Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и
първи май две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 102 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр.
чл. 318 и вр. чл. 365 ЗЗД, както и искове по чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди трайни търговски отношения между страните, сключени поради
което и множество договори за продажба на стоки /обективирани в посочените в
исковата молба фактури/ и сключено споразумение във връзка с неизпълнени
задължения на ответника по тях. Твърди, че ответникът е изпълнил частично
задълженията си по споразумението, но са останали непогасени вземания, които
претендира. Претендира и лихва за забава и неустойка за вреди от неизпълнение
на поетите задължения във връзка с уреждане на отношенията по споразумението. Възразява,
че вземанията, които са предмет на исковете по настоящото дело не са свързани с
договор за търговско представителство, а касаят различни облигационни
правоотношения и отделни доставки.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че от 1995 година и до 13.01.2020 година
е бил търговски представител на ищеца по силата на сключени договори, като е
разпространявал на територията на страната търговски уреди, произвеждани от
ищеца, в резултат на което е формирал и широка клиентска мрежа. Не оспорва
представеното споразумение и обстоятелството, че е обвързан от същото, но
твърди, че исковите претенции не произтичат от договори за продажба и
сключеното споразумение, а именно от договора за неизключително търговско
представителство.
Счита за недопустимо кумулиране на претенциите за лихва и неустойка.
Ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника
по отделни договори за продажба, обективирани в процесните фактури /с купувач
ответника и продавач – ищеца/, по които са доставени стоките, предмет на
сделките, сключено споразумение на 10.10.2018 година във връзка с уреждане на
възникналите по повод тези доставки /по описаните фактури/ спорове между
страните, при уговорени взаимни отстъпки.
Носи тежест да докаже и начална дата на забавата и размер на обезщетението
за забава, валидна неустоечна клауза.
Ответникът носи тежест да докаже, че вземанията произтичат от друг
юридически факт /тоест, липсата на връзка между фактурите и споразумението/,
извън посоченото в исковата молба споразумение, евентуално – че е изправна
страна по спогодбата или плащане на процесните суми.
Между страните не e спорно и съответно - съдът приема
за установено, че същите са постигнали съгласие по представеното по делото
споразумение от 10.10.2018 година, което не е оспорено като документ. Видно от
същото, страните са уредили отношенията си по повод неразплатени парични суми
от ответника по фактури, описани в Приложение 1, неразделна част от договора.
Според Споразумението и приложението, фактурите са издадени в периода
18.11.2017 година – 23.08.2018 година, с падеж на всяка от тях - на дата на
издаване и са на обща стойност от 527 721, 05 евро.
В представения документ се съдържа изрично извънсъдебно писмено признание
на ответника за дължимост на цената на стоките по фактурите, като страните са
се съгласили да уредят отношенията си при взаимни отстъпки, както следва:
Съгласно чл. 2.1, сумата от 442 948, 81 евро – сборът на задълженията
по фактурите по Приложение 1, издадени до 25.01.2018 година – да бъде погасена
в срок до 15.10.2018 година. Според чл. 2.2., при изпълнение на всички поети
със Споразумението задължения, остатъкът от дължимата сума по фактурите, да
бъде намален от 84 772,24 евро на 72 000 евро, които ще са дължими в
срок до 30.11.2019 година. В чл. 7.3 е предвидено задължение за ответника да
предостави на ищеца банкова гаранция от 150 000 евро за обезпечаване изпълнението
на задълженията на ответното дружество, вкл. на задълженията по т. 2.2 и тези с
отложено плащане, като предаде оригинала от гаранцията на ищеца в срок до 25
работни дни от подписване на споразумението. Неустойка за неизпълнение е
уговорена в чл. 4 – при неизпълнение по чл. 2.2. ответникът дължи разноските на
ищеца от 64 858,94 лева /сторени по инициираните съдебни производства за
събиране на вземанията/, както и в чл. 5 – предвиден е същият размер на
неустойка при неизпълнение задължението за предоставяне на банкова гаранция.
От представеното от ответника споразумение, в сила от 01.01.2007 година
между страните, което има белезите на договор за търговско представителство, е
видно, че в чл. 3, ал. 1 страните изрично са предвидили представителят да осъществява само
посредническа дейност за сключване на договори и дистрибуция на стоките на
ищеца, но няма право да действа като
пряк или косвен представител и да сключва сделки с трети страни от свое или от
името на швейцарското дружество и за негова сметка. Предвидената възможност за
ответника по чл. 5, ал. 2 от договора е за директни покупки на стоки на ищеца и
касае единствено уговорка за ползване на преференциални страни.
При описаните по-горе доказателства е видно, че страните са били обвързани
в процесния период от договор за търговско представителство, но при условията
по представения от 2007 година, като правата на ответника във връзка с него не
включват възможност той да извършва сделки по продажба на продуктите на ищеца
от свое или негово име. Тоест, възраженията на ответника в този смисъл не се
подкрепят от представените от него доказателства. А при съвкупна преценка на
всички доказателства и доколкото съдът кредитира изрично изразеното писмено
извънсъдебно признание на ответника за неизгоден за него факт – дължимост на
посочените в исковата молба суми за закупени стоки/продукти по описаните
фактури по Приложение 1, чиято доказателствена стойност не беше разколебана от
представения договор за търговско представителство, искът за главницата се
явява доказан в пълен размер. Следва да се добави и че в спогодбата от
10.10.2018 година страните по никакъв начин не са отразили връзка на
споразумението с отношения във връзка с неизключително търговско
представителство, което още веднъж налага извод, че тя няма връзка с
представените от ответника доказателства за съществуващи и други отношения
между страните. Ответникът не представи доказателства за това да е изпълнил в
срок до 15.10.2018 година задължението си по чл. 2.1., поради което същият,
съобразно уговореното, дължи цялата сума по фактурите, от която ищецът признава
да е получил 442 948,81 евро, или дължими са именно останалите
84 772, 24 евро /тъй като не се е реализирало условието за редуциране на
остатъкът от дълга/. Ответникът не оспорва, а и не сочи доказателства да е
заплатил цялата или част от тази сума и до даване ход на устните състезания.
Основателен е и искът по чл. 86 ЗЗД. Съобразно уговореното между страните и
по-специално в чл. 5, изискуемостта на вземането от 84 772, 24 евро е
настъпила на 13.11.2018 година и от следващия ден ответникът е в забава. Изчислена
с помощта на компютърна програма, лихвата по чл. 86 ЗЗД за исковия период и до
датата на исковата молба е в размер над претендирания в еврова равностойност,
поради което и този иск е изцяло основателен.
По иска по чл. 92 ЗЗД.
Налице е валидна неустоечна клауза, уговорена в чл. 5, вр. чл. 4 от
договора. Видно от същата, тя обезпечава изпълнението на предвиденото в чл. 7.3.
задължение на ответника за предоставяне на банкова гаранция в срок. Няма спор /и
доказателства за противното/, че това задължение не е изпълнено. Размерът на
неустойката е конкретно уговорен и е в размер, посочен в буква Б на Преамбюла
на Споразумението. Принципно правилни са възраженията на ответника, че лихвата
по чл. 86 ЗЗД и неустойката по чл. 92 ЗЗД не могат да се кумулират, но това
важи в случай, че обезпечават едно и също неизпълнение на парично задължение. В
конкретната хипотеза, обаче, това не е така, тъй като неустойката обезпечава
изпълнението на различно задължение на ответника и не е свързана със забавено
плащане.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 19 596,40 лв. за държавна такса и за
заплатено адв. възнаграждение, съгласно представен списък и доказателства, че
са сторени.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.– А.ООД, ЕИК: *******да заплати на „Е.+
Х.И.“ , АГ, дружество регистрирано по законите на Швейцария, с рег. № CHE-112.760.785 сумите, както следва:
-
на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл.
365 ЗЗД - сумата от 84 772, 24 евро, дължима и останала незаплатена сума
по чл. 2.2., вр. чл. 4 от Споразумение от 10.10.2018 година, представляваща
цена на закупени продукти по фактури, описани в Приложение № 1, неразделна част
от Споразумението от 10.10.2018 година и издадени след 25.01.2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.01.2020 година и до окончателното й погасяване;
-
на
основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 10 054,
93 евро, представляваща лихва за забава върху горната главница, дължима за
периода 16.11.2018 година – 16.01.2020 година;
-
-
на основание чл. 92 ЗЗД - сумата
от 64 858,94 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 5, вр. чл. 4 от Споразумението от 10.10.2018
година, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.01.2020 година и до окончателното й погасяване, както
и
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 19
596,40 лева – съдебни разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: