Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 192                                        08.08.2019г.                           Град Несебър

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На първи юли                                  през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                  Председател: Й.М.И.

Секретар М. Д.

като разгледа докладваното от съдия М.

АНДело № 442 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на И.М.Я. с ЕГН-********** ***, чрез адв.М.Я. с посочен съдебен адрес ***  против Наказателно постановление/НП/ № 19-0304-000618/10.04.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на осн.чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на  1000лв. и дванадесет месеца лишаване от право да управлява МПС, като са отнети и 10к.т. по Наредба № Iз-2539 на МВР и на осн.чл.183, ал.1,т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв., като неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото в АУАН и НП МПС след употреба на алкохол, но се оспорват показанията на техническото средство, като се твърди, че поради допустимата техническа грешка, на макар и изправно техническо средство, посочена в техническите му параметри от самия производител, съдържанието на алкохол е било под установените 0,81промила у водача.

            В с.з. жалбоподателят Я. се явява лично, заявява, че не оспорва установеният факт, че по време на проверката е управлявал лекия автомобил без СУМПС, което по-късно предал в полицията, поддържа жалбата в останалата й част. Сочи, че не отказал да даде кръв за химичен анализ поради „страх от спринцовки“.

За РПУ-Несебър, редовно уведомени представител не се явява, не вземат становище по жалбата и представените доказателства.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е постъпила в  срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от надлежна страна.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 846750/30.03.2019г. за това, че на същата дата около 22,30ч. в к.к.Слънчев бряг при движение по централна алея до х-лА. и супер маркат „Д.Д.управлявал  личният си л.а. Х.с рег.№ ****, след употреба на алкохол, установена с техническо средство алкотест Дрегер 7410 № 0325, който отчел 0,81 промила, като при проверката не представил Свидетелство за управление на МПС и к.т. към него. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0005067, за даване на кръвна проба за химичен анализ.Талона за медицинско изследване е връчен на водача, при отбелязване от негова страна“Притеснявам се.“ Не е спорно, че кръвна проба за химичен анализ от водача не е давана. Горното нарушение е квалифицирано от актосъставителя по чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. АУАН е предявен на нарушителя , връчен, подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя.

Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС, а за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП на осн.чл.183, ал.1, т.1 е наложено наказание от 10лв..

Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира следното:

 Не се спори по делото, че на посочените в АУАН дата, час и място водач на автомобила е бил жалбоподателят. Съставеният на место АУАН съдържа пълно и ясно описание на нарушението и съдържа всички реквизити посочени в чл.42 от ЗАНН. В атакуваното НП са изложени хронологично фактическите обстоятелства и действията, на които АНО е основал решението си.  Видно от показанията на актосъставителя при извършената проверка водачът е бил запознат с показанията на техническото средство дрегер, който отчел 0,81 промила, АУАН е съставен в присъствието на водача, след което ме у бил предявен чрез прочитане на съдържанието, съставен бил и талон за медицинско изследване и е било подробно разяснено на водача, къде и в какъв срок може да даде кръв за химичен анализ. При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното производство.

По същество:

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП задължава водачите да не управляват пътно превозно средство след употреба на алкохол.

Установените с акта фактически обстоятелства кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя, който е категоричен, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0,81 на хиляда, установено с техническо средство. На жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване, от който той не се е възползвал в дадения срок.

Съгласно разпоредбата на  чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". Имайки предвид факта, че жалбоподателят не ангажира доказателства, доказващи противното, настоящата инстанция счита, че твърденията му са защитна теза, с цел оневиняване и избягване на наказателна отговорност.

Съобразно последователната съдебна практика, от която тук се посочва цитат от Р. № 373 от 3.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1215/2014 г., III н. о., НК, съгласно което когато контролните органи са спазили реда по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, където в чл. 1, ал. 2 е посочено, че употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В конкретния случай, на жалбоподателя е бил предоставена възможността за медицинско изследване, но същият доброволно се е отказал от такова изследване, при което на основание чл. 6 от цитираната Наредба, се възприема за доказана концентрацията на алкохол в кръвта на  водача над 0,8%о, а именно-0,81%о установена с техническо средство.

Воден от горното, съдът счита, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Наложените наказания глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са фиксирани от закона и се явяват справедливи и е адекватни на тежестта на извършеното и достатъчни за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е  правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0304-000618/10.04.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на И.М.Я. с ЕГН-********** *** на осн.чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на  1000лв. и дванадесет месеца лишаване от право да управлява МПС, като са отнети и 10к.т. по Наредба № Iз-2539 на МВР и на осн.чл.183, ал.1,т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: