РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Пловдив, 25.05.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 2375 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодек /АПК/, във връзка с чл. 27 от Закон за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
2. Образувано е по жалба на „Унимекс“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, гр. Пловдив,
представлявано от управителя – В. Г. Г. , срещу решение № РД-363/02.09.2020 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/, с което е определена финансова корекция по Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ № 20/28.01.2011г. в размер на 14289,43 лв.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Поддържа
се, че в случая не е налице неизпълнение на нормативни и договорни задължения
на бенефициента, изразяващи се в неизползване на придобити въз основа на
одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената
програма в обема, заложен в инвестиционните намерения от заявлението за
кандидатстване, неразделна част от договора, за производствената 2013г. Твърди
се, че установеното от органа несъответствие от 63,53 %, между производствената
програма /ПП/ и сключения договор (произведена и реализирана продукция от 43767
кг. дъгова пъстърва за 2013г., при заложени 120000 кг.), се дължи на настъпили
в периода 2011 г. - 2013 г. форсмажорни обстоятелства, за които е издаден
сертификат № 22/02.07.2013 г. Освен липсата на материално правните предпоставки
за определяне на финансова корекция, оспорващият сочи и допуснати от
административния орган нарушения при установяване на релевантната фактическа
обстановка, в частност игнориране на доказаните произведени и нереализирани
69193 кг. дъгова пъстърва за 2013г. Твърди се, че посочените количества
продукция са били предназначени за реализация на пазара, а не за други цели
като размножаване или зарибителен материал, поради
което без основание не са взети при преценката за постигане на заложените в
производствената програма обеми. Оспорва се редът, по който е определен
конкретният размер на финансовата корекция като се поддържа, че ползваната от
административния орган „Методика за определяне размера на финансови корекции по
проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“,
съфинансирана от ЕФ за рибарство за програмен период 2007 – 2013г. на
изпълнителния директор на ИАРА няма характер на нормативен акт, тъй като не е
обнародвана по реда на Закона за нормативните актове. Претендира се присъждане
на съдебни разноски.
3. Ответникът – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. ,
в отговор на жалбата поддържа становище за неоснователност на оспорването и
моли същата да бъде отхвърлена. Твърди се, че административният акт е издаден
от компетентен орган при наличие на съответните фактически и правно основания
за определяне на финансова корекция спрямо бенефициента. Сочи се, че начинът на
воденото от оспорващия счетоводство налага извод, че заявените 69193 кг. дъгова
пъстърва за 2013г. не следва да се считат за продукция, предназначена за
реализация, тъй като в сметка 303 – Продукция цялото производство за годината е
отчетено като реализирано чрез прехвърлянето му по сметка 701 – Приходи. В този
аспект безспорно се установявало неизпълнение на производствената програма за
2013г, представляващо по съществото си „неизпълнение на одобрени индикатори“ по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, което е повод и основание за
налагане на финансова корекция. С неизпълнението бенефициентът не реализирал
инвестицията, за която са му били предоставени публичните средства и не постигнал
заложените икономически и финансови показатели.
Относно заявените от оспорващия форсмажорни обстоятелства се поддържа,
че бенефициентът не е изпълнил задължението си по чл. 47, ал. 2 от Наредба №
6/03.05.2012г. в съответния срок да уведоми управляващия орган /УО/, поради
което представеният за събитието сертификат не следва да бъде приеман. В
подкрепа на неизпълнението се сочи и обстоятелството, че бенефициентът за
периода след месец май 2013г. не е подал декларации за продажба на продукция,
въпреки че при проверката на място експертите на ИАРА са установили, че
инвестицията е работеща и липсват само част от пътеките на трите модула,
обслужващи инсталацията. Като доказателство за липсата на основания да бъде
признат форсмажор се сочи и обстоятелството, че
бенефициентът не е заявил щети пред застраховател. Претендира се присъждане на
съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалбата срещу оспорената заповед е
подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Между Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури и дружеството – жалбоподател бил сключен
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ №
20/28.01.2011г. по проектното финансова предложение УНП BG 0713EFF-211-160667,
за финансиране на проекта: „Изграждане и оборудване на садкова
инсталация „Унимекс” в язовир ,Доспат” по Мярка 2.1.
„Производствени инвестиции в аквакултурата”, Приоритетна
ос 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми,
преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура”
на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” на Република България,
финансирана от Европейски фонд за рибарство 2007-2013 г.
Договорът
бил сключен на основание чл.22, ал.2 от Наредба № 35/08.10.2008 г. (отм., бр.
35 от 8.05.2012 г.) и решение на Експертната комисия за осигуряване на
прозрачност, назначена със заповед № РД-17/11.0l.2011 г. на изпълнителния
директор на ИАРА, прието с протокол №22/25.01.2011 г.
Срокът
за изпълнение на проекта бил 28.03.2012г. Първоначално одобрената помощ била в
размер на 466582,43 лева, представляваща 60 % от целя размер на одобрената
инвестиция, от които 75 % в размер на 349936,82 лева се осигуряват от ЕС и 25 %
в размер на 116645,61 лв. от Държавния бюджет. На 06.07.2011 г. бил подписан
Анекс № 1 към Договор № 220/28.01.2011 г. за намаляване размера на
инвестицията.
Според
чл. 11 от договора управляващият орган упражнява постоянен контрол върху
целевото използване на инвестицията за срок от 5 години, считано от дата на
сключване на договора. Съгласно чл. 14, ал. 4, т. 1 в срок от 5 години
сключване на договора ползвателят на помощта е длъжен да използва придобитите
въз основа на одобрения проект активи по предназначение.
7. Обектът за аквакултури „Садкова база „Унимекс” за отглеждане на пъстърва в плаващи мрежи (садки) в язовир Доспат бил въведен в експлоатация
предсрочно - през месец август 2011 г., като безвъзмездната финансова помощ е
била получена изцяло от бенефициента през месец ноември 2011 г.
8. Издаден бил
сертификат № 22/02.07.2013 г. от председателя на Българската търговско –
промишлена палата, в който е удостоверено, че обектът за аквакултури
на „Унимекс“ ЕООД е бил засегнат от настъпилите
неблагоприятни природо-климатични условия в района на язовир ,Доспат”, в
землището на гр. Сърница през периода месец ноември 2011 г. - месец април 2012
г., характеризиращи се с ниски температури и продължително замръзване на
повърхността на язовира, които довели до образуване на дебела и трайна ледена
покривка, сковала понтоните на садковата инсталация.
Повишаването на температурите през месец април 2012 г. довело до бързо
повишаване нивото на язовира от топенето на снеговете и валежите от дъжд,
ледената покривка бързо се е разрушила, като по този начин предизвикала
деформация и нарушаване на целостта на понтонните линии.
Пред
сертифициращия орган „Унимекс“ ЕООД представило
декларация, с която заявило, че през летните месеци на 2012 г. бил извършен
пълен оглед и опис на нанесените щети на садковата
база, разработен бил план-график за поетапно възстановяване на всяка една от
понтонните линии без прекъсване на производството в другите две, като
едновременно с това била положена грижа за запазване на намиращата се в садките и непострадала рибна продукция. През есенно-зимните
месеци за 2012 г. - 2013 г. била извършвана подготовка за демонтиране на
повредените елементи на едната от понтонните линии и нейното възстановяване в
ремонтната база в град Пловдив.
За
доказване на изложените обстоятелства било представено писмо № НО
114-59/18.01.2013 г. на Националния институт по метеорология и хидрология при
БАН - Филиал - Пловдив, изготвено по данни, набрани в метеорологичните станции
в района на Централни Родопи, а именно синоптична станция Рожен, климатични
станции Смолян и Чепеларе, както и валежомерна
станция Сърница. В писмото в табличен вид са представени данни за минимална
температура на въздуха в района, височина на снежната покривка в периода 01.01.2012 - 08.04.2012г., валежи от дъжд и сняг в периода
27.03.2012 г. - 08.04.2012 г., абсолютни минимални температури за месеците
януари - април 2012 г. Цитирани са абсолютните минимални температури по месеци
както следва: януари 2012 г. - (-) 19,6 гр. C, февруари 2012 г. - () 18,20 гр. C,
март 2013 г. - (-) 10,1 гр. C, април 2013 г. - (-) 9,0 гр. C. В частност за
язовир Доспад данни били потвърдени и в писмо № 90-В-260/22.02.201З
г. от „НЕК” ЕАД - Предприятие „Язовири и каскади” за периода 01.01.2012 - 10.04.2012 г.
Ангажирано
било същи и Експертно становище от 11.03.2012 г., изготвено от инж. Н.К., МБА, вещо
лице по „промишлено рибарство и аквакултури, Клас 8 „Съдебни селскостопански
експертизи”, за съдебен район на Пловдивски окръжен и административен съд, независим
експерт-консултант по „Рибарство и аквакултури, риболовно и водно
законодателство", относно установяване и анализ на екстремни
природо-климатични явления и обстоятелства, регистрирани в района на язовир
,Доспат” при зимни условия в периода м. декември 2011 до м. април 2012 г., изразяващи
се в необичайно продължително заледяване на язовира с образуване на необичайно
дебела ледена покривка, последвано от рязко повишаване на нивото на водоема,
издигане и разрушаване на леда и въздействието на тези явления върху целостта
на конструкцията на обекта за аквакултури „Садкова база „Унимекс” за
отглеждане на пъстърва в плаващи мрежени клетки (садки)
в язовир ,Доспат”. Експертът представил и становище за възможностите и
сроковете за възстановяване на нанесените щети.
9. С писмо изх. № 70-00-1108/13.07.2020 г.
бенефициентът бил уведомен за откриването на производство за налагане на
финансова корекция, поради констатирано нарушение, изразяващо се в неизползване на придобити въз основа
на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на
производствената програма в обема, заложен в Таблица 4 от Инвестиционните
намерения, част Б, неразделна част от заявлението за кандидатстване вх. №
ЕФР-16-5/15.07.2010 г., неразделна част от договора, спрямо действително
декларираното произведено количества продукция за 2013 г. Установеното 63,53 %
неизпълнение на ПП било квалифицирано
като нарушение по смисъла чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета
от 27.07.2006г., чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, чл. 40, ал. 1, т. 1
във вр. чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012г. и чл. 14,
ал. 4, т. 1 и чл. 34 във вр. чл. 11, ал. 1 и чл. 35
от ДБФП №20/28.01.2011г.,
за което на основание Методика за
определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от
Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана
от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г. се определя
финансова корекция от 4 % върху 357235,75 лева, стойността на преизчислената
изплатена по договора субсидия, след приспадане на друга финансова корекция на стойност 38060,40
лева, в размер на 14289,43 лева за сметка на бенефициента.
10. От страна на „Унимекс“
ЕООД било подадено възражение рег. №
70-00-1108-1/28.07.2020г., с което били оспорени фактическите и правни констатации на управляващия орган, като по
същество бенефициентът изтъкнал обстоятелствата, заявени в жалбата, дала ход на
настоящото съдебно производство.
11. Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, като възприел фактическата
обстановка, по която било открито производство за налагане на финансова
корекция, издал решение № РД-363/02.09.2020 г., с което на основание чл. 73, ал. 1
във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1, ал. 3 от ЗУСЕСИФ,
чл. 46 във връзка с чл. 41 от Наредба № 6 от 03.05.2012 г. и чл. 27, ал.1 във
връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 35 от ДБФП № 20/28.01.2011 г., определил на
бенефициента финансова корекция в размер на 14289,43 лева по реда на Методика
за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от
Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана
от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г.
Органът
приел, че производството за налагане на финансова корекция е процесуално
допустимо, въпреки изтичане на срока за мониторинг по чл. 11, ал. 1 от ДБФП
№20/28.01.2011г. на дата 21.01.2016г., тъй като в хипотезата на член 3,
параграф трети от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември
1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,
четиригодишната давност за процедури по неправомерност се прекъсва от всяко
действие на компетентните органи, с което е нотифицирано
на лицето, и което действие е свързано с разследването или правните действия,
отнасящи се до неправомерността. В
случая давността била прекъсната с подаден от ДФЗ сигнал на 31.05.2014 г. за
регистрирана нередност по проекта, за който било издадено постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от Окръжна прокуратура - Пловдив на
дата 14.12.2015 г. След прекъсването на давността от посочената дата започнал
да тече нов четиригодишен давностен срок, в рамките
на който по сигнал за нередност вх. № Z-16357/28.09.2017г., с писмо изх. №
70-00-1108/13.07.2020 г. било открито производство за налагане на финансова
корекция.
Относно
фактическата обстановка УО се позовал на извършени по отношение на инвестицията
контролни проверки, които установили, че обектът на ДБФП № 20/28.01.2011 г. е
завършена през 2011 г. като била подадена заявка за окончателно плащане №
08/02/01/0018-3/23.08.2011 г. Последното било извършено на 02.11.2011 г.
Процесната 2013 г. се явявала втора производствена година за проекта на
бенефициента. Нарушението на бенефициента се изразявало в неизползване на
придобити въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез
неизпълнение на производствената програма в обема, заложен в Таблица 4 от
Инвестиционните намерения, част Б, неразделна част от заявлението за
кандидатстване вх. № ЕФР-16-5/15.07.2010 г., неразделна част от договора,
спрямо действително декларираното произведено количества продукция за 2013 г. Анализът
на документите, предоставени от бенефициента показал, че през 2013 г. е
произвел и реализирал 43767,00 кг. пъстърва на стойност 188635,50 лв. Същият
твърдял, че има и нереализирано количество от 60 193,00 кг на стойност 186598,65 лв. В ОПР за 2013 г. част А. Приходи,
I. Приходи от оперативна дейност, било декларирано, че запасите от продукция и
незавършено производство са се увеличил за календарната 2013 г. с 29000 лв.
Освен това целта на реализирания по ОПРСР проект бил производството на
„пъстърва за реализация”, т.е. готова за пазара пъстърва. Разминаването в
информацията на бенефициента, както и целите на проекта са основанията УО да се
отчете само произведената и реализирана продукция за 2013г. В тази насока било съобразено, че бенефициентът е предоставило част от Главната
книга, от която било видно, че разходите за производство от сметка 611 Разходи
за основна дейност дебитират сметка 303 Продукция,
като формират себестойността на произведената пъстърва. С тях пък се дебитира сметка 701 Приходи от продажба на продукция. В
сметка 303 цялото производство за годината се води за реализирано, тъй като е
прехвърлено в 701. Крайното салдо в сметка 303 е нулево. При тези данни е
установено общо реализираното количество от 43767,00 кг. дъгова пъстърва при
заложено в ПП количество от 120000 кг. На тази база е изчислено и
констатираното несъответствие от 63,53 % между ПП, заложена в таблица 4 от ИН,
част Б, неразделна част от ЗК с вх. № ЕФР-16-5/15.07.2010 г. и сключен по него
ДБФП № 20/28.01.2011 г.
Отбелязано
е, че УО на ОПРСР е предвидил в „Методика за определяне на размера на финансови
корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на
сектор Рибарство ”, съфинансирана от
Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г. (ОПРСР) “
допустимо неизпълнение на ПП за текущата проверявана година в размер до 30 %
вследствие на пазарни колебания и други обективни причини. Този процент бил
възприет за достатъчно висок, за да компенсира прогнозния характер на
Инвестиционното намерение и плановия характер на ПП. В този смисъл били приети
за неоснователни възраженията на бенефициента, че заявените стойности са
индикативни и непостигането им не следва да се отчита като неизпълнение.
Възприето
от орган било, че административната проверка потвърждава установеното със
сигнал за нередност с вх. z-16357/28.09.2017
г. нарушение на бенефициента представлява нарушение по смисъла на: чл. 56 от
Регламент (Е0) 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕСИФ, чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012 г. и
на чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 34 във връзка с: чл. 11, ал. 1 и чл. 35 от ДБФП №
20/28.01.2011 г.
Констатираното
неизпълнение на ПП представлявало и „неизпълнение на одобрени индикатори”, по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, като част от изпълнение на
индикаторите за резултатност, заложени за постигане с ОПРСР. Неизпълнението на
ПП означавало, че с реализираната със средства на ОПРСР (ЕФР и национално
финансиране) инвестиция не са достигнати
целите в обема, в който са заложени.
Относно
сертификата за форсмажор № 22/02.07.2013 г. УО
извършил проверка, по която получил потвърждение от Българска – търговско
промишлена палата (писмо рег. 431/17.08.2020г. – л. 92), че такъв е издаден и
съдържащите се в него факти и обстоятелства могат да бъдат удостоверени от
органите, представили съответните справки, но оригинал от същия не може да бъде
представен, тъй като е съхраняван в срок пет години от издаването му. При тази
обстановка УО приел, че поради неспазване на 10 – дневния срока за уведомяване
по чл. 47, ал. 2 от Наредба № 6/03.05.2012г. сертификатът не следва да бъде
ценен като доказателство. Въпреки това УО обсъдил съдържанието му като счел, че
след като обектът на инвестицията бил първоначално реализиран в рамките на шест
месеца, то заявените уврежданията, настъпили през 2012 г. по част от садковата инсталация, би следвало да са отстранени в срок
сравним със срока, за който е била изградена цялата садкова
инсталация, но не и по-голям от него. Ответникът посочил, че признаването на сертификата
за форсмажор означава бенефициентът да бъде освободен
от изпълнение на задълженията му по ДБФП № 20/28.01.2011 г. за периода на
мониторинг. Прието било, че сложната метеорологична обстановка, настъпила през
периода м. ноември 2011 - м. април 2012 г., не би могла до такава степен да
усложни производствените условия, че да освободи бенефициента от задълженията
му за периода на мониторинг. Отделно липсвали и данни бенефициентът да е заявил
щета пред застраховател за настъпили от твърдения форсмажор
вреди по обекта на инвестицията. В този аспект ответникът приел, че
бенефициентът не е представил доказателства и документи, относно причините за
установеното неизпълнение на ПП, поради което приел възраженията му за
неоснователни.
Нарушението
било констатирано на 28.09.2017г. и
извършено в периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013
г.
Размерът
на финансовата корекция е определен в съответствие с „Методика за определяне на
размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за
развитие на сектор „Рибарство съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за
програмен период 2007-2013 г. (ОПРСР)”, като за установено неизпълнение на ПП в
размер от 60,01 % и 70,00 %, а именно 63,53 % е определена ФК от 4 % или 14
289,43 лв. Корекцията е наложена върху стойността на преизчислената БФП, на
стойност 357 235,75 лв., стойността на преизчислената изплатена по ДБФП №
20/28.01.2011 г. субсидия. Преизчислената БФП е определена като от изплатената
субсидия е приспадната наложената ФК за недопустимост на разходите на стойност
38060,40 лв. във връзка с друга регистрирана по ДБФП 20/28.01.2011 г. нередност
с НИН 2016/EFF/000033.
12. По делото бяха
допуснати две съдебни експертизи с вещо лице икономист – В.Б. и вещо лице по
„промишлено рибарство и аквакултури“ - Н.К., чиито
заключения се приеха без заявени разреви от страните и се кредитират с доверие
от съда.
Вещото
лице Б. е установило, че за 2013г. дружеството – жалбоподател е реализирало
риба – пъстърва в размер на 43726 кг. на стойност 188 635,79 лева без ДДС.
Продукцията е отразена по дебита на сметка 701 Приходи от продажби на продукция
и кредита на сметка 303 Продукция.
Отчетено е незавършено производство по сметка 611 в размер на 186598,65 лв.,
която се явява с 28961,86 лева в повече спрямо производствената 2012г. През месеците март, април и май 2013г. са
извършени всички продажби на риба и на освободените садки
е заложен нов зарибителен материал. В сметка 611
Незавършено производство са отразени всички разходи за произведената, но все
още непродадена риба, в това число материали, зарибителен
материал, храна за отглеждане на рибата, външни услуги, заплати и осигуровки на
работници. Вещото лице отбелязва, че липсата на продажба в случая не значи
липса на производство. В този смисъл произведеното количество за 2013г. се
установява в размер на 103919 кг, от които са реализирани 43726 кг. и остатък
от 60498,7 кг незавършено производство. Вещото лице К. като е
анализирало данните, представени от НИМХ при БАН, Филиал – Пловдив, „НЕК“ ЕАД -
Предприятие „Язовири и каскади“ и фактически и сравнителни данни, установени на
място на обекта за аквакултури в язовир ,Доспат", подкрепени със снимков материал
за състоянието на понтонната линии на садковата инсталация,
е установило, че нанесените щети от настъпилите неблагоприятни
природо-климатични условия (необичайно продължително и слино
заледяване през зимата на 2011 – 2021г. и две бури през зимата на 2012г. –
2013г.) върху обекта са бил големи и през изтеклия период не е било възможно да
бъде възстановен напълно до настъпване на новия благоприятен период за
производство, без да бъде преустановен производствения процес. Самите щети били
отразени в два броя констативни протоколи от 30.04.2013г. на Застрахователна
компания „Лев Инс“, към които е представена и схема
на садковата инсталация с количествена сметка от
14.02.2013г.
Експертът
счита, че ремонтът и възстановяването на щетите върху една трета от инсталацията
е следвало да бъдат планирани и осъществявани в съответствие с технологичния
режим на отглеждането на рибата в садките. Според
него, за да не се прекъсва или прекратява цялостната производствена дейност на
обекта по време на периода на мониторинг и контрол на работата от страна на
ИАРА е било препоръчително ремонтно-възстановителните дейности да бъдат извършвани
поетапно за всеки от отделните понтони и техните елементи през топлите и сухи
периоди на годината, които обичайно за този район са месеците юли и август.
Действия по отстраняване на щетите били предприети
още през месец октомври и ноември 2012г., чрез отстраняване на увредените
участъци. Като процесът по възстановяване продължил през 2013г. и бил довършен
лятото на 2014г. Експертът отбелязва, че при първото бедствие през зимата на
2011 - 2012 около 35 % от производствените мощности са излезли извън строя, а в
резултата на второто – през зимата на 2012г.
– 2013г., една трета от съоръжението е било неизползваемо. Загубата на
рибна продукция за периода декември 2012 г. – февруари 2013 г. може да се оцени
на 45 тона или около една трета от производствената програма, която плюс
избягалата риба от разрушените садки и скъсаните
мрежи в обем около 10 тона общо води до загуба от непроизведена продукция в
размер на 55 тона. Нанесените щети са засегнали сериозно производствения цикъл,
за чието нормализиране са били необходими 3 – 4 години, т.е. най - рано през
2015г.
В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че при възстановяване на производствения
процес за достигането на готова за реализация продукция са необходими поне 12 –
14 месеца.
13. По делото се
събраха показанията на свидетеля И. И. И. , който заявява, че от единадесет
години работи като рибовъд на обекта на дружеството – жалбоподател в яз. Доспат
със задължения по отглеждане на риба и поддръжка на съоръженията. През 2011 г.
– 2012 г. замръзнал целият язовир. Имало лед около 40 см. Пролетта като се
стопил ледът отстрани се получили свободно място и теченията носили леда като
айсберг. Тогава почнали пътеките да се сбират като пирамиди. Ледената маса
причинила щети на садковата база, не на цялата, а от
страната на Сърница. Съоръжения се разбили, садките
висели на пътеките. Поради тези щети избягала една част от рибата. Нарушил се
целият ритъм на производствения процес. Поради трудният достъп чак пролетта на
2012 г. и лятото на 2012 г. предприели частичен ремонт. През есента излязла
друга буря и пътеките били обърнати в същия участък. През февруари, пролетта на
2013 г., още веднъж буря направила щети. Когато дойдела рибата, при едни
нормални размери, за отглеждането и до готова отнемало около 13 - 15 месеца.
14. В хода на
съдебното дирене оспорващият представя
два броя Констативни протоколи от 04.02.2013 и 10.12.2013г. за оглед на щети по
съоръжението в язовир Доспат, съставени от Застрахователна компания „Лев Инс“ с отразени дати на събитията 09.12.2012г. и
01.02.2013г. Ангажирани са също писма изх. № 26-00-1119/11.12.2012 г. и изх. № 26-00-1119 (1)/14.12.2012 г. на ИАРА,
от чието съдържание се установява, че при извършена проверка на място на
14.06.2012г. и на 09.08.2012г. на обект: садкова
инсталация на „Унимекс“ в язовир Доспат, одитни органи на ОПРСР са установили деформации и нарушено
физическо състояние на инвестицията, във връзка с които на бенефициента е
указано в едномесечен срок да предприеме действия за привеждането и в добро
състояние. В отговор на същите бенефициентът с писмо изх. 006/15.01.2013г.,
адресирано до ИАРА и получено на 21.01.2013г. (съгласно известие за доставяне
ИДPS4023004KH2X) уведомил УО за предприетите до момента действия по
отстраняване на установените щети, както и за обстоятелството, че е стартирал
процедура по доказване на форсмажорни обстоятелства. Относно предприетите
възстановителни действия на обект - садкова
инсталация на „Унимекс“ в язовир Доспат, се представят: фактури,
протоколи, количествено стойностна сметка, договори и анекси, сключен с
изпълнител на СМР – „Акваинжинерингконсулт
ЕООД“.
IV. От правна страна:
15. Нормата на чл.
2, ал. 3 от Устройствения правилник на
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (обн., ДВ, бр. 41 от 1.06.2010 г.) определя Агенцията за
Управляващ орган по отношение на средствата от Европейския фонд по рибарство на
Европейския съюз (ЕФР на ЕС), предназначени за прилагането на Оперативната
програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България 2007
– 2013 г. (ОПРСР).
Съгласно чл. 41 от
Наредба № 6 от 3.05.2012 г. (обн.,
ДВ, бр. 35 от 8.05.2012 г.) ИАРА осъществява последващ контрол върху целевото
използване на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ за срока по чл. 40, ал.
1 /т.е., за срок от 5 години от датата на сключване на договора за БФП/.
Съгласно чл. 42, ал. 1 бенефициентът е длъжен да предоставя всяка поискана
информация, свързана с предмета на проекта /инвестицията/ по тази наредба, на
упълномощени представители на ИАРА, МЗХ, ДФЗ, МФ, ИА "Одит на средствата
от Европейския съюз", Сметната палата на Република България, Европейската
комисия, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите,
както и на всеки упълномощен външен одитор, на когото
е разрешено да упражнява своето право на контрол върху документите и
договорните условия на всички бенефициенти и техните подизпълнители и
доставчици, свързани с инвестицията.
Според чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ДБФП № 20/28.01.2011
г. УО упражнява постоянен контрол върху целевото използване на инвестицията за
срок от 5 години, считано от датата на сключване на договора, като при
осъществяването на този контрол изисква от бенефициента или от упълномощените
от него лица документи, сведения и справки и необходимата информация по
осъществяването на инвестицията. Съгласно чл. 11, ал. 3 от договора УО има правата
по ал. 2 и след предоставянето на помощта за установяване на целевото й
използване съобразно условията на договора.
Относно времевия обхват на предвидения контрол се
явява приложим и Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември
1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и
по-конкретно разпоредбата на чл. 3, § 1 от посочения регламент. Според тази
норма "Срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в
който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това
секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде
по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена
нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е
прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки
случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за
давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или
правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да
тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за
давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния
давностен срок, ако компетентните власти не са
наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в
съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1. ".
Предвид
характера на оспорения административен акт, в случая е приложимо и съюзното
право, отразено в Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за
Европейския фонд за рибарство, отменен, считано от 01.01.2014
г., с чл. 128, § 1 от Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 май 2014 година за Европейския фонд за морско дело и рибарство и
за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и
(ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент
и на Съвета. Според чл. 129 § 2 от Регламент (ЕС) № 508/2014, в приложимите
части на разпоредбата, последният регламент не засяга пълната или частичната
отмяна на съответните проекти до тяхното приключване въз основа на регламент
(ЕО) № 1198/2006, който продължава да се прилага за такива проекти и помощ.
Правилата
на ЗУСЕСИФ (в сила от 26.12.2015 г.) въвеждат единна процедура за определяне на
финансови корекции на всички бенефициенти, в това число и на бенефициентите
(съгласно определението по чл. 3, б. "л" от Регламент № 1198/2006) по
Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г.
Доколкото ЗУСЕСИФ установява общи правила за поведение, макар и приет след края
на процесния програмен период, той намира приложение спрямо всички заварени
правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ,
респ. корекционните процедури по тях. Аргумент за
това е и изричната разпоредба на § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, която предвижда,
че приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени
отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на
финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация
и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на
оперативните програми, запазват своето действие по отношение на програмния
период 2007 – 2013 г.
Съгласно
чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер
с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
Преди издаването на решението управляващият орган трябва да осигури възможност
бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от
две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Решението се
издава в едномесечен срок от представянето на възраженията, като в неговите
мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от
него възражения.
Хипотезата
на финансова корекция е регламентирана в чл. 71, ал.1-ал.5 от ЗУСЕСИФ. Чрез
извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на
изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред
Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство. Финансова корекция може да се извърши за целия
проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен
разход. Общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава
размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. За една и съща
нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. Извършената
финансова корекция е основание за приключване на процедурата по администриране
на нередността за същото нарушение.
Според
чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да
бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение
на одобрени индикатори.
По
смисъла на § 1, т. 35 от ДР на Наредба № 6 от 3.05.2012 г. под
"непреодолима сила" (форсмажор) се разбира
обстоятелство (събитие) от извънреден характер, което е възникнало след
сключване на договора, не е могло да бъде предвидено и не зависи от волята от
страните, като: пожар, производствени аварии, военни действия, природни
бедствия - бури, проливни дъждове, наводнения, градушки, земетресения,
заледявания, суша, свличане на земни маси и др. природни стихии, ембарго,
правителствени забрани, стачки, бунтове, безредици и др.
Съгласно
чл. 47 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г., страните не носят отговорност за пълно
или частично неизпълнение на задълженията по договора, ако то се дължи на
"непреодолима сила" (форсмажор). Страната,
която е изпаднала в невъзможност да изпълни задълженията си поради настъпило
форсмажорно обстоятелство, е длъжна в 10-дневен срок да уведоми писмено другата
страна за възникването му, както и предполагаемия период на действие и
прекратяване на форсмажорното обстоятелство. Удостоверяването на възникнала "непреодолима
сила" се извършва със сертификат за форсмажор,
издаден от Българската търговско-промишлена палата.
16. При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган при спазване на предвидените в закона правила за
форма и съдържание. Спазен е също редът за издаването на акта, след като
бенефициентът е уведомен за откриване на производството и му е предоставена
възможност в двуседмичен срок да представи възражения и доказателства. Производството
се явява допустимо проведено в хипотезата на чл. 3, пар.
от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г., предвид представените
по делото доказателства за регистрирани сигнали за нередности, с които на 14.12.2015г.
и 28.09.2017г. е била прекъснат четиригодишния давностен
срок, който с оглед характера на установената нередност – неизпълнение на
прогнозна програма за определен период, следва да се счита за стартирал в края
на съответната производствена година - 31.12.2013 г. Тоест административният
акт се явява издаден в рамките на абсолютната давност (срок равен на двукратния
давностен срок), която не е изтекла и към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт.
Въпреки
горното съдът намира, че решението за финансова корекция се явява издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, въвеждащи задължения
за органа да установи релевантните за производството факти и обстоятелства, да
обсъди и цени всички относими писмени доказателства, както и при необходимост да
укаже на бенефициента, че за някои обстоятелства от значение за производството
не е представил доказателства. Видно от ангажираните в съдебната фаза и
неоспорени от ответника писма изх. № 26-00-1119/11.12.2012 г. и изх. № 26-00-1119 (1)/14.12.2012 г. на ИАРА,
непредставени в административната преписка, ответникът изцяло е изключил от
установената фактическа обстановка фактът, че нанесените на процесния обект
щети са били установени и от одитните органи на
ОПРСР. Ответникът не е събрал, нито обсъдил наличните доказателствата за регистрирани застрахователни събития и
предприети от бенефициента действия по възстановяване на увреденото съоръжение.
В резултат на това УО необосновано е отрекъл релевантни са спора факти и
обстоятелства като е градил констатациите и правните си изводи едностранно и
превратно. Този подход е в явно противоречие с установените в процесуалния
закон принципи за “истинност” и “служебно начало” /чл. 7 и чл. 9 от АПК/,
според които административните актове следва да се основават на действителните
факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от
значение за случая, за установяването на които административният орган е длъжен
да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица.
В
резултат на допуснатите процесуални нарушения административният орган е
формирал необосновани изводи относно приложението на материалноправните норми и
е издал административен акт в противоречи с целта на закона.
Спорът
между страните се концентрира относно това допустимо ли е неизпълнението на
производствената програма на бенефициента за 2013 г. да бъде квалифицирано като
нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, респ. налице ли е съответствие
между правната квалификация на нередността и посочените в акта фактически
основания за определяне на финансовата корекция, както и дали неизпълнението на
производствената програма се дължи на причина, за която отговаря бенефициентът
или на обстоятелства, съставляващи непреодолима сила (форсмажор).
Между
страните няма спор, че през 2011 г. дружеството - жалбоподател е завършило
инвестицията, предмет на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ като плащанията по
проекта са изпълнени в цялост. Безспорно
е също, че процесната 2013 г. се явява втора производствена година, за която, в
таблица 4, част Б от инвестиционното намерение, е предвидено производството на
120000 кг. дъгова пъстърва за реализация. Каза се, за изпълнение на този
ангажимент бенефициентът е декларирал произведена и реализирана продукция от
43767 кг. дъгова пъстърва и нереализирани 69193 кг. дъгова пъстърва за 2013г.
Така заявените от бенефициента количества се потвърждават и от приетата без
възражение от страните съдебно – счетоводна експертиза, която сочи редовност на
счетоводните записи, в частност произведеното количество за 2013г. в размер на
103919 кг., от които реализирани 43726 кг. и остатък от 60498,7 кг - незавършено производство.
При
това положение не може да има съмнение, че бенефициентът не е изпълнил производствената програма за 2013г. на 100 %. Прочие,
това обстоятелство не се и отрича от жалбоподателя, но се поставя въпросът
представлява ли неизпълнението на производствената програма по инвестиционното
намерение неизползване на придобитите по проекта активи по предназначение,
както е приел органът, съответно представлява ли това нередност, която да
обосновава фактически определянето на финансова корекция. В този аспект
настоящият състав намира, че следва да бъде съобразена трайната практика на Върховния
административен съд (решение № 13798 от
6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3080/2020 г., VII
о., решение № 13793 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 9659/2019 г., VII о., решение № 15882 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2020 г., решение № 14544 от 24.11.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 7227/2020 г., VII о., решение №
14542 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13814/2019
г., VII о. и др.), в която на тези въпроси се дава отрицателен отговор.
Според
чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да
бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция и за
неизпълнение на одобрени индикатори. Действително, производствената програма,
част от инвестиционното намерение, съставлява такъв одобрен индикатор,
изпълнението на който подлежи на проверка от УО, поради което неизпълнението му
по причини, за които бенефициентът отговаря, принципно може да обоснове от
фактическа страна нередност, за която да бъде определена финансова корекция.
В
случая от фактическа страна административният орган е обвързал неизползването
на придобитите въз основа на проекта активи по предназначение и в определен
обем с неизпълнението на производствената програма за 2013 г., но това са различни факти, като само един от тях
(производствената програма) може да се приеме за "одобрен индикатор"
по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и при обвързването им в едно общо
фактическо основание се поражда неяснота относно какво от фактическа страна
органът приема за нарушение. Допълнително объркване създава и съдържанието на
уведомителното писмо за откриване на производството за налагане на финансова
корекция, в което нередността е квалифицирана и като „друга“ на основание чл.
70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ. Такава
неяснота пречи на адресата на акта да разбера волята на органа и съответно да
се защити, пречи и на съда да извърши проверка на законосъобразността на акта.
Ако
се приеме, че фактическо основание на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕСИФ е "неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект
активи по предназначение в обема, заложен в Таблица 4 на инвестиционното
намерение, част Б", така описаното нарушение не покрива хипотезата на
нередност поради неизпълнение на одобрените индикатори (показатели). Начинът на
използване на активите по проекта не е посочен като одобрен индикатор
(показател). Отделно от това използването по предназначение на придобитите
активи – отглеждане на дъгова пъстърва и реализацията й на пазара, всъщност е
доказано по делото и установено при самите контролни проверки от
представителите на ИАРА, така както е посочено и в мотивите на решението за
финансова корекция. В този аспект различен се явява въпросът за ефективността
на използването - количеството добита продукция, измерването на която е чрез
индикаторите по производствената програма. Органът е посочил, че активът не е
използван "в обема", посочен в инвестиционното намерение, но това
предполага да се докаже, че част от активите, придобити по проекта, не са използвани
въобще и/или не са използвани за отглеждане на предвидения вид аквакултура. В тази насока доказателства не са ангажирани.
Напротив, от показанията на разпитания свидетел, както и от заключенията на
вещите лица, безспорно се установява, че инвестицията се използва именно за
отглеждане на заложения по проекта вид рибна продукция. При това положение
съдът намира, че фактите по доклада не сочат за извършени от бенефициента
нарушения на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 г., чл. 40, ал.1, чл. 41 от
Наредба № 6 от 3.05.2012 г., чл. 14, ал.1 и ал.4, т.1, чл. 35 от ДБФП
№20/28.01.2011 г. Цитираните нормативни разпоредби и клаузи от договора
установяват задължение за бенефициента да запази естеството на операциите в
рамките на 5 години от датата на решението за финансиране и да използва
придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. В случая
основната дейност на инвестицията е запазена, с оглед данните за произведените
и реализирани на пазара за периода количества дъгова пъстърва, поради което не
може да се говори за неизползване на инвестицията по предназначение, нито за
претърпяна значителна промяна, засягаща естеството на проекта, които да водят
до нарушаване на задълженията на бенефициента. В този смисъл неправилно
административният орган е квалифицирал неизпълнението на производствената
програма за 2013 г. като нарушение на чл. 40, ал.1, т.1 от Наредба №
6/03.05.2012 г. и чл. 14, ал.4, т.1 от договора за БФП, във вр.
с чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, с което е допуснал нарушение на
материалния закон.
Извън
горното, според настоящия съдебен състав дори да се приеме, че неизпълнението
на производствената програма съставлява неизпълнение на задължението да се
използва обекта по предназначение, в случая са налице обстоятелства от обективен
характер, които изключват отговорността за неизпълнение на бенефициента на
основание чл. 47, ал.2 от Наредба №
6/03.05.2012 г., поради което оспореният
административен акт се явява и в противоречие с целта на закона. Удостоверените
със сертификат № 22/02.07.2013 г. обстоятелство, по своята природа,
представлява непреодолима сила (форсмажор) по смисъла
на § 1, т. 35 от ДР на Наредба № 6 от 3.05.2012 г., която изключва определянето
на финансова корекция на бенефициента. Според т. III, 1 от Методика за
определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от
Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана
от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г. (ОПРСР),
финансова корекция от управляващия орган не се налага на бенефициента и в
случаите, когато са представени доказателства и са спазени сроковете и
изискванията по чл. 47 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. за наличието на
форсмажорни обстоятелства (съгласно определението за такива в наредбите по ОПРСР),
подкрепени с доказателствен материал. Методиката е издадена от административния
орган, на когото законът е делегирал такава компетентност – чл. 6, ал. 6 от
Закона за рибарството и аквакултуритеи и е
обнародвана в ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г., поради което представлява нормативен
акт, който е била в сила към датата на издаване на оспореното решение за
финансова корекция.
Относно
установения недостиг на продукция за 2013г., бенефициентът е представил убедителни
доказателства (сертификат за форсмажор, официални
справки за метеорологичната обстановка, протоколи за застрахователни събития,
изходяща кореспонденция от ИАРА, първични счетоводни документи и договори за
извършени ремонтни дейности) за наличието на настъпили форсмажорни събития,
оказвали пряко и непосредствено въздействие върху интегритета на
производствения процес в обекта за периода. Последните не са оспорени от
административния орган, поради което като официални свидетелстващи документи съдът
следва да съобрази обвързващата им материална доказателствена сила и да ги цени
ведно със съвкупния доказателствен материал. В този аспект съдът намира, че
наличието на форсмажор се явява доказано по безспорен
начин по предвидения в чл. 47, ал.3 от Наредба № 6/03.05.2012 г. ред – със
сертификат за форсмажор, издаден от Бургаската
търговско-промишлена палата. Обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си в срока по чл. 47, ал.2 от Наредбата да уведоми ИАРА за
възникналото форсмажорно обстоятелство, за неговия предполагаем период на
действие и прекратяване, не означава, че той следва да понесе отговорност за
непълното изпълнение на производствената програма, която се дължи на
непреодолима сила. Пропускът на този срок не лишава нито административния
орган, нито съда от задължението да преценят всички факти и доводи от значение
за случая. Това следва от принципите за “истинност” и “служебно начало” /чл. 7
и чл. 9 от АПК/, които каза се поставят задължение за административния орган и
съда да установят действителните факти от значение за случая. В този аспект,
поставеното в подзаконовия нормативен акт условие доказателствата да бъдат
ангажирани в съответен срок, не може да бъде третирано като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за зачитане на тяхната доказателствена
тежест. Още повече, по смисъла на чл. 6,
§ 1 от ЕКПЧ, за съда е поставено основополагащото задължение да осигури справедлив
съдебен процес. В своята практика ЕСПЧ неотклонно приема, че съдът трябва да
има "пълна юрисдикция" да изследва всички фактически и правни въпроси,
относими към разглеждания спор (вж. решение на ЕСПЧ от 17.12.1996 г. по делото Terra Woningen B. V. v. the Netherlands, Reports of Judgments and Decisions 1996-VI, § 52,
решение от 24.11.1994 г. по делото Beaumartin v. France, Series A no. 296-B, § 38, решение от 28.06.1990 г. по делото Obermeier v. Austria, Series A no. 179, § 70).
Следователно не е допустимо, във фазата на съдебно оспорване на индивидуалния
административен акт, съдът да бъде лишаван от правомощието да зачита и обсъжда
всички налични доказателства, при извършването на суверенна преценка по
спорните по делото въпроси.
В
случая, макар и извън срока по чл. 47, ал.2 от Наредбата, бенефициентът е
представило в ИАРА нормативно изискуемия сертификат, удостоверяващ възникването
на непреодолима сила, както и документите, въз основа на които е издаден. Съдът
кредитира тези доказателства като официални свидетелстващи документ, неоспорени
от ответника по надлежния ред, който удостоверяват настъпилите форсмажорни
обстоятелства за дружеството - жалбоподател през удостоверените в тях периоди. Съдът
намира за безспорно доказано чрез способите на съдебната експертиза,
свидетелските показания и от съвкупния обем на писмените доказателства, че
отразените в сертификата извънредните обстоятелства са въздействали по такъв
начин на дейността на бенефициента, че не са му позволили при спазване на принципа
за добросъвестност да произведе договорените количества продукция, т.е.
неизпълнението на производствената програма се дължи на обективни причини, а не
се явява в следствие на неположена дължима грижа.
При
тази фактическа и правна обстановка настоящият състав на съда намира, че оспореното решение е издадено от
материално компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма, но при
допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните
норми и целта на закона, поради което следва да бъде отменено.
V. По съдебните разноските.
17. Предвид изхода на
делото на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на
2158,31 лева, от които: 980 лева за адвокатска защита, 1064 лева за
възнаграждения на вещи лица и 114,31 лева за държавна такса. На основание чл.
143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските
следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което
е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № РД-363/02.09.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на „Унимекс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, гр. Пловдив, представлявано от управителя – В. Г. Г. , сумата от 2158,31 лева /две хиляди сто петдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: