Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 27.05.2015 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд втори граждански
състав
На
двадесет и първи май две хиляди и
петнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар:
К.Б.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 329 по описа за 2015 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск
с правно основание по член 150 от СК.
Ищцата Н.Х. Г. , с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, в качеството на майка
и законен представител на малолетното дете В.Ч.Ц. с ЕГН **********,чрез адв.Р.И.
***, с исковата си молба против
Ч.В.Ц.,****** *” № 21, моли съда ДА
ИЗМЕНИ присъдената издръжка по гр. дело № 365/2014 год. на КРС като увеличи
издръжката, която ответникът е осъден да ѝ заплаща в качеството ѝ
на майка и законен представител на малолетното дете В.Ч.Ц. от 100 лв. на 150
лв. месечно, считано от подаването на исковата молба до настъпването на законна
причина даваща основание за отменяването или изменяването на същата, ведно с
лихвата по закон за всяка просрочена вноска до окончателното плащане.
Претендира и разноските по делото.
Ищцата
твърди, че с влязло в сила решение № 203/19.05.2014г. по гр. дело №
365/2014год. по описа на КРС ответникът по делото Ч.В.Ц. е бил осъден да
ѝ заплаща в качеството ѝ на майка и законен представител на
малолетното дете В.Ч.Ц. месечна издръжка в размер на 100 лева. Твърди, че от
това решение изминала една година като през този период детето пораснало. За
това време в известна степен се изменили социално - икономическите условия в
страната с оглед инфлационните процеси, както и нуждите на детето с оглед
възрастта в която се намирало. Твърди, че В. вече бил в предучилищна възраст,
като през септември 2015 г. предстояло да бъде записан в I клас. Твърди, че
понастоящем ежемесечно заплащала такса за детска градина в размер на 50-60 лв.
В началото на учебната година заплатила еднократно сума за помагала в размер на
20 лв. Възрастта, в която се намирал В. била свързана с бързото му израстване,
което налагало постоянно закупуване на нови дрехи и обувки. Ежемесечно за това
заплащала минимум около 50 лв. В случай на боледуване давала за лекарства и
витамини средно около 30 лв. Израстването на детето налагало ежедневен прием на
плодове и зеленчуци. Присъдената издръжка в размер на 100 лв. не била в
състояние да покрие дори жизнения минимум, необходим за нормалното му
израстване и развитие. Всички ежедневни разходи по отглеждане и възпитание на
В. се поемали само от нея неговата майка. До момента ответникът освен
присъдената издръжка, не бил давал никакви други средства, нито давал някакви
подаръци на детето си за Коледа, рождени дни и други празници.Твърди, че
работела във фирма „И.” ООД, получавала
минимално трудово възнаграждение и не могла да посреща всички разходи по
отглеждането и възпитанието на детето им. Живела заедно с майка си, която
получавала минимална пенсия и ѝ било трудно да разчита на финансова помощ
от нейна страна. Твърди, че ответника бил в трудоспособна възраст и нямал
задължения към други низходящи. Работел като охрана към „***” и считала, че бил
в състояние да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
Ответника
с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Твърди, че не било налице трайно изменение в обстоятелствата
съществували при предходното определяне на издръжката, която се задължавал да
заплаща. Изпитвал затруднения при изплащането дори на вече определената
издръжка в размер на 100,00 лева.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото Удостоверение за раждане от *** г. издадено въз
основа на Акт за раждане № *** от **** г., се установява, че ответника е баща на
малолетното дете В.Ч.Ц..
Приложено е гр. дело №
365/2014 г. по описа на КРС, по което е постановено Решение №203 от 19.05.2014 г., след сключено
споразумение, с което съдът е постановил родителските права да се упражняват от
майката, а бащата да заплаща на малолетното си дете издръжка в размер на 100,00
лева.
Представено е Удостоверение
изх. 98/30.03.2015 г. на ЦДГ“А.К.“
гр. К., от което се установява, че малолетното дете В.Ч.Ц. е записано в подготвителна група за
задължителна предучилищна подготовка за учебната 2014/2015 г.
Ищцата е представила
Удостоверение изх. №51 от 30.03.2015 г.
от работодателя си, с което се установява, че същата получава брутно месечно
трудово възнаграждение в размер на около
340,00 лева.
Ответника с отговора на
исковата молба е представил Удостоверение за това, че за периода м. 07.2014 г.
до м. 12.2014 г. е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 172,04
лева. Представено е Допълнително споразумение към трудов договор на ответника
от 30.12.2014 г., от което се установява, че същия от 01.01.2015 г. преминава
към 6 часов работен ден, което би трябвало да увеличи и трудово му
възнаграждение.
От показанията на
свидетеля Т. С. Г., снаха на ищцата, се установява, че познава
майката и детето тъй като е женена за брата на ищцата. Детето сега щяло да
навърши 7 години. След развода майката сама се грижила за него. Ищцата
споделяла, че на месец ѝ били необходими 250-300 лева за издръжката на
детето. Посещавало детска градина, като в зависимост от дните, в които било там
плащала 50-60 лева. Допълнително за месец за други неща като посещение на
театър или помагала, давала още 20 лева. Налагало се непрекъснато да закупува
дрехи и обувки, тъй като детето пораствало. Боледувало често когато посещавало
детската градина, за което се налагало закупуването и на лекарства. Отделно от
това детето имало проблем с напикаването и запек, което изисквало да се купуват
лекарства и за тези проблеми. Купували се памперси за детската градина и в
къщи, а по препоръка на лекар детето трябвало да приема повече плодове,
зеленчуци и сокове. Твърди, че бащата освен присъдената издръжка не подпомагал
детето нито с хранителни продукти или дрехи, нито полагал някакви грижи за
него. Когато взимал детето, което било рядко майката слагала резервни дрехи и
памперси. Когато се прибирало, дрехите се връщали на майката мръсни. Твърди, че
ищцата споделяла, че средствата не ѝ стигат, затова взимала пари на заем
от тяхното семейство.
Останалите представени
писмени доказателства не променят направените изводи.
Съдът, изграждайки вътрешното
си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
С исковата молба ищцата
е предявила иск – по член 150 от СК за изменение на присъдена издръжка.
Съгласно разпоредбата на
член 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка
на съда са разпоредбите на член 142 и член 143 от СК. Цитираните норми
предвиждат, че размера на издръжката се определя, според нуждите на лицето,
имащо право на такава и възможностите на този, който я дължи. Това съотношение
следва да се вземе предвид от съда, според конкретните данни.
Страни по делото са баща
и малолетния му син В.,
действащ чрез своята майка и
законен представител, като е безспорно по делото е, че грижите по отглеждането
и възпитанието на детето се полагат от майката.
Безспорно
по делото е, че ответника е баща на детето. Не се спори и относно
обстоятелството, че към момента на завеждане на делото е била определена
издръжка в размер на 100,00 лева.
Съгласно разпоредбата на
чл. 142 ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете е равна на 1/4
от размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2015 г. е в размер на
360,00 лева. Или минималния размер на издръжка е 90,00 лева.
В
периода от определяне на предходния размер на издръжката до настоящия момент е
изминала една година, настъпили значителни промени, детето е пораснало и са
пораснали неговите нужди за отглеждане и възпитание. Детето В. е посещавало
група за задължителна предучилищна подготовка, което безспорно е
увеличило разходите с оглед обстоятелството, че в същата се провеждат учебни
занимания, закупуват се помагала.
Отделно
от това ищцата е представила гласни доказателства за здравословни проблеми на
детето, които изискват особени грижи при неговото отглеждане, закупуване на
медикаменти и специални храни. Тези
обстоятелства не бяха оспорени от ответника, затова въпреки че не е представена
медицинска документация в подкрепа на показанията, съдът намира същите за
безспорни и следва да съобрази размера на издръжката с тях.
С
оглед на така изложеното съдът не споделя възражението направено от ответника,
че не е в състояние да осигурява средства необходими за по-висока издръжка от
вече определената такава. Установява се, че ответника работи на шест часов работен ден. Същия е в
работоспособна възраст и не страда от заболявания, които да му пречат да полага
труд при пълен работен ден и да осъществява по-високи доходи с оглед
необходимостта от по-висок размер на издръжка на малолетното дете. От друга страна не се установи ответника да е полагал грижи за детето, или да е компенсирал по друг начин невъзможността да дава достатъчно средства за
издръжка било с
хранителни продукти, помощ за отглеждане на детето или други.
Напротив установява се, че всички задължения по отглеждането на детето и
възпитанието му, се изпълняват само и единствено от майката.
Имайки предвид, всичко изложено, се
обуславя извода на съда, че така определената от съда издръжка следва да се
увеличи от 100,00 лева на 130,00 лева месечно, като до
пълната претендирана сума, ще следва да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба
– 08.04.2015 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ищцовата
страна е претендирала разноски по делото
и съдът следва да и присъди такива, съразмерно с уважената и отхвърлената част
от иска, в размер на 260,00 лева за възнаграждение на един адвокат.
Ответната страна е претендирала разноски по делото и съдът
следва да и присъди такива, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска,
в размер на 53,33 лева за възнаграждение на един адвокат.
Следва
да се осъди ответника да заплати и държавна такса по сметка на КРС върху
размера на увеличената издръжка в размер на 50,00 лева.
Съдът следва на основание чл.242
ал.1 от ГПК, да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му
относно издръжката.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, присъдената със Съдебно решение №203 от 19.05.2014 г. по гр. дело № 365/2014 г. по описа на КРС издръжка,
която Ч.В.Ц. ЕГН **********, постоянен адрес с. В., ул.’’*** *” № ***, заплаща на
малолетното дете В.Ч.Ц. с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Х. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
чрез адвокат Р.И., като я УВЕЛИЧАВА от 100,00 (сто) лева
на 130,00(сто и тридесет) лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.04.2015 г., до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане, като до пълната
претендирана сума в размер на 150,00 лева, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Ч.В.Ц. ЕГН **********, постоянен адрес с.В.,
ул.’’*** *” № **, да заплати на малолетното дете В.Ч.Ц. ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Н.Х. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес
***, с ЕГН **********, чрез адвокат Р.И., направени
по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно, в размер на
260,00(двеста и шестдесет)лева.
ОСЪЖДА Н.Х. Г. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното
дете В.Ч.Ц. с ЕГН **********,чрез адв.Р.И., да заплати на Ч.В.Ц. ЕГН **********, постоянен адрес с.В.,
ул.’’*** *” № **, направени по
делото разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно, в размер на
53,33(петдесет и три лева и 33 ст.)лева.
ОСЪЖДА Ч.В.Ц. ЕГН **********, постоянен адрес с.В.,
ул.’’*** *” № **, да заплати по сметка на КРС, в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса върху увеличението в
размер на 50,00(петдесет) лева.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от 05.06.2015 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.