допълнително
становище по делото.
По същество молителката лично иска молбата за защита от домашно
насилие да бъде уважена като на ответника бъдат наложени съответните
мерки за определен от съда срок.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и от представеното удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че молителката Р. Р. Г. и ответникът Г. И. Г.
са съпрузи от 18.07.2004 г. Няма спор и че страните имат едно ненавършило
пълнолетие дете – Ю. Г. Г., роден на 01.07.2005 г. – видно от удостоверение
за раждане.
От представените по делото писмени доказателства – писмо от
Пернишкия РС с представена справка от специалния регистър по ЗЗДН, се
установява, че срещу Г. И. Г. има до датата на справката едно заведено дело
по ЗЗДН – гр.д. *. на РС Перник. Заповедта за незабавна защита по същото
под № * г. е представена и от молителката.
По делото се установява и че ответникът не се води на отчет към
психиатричното отделение при МБАЛ „Р. .а“ – гр. Перник. От изготвена
справка за съдимост е видно, че ответникът не е осъждан.
От писмо от ОДМВР Перник се установява, че от Р. Р. Г. не са подавани
сигнали и оплаквания на дати 24.12.2022 г. и 31.12.2022 г. съответно не са
образувани преписки и не са извършвани посещения на адрес от служители
на реда.
От приложената по делото декларация по чл. 9 от ЗЗДН се установява,
че на процесните дати – 24.12.2022 г., 31.12.2022 г., 05.01.2023 г. и 06.01.2023
г. страните действително били заедно и между тях възникнал конфликт.
Причина за същия било употребено голямо количество алкохол от ответника,
а повод – отказът на молителката да му даде пари, за да продължи да играе
хазарт. В тази връзка ответникът отправил към молителката обиди и закани,
като ударил в стената и счупил предмети. Това съгласно декларацията
породило у пострадалата страх за живота и здравето й.
Изложените твърдения в молбата се потвърждават почти изцяло от
твърденията на молителката, изложени лично пред съда. Налице е
разминаване единствено относно датите, на които молителката твърди да е
извикала полиция. В тази връзка за датите 24.12.2022 г. и 31.12.2022 г. от
нарочно изискана информация от МВР е видно, че молителката не е търсила
полицейско съдействие. Други дати извън процесните съдът не следва да
съобразява, но отдава разминаването в случая на обстоятелството, че
конфликтните ситуации между молителката и ответника са се повтаряли
3
почти ежедневно като са имали едно и също съдържание, поради което и
молителката обективно се затруднява да свърже повтарящите се събития с
различни дати.
В показанията си свидетеля Ю. Г. Г. /непълнолетен, син на страните/
разказва, че края на 2022 г., началото на 2023 г. баща му често употребявал
алкохол. Преди това при баща му се наблюдавал известен период, в който не
пиел и тогава отношенията в семейството били добри. В тази връзка
свидетелят твърди, че след като ответникът подновил злоупотребата с
алкохол отношенията му с молителката рязко се влошили. Допълнителна и
съществена роля изиграло обстоятелството, че едновременно с
пристрастяването към алкохола при ответника се проявила отново и
хазартната му зависимост. Доколкото ответникът проигравал големи суми на
хазарт между родителите на свидетеля възникнали тежки спорове и скандали,
които понякога прераствали и във физическа саморазправа от страна на баща
му. В тази връзка свидетелят твърди, че баща му обиждал молителката, а
освен това отправял към нея, а и и към самия свидетел закани – че ще ги
изгони, че ще направи бездомни, ще убие молителката. Поради това според
свидетеля майка му била силно притеснена в такива моменти и дори
употребявала успокоителни и пушела цигари. На последно място свидетелят
твърди, че баща му отрича да имал проблем със зависимостите и не се
лекувал. Когато не пиел обаче ответникът се държал нормално със
семейството си и нямало проблем.
Свидетелските показания съдът кредитира като тези на детето
съобразява при условията на чл. 172 от ГПК. Независимо от това показанията
му са ясни, последователни и еднопосочни и кореспондират на останалите
писмени доказателства по делото.
Сведенията на молителката, изложени в съдебно заседание, съдът също
кредитира като съобразява обстоятелството, че молителката е посочена като
пострадало лице, поради което за нея категорично е налице заинтересованост
от изхода на делото.
В тази връзка съдът отбелязва, че сведенията на молителката в по-
голямата си част са логични и последователни като кореспондират помежду
си. Освен това изложеното от молителката до голяма степен кореспондира и с
показанията на сина й, който посочва за постоянен конфликт между
родителите му в края на 2022 г. и началото на 2023 г. поради алкохолната и
хазартна зависимости на баща му.
По тези съображения и съдът намира, че следва да кредитира
сведенията на молителката, доколкото липсват основания за съмнение в
тяхната достовереност. В тази връзка и съдът поставя същите, както и
свидетелските показания, в основата на правните си изводи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл. 3 от закона. Целта на последния е да даде възможност на пострадалите
4
да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от
закона.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба, подадена лично от
пострадалото лице по смисъла на ЗЗДН, която съдържа необходимите
реквизити по посочения закон, подадена е в установения срок, поради което и
следва да бъде разгледана по същество.
В молбата се съдържат данни за упражнено физическо, психическо и
емоционално насилие от страна на ответника спрямо пострадалата - на дати
24.12.2020 г., 31.12.2022 г., 05.01.2023 г. и 06.01.2023 г. и се изразява в
оправяне на заплахи / „ще те унищожа“, „ще те съсипя“/, обиди /„мърша“,
„боклук“/ и физически настъпателно поведение – удари в близост до тялото
на молителката и чупене на предмети.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Действително законът не съдържа
легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх. Преценката
дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните
физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва
поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита, като при
определяне на конкретните способи за осигуряване на физически и
емоционален интегритет на пострадалите лица и срока им следва да бъдат
взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.
В конкретния случай по делото действително се установи, че между
ответника, от една страна, и молителката, от друга страна, са налице
обтегнати отношения. Съобразно дадените по-горе разяснения обаче на
преценка в настоящото производството подлежат единствено фактите и
5
обстоятелствата, свързани с конкретните актове на домашно насилие,
осъществени на дати 24.12.2020 г., 31.12.2022 г., 05.01.2023 г. и 06.01.2023 г.
/привечер и през нощта/.
На следващо място разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН придава
доказателствена сила на представената от молителката декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Предвид специфичния характер на отношенията, засегнати от
явлението домашно насилие, законодателят предоставя улеснен за молителя
ред при доказване на изложените в сезиращата молба твърдения, доколкото
обичайно конфликтите между близки лица възникват в семейна обстановка в
отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че в разглеждания случай фактите, изложени в молбата
за защита относно процесните актове на домашно насилие са обективирани в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно посоченото по – горе
съставлява достатъчно доказателство за основателност на твърдението за
осъществено насилие. В настоящия случай посочената декларация следва да
се приеме за доказателство в тази връзка, доколкото кореспондира с другите
налични по делото твърдения – сведенията на молителката, свидетелските
показания и другите писмени доказателства.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че съдържащите се в
декларацията данни, в значителната си част, се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства. В тази смисъл ангажираните по делото
доказателства кореспондират с декларацията относно обстоятелството, че
върху пострадалото лице е упражнено физическо, психическо и емоционално
насилие.
В тази връзка изложените в декларацията на Р. Р. Г. твърдения, че на
дати 24.12.2020 г., 31.12.2022 г., 05.01.2023 г. и 06.01.2023 г. ответникът се е
обърнал към нея със заплахи - „ще те унищожа“, „ще те съсипя“ и с обиди –
„мърша“, „боклук“ като освен това чупил предмети в дома, кореспондират
пряко със сведенията на изслушаната по делото молителка, а и с
ангажираните свидетелски показания – и в частност с тези на изслушания по
делото син на страните, който е присъствал и е пряк очевидец на конфликта и
поведението на баща си. Детето е почти навършило пълнолетие като не е
посочено като пострадало лице и спрямо него не се иска издаване на заповед
за защита, поради което твърденията му могат да се приемат за доказателства
по делото.
Поради това при формиране на изводите си относно осъщественото
физическо, психическо и емоционално насилие съдът се основава, не само на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН – съобразно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, но и
твърденията на молителката и показанията на свидетеля. Самият ответникът
не се възползва от правото си да се защити по делото като не опровергава
твърденията на молителката съответно констатациите в настоящия съдебен
акт.
На последно място само за пълнота следва да се отбележи и че
изслушана пред настоящия състав молителката също описа последователно
макар и от своя гледна точка процесните събития, като твърденията й
6
кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Така установените по делото обстоятелства обосновават
предприемането на мерки срещу проявата на насилие от страна на ответника.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че ответникът е извършил
спрямо пострадалата акт на домашно насилие, а именно – физическо,
психическо и емоционално насилие, изразяващо се в физически агресивно
поведение, обиди, както и отправени заплахи.
В тази връзка и молителката Р. Р. Г. е пострадала от акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършен от ответника, и следва
да получи закрила по Закона за защита от домашното насилие.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред
предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и доколкото мерките целят да
предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на първо място
необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно –
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на пострадалите лица, като тази мярка се налага
задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от противното от
чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).
Доколкото по делото са налице данни, че пострадалата все още живее в
едно жилище с ответника /предвид нейните собственик твърдения, че и след
издаване на заповедта за незабавна защита го е приютила в дома си поради
болест/, то е налице основание за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДН – а именно отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с
молителката жилище с адрес: ****.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че следва да бъдат
наложени и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН – налагане на забрана на
извършителя да доближава до пострадалото лице, жилището, обитавано от
същата към момента – находящо се в ****, както и всяко друго жилище, в
което пострадалата се установи да живее, местоработата на молителката – ОУ
„Христо Смирненски“ гр. Радомир, както и местата за социални контакти и
отдих на пострадалата на по – малко от 50 метра.
Периодът, през който следва да бъдат наложени посочените мерки по
чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, съдът намира за адекватно да определи на
девет месеца. Не се налага забрана на молителя да доближава детето,
доколкото, както се разясни, детето не е посочено като пострадало лице.
Предвид възрастта на детето /същото навършва пълнолетие след по-малко от
три месеца/ съдът намира, че не се налага изрично временно определяне на
местоживеенето му при пострадалия родител.
При определяне на посочените мерки и срокът на налагането им съдът
съобрази характера и естеството на извършеното домашно насилие, което
може да се определи като такова с интензитет около средния, както и
обстоятелството, че срещу ответника действа заповед за незабавна защита от
7
около три месеца преди постановяване на настоящото решение. В тази връзка
при определяне на срока на мерките съдът изрично съобразяа
продължителносттта на периода от време, в който е действала заповедта за
незабавна защита. Заедно с това обаче съдът съобразява и че ответникът
проявява критичност към поведението си, доколкото не се защитава по
делото. Независимо от това обаче съдът приема и че издадената заповед за
незабавна защита е оказала положително въздействие, като е препятствала
допълнително нарастване на конфликта между съпрузите. На последно място
съдът съобразява и обстоятелството, че страните имат общо дете и
настоящото производство не следва да става причина да бъде ограничавано
правото на ответника да общува пълноценно с него. Съдът взема предвид и че
поведението на ответника се дължи преимуществено на зависимост към
алкохол и хазарт, които зависимости подлежат на лечение, а не на
целенасочена агресия към молителката.
При отчитане на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че
извършеното от ответника домашно насилие се отличава със среден
интензитет, то на последния следва да бъде наложена и глоба около и под
средния размер, а именно 400 лева, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Съдът
счита, че следва да укаже на ответника да заплати определената глоба в
едноседмичен срок, считано от влизане в сила на решението, като в противен
случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към
принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Молителката не претендира разноски по делото.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати
по сметка на Пернишки районен съд такса в размер на 25 лева (т. 21 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие на Р. Р. Г., с ЕГН:
********** и адрес: ****, относно осъществено на дати 24.12.2020 г.,
31.12.2022 г., 05.01.2023 г. и 06.01.2023 г. спрямо нея домашно насилие, което
е извършено от Г. И. Г., с ЕГН: ********** /съпруг на молителката като
страните имат едно дете/ и адрес: ****, изразяващо се във физическо,
психическо и емоционално насилие, а именно: оправяне на заплахи / „ще те
унищожа“, „ще те съсипя“/, обиди /„мърша“, „боклук“/ и физически
настъпателно поведение – удари в близост до тялото на молителката и чупене
на предмети, като:
ЗАДЪЛЖАВА Г. И. Г., с ЕГН: **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на пострадалата Р. Р. Г., с
ЕГН: **********.
8
ОТСТРАНЯВА Г. И. Г., с ЕГН: ********** от съвместно обитаваното
с молителката Р. Р. Г., с ЕГН: ********** жилище с адрес: **** ЗА СРОК ОТ
ДЕВЕТ МЕСЕЦА, считано от постановянане на решението – 10.04.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на Г. И. Г., с ЕГН: **********, да приближава 1/
пострадалата Р. Р. Г., с ЕГН: **********; 2/ жилището й, находящо се в ****
и всяко друго жилище, в което пострадалата се установи да живее;
3/местоработата на молителката – ОУ „Христо Смирненски“ гр. Радомир и 4/
местата за социални контакти и отдих на пострадалата, на разстояние не по -
малко от 50 / петдесет / метра ЗА СРОК ОТ ДЕВЕТ МЕСЕЦА, считано от
постановянане на решението – 10.04.2023 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , съдържаща
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще
бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат
уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Г. И. Г., с ЕГН: ********** и адрес: **** да заплати глоба в
размер на 400 лева в полза на държавата.
ОСЪЖДА Г. И. Г., с ЕГН: ********** и адрес: ****, да заплати по
сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
УКАЗВА на Г. И. Г., с ЕГН: **********, че следва да заплати
определената глоба и държавната такса в едноседмичен срок, считано от
влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще издаде
служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските
управления по настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в седемдневен срок от връчването – чрез обявяване в открито
съдебно заседание на 10.04.2023 г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9